Книгата на Енох
Едва ли има друга творба в цялата духовна история на човечеството, която да е обвита с толкова тайнственост, сакралност и която да е същевременно толкова привлекателна, та да е дала основа на десетки други съчинения, легенди, магически обреди и ритуали. При това този апокриф, намерил отражение в множество религиозни текстове на различни народи, има огромно влияние не само върху всякакви съчинения с космологичен, апокалиптичен и есхатологичен характер, но и върху сериозни научни трудове до наши дни. В тази книга има някаква магия, тя увлича като истинска литературна стихия, наситена е с мистична красота, а същевременно дава и материал за много разсъждения. Вероятно всичко това се дължи отчасти на факта, че Енох е олицетворение на мечтата на човечеството – постигнал висшето познание, доближил се до Твореца на всичко видимо и невидимо и спечелил вечния живот, без преди това да премине през ада на смъртта. Възкачването му до седмото небе може да се тълкува и като постижение на човешкия дух, проникнал със силата на медитацията до тайните на Сътворението.
Енох е, според легендите, синът на Иаред, потомък на първия човек – Адам – от седмото му поколение, прадядото на известния Ной, единствен преживял заедно с домочадието си Потопа. В първата от библейските книги – “Битие” – за него е писано съвсем малко – че е живял на земята 365 години (очевидна асоциация с броя на дните в годината и подсказване за завършен жизнен цикъл) и, че бил праведен пред Бога, след което изчезнал, тъй като Бог го взел при себе си (Битие; 5:21-24). Фактът, че Енох бил взет на небето приживе дава и основния тласък на големия брой легенди, свързани с неговото име. С това той напомня за най силния от пророците – Илия, взет също така жив на небето с огнена колесница. Не е случаен фактът че има легенди, според които Енох и Илия ще се появят заедно на земята отново, непосредствено преди Второто пришествие. Това, което отличава обаче Енох от всички новозаветни и старозаветни герои, от героите на всички легенди въобще, е фактът, че на него се приписва авторството на първите три книги на човечеството, авторството на писанията, които разкриват всичко свързано с вселената и човешкото битие. На небето той бил извикан, за да състави 366 книги, в които да се разкрият всички Господни знамения. Ето защо, в представите на човечеството, още от най-дълбока древност, Енох остава прототипът на мъдреца, на посветения, на знаещия, на мага. В легендите е обрисуван като първия писател на всички времена, като основател на астрологията, като Пророк, на когото е известно как ще завърши животът на всеки човек. В Книгата на Енох за първи път категорично е заявено, че още преди да се роди, човешката душа има отредена съдба и нейната история е написана в тайни небесни книги, държани под ключ от най-мъдрия от архангелите около Господния престол. Освен това Енох остава и образецът за истинско, органично общение със самия Създател. Контактът, който той постига с Бога, е недостъпен дори за Мойсей, на когото Господ се явява напр. около “неопалимата къпина”.
Според най-ранната легендарна традиция свързана с Енох, той е основателят на знанията за астрономията и космографията, на него се дължи съставянето на слънчевия календар. Той бил също така и Пророкът, говорил на хората за вредите, които им нанасят падналите, прокудени от Господа ангели. По-късно (през II-I в. пр. н. е.) Енох вече е свързан и с всемирната история до Второто пришествие и Страшния съд. В някои писания той е обявен за истинския Месия, синът човечески, въздигнат до нивото на Бога, а според други – юдейски предания – той се идентифицира с Метатрон – ангелът-пазител на целия свят. През късното Средновековие, редица първи изследователи на апокрифната литература споменават Енох като носител на древната и Божествена мъдрост, и го идентифицират с Хермес, а има и такива, които допускат, че именно той е построил пирамидите, за да скрие и съхрани в тях езотеричните си писания. Има и учени (от XVI в. насам), които дори считат, че в книгите си Енох е описал онова, което по устен път се е предавало от времето на Адам и Ева до дните, в които е живял. Ето колко много теории, легенди, разкази, предположения се завъртат около името на Енох и неговите творби, всъщност неразгадани все още изцяло или по-точно, даващи възможност на всеки да ги разгадае по своему. И така е от най-древни времена до днес. Още агностиците се занимавали с Енох, когото считали за автор на две огромни книги за Яхве, писани на неразбираем за хората ангелски език, на който говорил и Адам в Рая, и който бил забравен от него след изгонването му оттам. А в днешно време пък се ражда теорията, че вероятно Енох е бил взет на космически кораб от нашественици от чужда планета.
