Първо, нека разберем какво точно е смехът.
Смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси. То може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване, каквото е гъделичкането или по други причини. Вдишване на азотен оксид може да предизвика смях; някои наркотици като марихуаната също могат да доведат до периодичен силен смях. Силният и продължителен смях понякога може да предизвика просълзяване или дори болки на определени мускули.
Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е зара̀зен: смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите.
Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология.
Смехът при животните и хората
Смехът вероятно е нещо, специфично не само за хората, въпреки твърденията на Аристотел, че от всички живи същества се смее само човекът. Въпреки това някои психолози-бихейвиористи отстояват, че предпоставки на смеха са способността човек да осъзнава положението, в което се намира, и да го сравнява с положението на някой друг. Оттук те правят извода, че животните не могат да се смеят "по човешки".
Изследванията на смеха при животните могат да доведат до откриването на молекули, които облекчават депресията, маниакалните разстройства, синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието, резките промени на настроението и поривите на пристрастяване.
Човекоподобни маймуни.
Шимпанзето, горилата, бонобото (още известно като джудже-шимпанзе) и орангутанът издават звуци, подобни на смях, в отговор на физически контакти като борба, гонене или гъделичкане. Това е документирано при шимпанзета, намиращи се както сред дивата природа, така и в плен. Хората не могат веднага да разпознаят кога шимпанзетата се смеят, защото редуването на вдишване и издишане звучи повече като тежко дишане, отколкото като смях. Предполага се, че разликата в смеха между човека и шимпанзето е резултат от адаптации, довели в еволюционен план до способността на човека да говори.
Документирани са и моменти, когато човекоподобни маймуни са изразявали радост. При едно проучване са записани и анализирани звуци, издавани от човешки бебета и бебета бонобо, когато биват погъделичкани. Открито е, че макар смехът на бонобото да е на по-висока честота, той следва същата спектрографска графика като смеха на човешкото бебе и дори израженията на лицата на двете бебета са сходни. Близки са и местата, където хората и шимпанзетата имат гъдел — мишници, корем и други. Удоволствието от гъделичкането при шимпанзетата не намалява дори когато те пораснат.
Плъхове
Открито е, че при по-грубичка или шеговита игра, или когато ги гъделичкат, плъховете издават къси, високочестотни, ултразвукови сигнали. Звуците, описвани като "цвърчене", не могат да бъдат чути от хората без специално оборудване. Открито е също, че както хората, така и плъховете имат гъдел на определени места от тялото. Смехът при плъховете се свързва с позитивни емоции, а осъществяващият се социален контакт между плъха и човека, който го гъделичка, води до това плъхът сам да търси гъделичкането. Оказва се, че при гъделичкане плъховете, които се смеят най-много, също са и най-игриви. А тези, които се смеят много, предпочитат да прекарват повече време в компанията на други смеещи се плъхове. Това показва, че при плъховете съществува социално предпочитание, което се дължи на изразяването на сходни отговори на едно и също дразнение. При остаряващите плъхове обаче се забелязва тенденция на спад в смеха и желанието за гъделичкане.
В свое проучване Йаак Панксеп и Джеф Бъргдорф се опитват да открият биологичните корени на протичащите в мозъка процеси на забавление и социализиране, сравнявайки плъховете и децата, когато си играят. Макар че проучването не успява да докаже, че плъховете имат чувство за хумор, то все пак показва, че те могат да се смеят и да изразяват своята радост. Цвърченето при плъховете е документирано в други изследвания, проведени от Браян Нътсън от Националния здравен институт на САЩ. Плъховете цвърчат и когато се борят един с друг, преди да получат морфин и когато се чифтосват. Звукът се интерпретира като очакване за някаква награда.
Кучета
Кучешкият смях е близък до нормалното тежко дишане. Но при сонографски анализ на това тежко дишане е открито, че то варира и има честотните характеристики на смеха. Когато така записаните звуци на кучешки смях бъдат възпроизведени пред кучета в пансион, те се разиграват, социализират се и нивата на стреса им намаляват.
