Анотация:
НОВАТА ПОРЕДИЦА НА РИШЕЛ МИЙД С ГЕРОИТЕ ОТ АКАДЕМИЯТА
Когато една нощ Сидни е изтръгната от сън, първата й мисъл е, че се сбъдва най-големият й кошмар – ще бъде изпратена в поправителен център заради това, че е помогнала на Роуз Хатауей. Но причината се оказва друга – Джил, сестрата на кралицата на мороите Лиса Драгомир, е в смъртна опасност и трябва да бъде скрита на безопасно място. Сидни е привикана да съпровожда Джил, представяйки се за нейна сестра, на последното място, където някой би търсил кралска особа – човешка гимназия в слънчевия Палм Спрингс, Калифорния. Ейдриън и Еди също участват в мисията. На пръв поглед планът е перфектен, но много скоро Сидни разбира, че драмата едва сега започва…
Изпълнена с нови лица, както и с добре познатите ни, в „Кръвни връзки“ има любов, приятелство, омраза, предателство – всичко онова, което превърна поредицата Академия за вампири в пристрастяващо четиво и бестселър № 1 на „Ню Йорк Таймс“.
Ревю:
След успеха на “Академия за вампири” Ришел Мийд не спира да радва феновете с продължението на историята. Да, тя може да нарича “Кръвни връзки” спиноф колкото си поиска, но за мен, макар да отговаря на изискванията за един спиноф (поредица, свързана с оригиналната, но в която второстепенни герои от оригиналната стават главни), за мен си е едно логично продължение. Просто с тази разлика, че ако до сега централни са били Роуз, като наратор, Дмитрий, Лиса, Кристиян и Ейдриън, сега светлините се завъртат към Сидни, Джил, Еди и… за наше огромно щастие, отново Ейдриън.
А си позволявам да наричам този спиноф съвсем логично продължение на Академията, тъй като нещата поемат горе-долу там, където ги оставихме в края на шеста книга. Получаваме уникалната възможност да видим какво ще се случи с онези, които останаха онеправдани в Академията.
Имаше и негативни очаквания в попрището на феновете относно това, че алхимичката Сидни ще бъде наратор в
тази нова поредица-продължение. Аз намирам за страхотен избора на наратор. Сидни в “Академия за вампири” стана интересна със самата си поява и остана някак обвита в една загадъчност, не ни станаха ясни много работи за нея, тъй като я виждахме само и единствено през очите на Роуз. Това допълнително й придаваше мистериозен ореол, тъй като Роуз можеше само да гадае за различни мотиви от страна на Сидни и какво става в главата й. Но сега ни се предоставя щастливата възможност сами да надникнем и да видим мислите на алхимичката.
Сидни се оказа далеч не безинтересен персонаж. Тя има аналитичен ум и е като неизменяема константа, един стълб, на който да се опреш, човек, на който да разчиташ да запази разум и в най-напрегнатите ситуации.
Несъмнено тя не само е различна от Роуз, но бихме я нарекли нейна пълна противоположност – и визуално, и по
характер. Затова известните прилики между тях са още по-интересни, разкривайки се в течение на сюжетните
връзки.
Също така е интересно да наблюдаваме като читатели и начинът, по който Ейдриън, Джил и Еди навлизат в живота на твърдо вярващата във веруюто на алхимиците, че “вампирите са чудовища” Сидни.
Понякога в живота на човек се случва нещо, което го променя. Ако бихме сметнали, че при Сидни това е била
Роуз, все още ще се намираме далече от истината. Истината е, че именно задачата в Палм Спрингс започва да
обърква и променя светогледа й – един мотив, който явно ще се развива в бъдещите книги.
Задачата на алхимиците е да пазят съществуването на каквито и да било видове вампири в тайна. Немислимо е да се сближават с тях. И все пак Сидни ще се озове в ситуация, при която е неизбежно това сближаване.
Познавайки Ейдриън още от “Академия за вампири”, кой би могъл да устои на чара му?
А нима някой не би пожелал да закриля Джил, която, колкото и да е борбена и решителна, все пак е и лесно
ранима и невинна?
А когато човек опознае Еди и види какъв смел и самоотвержен пазител е, а и верен приятел, нима не би могъл да му се довери и дори възхити за куража и отдадеността?
Затова и за Сидни не е лесно да държи твърдо на позицията си, изисквана от работата й. Малко по малко виждаме как героите изграждат помежду си едно приятелство и дори нещо повече, връзките помежду им
наподобяват едно малко семейство, макар че е редно да се замислим за уместността на тази дума, тъй като романсите далеч не липсват, а книга първа, Кръвни връзки, само ни обещава развитието в тази насока да се види тепърва.
