## Режисьор : Ким Ки-дук
## В ролите : Сун Хюн-а , Ха Джун-уо , Парк Джи-йеон и др
## Държава : Япония, Южна Корея
## Година : 2006
## Времетраене : 98 минути

## Резюме : Плодовитият автор и enfant terrible на корейското кино Ким Ки-дук се потапя в дълбините на обсебващата любов във "Време". Ким изследва лудостта по пластичната хирургия, превзела бита на всички и пропагандирана от списания и телевизионни предавания, които превръщат в кошмар идеята за вечната младост и нетленната красота. Непредвидимият гений на Ким се захваща с тази актуална тема и я развива до самите й предели, за да покаже мрачното, мнително ядро на една провалена връзка.

Хубавата Се-хее (Парк Джи-йеон) има проблеми с приятеля си Джи-уо (Ха Джун-уо). Две години след началото си тяхната връзка е навлязла във фаза на умора. Въпреки че е верен на любимата си, Джи-уо се заглежда по чужди жени и в леглото като че ли се възбужда единствено при мисълта, че се люби с непознати. Се-хее не издържа на съсипващата живота й ревност и решава радикално да промени вида си. Да стане нова жена, в която приятелят й отново да се влюби. Постъпва в клиника по пластична хирургия, после изчезва безследно за 6 месеца – достатъчно, за да се изличат белезите. Джи-уо е сломен и объркан от потъването й вдън земя. Се-хее се появява отново в кафенето, което Джи-уо често посещава: тя е новата сервитьорка, твърди, че се казва Сий-хее (Сун Хюн-а) и се опитва да го съблазни. Ала помежду им се изпречва призракът на изгубената приятелка на Джи-уо, която той всъщност продължава много да обича. Ревността отново се промъква в несигурното съществуване, което Се-хее изкуствено си е създала.

Изчистеният стил на автора построява този екстремен разказ за любовта в кръгова структура. Заснет главно в кафенета и барове, където близостта на любовниците е неизменно споделена с присъствието на любопитните клиенти, Време е пропит с тихо, смущаващо насилие, което деформира чувствата и осакатява душата, макар и чрез хирургична намеса върху тялото. Сякаш пленен в криволичещата логика на едно ирационално съзнание, сюжетът се разгръща в сложен ритъм, който съответства на обсесивния тон на филма и показва за пореден път дарбата на Ким да превръща висококонцептуални идеи в силно емоционално кино.