Подземният град Деринкую
Загадъчен и примамлив, подземният град е мотив, често използван в научната фантастика. Но два турски града представят един от многото случаи, в които реалността надминава фантазията.
Подобно на общество от истински хора-къртици, жителите на централен Анадол са развили идеята за живота под земята до крайност.
Открит на повече от 30 м под земната повърхност, древният град Деринкую вероятно е най-впечатляващият от намерените в областта подземни градове. Според археолозите този обширен подземен комплекс от тунели и стаи някога е предоставял сигурно убежище за около 100 000 души.
Деринкую е открит случайно през 1969 г., когато жител на Кападокия, работещ върху разширяването на пещерния си дом, разбива стена и открива мистериозна стая, изсечена в скалата до жилището му.
Вдъхновен от находката, човекът продължил да копае, разкривайки едно след друго дълбани в скалата пространства. Това откритие дава началото на едно от по-интересните археологически приключения на миналия век.
Археолозите са проучили обширно пространство от 40 м под повърхността, разкривайки внушителен брой изсечени в скалите жилища. Но според някои изчисления има още много за проучване, тъй като се смята, че градът се простира най-малко на 80 м в земята.
При все че тази популярна туристическа дестинация предлага осем нива на подземни приключения за желаещите да проучат Деринкую, има още 10 или 12 нива, които засега само археолозите имат право да изследват. Общият брой нива на града все още не е известен.
Тези подземни жилища, които не са били предназначени за постоянно обитаване, са функционирали като временни укрития във времената, когато градът на повърхността е бил под обсада. Те са проектирани така, че десетки хиляди души са могли да живеят под земята в продължение на месеци, защитени от атакуващите армии.
За да осигурят продължителния престой за толкова много хора, създателите на Деринкую включили над 50 вентилационни тръби в плановете на града. Освен многото нива, той разполагал и с естествена подземна река, която да помогне да бъдат посрещнати нуждите от вода на неговите жители.
Изсичането на една единствена стая в тази подземна скала с примитивни сечива би било трудоемка задача, но този просторен град има обширен лабиринт от зали, които свързват стаи, градските зони и различните нива. Има дори коридор, дълъг 1,3 км, който свързва Деринкую с друг, още по-древен град - Каймаклъ.
Строителството му в меката туфеста скала е започнало вероятно от фригийците в 7 век пр.н.е. Смята се, че е разширен през Византийската епоха.
Деринкую е дълбок 55 метра, има 11 етажа . Използвал се е за временно обитаване, когато градът на повърхността е бил под обсада. Той е проектиран така, че над 10 000 души са могли да живеят под земята в продължение на месеци, защитени от вражеските армии.
В Деринкую има стаи за всички онези ежедневни занимания, на които тези древни хора са се наслаждавали, докато са били на повърхността. Има маси, кухни, трапезарии, механи, резервоари за вода, хранилища, изби за вино и олио, както и училище. Има дори и места за богослужение, в това число параклис с размери 9х20 м, с приблизително триметров таван. В Деринкую има помещения за всички дейности на древните...Помещения за животните, винарна, кухни, трапезарии, хранилища, складове, дори училище и малък параклис.
Произвеждало се е и вино в специални помещения :
Имало е осигурени условия за много семейства, както и място за домашни животни, ферма и достатъчно фураж поне за половин година. Кухненската фурна присъства и в двата града, а в случая на Каймаклъ някои от коридорите са украсени с византийски картини.
Тъй като тези подземни градове са служили като убежище от чуждестранни нашественици за периоди от няколко месеца, да се държат неканените гости отвън е било от първостепенно значение.
Деринкую разполага с огромни подвижни порти под формата на много тежки каменни дискове, дебели почти 60 см и с диаметър над 180 см. Тези порти можели да се изтъркалят настрана, за да могат хората да влязат, и да се затворят, за да държат враговете отвън.
В Деринкую има и огромни подвижни кръгли камъни /подобни на воденичните/, дебели почти 60 см, с диаметър над 180 см. и тежки към 500 кг. Това всъщност са били портите на града, които можели да се изтъркалят при необходимост за затваряне и отваряне на подземието. Всеки етаж може да бъде затворен отделно.
Деринкую е бил открит случайно през 1963 г., от човек, който
разширявайки своето скално жилище, попада на мистериозна стая, изсечена
до неговия дом. Любопитството му надделява и той продължава да копае,
откривайки още и още пространства. След това неговото дело продължават
археолозите, като това става едно от най-забележителните им приключения и
открития за миналия век.
Тъй като са били изсечени в продължение на много векове, тези удивителни подземни градове в действителност са продукт на няколко култури.
Тук има 52 вентилационни шахти за чист въздух - и то напълно съвършенни. Може да се наблюдава от 7 етаж , как цигарен дим се движи по вентилацията ускорено към повърхността на подземията, без да се разсейва по пътя си.
Е, тук, в подземния лабиринт Деринкую, има обаче и тоалетни - те са на горните етажи, заедно с конюшните, за да излиза миризмата веднага навън и нагоре.
ide.li
______________________________
Загадъчен и примамлив, подземният град е мотив, често използван в научната фантастика. Но два турски града представят един от многото случаи, в които реалността надминава фантазията.
