За The Goblin Market Team и 'Лексикона на демона'
Как започна всичко? Къде откри форума и защо се регистрира в него?
Всичко започна още преди около почти 4 години, с някогашния форум България.
Гледах филма по книгата Здрач и се запалих. Започнах да си търся книгите. Помня, че по това време ги имаше издадени на български само до втора, а аз нямах нито нервите, нито желанието да чакам за другите книги. Тогава още не четях на английски, и добре че, иначе нямаше да открия форум България, в който имаше фен превод на всичките книги, най-важното – нямаше да открия част от страхотните хора, с които сега работим в екип (хора, обичам ви, да знаете ) И така, от Форум България се отцепихме един отбор юнаци и поставихме основите на новия Форум България Свят, който след срива в ipbfree отново „се въздигна като феникс от пепелта”, както обичам да казвам.
Имаше ли някакво желание още в началото да се включиш към екипа? Какво те подтикна към това?
Да бъдеш част от такъв страхотен екип си е нещо, което всеки би могъл да пожелае. То е като една виртуална компания, така да го нарека, с която движите заедно в рамките на форума, фейсбук, скайп…
В стария Форум България нямах желание за присъединяване към екипа, в който царяха доста монархични отношения (поради липса на по-подходяща дума). Там просто се събирахме хора, които са фенове на нещо и си комуникирахме. Това с течение на времето прерасна в повече – изградихме приятелства и почнахме да превръщаме любимите си занимания в по-сериозно и задълбочено хоби, над което да работим съвместно – тоест, всичко, което се случва и прави по форума.
Кое те привлече в преводите на нови книги? Да си преводач си е тежка работа, и отговорна. Ти какво мислиш по-въпроса?
Това е нещо като благотворителна дейност. Някой превежда любителски, непрофесионално нещо, което би могъл да запази за себе си, тъй като го прави за лично удоволствие или за упражняване на езика. Обаче решава да го сподели с други фенове. Не задължава никого да чете, нито пък иска в замяна някакво възнаграждение за труда си. Аз дори трудно мога да го нарека точно труд, макар че пак е това под някаква форма, след като се прави като хоби и за забавление.
Защо избра точно 'Лексиконът на демона' за превод? Какво те впечатли в нея?
Лексиконът на Демона е една книга, която ме привлече първо с резюмето си, после с невероятния стил на авторката, която пише много увлекателно и накрая, но не на последно място, силните персонажи и интригуващия сюжет. Сара Рийс Бренън е създала един невероятен свят, в който с удоволствие да се потопиш и с нестихващ интерес да отгръщаш всяка следваща страница, нетърпелив какво се случва по-нататък.
Оправдаха ли се очакванията ти за избора? Какво мислиш на този етап?
Естествено, че се оправдаха, но да си кажа честно... Ами, надмина ми първоначалните очаквания. Прочела съм цялата трилогия и допълнителните разкази, предоставени от авторката и мога да кажа... Уау. I didn’t see it coming! Просто впечатляващо е една дума, която е меко казана.
Имаш ли някакви планове за предстоящи преводи? Кои са те?
Ами, не. Приключвам с това малко участие. Тепърва имам само планове за четене, много четене, понеже не спират да се появяват поредици, които да те запленят и да те накарат да не спиш сън, за да ги четеш.
Нека да минем на нещо по-любопитно. Би ли споделила любимия си цитат или цитати от превода. Защо точно тях?
Eдин от най-мощните цитати, както и един от тези, които ме накараха да се просълзя, признавам си:
Има и други много силни и въздействащи цитати, но не желая да давам спойлери!
А на въпроса защо.. Ами на питащия нима не би му станал любим? Причините са повече от очевидни. Говорим за едно явление, което трябва да бъде зло (челите книгата ще се досетят за какво говоря), но в това явление толкова дълбоко се е вкоренила искрицата на доброто, че и при цялото желание дори на двата свята не би могла да се изкорени! Това е просто силата на обичта.
Можеш ли да подхвърлиш някой спойлер какво се случва по-нататък в книгата/поредицата или не си запозната с нея?
Прекрасно съм запозната, но нямам абсолютно никакво намерение да давам спойлери. Няма по-голямо удоволствие от това да четеш тази поредица неподготвен.
Няма да разпитвам много много за други подробности, но кажи ни на кратко кой герой ти е любим и защо? Свързваш ли някой от персонажите със себе си?
Да съм честна, специално от главните герои абсолютно няма такъв, който да НЕ ми е любим! Като човек, прочел абсолютно всички книги и разкази ще ви кажа, че Сара има това невероятно умение да те накара да изпиташ симпатии дори и към онези, които би трябвало да са злодеите във „филма”. Само трябва да им обърне повече внимание и да вникне за малко в тяхната душевност, и ще направи и най-неразбрания герой харесван, разбиран и дори обичан и съжаляван.