Първичната легенда за Енох е възникнала по всяка вероятност във Вавилонската диаспора като отпор на ширещата се там Месопотамска митология. Началото на легендата за Енох трябва да се търси още в края на V в. пр. н. е. Днес Книгата на Енох е позната две основни версии: Етиопска и Славянска. Етиопската версия (изглежда писана първоначално на арамейски) пази древния първообраз и е по-богата на данни. Състои се от пет основни части, с различно време на написване. То може да се установи днес, благодарение на запазените фрагменти от Енохиадата в кумранските ръкописи, открити в 50-те години на нашия век около Мъртво море. Първата книга от оригиналната Етиопска версия на Енох, се нарича “Наблюдателите” и има три части. В първата и част (въведение) Енох разказва за тези, които са избрани да преживеят “деня на Страшния съд”. Във втората част са описани “кохортите” на Шамхазей. Те са съставени от синове на Господа, които прелъстяват човешките дъщери и създават деца, живеещи от чужд труд. Те именно обучават хората в изкуството на магията и ги карат да създават оръжия за взаимно унищожение. Тъкмо те са и “наблюдателите”, които ще бъдат вързани от архангелите и заточени в очакване на Страшния съд, наблюдавайки мъките на събратята си. Третата част продължава същата тема, като тук вождът на наблюдателите е наречен Нефилим, а Енох действа като посредник между “нефилимите” и Бога. Тази първа книга, според запазените в кумранските ръкописи данни, се датира като възникнала през II в. пр. н. е. Втората книга е посветена на “последния ден” на земята, в който предвечния Месия, “избраният”, ще съди всички човешки същества. Счита се, че това е част от почти непознатата и съвсем фрагментарно запазена до днес “Книга на гигантите”, като според някои именно тя е била оригиналната пета част от Книгата на Енох. Втората книга се датира в самия край на II в. пр. н. е.
Третата от книгите на Енох, според Етиопската версия, е “Книга за движението на небесните светила” и тя е съвсем различна от предходните. В нея детайлно се описват слънцето, луната и звездите; росата и дъждът; годишните сезони и др. Според учените тя е най-древната част на Енохиадата – съставена е най-рано в началото на II в. пр. н. е. и най-късно – в края на V в. пр. н. е.
Четвъртата част – така наречената “Книга на сънищата”, която разкрива символичното значение на различни видения на Енох, се датира приблизително точно – 165-164 г. пр. н. е. Петата книга се отнася към края на II в. пр. н. е. и може да бъде разделена логически на три части: история на синовете на Израил, разделена на десет основни периода; книга на Ной (тук историята на Ной е предадена близко до звученето и в “Битие”) и послание на Ной до цялото човечество.
Етиопската версия на Книга на Енох е имала огромно влияние върху бързо развиващата се след II в. пр. н. е. апокалиптична литература. Части от нея влизат в Талмуда (там раби Акива също развива идеите за Предвечния Месия, стоящ редом с “Божественото присъствие”), както и в т. нар. “Юбилейна книга”, където пък е заложена идеята за слънчевия календар. Тази забележителна творба е изиграла огромна роля и за книжнината на ранното християнство, тъй като именно Христос отговаря най-добре на идеята за “Предвечния Месия”. Това е една от причините по-късните талмудисти (II-III в. след н. е.) да отричат Енох и да го наричат “страхлива и притворна” личност, да пренебрегват и унищожават писанията му. Ето защо до днес не са запазени фрагменти от еврейската версия на Еноховата книга.
