Споделете, коя е тази книга, която ви е измъчила най-много и сте прочели най-бавно през живота си? Също така, колко време ви отне да я прочетете? С какво най-много ви затормози?

Две са - "Властелинът на пръстените", тя поне е бая обемна та имам оправдание за двумесечното четене. Другото най-мудно четене в живота ми бе на "Брулени хълмове" - намразих тази книга, сюжета и героите й от първата страничка и само от магария я дочетох

"Тютюн". Не знам защо. Книгата си е много хубава, беше ми интересна, но просто не спореше.

Шифърът на Леонардо. Не ме разбирайте погрешно, не ме измъчи самото четене. Книгата е фантастична. Прочетох Шестото клеймо и продължих със Шифъра, когато се чу, че ще има филм. Веднага спрях прочита, понеже не исках да се разочаровам от филма. Изчаках да излезе на кино, гледах го и чак тогава прочетох книгата. Ако бях направила обратното, филма въобще нямаше да ми хареса.

'Тъгата на сукубата' !! Умори ме тая книга.

"Престъпление и наказание" на Достоевски - вече не помня колко пъти съм я започвала с твърдото намерение да я прочета и така и не успях да я завърша.

"Моят Свети Валентин" на Лорън Оливър. Много добри отзиви за книгата имаше, но я влачих около година - година и половина. От началто ми стана ясно какъв е края и всичко вървеше тооолкова монотонно. Момичето, черз чиито поглед се водеше книгата беше точно от типа хора, които ми лазаят по нервите. Нищо против хората, които я харесват - просто аз не съм от тях.

Лятна буря на Сандра Браун. Първо докато я започна голям зор видях, стоя поне 3 месеца на нощното ми шкафче. А я четох поне 2 седмици. Много тъжна книга.

Като се замисля руската литература не ми върви и в този ход на мисли-Престъпление и наказание на Достоевски ме разби.То беше четене,пък препрочитане на отделни абзаци и пак нищо не ми влиза в главата,макар че почти всичките му книги ги оценяват като шедьорви,не бих започнала нещо негово в скоро време

100 години самота! Не знам вече, за кой път се мъча да я прочета...

За момента се сещам на Щефани Рос втората книга бях я почнала преди две седмици и даже не я довърших и я зарязах

Под Игото- докато я довърша прочетох още 3 книги. Много ми беше тежка за четене. Друга, която също ми вървеше много трудно и накрая я оставих недочетена беше Червено и Черно на Стендал.

Под Игото-голяма мъка беше

"Любов" - много се измъчих. В интерес на истината нямах сили и я оставих на предпоследната глава.
Реших, че като ми дойде нагласата ще я чета от ново.

“Записки на бълг. Въстания”

Sent from Topic'it App