Ник, Алън, Джейми, Мeй и Син все пак са ми безспорните любимци. Отделно от тях симпатизирам на кажи-речи всички останали. Не свързвам конкретен персонаж със себе си, обаче свързвам по нещо или дори много неща всеки един от тях с моята собствена душевност! Всеки олицетворява някакво мое качество или недостатък, сякаш авторката е взела модела на същността ми и я е разпределила из своите герои. Сега приемете, че аз съм средностатистическия читател. Убедена съм, че всеки един от вас би открил поне едно нещо от себе си в тези герои!
Имаш ли любима картинка и песен, които свързваш с книгите? Би ли ни ги показала?
Песен нямам. Все още не съм открила ритми, които да свържа с Пазара на таласъмите и танците за призоваване на демони, но са в главата ми, тоест, представям си доста ясно като какво би трябвало да звучат. Картинка ще приложа. На нея много ми харесва визията за Ник, но естествено имам предвид само конкретна картинка, иначе не харесвам особено този актьор. Има само една-две негови снимки, на които се доближава до представите ми за Ник.
ТУК
Е, мисля, че това е всичко. И като за последно какво би пожелала на форума, на екипа, на потребителите? Ако искаш да споделиш или кажеш нещо, можеш да го направи сега.
Мога само да пожелая и на екипа, и на потребителите, форума винаги да бъде мястото, което е сега – едно местенце, на което всеки да се почувства удобно и винаги да си прекарва приятно, да намира по нещо за себе си, да разпуска и да се забавлява. Форумците сме едно общество, в което пожелавам и за напред да се намират приятелство и разбирателство, нека винаги да предлагаме едно щастливо място за нуждаещите се от него!
______________________________
Как започна всичко? Къде откри форума и защо се регистрира в него?
Всичко започна още преди около почти 4 години, с някогашния форум България.
Гледах филма по книгата Здрач и се запалих. Започнах да си търся книгите. Помня, че по това време ги имаше издадени на български само до втора, а аз нямах нито нервите, нито желанието да чакам за другите книги. Тогава още не четях на английски, и добре че, иначе нямаше да открия форум България, в който имаше фен превод на всичките книги, най-важното – нямаше да открия част от страхотните хора, с които сега работим в екип (хора, обичам ви, да знаете ) И така, от Форум България се отцепихме един отбор юнаци и поставихме основите на новия Форум България Свят, който след срива в ipbfree отново „се въздигна като феникс от пепелта”, както обичам да казвам.
Имаше ли някакво желание още в началото да се включиш към екипа? Какво те подтикна към това?
Да бъдеш част от такъв страхотен екип си е нещо, което всеки би могъл да пожелае. То е като една виртуална компания, така да го нарека, с която движите заедно в рамките на форума, фейсбук, скайп…
В стария Форум България нямах желание за присъединяване към екипа, в който царяха доста монархични отношения (поради липса на по-подходяща дума). Там просто се събирахме хора, които са фенове на нещо и си комуникирахме. Това с течение на времето прерасна в повече – изградихме приятелства и почнахме да превръщаме любимите си занимания в по-сериозно и задълбочено хоби, над което да работим съвместно – тоест, всичко, което се случва и прави по форума.
Кое те привлече в преводите на нови книги? Да си преводач си е тежка работа, и отговорна. Ти какво мислиш по-въпроса?
Това е нещо като благотворителна дейност. Някой превежда любителски, непрофесионално нещо, което би могъл да запази за себе си, тъй като го прави за лично удоволствие или за упражняване на езика. Обаче решава да го сподели с други фенове. Не задължава никого да чете, нито пък иска в замяна някакво възнаграждение за труда си. Аз дори трудно мога да го нарека точно труд, макар че пак е това под някаква форма, след като се прави като хоби и за забавление.
Защо избра точно 'Лексиконът на демона' за превод? Какво те впечатли в нея?
Лексиконът на Демона е една книга, която ме привлече първо с резюмето си, после с невероятния стил на авторката, която пише много увлекателно и накрая, но не на последно място, силните персонажи и интригуващия сюжет. Сара Рийс Бренън е създала един невероятен свят, в който с удоволствие да се потопиш и с нестихващ интерес да отгръщаш всяка следваща страница, нетърпелив какво се случва по-нататък.
Оправдаха ли се очакванията ти за избора? Какво мислиш на този етап?