Подобно на общество от истински хора-къртици, жителите на централен Анадол са развили идеята за живота под земята до крайност.
Открит на повече от 30 м под земната повърхност, древният град Деринкую вероятно е най-впечатляващият от намерените в областта подземни градове. Според археолозите този обширен подземен комплекс от тунели и стаи някога е предоставял сигурно убежище за около 100 000 души.
Деринкую е открит случайно през 1969 г., когато жител на Кападокия, работещ върху разширяването на пещерния си дом, разбива стена и открива мистериозна стая, изсечена в скалата до жилището му.
Вдъхновен от находката, човекът продължил да копае, разкривайки едно след друго дълбани в скалата пространства. Това откритие дава началото на едно от по-интересните археологически приключения на миналия век.
Археолозите са проучили обширно пространство от 40 м под повърхността, разкривайки внушителен брой изсечени в скалите жилища. Но според някои изчисления има още много за проучване, тъй като се смята, че градът се простира най-малко на 80 м в земята.
При все че тази популярна туристическа дестинация предлага осем нива на подземни приключения за желаещите да проучат Деринкую, има още 10 или 12 нива, които засега само археолозите имат право да изследват. Общият брой нива на града все още не е известен.
Тези подземни жилища, които не са били предназначени за постоянно обитаване, са функционирали като временни укрития във времената, когато градът на повърхността е бил под обсада. Те са проектирани така, че десетки хиляди души са могли да живеят под земята в продължение на месеци, защитени от атакуващите армии.
За да осигурят продължителния престой за толкова много хора, създателите на Деринкую включили над 50 вентилационни тръби в плановете на града. Освен многото нива, той разполагал и с естествена подземна река, която да помогне да бъдат посрещнати нуждите от вода на неговите жители.
Изсичането на една единствена стая в тази подземна скала с примитивни сечива би било трудоемка задача, но този просторен град има обширен лабиринт от зали, които свързват стаи, градските зони и различните нива. Има дори коридор, дълъг 1,3 км, който свързва Деринкую с друг, още по-древен град - Каймаклъ.
Строителството му в меката туфеста скала е започнало вероятно от фригийците в 7 век пр.н.е. Смята се, че е разширен през Византийската епоха.
Деринкую е дълбок 55 метра, има 11 етажа . Използвал се е за временно обитаване, когато градът на повърхността е бил под обсада. Той е проектиран така, че над 10 000 души са могли да живеят под земята в продължение на месеци, защитени от вражеските армии.
В Деринкую има стаи за всички онези ежедневни занимания, на които тези древни хора са се наслаждавали, докато са били на повърхността. Има маси, кухни, трапезарии, механи, резервоари за вода, хранилища, изби за вино и олио, както и училище. Има дори и места за богослужение, в това число параклис с размери 9х20 м, с приблизително триметров таван. В Деринкую има помещения за всички дейности на древните...Помещения за животните, винарна, кухни, трапезарии, хранилища, складове, дори училище и малък параклис.
Произвеждало се е и вино в специални помещения :
Имало е осигурени условия за много семейства, както и място за домашни животни, ферма и достатъчно фураж поне за половин година. Кухненската фурна присъства и в двата града, а в случая на Каймаклъ някои от коридорите са украсени с византийски картини.
Тъй като тези подземни градове са служили като убежище от чуждестранни нашественици за периоди от няколко месеца, да се държат неканените гости отвън е било от първостепенно значение.
Деринкую разполага с огромни подвижни порти под формата на много тежки каменни дискове, дебели почти 60 см и с диаметър над 180 см. Тези порти можели да се изтъркалят настрана, за да могат хората да влязат, и да се затворят, за да държат враговете отвън.
В Деринкую има и огромни подвижни кръгли камъни /подобни на воденичните/, дебели почти 60 см, с диаметър над 180 см. и тежки към 500 кг. Това всъщност са били портите на града, които можели да се изтъркалят при необходимост за затваряне и отваряне на подземието. Всеки етаж може да бъде затворен отделно.
Деринкую е бил открит случайно през 1963 г., от човек, който
разширявайки своето скално жилище, попада на мистериозна стая, изсечена
до неговия дом. Любопитството му надделява и той продължава да копае,
откривайки още и още пространства. След това неговото дело продължават
археолозите, като това става едно от най-забележителните им приключения и
открития за миналия век.
Тъй като са били изсечени в продължение на много векове, тези удивителни подземни градове в действителност са продукт на няколко култури.
Тук има 52 вентилационни шахти за чист въздух - и то напълно съвършенни. Може да се наблюдава от 7 етаж , как цигарен дим се движи по вентилацията ускорено към повърхността на подземията, без да се разсейва по пътя си.
Е, тук, в подземния лабиринт Деринкую, има обаче и тоалетни - те са на горните етажи, заедно с конюшните, за да излиза миризмата веднага навън и нагоре.
ide.li
______________________________
When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground. 
