След падането на Теночтитлан първи негови завоеватели стават племената науа, участвали в опустошението му. Скоро след това в областта на север от някогашния Теночтитлан, наречена Тула, установява господството си един нов народ - този на толтеките. Независимо че също участват в унищожението на Теночтитлан, толтеките заимстват много от неговите практики.
Това се отнася най-вече за религиозния култ към Топилцин Кетцалкоатл. Според легендата Топилцин Кетцалкоатл завежда своя народ в областта Тула, където се разгаря голяма битка между боговете. Разказът за тази битка се превръща в една от най-важните предколумбови предания за индианския пантеон.
Макар че според легендата следват бога Топилцин Кетцалкоатл в придвижването си към Тула, толтеките донасят със себе си и култа на Тецкатлипока (на езика науа името му означава Димящо огледало). Според толтеките бог Тецкатлипока изисква човешки жертвоприношения - практика, която Топилцин Кетцалкоатл се опитва да прекрати. В много отношения различията между двете божества олицетворяват символичната борба между доброто и злото, а това поражда борба между боговете, която на практика през 1519 година облагодетелства Ернан Кортес (водача на испанските конкистадори, завладели Мексико - б. пр.). Според по-късната интерпретация на ацтеките Топилцин Кетцалкоатл консумира огромни количества алкохол, поради което унижава себе си и своето семейство. Затова той отпътува на изток, като маркира пътя си, пронизвайки млади фиданки със стрели (по този начин се получават своеобразни кръстове - същите символи, които пристигналите по-късно испанци носят и имат по дрехите си). Богът обещава да се завърне в ацтекската година първа на тръстиковото стебло, която отговаря на 1519 година по европейското летоброене.
Тула е град на парадоксални противоречия. Макар че се идентифицира с идеалите на цивилизацията след падането на Теночтитлан, всъщност тези идеали са по-скоро върховите постижения на някогашния прочут град, а не нововъведения на толтеките. Управлението на толтеките поставя ударение върху темата за милитаризма. Тула налага своя контрол посредством данъци и такси, събирани от подчинените земи и народи. Както и ацтеките установяват по-късно, подобна система на управление предизвиква недоволство у поданиците.
В средата на дванадесетото столетие властта на толтеките се разпростира върху двадесет градски центъра. Съществуват сведения, че през десетилетието около 1150 година валежите съществено намаляват и това затруднява изхранването на населението в главния град на толтеките. Настъпилата земеделска криза наред с недоволството на хората, задължени да плащат тежките данъци и такси, затрудняват управлението на толтеките. Те стават все по-уязвими за нападения на различни номадски племена, в това число и на чичимеките (варварски народ, въоръжен с усъвършенствани лъкове и стрели), които стават предшественици на ацтеките в управлението на региона. Гражданските размирици и набезите на варварите водят до падането на толтеките.
Това се отнася най-вече за религиозния култ към Топилцин Кетцалкоатл. Според легендата Топилцин Кетцалкоатл завежда своя народ в областта Тула, където се разгаря голяма битка между боговете. Разказът за тази битка се превръща в една от най-важните предколумбови предания за индианския пантеон.
Макар че според легендата следват бога Топилцин Кетцалкоатл в придвижването си към Тула, толтеките донасят със себе си и култа на Тецкатлипока (на езика науа името му означава Димящо огледало). Според толтеките бог Тецкатлипока изисква човешки жертвоприношения - практика, която Топилцин Кетцалкоатл се опитва да прекрати. В много отношения различията между двете божества олицетворяват символичната борба между доброто и злото, а това поражда борба между боговете, която на практика през 1519 година облагодетелства Ернан Кортес (водача на испанските конкистадори, завладели Мексико - б. пр.). Според по-късната интерпретация на ацтеките Топилцин Кетцалкоатл консумира огромни количества алкохол, поради което унижава себе си и своето семейство. Затова той отпътува на изток, като маркира пътя си, пронизвайки млади фиданки със стрели (по този начин се получават своеобразни кръстове - същите символи, които пристигналите по-късно испанци носят и имат по дрехите си). Богът обещава да се завърне в ацтекската година първа на тръстиковото стебло, която отговаря на 1519 година по европейското летоброене.
Тула е град на парадоксални противоречия. Макар че се идентифицира с идеалите на цивилизацията след падането на Теночтитлан, всъщност тези идеали са по-скоро върховите постижения на някогашния прочут град, а не нововъведения на толтеките. Управлението на толтеките поставя ударение върху темата за милитаризма. Тула налага своя контрол посредством данъци и такси, събирани от подчинените земи и народи. Както и ацтеките установяват по-късно, подобна система на управление предизвиква недоволство у поданиците.
В средата на дванадесетото столетие властта на толтеките се разпростира върху двадесет градски центъра. Съществуват сведения, че през десетилетието около 1150 година валежите съществено намаляват и това затруднява изхранването на населението в главния град на толтеките. Настъпилата земеделска криза наред с недоволството на хората, задължени да плащат тежките данъци и такси, затрудняват управлението на толтеките. Те стават все по-уязвими за нападения на различни номадски племена, в това число и на чичимеките (варварски народ, въоръжен с усъвършенствани лъкове и стрели), които стават предшественици на ацтеките в управлението на региона. Гражданските размирици и набезите на варварите водят до падането на толтеките.
______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.