Книгата на Енох е била много добре позната още на първите християнски писатели. Тя е цитирана за първи път от Юда в неговото послание (14,15), а Ириней и Тертулиан я считали за боговдъхновена и канонична. През VI-V век обаче тя е преразгледана и обявена за апокрифна, поради което загубва влиянието си в християнската официална литература и започва да се разпространява тайно. Единствено етиопската църква продължавала да счита учението на Енох за част от Канона. Така или иначе вероятно III-IV в. възникнала и християнска, най-вероятно гръцка версия на Книгата на Енох, която добила разпространение в земите на Византия. Цитати от нея се откриват в съчиненията на различни писатели от VIII-XIX в. Тази версия много бързо проникнала и в българските земи – преведена е вероятно още през IX-X в., а първото споменаване на книгата на Енох (позната още като “Книга за светите тайни Енохови”) е в известния Симеонов (Светославов) зборник от 1076 г., където тя е включена в списъка на забранените, вредни книги. Днес гръцкият оригинал на тази версия е изгубен, запазен е само по няколко преписа българския превод, разпространен и в сръбски и руски книги. Този превод днес е известен като Славянска версия на книгата на Енох.
Славянската версия на книгата на Енох има допирни точки с Етиопската, но е доста по-кратка и има съвсем различна композиция. В нея Енох разказва за онова, което е видял на седемте небеса (според един от вариантите небесата са десет). Съществена част от творбата заема разговорът на Енох с Господ, който му разказва как е сътворил всичко видимо от невидимото и му обяснява кога и защо ще дойде Всемирния потоп. Славянската версия е позната от своя страна в две редакции – обширна и кратка. В настоящето издание се привежда текстът на пълната, обширна редакция на апокрифа, която вероятно представя и по-древен текст, по препис от сборник от края на XVI в., съхраняван в сбирката на Белградската народна библиотека (№ 321).
Книгата на Енох в славянската си версия има много интересен живот в българската книжнина. Тя е по всяка вероятност основния източник на “Тайната книга” на богомилите, а някои изследователи дори допускат, че преводът на Еноховата книга ни е познат в богомилски вариант. Влиянието на апокрифа върху богомилската книжнина личи на много нива – при разкриването на устройството на небесното царство, при описанието на Сатанаил, при описанието за това как Сатаната е създал огъня и мн. др. Освен това, според “Тайната книга” Сатаната издига Енох над земята и му дава да напише 67 книги, та по тях, като слезе на земята, да учи хората как да служат на дявола. Всички космически и дуалистични представи на богомилите, почиват върху книгата на Енох, като на много места те просто прехвърлят върху Сатаната онова, което според официалната версия на Енох е извършил Господ. Особено интересен е обаче въпросът с Ермонската планина. Според Славянската версия на Книгата на Енох, Сатаната и неговите последователи слезли от небето на Ермонската планина, и там прекъснали обета си с Господа, там и започнали да блудстват с човешките жени, та създали исполините. Според пътеписните източници, тази Ермонска планина се намирала в Йосафатовата долина, където се намирала и планината Тавор, свързана с Преображение Господне. А на това място именно богомилите локализирали пъкъла. Специално внимание заслужава и борбата с исполините – една легена, позната и на старите елини, и на източните народи, и особено разработена от сектата на манихеите, които са до известна степен родоначалници на богомилите. Както е известно, дори самият Мани е автор на един “Трактат за исполините”.
Книгата на Енох намира отглас и в мюсюлманската книжнина; тя е спомената в Корана и в турското съчинение “Кахерман Наме”, според което Енох (наречен там Едриз) бил притежател на 30 книги, в които се съдържало основното от всички науки.
Енох не случайно привлича представители от всички книжнини. В негово лице писателите и мислителите виждат личността, обединяваща самото начало на човешкия живот – Адам – със самия му край – небесния живот. Ето защо основните символи намерили място в Книгата на Енох – дървото на живота, седемте небеса, северното царство на мъртвите и др. се откриват даже в шумерската литература в образа на седмия допотопен цар Енмендуранен Откриваме ги и в различни талмудистки трактати и в някои съчинения възникнали в мистичните юдейски кръгове. В същото време обаче Книгата на Енох е нещо като мост между Стария и Новия завет. Свързана със старозаветната есхатологическа традиция, тя е всъщност обърната към бъдещето на християнската апокалиптика, където оставя и най-трайни следи.