Естествено, че се оправдаха, но да си кажа честно... Ами, надмина ми първоначалните очаквания. Прочела съм цялата трилогия и допълнителните разкази, предоставени от авторката и мога да кажа... Уау. I didn’t see it coming! Просто впечатляващо е една дума, която е меко казана.
Имаш ли някакви планове за предстоящи преводи? Кои са те?
Ами, не. Приключвам с това малко участие. Тепърва имам само планове за четене, много четене, понеже не спират да се появяват поредици, които да те запленят и да те накарат да не спиш сън, за да ги четеш.
Нека да минем на нещо по-любопитно. Би ли споделила любимия си цитат или цитати от превода. Защо точно тях?
Eдин от най-мощните цитати, както и един от тези, които ме накараха да се просълзя, признавам си:
Не можеше да се върне към това да бъде човек. Да се върне към това да бъде човек беше сякаш бито куче да избяга от своята верига, а след това да допълзи обратно към кучешката си колиба, мрънкайки за стопанина си. И все пак това беше човешки вид сравнение. Той трябваше да спре да мисли като човек. Трябваше да спре да мисли в думи. Не помнеше да е бил научен на думите. Някъде в далечното минало се беше научил, че един звук изразява една идея, точно определен звук изразява точно определена идея, а звукът и идеята не можеха никога да бъдат свободни и независими отново. Спомняше си как всички те се смееха преди на думите, на които хората приписват толкова много сила, сякаш звук и въздух можеха действително да изразяват идея или субект. Той си помисли за името Алън и какво означаваше то.
Изглежда, че думата дом веднъж научена беше трудна за забравяне.
Има и други много силни и въздействащи цитати, но не желая да давам спойлери!
А на въпроса защо.. Ами на питащия нима не би му станал любим? Причините са повече от очевидни. Говорим за едно явление, което трябва да бъде зло (челите книгата ще се досетят за какво говоря), но в това явление толкова дълбоко се е вкоренила искрицата на доброто, че и при цялото желание дори на двата свята не би могла да се изкорени! Това е просто силата на обичта.
Можеш ли да подхвърлиш някой спойлер какво се случва по-нататък в книгата/поредицата или не си запозната с нея?
Прекрасно съм запозната, но нямам абсолютно никакво намерение да давам спойлери. Няма по-голямо удоволствие от това да четеш тази поредица неподготвен.
Няма да разпитвам много много за други подробности, но кажи ни на кратко кой герой ти е любим и защо? Свързваш ли някой от персонажите със себе си?
Да съм честна, специално от главните герои абсолютно няма такъв, който да НЕ ми е любим! Като човек, прочел абсолютно всички книги и разкази ще ви кажа, че Сара има това невероятно умение да те накара да изпиташ симпатии дори и към онези, които би трябвало да са злодеите във „филма”. Само трябва да им обърне повече внимание и да вникне за малко в тяхната душевност, и ще направи и най-неразбрания герой харесван, разбиран и дори обичан и съжаляван.
Ник, Алън, Джейми, Мeй и Син все пак са ми безспорните любимци. Отделно от тях симпатизирам на кажи-речи всички останали. Не свързвам конкретен персонаж със себе си, обаче свързвам по нещо или дори много неща всеки един от тях с моята собствена душевност! Всеки олицетворява някакво мое качество или недостатък, сякаш авторката е взела модела на същността ми и я е разпределила из своите герои. Сега приемете, че аз съм средностатистическия читател. Убедена съм, че всеки един от вас би открил поне едно нещо от себе си в тези герои!
Имаш ли любима картинка и песен, които свързваш с книгите? Би ли ни ги показала?
Песен нямам. Все още не съм открила ритми, които да свържа с Пазара на таласъмите и танците за призоваване на демони, но са в главата ми, тоест, представям си доста ясно като какво би трябвало да звучат. Картинка ще приложа. На нея много ми харесва визията за Ник, но естествено имам предвид само конкретна картинка, иначе не харесвам особено този актьор. Има само една-две негови снимки, на които се доближава до представите ми за Ник.
ТУК
Е, мисля, че това е всичко. И като за последно какво би пожелала на форума, на екипа, на потребителите? Ако искаш да споделиш или кажеш нещо, можеш да го направи сега.
Мога само да пожелая и на екипа, и на потребителите, форума винаги да бъде мястото, което е сега – едно местенце, на което всеки да се почувства удобно и винаги да си прекарва приятно, да намира по нещо за себе си, да разпуска и да се забавлява. Форумците сме едно общество, в което пожелавам и за напред да се намират приятелство и разбирателство, нека винаги да предлагаме едно щастливо място за нуждаещите се от него!
______________________________
.. Hell is a teenage girl ..