ТЕНОЧТИТЛАН, Столицата на Америка

Мексиканската Венеция: така са наричали старата столица Теночтитлан, бъдещото Мексико. Поради географското си положение и богатствата, тя заслужава да бъде Венеция на Новия свят. Блясъкът и мощта на двете Венеции почти съвпадат по време!
Столицата на ацтеките е с изключително местоположение - намира се в лагуна, върху укрепени острови, свързани със земята чрез три дълги издигнати насипа. Според някои, през XIV век, тя е наброявала около 300 000 жители. Най-големият град на Америка по това време. А също така и "най-модерният", както и най-пищният. Планът на града представлява правилни, безупречно разположени квадратни площи, като се започне от централния площад, над който се извисява Голямата Пирамида и се свърши с квартала на занаятчиите. Нейният двоен храм е посветен на Тлалок (бог на дъжда) и на Хуитцилопочтли (бог на войната).
Четиридесет високи кули се прибавят към многобройните пирамиди и първите "карета" на града са заети от разкошните резиденции, ограждащи цъфтящи градини. По отдалеченият квартал на занаятчиите и търговци гъмжи от хора. Зяпачи, клиенти и носачи се суетят по всекидневните пазари, посещавани от по 60 000 души. Те изпълват всички павирани с широки плочки площади, водещи до Големия храм.
Дребните занаятчии работят в тесните барачки. Те обработват птичи пера, миди, сребро, полускъпоценни минерали. Магазините са препълнени със златни и сребърни бижута, украшения от тюркоаз или пера от Кетцал, платове от Митла, висулки (гердани) от оникс от град Пуебла, кожи от ягуар, пума или оцелот. По-скромните магазинчета излагат вещи за всекидневна употреба. Всички ресурси на ацтеките се насочват към величествената столица!

През класическата епоха Теночтитлан представлява най-важният и голям град в Мексиканската равнина. Ацтеките го наричат „място на боговете". Той хвърля мост между предкласическата и класическата епоха на мексиканската история. Неговото местоположение край пътя, водещ за равнината на Пуебла, го превръща във важен търговски и военен център. Ерик Улф, автор на книгата „Синове на разлюляна земя”, пише, че размерите и местоположението на Теночтитлан спомагат за възпиране на номадските племена, често определяни като варварски, които не могат да достигнат до Мексиканската равнина. Едва след упадъка на града през осмото столетие след Христа се появяват признаци за присъствие на номадски общности - навлизащи и напускащи тази голяма равнина на Централна Америка. Освен това през онази епоха в Теночтитлан се появяват стенописи, включващи фигурите на ягуара и койота - „две типично хищни животни, което е свидетелство за появата на нови народи с различен начин на живот".
Към 600 г. пр. Хр. първите заселници в района на Теночтитлан започват изграждането на това, което ще стане най-впечатляващият град на древно Мексико. Около 200 г. Пр.Хр. те се съсредоточават върху проекти за изграждане на грандиозни архитектурни комплекси, сред които пирамидите на Луната и Слънцето, както и храмът на Кетцалкоатл. По времето, когато Теночтитлан господства над Мексиканската равнина, Кетцалкоатл се превръща в главно божество на страната и е почитан на много места из Централна Америка. Местните хора вярват, че този бог е научил хората на земеделие и го почитат като добро божество. Независимо от това населението на Теночтитлан има обичай да му принася човешки жертви, нарушавайки по този начин продължителната традиция, според която той е бил против подобна практика.
Археологът Найджъл Дейвис смята, че Теночтитлан с всички свои характеристики напълно отговаря на определението за град, защото всички прослойки на населението му живеят и работят в него. За разлика от олмекските градове, които изпълняват предимно церемониални и религиозни функции, Теночтитлан играе много важна роля като производствен и търговски център. На неговата територия изследователите откриват следи от търговски връзки с Монте Албан в Уахака, а останките на градовете, които маите издигат в днешната мексиканска провинция Веракрус, дават основание да се твърди, че и тези центрове са поддържали търговски връзки с Теночтитлан. Широко разпространената практика стените на церемониални сгради, жилищни и работни постройки да бъдат покривани със стенописи кара Дейвис да лансира определението „изрисуван град". То се отнася до градски центрове с по-широки функции, отколкото чисто церемониалните и религиозните. Тези стенописи включват образи на богове, хора и животни, пейзажи с дървета и цветя, както и сцени на насилие, включващи бойни символи и кървави жертвоприношения. (Военните сцени се появяват в стенописите на Теночтитлан едва по-късно, след като градът става обект на все по-нарастващ натиск на външни сили.) Напоследък стенописите на града се интерпретират по нов начин, според който старото схващане за миролюбието на жителите му трябва да отпадне, защото те са практикували голям брой човешки жертвоприношения.