През шестнадесетото столетие в Европа се появява и една нова, магическа версия на “Книгата на Енох”, която дава основата на силна окултна традиция, свързана с Енохиадата. Автори на тази нова Енохова книга са английския учен и маг д-р Джон Дий (1527- 1608) и неговият помощник Едуард Кели. Прочутият маг на Елизабетинската епоха д-р Дий вярвал искрено, че изследванията му за Енох ще бъдат от полза за цялото човечество. Пожелал да общува директно с Господа и с неговите ангели, както Енох, защото се убедил, че само така може да постигне истинско познание, той наел Едуард Кели да бъде негов посредник с небесните сили. Едуард Кели бил окултист, който предрича бъдещето чрез взиране в кристална топка. Именно в кристала си той виждал ангелите, които в диалог с него и д-р Дий му диктували новата Книга на Енох. Така се ражда може би най-необичайната магическа литература на Ренесанса. Според нея Енох всъщност върнал на хората онова знание, което притежавал първоначално Адам, но по-късно те отново разгневили Господа и пак го загубили. Ето защо д-р Дий се опитал отново да им го даде чрез т. нар. “евокиране” на Енох.
Според дневниците на д-р Дий, съхранени днес в ръкопис в сбирката на Британския музей, на него и на Е. Кели се явил лично архангел Рафаел, “изпълнен с духа и силата на Господа”, и той им казал че Господ ще измъкне отново от мрака Книгата на Енох заради онези, които го почитат и се стремят към него. Ето защо в началото на книгата си д-р Дий написал “Нека я четат само тия, които се боят от Бога и са достойни за мъдростта му”. И така, според тази нова Енохиада, светът се управлявал от седем крале (отговарящи на дните от седмицата), към които има съответно седем принца и 42 управители, които отговарят за различни дялове на вселената. Те са съответно крал Бобогел, крал Кармара, крал Бнаспол, крал Байнепор, крал Бнаспен и крал Блумейза. С помоща на архангелите Рафаел, Михаел и Семиил д-р Дий разговарял лично с тези крале и разговорите им, в които се разкрива устройството на света, са дословно записани в дневниците му. Тези разговори се осъществявали на “ангелския”, таен език, на който са говорили и Адам, и Енох и се провеждали чрез 48 таблици, всяка разделена на 49 графи с колони, в които са написани отделни букви и цифри и архангелите и кралете посочвали съответните букви от съответните таблици и техните колонки, от които пък се съставяли думите. Така останали 48 таблици и те са наречени по-късно 48-те ангелски ключа.
В края на XIX и началото на XX век Еноховите таблици са използвани за предсказване на бъдещето и за магически ритуали от известното окултно общество “Златната зора”. При тях основно се използвали 4 от тези т. нар. Енохови таблици, като всяка е отнесена към един от елементите – земя, въздух, огън и вода. Те се подреждали така:
2.въздух вода
(оцветена в жълто) (оцветена в синьо)
4.земя огън
(оцветена в черно) (оцветена в червено)
Във всяка от таблиците били спазени 4 основни принципа на организиране на кръстове от бяло и черно (от отделни букви и думи) като всеки кръст бил съставен от по 36 квадрата и в посоката от горе надолу се наричал “Пътят на Господа”, а от ляво на дясно – “Пътят на Св. Дух”. Има общества, които и до днес ползват тези Енохови таблици, за да се опитат да проникнат в отвъдното и да обогатят познанията си за устройството на вселената. А има и учени, които продължават и до днес да тълкуват Еноховата книга и да търсят в нея нови, необяснени до сега детайли от човешкото познание през вековете. Така тази книга се превръща в непрестанен източник на познание, интерес, вдъхновение и подтик да си задаваме въпроси за света около нас, за живота след смъртта, изобщо за смисъла на Сътворението. Ето защо не са престанали да ни вълнуват нито Книгата на Енох, нито личността на онзи, комуто тя се приписва.