Ако си мислите, че в тази книга ще има един мрачен и оплакващ съдбата си Ейдриън… сте познали само до
някъде. Тъй като Ейдриън винаги се е стремял да бъде уникат, го постига с лекота, създавайки едно очарование дори и в своите мрачни и страдалчески състояния. Едно от най-хубавите обстоятелства е, че Роуз, изтръгвайки сърцето му, поне не е отнела и чувството му за хумор, дори и ако то понагарча. Така че моментите в стил ” а ла Ейдриън ” няма да ви липсват.
По неочаквано интригуващ начин е представено изграждането на отношенията между Ейдриън и Сидни. Тя
успява наистина да го разбере, смея да твърдя, по-добре и от Роуз. Тя е способна да го погледне и да види какъв
е точно той, не го жали, за разлика от другите, а е способна в прав текст да му каже да се стегне и да свърши нещо полезно с живота си. По този начин и тя е по-голяма опора за него от който и да било друг, макар и да не е ясно доколко той осъзнава това.
Общо взето, в който и аспект да разгледам тази книга, тя е наистина добре написана и задържа вниманието и
интереса – в отношенията между героите, в постоянните обрати и изненади, настъпващи в сюжетното действие, не липсва драматизъм, не липсва интрига, не липсват трудности. Накратко казано, не липсва нищо от това, което познаваме от Академия за вампири. Сравнявайки дебютната книга от Академията и тази от спиноф поредицата, с нищо не си отстъпват една на друга, така че това, което (по)читателите са получили от Роуз биха го получили и от Сидни. С тази уговорка, че ще подходят широко скроено, предварително наясно, че дотук бяхме с бойната и упорита Роуз и сега се впускаме в света на целенасочената интелигентна и не по-малко интересна по своя индивидуален начин Сидни. Не очаквайте от Сидни да бъде боецът, който познаваме в лицето на Роуз. Пригответе се за други качества, които да заобичате и накрая ще се убедите, че алхимичката има какво да предложи и то няма да бъде по-малко интересно.
В заключение, Кръвни връзки е книга, която прочетох с голям интерес и чието продължение ще очаквам с нетърпение.
НОВАТА ПОРЕДИЦА НА РИШЕЛ МИЙД С ГЕРОИТЕ ОТ АКАДЕМИЯТА
Когато една нощ Сидни е изтръгната от сън, първата й мисъл е, че се сбъдва най-големият й кошмар – ще бъде изпратена в поправителен център заради това, че е помогнала на Роуз Хатауей. Но причината се оказва друга – Джил, сестрата на кралицата на мороите Лиса Драгомир, е в смъртна опасност и трябва да бъде скрита на безопасно място. Сидни е привикана да съпровожда Джил, представяйки се за нейна сестра, на последното място, където някой би търсил кралска особа – човешка гимназия в слънчевия Палм Спрингс, Калифорния. Ейдриън и Еди също участват в мисията. На пръв поглед планът е перфектен, но много скоро Сидни разбира, че драмата едва сега започва…
Изпълнена с нови лица, както и с добре познатите ни, в „Кръвни връзки“ има любов, приятелство, омраза, предателство – всичко онова, което превърна поредицата Академия за вампири в пристрастяващо четиво и бестселър № 1 на „Ню Йорк Таймс“.
Ревю:
След успеха на “Академия за вампири” Ришел Мийд не спира да радва феновете с продължението на историята. Да, тя може да нарича “Кръвни връзки” спиноф колкото си поиска, но за мен, макар да отговаря на изискванията за един спиноф (поредица, свързана с оригиналната, но в която второстепенни герои от оригиналната стават главни), за мен си е едно логично продължение. Просто с тази разлика, че ако до сега централни са били Роуз, като наратор, Дмитрий, Лиса, Кристиян и Ейдриън, сега светлините се завъртат към Сидни, Джил, Еди и… за наше огромно щастие, отново Ейдриън.
А си позволявам да наричам този спиноф съвсем логично продължение на Академията, тъй като нещата поемат горе-долу там, където ги оставихме в края на шеста книга. Получаваме уникалната възможност да видим какво ще се случи с онези, които останаха онеправдани в Академията.
