Зъл мрак, угаснали звезди

Пътуване в лабиринта на човешката душа, надникване в света отвъд огледалото, където живее незнайното ни аз. Онова, което се появява в най-неочаквани моменти, подтиква ни към най-неочаквани постъпки. За които плащаме скъпо.

Когато Кралят на ужаса озаглави творбата си „Зъл мрак, угаснали звезди”, вече предчувствате незабравимо преживяване... ако представата ви за незабравимо преживяване е да се свиете на кълбо и да се питате: „Защо ми трябваше да чета това през нощта?” Почитателите на Стивън Кинг (и онези, които открай време се канят да се „пробват” с негова книга) ще изгълтат на един дъх сборника с четирите новели, в който бракове се сриват под тежестта на катраненочерни тайни, алчността и угризенията тровят и терзаят и единствената утеха е, че винаги може да стане по-зле.

И все пак...

Стивън Кинг слага точката така:

„Стига толкова. Прекалено дълго се задържахме в подземния мрак. Горе ни чака напълно различен свят. Хвани ръката ми, Верни читателю, и аз на драго сърце ще те поведа обратно към светлината. С радост отивам там, понеже вярвам, че доброто е вродено у повечето хора. Знам, че е вродено в мен. За теб обаче не съм съвсем сигурен.”