http://aryansunforums.21.forumer.com
_________________
______________________________
Едва ли има друга творба в цялата духовна история на човечеството, която да е обвита с толкова тайнственост, сакралност и която да е същевременно толкова привлекателна, та да е дала основа на десетки други съчинения, легенди, магически обреди и ритуали. При това този апокриф, намерил отражение в множество религиозни текстове на различни народи, има огромно влияние не само върху всякакви съчинения с космологичен, апокалиптичен и есхатологичен характер, но и върху сериозни научни трудове до наши дни. В тази книга има някаква магия, тя увлича като истинска литературна стихия, наситена е с мистична красота, а същевременно дава и материал за много разсъждения. Вероятно всичко това се дължи отчасти на факта, че Енох е олицетворение на мечтата на човечеството – постигнал висшето познание, доближил се до Твореца на всичко видимо и невидимо и спечелил вечния живот, без преди това да премине през ада на смъртта. Възкачването му до седмото небе може да се тълкува и като постижение на човешкия дух, проникнал със силата на медитацията до тайните на Сътворението.
Енох е, според легендите, синът на Иаред, потомък на първия човек – Адам – от седмото му поколение, прадядото на известния Ной, единствен преживял заедно с домочадието си Потопа. В първата от библейските книги – “Битие” – за него е писано съвсем малко – че е живял на земята 365 години (очевидна асоциация с броя на дните в годината и подсказване за завършен жизнен цикъл) и, че бил праведен пред Бога, след което изчезнал, тъй като Бог го взел при себе си (Битие; 5:21-24). Фактът, че Енох бил взет на небето приживе дава и основния тласък на големия брой легенди, свързани с неговото име. С това той напомня за най силния от пророците – Илия, взет също така жив на небето с огнена колесница. Не е случаен фактът че има легенди, според които Енох и Илия ще се появят заедно на земята отново, непосредствено преди Второто пришествие. Това, което отличава обаче Енох от всички новозаветни и старозаветни герои, от героите на всички легенди въобще, е фактът, че на него се приписва авторството на първите три книги на човечеството, авторството на писанията, които разкриват всичко свързано с вселената и човешкото битие. На небето той бил извикан, за да състави 366 книги, в които да се разкрият всички Господни знамения. Ето защо, в представите на човечеството, още от най-дълбока древност, Енох остава прототипът на мъдреца, на посветения, на знаещия, на мага. В легендите е обрисуван като първия писател на всички времена, като основател на астрологията, като Пророк, на когото е известно как ще завърши животът на всеки човек. В Книгата на Енох за първи път категорично е заявено, че още преди да се роди, човешката душа има отредена съдба и нейната история е написана в тайни небесни книги, държани под ключ от най-мъдрия от архангелите около Господния престол. Освен това Енох остава и образецът за истинско, органично общение със самия Създател. Контактът, който той постига с Бога, е недостъпен дори за Мойсей, на когото Господ се явява напр. около “неопалимата къпина”.
Според най-ранната легендарна традиция свързана с Енох, той е основателят на знанията за астрономията и космографията, на него се дължи съставянето на слънчевия календар. Той бил също така и Пророкът, говорил на хората за вредите, които им нанасят падналите, прокудени от Господа ангели. По-късно (през II-I в. пр. н. е.) Енох вече е свързан и с всемирната история до Второто пришествие и Страшния съд. В някои писания той е обявен за истинския Месия, синът човечески, въздигнат до нивото на Бога, а според други – юдейски предания – той се идентифицира с Метатрон – ангелът-пазител на целия свят. През късното Средновековие, редица първи изследователи на апокрифната литература споменават Енох като носител на древната и Божествена мъдрост, и го идентифицират с Хермес, а има и такива, които допускат, че именно той е построил пирамидите, за да скрие и съхрани в тях езотеричните си писания. Има и учени (от XVI в. насам), които дори считат, че в книгите си Енох е описал онова, което по устен път се е предавало от времето на Адам и Ева до дните, в които е живял. Ето колко много теории, легенди, разкази, предположения се завъртат около името на Енох и неговите творби, всъщност неразгадани все още изцяло или по-точно, даващи възможност на всеки да ги разгадае по своему. И така е от най-древни времена до днес. Още агностиците се занимавали с Енох, когото считали за автор на две огромни книги за Яхве, писани на неразбираем за хората ангелски език, на който говорил и Адам в Рая, и който бил забравен от него след изгонването му оттам. А в днешно време пък се ражда теорията, че вероятно Енох е бил взет на космически кораб от нашественици от чужда планета.