Имаше и негативни очаквания в попрището на феновете относно това, че алхимичката Сидни ще бъде наратор в
тази нова поредица-продължение. Аз намирам за страхотен избора на наратор. Сидни в “Академия за вампири” стана интересна със самата си поява и остана някак обвита в една загадъчност, не ни станаха ясни много работи за нея, тъй като я виждахме само и единствено през очите на Роуз. Това допълнително й придаваше мистериозен ореол, тъй като Роуз можеше само да гадае за различни мотиви от страна на Сидни и какво става в главата й. Но сега ни се предоставя щастливата възможност сами да надникнем и да видим мислите на алхимичката.
Сидни се оказа далеч не безинтересен персонаж. Тя има аналитичен ум и е като неизменяема константа, един стълб, на който да се опреш, човек, на който да разчиташ да запази разум и в най-напрегнатите ситуации.
Несъмнено тя не само е различна от Роуз, но бихме я нарекли нейна пълна противоположност – и визуално, и по
характер. Затова известните прилики между тях са още по-интересни, разкривайки се в течение на сюжетните
връзки.
Също така е интересно да наблюдаваме като читатели и начинът, по който Ейдриън, Джил и Еди навлизат в живота на твърдо вярващата във веруюто на алхимиците, че “вампирите са чудовища” Сидни.
Понякога в живота на човек се случва нещо, което го променя. Ако бихме сметнали, че при Сидни това е била
Роуз, все още ще се намираме далече от истината. Истината е, че именно задачата в Палм Спрингс започва да
обърква и променя светогледа й – един мотив, който явно ще се развива в бъдещите книги.
Задачата на алхимиците е да пазят съществуването на каквито и да било видове вампири в тайна. Немислимо е да се сближават с тях. И все пак Сидни ще се озове в ситуация, при която е неизбежно това сближаване.
Познавайки Ейдриън още от “Академия за вампири”, кой би могъл да устои на чара му?
А нима някой не би пожелал да закриля Джил, която, колкото и да е борбена и решителна, все пак е и лесно
ранима и невинна?
А когато човек опознае Еди и види какъв смел и самоотвержен пазител е, а и верен приятел, нима не би могъл да му се довери и дори възхити за куража и отдадеността?
Затова и за Сидни не е лесно да държи твърдо на позицията си, изисквана от работата й. Малко по малко виждаме как героите изграждат помежду си едно приятелство и дори нещо повече, връзките помежду им
наподобяват едно малко семейство, макар че е редно да се замислим за уместността на тази дума, тъй като романсите далеч не липсват, а книга първа, Кръвни връзки, само ни обещава развитието в тази насока да се види тепърва.
Ако си мислите, че в тази книга ще има един мрачен и оплакващ съдбата си Ейдриън… сте познали само до
някъде. Тъй като Ейдриън винаги се е стремял да бъде уникат, го постига с лекота, създавайки едно очарование дори и в своите мрачни и страдалчески състояния. Едно от най-хубавите обстоятелства е, че Роуз, изтръгвайки сърцето му, поне не е отнела и чувството му за хумор, дори и ако то понагарча. Така че моментите в стил ” а ла Ейдриън ” няма да ви липсват.
По неочаквано интригуващ начин е представено изграждането на отношенията между Ейдриън и Сидни. Тя
успява наистина да го разбере, смея да твърдя, по-добре и от Роуз. Тя е способна да го погледне и да види какъв
е точно той, не го жали, за разлика от другите, а е способна в прав текст да му каже да се стегне и да свърши нещо полезно с живота си. По този начин и тя е по-голяма опора за него от който и да било друг, макар и да не е ясно доколко той осъзнава това.
Общо взето, в който и аспект да разгледам тази книга, тя е наистина добре написана и задържа вниманието и
интереса – в отношенията между героите, в постоянните обрати и изненади, настъпващи в сюжетното действие, не липсва драматизъм, не липсва интрига, не липсват трудности. Накратко казано, не липсва нищо от това, което познаваме от Академия за вампири. Сравнявайки дебютната книга от Академията и тази от спиноф поредицата, с нищо не си отстъпват една на друга, така че това, което (по)читателите са получили от Роуз биха го получили и от Сидни. С тази уговорка, че ще подходят широко скроено, предварително наясно, че дотук бяхме с бойната и упорита Роуз и сега се впускаме в света на целенасочената интелигентна и не по-малко интересна по своя индивидуален начин Сидни. Не очаквайте от Сидни да бъде боецът, който познаваме в лицето на Роуз. Пригответе се за други качества, които да заобичате и накрая ще се убедите, че алхимичката има какво да предложи и то няма да бъде по-малко интересно.
В заключение, Кръвни връзки е книга, която прочетох с голям интерес и чието продължение ще очаквам с нетърпение.
______________________________
