Какво мислите за българската литература от минали времена?
За авторите като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христо Ботев, Любен Каравелов,Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Димитър Димов и всички останали творци от зората на българското литературно творчество, през Българското възраждане, Българската литература след Освобождението и тази след ПСВ?
Четете ли тяхната проза и лирика?
Има ли някой автор или конкретно произведение, които са ви станали любими?

Честно казано, почти всички произведения от великите български автори на миналото ни ми идват по-тежки и натоварващи. Те, разбира се, си заслужават четенето - това е нашето културно наследство, но не мога да кажа, че са книги, които съм чела за удоволствие. Почти нито една от тях.
Помня, че в 6-ти клас ни караха от училище да четем Под игото и имах чувството, че ще умра от тормоз, въобще не ми беше лека и лесна за четене. След това, в 12-ти, сама реших да я прочета (разбира се, нищо не помнех от първия прочит), защото щях да имам матура и, макар да можех и да не я чета цялата или да чета преразказ, избрах да я прочета. Дали защото никой не беше накарал, но взе, че ми допадна и не ми бе трудно да я прочета. Ето как в различното време и прочита, нагласата и изводите от книгата са различни. Освен това тогава захванах да чета и "Тютюн" на Димитър Димов. Книгата ми хареса неочаквано много, беше ми приятна, вървеше леко и стила нито ме затрудни, нито затормози. Естествено съпоставена спрямо Вазовото произведение Тютюн е с много по-съвременно звучене, но имаше безспорно интересни персонажи и сюжетът беше интригуващ. Но и тя не беше никак лека. Уви, типично за творчеството в миналото ни е това, че то нито познава хепи енд, нито предлага разпускащо и изпълващо с някакъв оптимизъм четене. Но, разбира се, предлага пък други емоции.
Мога основно да кажа, че има голямо значение с каква нагласа ще седнеш да ги четеш. Ако е насила, може и да ги намразиш!

Абсолютно съм съгласна с горното мнение. Книги като "Под игото" според мен не трябва да се дават в 5-6 клас.Аз също я четох тогава,така и не я дочетох,беше ми прекалено тежка и не особено интересна.Сега ми се наложи да я прочета пак и този път наистина беше друго.А за литературата като цяло не знам защо,но един от най-омразните ми български писатели е Иван Вазов.Знам,че е написал много неща и така нататък,но просто не мога да го чета,изпитвам някакво отвращение от нещата му.Стихотворенията на Ботев наистина са един скъпоценен диамант в нашата литература,натоварени с тежестта на времето си. Стихотворенията на Яворов,от друга страна, са някак леки и звучни,леят се като песен,въпреки че и те са доста тежки и философски.

Безброй много пъти съм казвала, че никое хлапе в 5 клас, което ще рече на 10-11 години, не може да разбере нищо от борбата, саможерствата и всички останали въпроси, които се поставят в "Под игото". И аз тогава не успях, но доста по-късно (някъде в гимназията) я прочетох и то на един дъх. Макар че аз Вазов много си го харесвам, въпреки че напоследък срещам много хора, което не могат да го понасят. Вижте "Тютюн" беше друга работа. Изчетох го, ама с голяма мъка. Толкова дразнещи персонажи рядко съм срещала.
И не само нагласата е важна. Открай време твърдя, че литературата в училище не е подбрана правилно. Единствено в 8 клас подборът бива (Смирненски, Вапцаров, Емилиян Станев, Николай Хайтов и компания). Всичко преди този момент просто не би могло да бъде осмислено от деца, чиито най-голям проблем е с коя кукла да си играят или кое анимационно филмче да си пуснат.

аз харесвам разказите на Йовков-колко съм плакала над тях....На Радичков само някои,а иначе много си харесвам Любен Дилов-баща.