Първичната легенда за Енох е възникнала по всяка вероятност във Вавилонската диаспора като отпор на ширещата се там Месопотамска митология. Началото на легендата за Енох трябва да се търси още в края на V в. пр. н. е. Днес Книгата на Енох е позната две основни версии: Етиопска и Славянска. Етиопската версия (изглежда писана първоначално на арамейски) пази древния първообраз и е по-богата на данни. Състои се от пет основни части, с различно време на написване. То може да се установи днес, благодарение на запазените фрагменти от Енохиадата в кумранските ръкописи, открити в 50-те години на нашия век около Мъртво море. Първата книга от оригиналната Етиопска версия на Енох, се нарича “Наблюдателите” и има три части. В първата и част (въведение) Енох разказва за тези, които са избрани да преживеят “деня на Страшния съд”. Във втората част са описани “кохортите” на Шамхазей. Те са съставени от синове на Господа, които прелъстяват човешките дъщери и създават деца, живеещи от чужд труд. Те именно обучават хората в изкуството на магията и ги карат да създават оръжия за взаимно унищожение. Тъкмо те са и “наблюдателите”, които ще бъдат вързани от архангелите и заточени в очакване на Страшния съд, наблюдавайки мъките на събратята си. Третата част продължава същата тема, като тук вождът на наблюдателите е наречен Нефилим, а Енох действа като посредник между “нефилимите” и Бога. Тази първа книга, според запазените в кумранските ръкописи данни, се датира като възникнала през II в. пр. н. е. Втората книга е посветена на “последния ден” на земята, в който предвечния Месия, “избраният”, ще съди всички човешки същества. Счита се, че това е част от почти непознатата и съвсем фрагментарно запазена до днес “Книга на гигантите”, като според някои именно тя е била оригиналната пета част от Книгата на Енох. Втората книга се датира в самия край на II в. пр. н. е.
Третата от книгите на Енох, според Етиопската версия, е “Книга за движението на небесните светила” и тя е съвсем различна от предходните. В нея детайлно се описват слънцето, луната и звездите; росата и дъждът; годишните сезони и др. Според учените тя е най-древната част на Енохиадата – съставена е най-рано в началото на II в. пр. н. е. и най-късно – в края на V в. пр. н. е.
Четвъртата част – така наречената “Книга на сънищата”, която разкрива символичното значение на различни видения на Енох, се датира приблизително точно – 165-164 г. пр. н. е. Петата книга се отнася към края на II в. пр. н. е. и може да бъде разделена логически на три части: история на синовете на Израил, разделена на десет основни периода; книга на Ной (тук историята на Ной е предадена близко до звученето и в “Битие”) и послание на Ной до цялото човечество.
Етиопската версия на Книга на Енох е имала огромно влияние върху бързо развиващата се след II в. пр. н. е. апокалиптична литература. Части от нея влизат в Талмуда (там раби Акива също развива идеите за Предвечния Месия, стоящ редом с “Божественото присъствие”), както и в т. нар. “Юбилейна книга”, където пък е заложена идеята за слънчевия календар. Тази забележителна творба е изиграла огромна роля и за книжнината на ранното християнство, тъй като именно Христос отговаря най-добре на идеята за “Предвечния Месия”. Това е една от причините по-късните талмудисти (II-III в. след н. е.) да отричат Енох и да го наричат “страхлива и притворна” личност, да пренебрегват и унищожават писанията му. Ето защо до днес не са запазени фрагменти от еврейската версия на Еноховата книга.