Към пети шести век след Христа Теночтитлан се превръща в град с многочислено население, възлизащо на около 200 000 души. На върха на социалната стълбица стоят жреците и кралете. На техните услуги са многобройни занаятчии, земеделци и търговци. Селскостопанските работници, подпомагани от роби, произвеждат необходимите за изхранване на населението хранителни продукти. Занаятчиите се занимават със строителство, тъкачество и изработват керамични изделия и предмети от обсидиан. Най-накрая търговците пласират тази продукция из различни краища на древно Мексико. Има сведения за търговски връзки между Теночтитлан, Монте Албан и Юкатан, макар че от тези три центъра на цивилизацията първият влияе много по-силно върху другите два. Трябва да се има предвид обаче, че става дума за влияние преди всичко в областта на търговията, а не във военно отношение.
Политическата система на управление представлява теократична монархия, което ще рече наличието на управленски елит, чиито политически и религиозни функции във властта са толкова преплетени, че трудно могат да бъдат разделени. Жреците с техните познания за подходящото време за засяване на различните селскостопански култури, за функционирането на различните календарни системи и за методите на строителство на иригационни системи бързо се превръщат в ключови фигури в планирането на градския живот. Най-вече строителството на ефикасни системи от канали за напояване на обработваемата земя всъщност налага необходимостта от силна и централизирана политическа инфраструктура.
Кастата на жреците се грижи и за поддържане на традиционните религиозни култове, чието развитие продължава в периода преди испанското завладяване на тези земи. Някои техни мотиви твърде често са заимствани от различните цивилизации, възникващи и загиващи на различни места в Централна Америка. Така например ягуарът се превръща във важна част от изображението на ацтекския бог на Димящото огледало. Легендата за Кетцалкоатл, известен и като Крилатата змия или Пернатата змия, се появява първоначално в Теночтитлан, а след това е заимствана от ацтеките.. Имената на Кетцалкоатл произлизат от думите в науатълския език (език от ацтекската група езици - б. пр.) - коатъл, означаваща змия, и нацели, означаваща зелено перо от опашка, т.е. високо ценените пера на райските птици (централноамерикански птици от вида Pharomachrus mocino - б. пр.). Прекрасният зелен цвят на тези пера е харесван много и от тях се приготвят церемониалните одежди на ацтекските владетели. Символичното значение на тези пера остава живо в традициите на цяла Централна Америка, защото птицата влечуго е олицетворение едновременно на Земята и на Небето, свързани помежду си в случая посредством образа на това божество. Кетцалкоатл съчетава в себе си множество функции, като се започне от довеждането на хората в Мексиканската равнина и се стигне до научаването им как да строят ефикасни иригационни системи и как да отглеждат селскостопански култури. На благотворното начало в образа на това божество се противопоставят сведенията за принесените за умилостивяването му човешки жертви. Така например в Тула, градът, който се издига след упадъка на Теночтитлан, Кетцалкоатл е покровител на воините. По времето на ацтеките обаче той отново придобива ореола на миролюбиво и добро божество.
Независимо че напоследък сведенията за историята на Теночтитлан продължават да се множат, причините за неговото загиване остава в тайна. Има данни, че през пети шести век след Христа, когато властта на града над съседните земи започва да отслабва, неговите жители започват да изпитват все по-големи опасения. С упадъка на политическата и икономическата мощ на Теночтитлан нараства ролята на военните. Както посочва изследователят Улф, появата на все повече и повече оръжия и войнствени сцени в изкуството на града може да се обясни по два начина. Първо, че военните усилия за отблъсване на чужди нападения нарастват, и второ, че на управляващата прослойка са й нужни все повече войници, за да запази своята власт над останалото население.
Няма съмнение, че през осмото столетие след Христа градът е превзет и унищожен, за което говорят следите от опожарени и съборени сгради. Церемониалните религиозни центрове стават първите цели на това унищожение, което говори, че хората може би се разделят с илюзиите си за боговете. Не трябва да се забравя също така, че подобно на повечето градове в Централна Америка по онова време (както и въобще всички градове в древността) и Теночтитлан почти постоянно е заплашван от варварски племена, скитащи в близост до града или до границите на неговите владения. Но възниква въпросът: по какви причини той става лесна плячка за номадските набези? Според една от съществуващите хипотези околните земи в един момент престават да дават необходимата за изхранване на нарасналото градско население реколта. Противниците на това мнение изтъкват, че недостигащите храни биха могли да бъдат доставяни от територии в периферията на подвластните на града земи. Според друго, приемано от преобладаващата част от учените становище, т.нар. хипотеза за „колосите на глинени крака", селското стопанство в онази епоха не разполага с достатъчно ефективна техника, необходима за изхранване на нарастващото население. За разлика от бляскавото развитие на градската архитектура, изкуствата и занаятите, жителите от земеделските околности на Теночтитлан не успяват да приложат по-съвършени методи при отглеждането на различните култури. Те продължават да обработват земята с примитивни каменни сечива с дървени дръжки и освен това не познават нито колелото, нито торенето на почвата.
Притиснат от невъзможността да осигури прехрана на своите жители, градът вероятно е изправен пред все по-сериозни социални вълнения. Тези обстоятелства, и особено нарастващото недоволство от управниците на Теночтитлан, го правят много уязвим за външни нападения. Това е само един от доводите за обяснение на политическия колапс, в който изпадат някои от древните цивилизации на територията на днешно Мексико преди пристигането на испанците.