Книгата на Енох е била много добре позната още на първите християнски писатели. Тя е цитирана за първи път от Юда в неговото послание (14,15), а Ириней и Тертулиан я считали за боговдъхновена и канонична. През VI-V век обаче тя е преразгледана и обявена за апокрифна, поради което загубва влиянието си в християнската официална литература и започва да се разпространява тайно. Единствено етиопската църква продължавала да счита учението на Енох за част от Канона. Така или иначе вероятно III-IV в. възникнала и християнска, най-вероятно гръцка версия на Книгата на Енох, която добила разпространение в земите на Византия. Цитати от нея се откриват в съчиненията на различни писатели от VIII-XIX в. Тази версия много бързо проникнала и в българските земи – преведена е вероятно още през IX-X в., а първото споменаване на книгата на Енох (позната още като “Книга за светите тайни Енохови”) е в известния Симеонов (Светославов) зборник от 1076 г., където тя е включена в списъка на забранените, вредни книги. Днес гръцкият оригинал на тази версия е изгубен, запазен е само по няколко преписа българския превод, разпространен и в сръбски и руски книги. Този превод днес е известен като Славянска версия на книгата на Енох.
Славянската версия на книгата на Енох има допирни точки с Етиопската, но е доста по-кратка и има съвсем различна композиция. В нея Енох разказва за онова, което е видял на седемте небеса (според един от вариантите небесата са десет). Съществена част от творбата заема разговорът на Енох с Господ, който му разказва как е сътворил всичко видимо от невидимото и му обяснява кога и защо ще дойде Всемирния потоп. Славянската версия е позната от своя страна в две редакции – обширна и кратка. В настоящето издание се привежда текстът на пълната, обширна редакция на апокрифа, която вероятно представя и по-древен текст, по препис от сборник от края на XVI в., съхраняван в сбирката на Белградската народна библиотека (№ 321).
Книгата на Енох в славянската си версия има много интересен живот в българската книжнина. Тя е по всяка вероятност основния източник на “Тайната книга” на богомилите, а някои изследователи дори допускат, че преводът на Еноховата книга ни е познат в богомилски вариант. Влиянието на апокрифа върху богомилската книжнина личи на много нива – при разкриването на устройството на небесното царство, при описанието на Сатанаил, при описанието за това как Сатаната е създал огъня и мн. др. Освен това, според “Тайната книга” Сатаната издига Енох над земята и му дава да напише 67 книги, та по тях, като слезе на земята, да учи хората как да служат на дявола. Всички космически и дуалистични представи на богомилите, почиват върху книгата на Енох, като на много места те просто прехвърлят върху Сатаната онова, което според официалната версия на Енох е извършил Господ. Особено интересен е обаче въпросът с Ермонската планина. Според Славянската версия на Книгата на Енох, Сатаната и неговите последователи слезли от небето на Ермонската планина, и там прекъснали обета си с Господа, там и започнали да блудстват с човешките жени, та създали исполините. Според пътеписните източници, тази Ермонска планина се намирала в Йосафатовата долина, където се намирала и планината Тавор, свързана с Преображение Господне. А на това място именно богомилите локализирали пъкъла. Специално внимание заслужава и борбата с исполините – една легена, позната и на старите елини, и на източните народи, и особено разработена от сектата на манихеите, които са до известна степен родоначалници на богомилите. Както е известно, дори самият Мани е автор на един “Трактат за исполините”.
Книгата на Енох намира отглас и в мюсюлманската книжнина; тя е спомената в Корана и в турското съчинение “Кахерман Наме”, според което Енох (наречен там Едриз) бил притежател на 30 книги, в които се съдържало основното от всички науки.
Енох не случайно привлича представители от всички книжнини. В негово лице писателите и мислителите виждат личността, обединяваща самото начало на човешкия живот – Адам – със самия му край – небесния живот. Ето защо основните символи намерили място в Книгата на Енох – дървото на живота, седемте небеса, северното царство на мъртвите и др. се откриват даже в шумерската литература в образа на седмия допотопен цар Енмендуранен Откриваме ги и в различни талмудистки трактати и в някои съчинения възникнали в мистичните юдейски кръгове. В същото време обаче Книгата на Енох е нещо като мост между Стария и Новия завет. Свързана със старозаветната есхатологическа традиция, тя е всъщност обърната към бъдещето на християнската апокалиптика, където оставя и най-трайни следи.
През шестнадесетото столетие в Европа се появява и една нова, магическа версия на “Книгата на Енох”, която дава основата на силна окултна традиция, свързана с Енохиадата. Автори на тази нова Енохова книга са английския учен и маг д-р Джон Дий (1527- 1608) и неговият помощник Едуард Кели. Прочутият маг на Елизабетинската епоха д-р Дий вярвал искрено, че изследванията му за Енох ще бъдат от полза за цялото човечество. Пожелал да общува директно с Господа и с неговите ангели, както Енох, защото се убедил, че само така може да постигне истинско познание, той наел Едуард Кели да бъде негов посредник с небесните сили. Едуард Кели бил окултист, който предрича бъдещето чрез взиране в кристална топка. Именно в кристала си той виждал ангелите, които в диалог с него и д-р Дий му диктували новата Книга на Енох. Така се ражда може би най-необичайната магическа литература на Ренесанса. Според нея Енох всъщност върнал на хората онова знание, което притежавал първоначално Адам, но по-късно те отново разгневили Господа и пак го загубили. Ето защо д-р Дий се опитал отново да им го даде чрез т. нар. “евокиране” на Енох.
Според дневниците на д-р Дий, съхранени днес в ръкопис в сбирката на Британския музей, на него и на Е. Кели се явил лично архангел Рафаел, “изпълнен с духа и силата на Господа”, и той им казал че Господ ще измъкне отново от мрака Книгата на Енох заради онези, които го почитат и се стремят към него. Ето защо в началото на книгата си д-р Дий написал “Нека я четат само тия, които се боят от Бога и са достойни за мъдростта му”. И така, според тази нова Енохиада, светът се управлявал от седем крале (отговарящи на дните от седмицата), към които има съответно седем принца и 42 управители, които отговарят за различни дялове на вселената. Те са съответно крал Бобогел, крал Кармара, крал Бнаспол, крал Байнепор, крал Бнаспен и крал Блумейза. С помоща на архангелите Рафаел, Михаел и Семиил д-р Дий разговарял лично с тези крале и разговорите им, в които се разкрива устройството на света, са дословно записани в дневниците му. Тези разговори се осъществявали на “ангелския”, таен език, на който са говорили и Адам, и Енох и се провеждали чрез 48 таблици, всяка разделена на 49 графи с колони, в които са написани отделни букви и цифри и архангелите и кралете посочвали съответните букви от съответните таблици и техните колонки, от които пък се съставяли думите. Така останали 48 таблици и те са наречени по-късно 48-те ангелски ключа.
В края на XIX и началото на XX век Еноховите таблици са използвани за предсказване на бъдещето и за магически ритуали от известното окултно общество “Златната зора”. При тях основно се използвали 4 от тези т. нар. Енохови таблици, като всяка е отнесена към един от елементите – земя, въздух, огън и вода. Те се подреждали така:
2.въздух вода
(оцветена в жълто) (оцветена в синьо)
4.земя огън
(оцветена в черно) (оцветена в червено)
Във всяка от таблиците били спазени 4 основни принципа на организиране на кръстове от бяло и черно (от отделни букви и думи) като всеки кръст бил съставен от по 36 квадрата и в посоката от горе надолу се наричал “Пътят на Господа”, а от ляво на дясно – “Пътят на Св. Дух”. Има общества, които и до днес ползват тези Енохови таблици, за да се опитат да проникнат в отвъдното и да обогатят познанията си за устройството на вселената. А има и учени, които продължават и до днес да тълкуват Еноховата книга и да търсят в нея нови, необяснени до сега детайли от човешкото познание през вековете. Така тази книга се превръща в непрестанен източник на познание, интерес, вдъхновение и подтик да си задаваме въпроси за света около нас, за живота след смъртта, изобщо за смисъла на Сътворението. Ето защо не са престанали да ни вълнуват нито Книгата на Енох, нито личността на онзи, комуто тя се приписва.
http://aryansunforums.21.forumer.com
_________________
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●