При направено проучване върху 120 кучета от пансион на възраст от 4 месеца до 10 години са пускани записи на кучешки смях. Симптомите на стреса се изразявали в тежко дишане, ръмжене, отделяне на слюнка, бавно ходене, лаене, треперене, нападателни движения, седене, лежане, игриви подскоци и др. Резултатът от пускането на кучешкия смях бил положителен, като се наблюдавали повече махане с опашка, близане на лицето и други добронамерени действия. Според учените е възможно пускането на кучешки смях да успокоява кучетата и може би да спомага осиновяването им.
Хора
Скорошни проучвания сочат, че още на 17 дни бебетата издават смехоподобни звуци или спонтанен смях. Това обаче се противопоставя на по-ранни проучвания, които сочат, че бебетата обикновено започват да се смеят на възраст от около четири месеца. Според някои древни автори смехът се появява при хората на възраст от около 40 дни. Робърт Р. Провайн, невролог и изследовател от Университета в Мериленд, САЩ, прекарва десетилетия в изучаването на смеха. В интервю за УебМД той казва "Смехът е механизъм, който се намира у всеки от нас; смехът е част от речника на всеки човек. Има хиляди езици, стотици хиляди диалекти, но почти всеки "говори" езика на смеха по почти еднакъв начин." За потвърждение на думите си посочва, че бебетата се смеят много преди да са проговорили, а деца, които по рождение са глухи или слепи, са запазили способността си да се смеят.
Провайн е противник на схващането, че "смехът е примитивно, несъзнателно издаване на звуци" и смята, че хората, които се смеят повече от останалите, носят тази черта в гените си. В проучване на "Смеещите се близначки" две изключително весели близначки били отделени една от друга след раждането и се срещнали отново едва след 40 години. Провайн съобщава, че до повторната си среща, никоя от тези изключително духовити дами не познавала друг човек, който да се смее повече от самата нея. Те твърдят това, макар че и двете са осиновени от различни приемни семейства, които определят като "сдържани и строги". Робърт Провайн смята, че в този случай близначките са унаследили някои аспекти от начина си на смеене, готовността за смях, и дори може би чувството си за хумор.
Ражу Мандхиян казва: "Физическите и психическите ползи от смеха отстъпват само на физическите и психическите ползи от секса."
Според "психодиагностика по мимиката" има различни видове смях:
а/хаха - положителен смях (това е и единствения положителен смях)
е/хехе - подигравателен смях, пренебрежителен
о/хохо - подлизурство, подмазване у/хуху - скрит страх
Смехът може да бъде отражение на нашите чувства и отношенията ни към другите хора
Различия при половете
Мъжете и жените приемат шегите различно. При едно проучване 10 жени и 10 мъже гледали 10 анимационни филмчета, като определят дали са смешни или не са, а ако са смешни, решават колко по ска̀лата от 1 до 10. Докато правели това, техните мозъци били сканирани чрез функционален магнитен резонанс. По-голямата част от изследваните сметнали анимациите за смешни, но техните мозъци приели хумора по различен начин. Мозъците на жените отчели по-висока от нормалната активност в определени зони, включително зоната nucleus accumbens, играеща ключова роля за получаването на приятни усещания. Когато жените гледали анимациите, които не намирали за забавни, в зоната настъпвали, макар и много по-слаби, промени на активността. Същата зона у мъжете изобщо не дала признаци на активност при смешните филмчета, а нивото на активността ѝ дори спаднало под нормалното при филмчетата, които мъжете не намирали за смешни.
Учените, провели експеримента, предполагат, че в основата на всичко стои елементът на изненадата. Те смятат, че може би жените са очаквали анимациите да не са смешни, а мъжете се мислели обратното. Когато, изследваните мъже "получили, каквото са очаквали, техните nucleus accumbens останали спокойни". Повишената активност на мозъците на жените пък се дължала на приятната изненада от неочаквания хумор в анимациите. Изследователите също предполагат, че понижената активност на тази зона от мозъка при мъжете се дължи на разочарование от не дотам забавните филмчета.
Учените посочват, че това изследване може да е ключът към разкриването на различните емоционални реакции у мъжете и жените и да е от полза в изучаването на депресиите. То показва разликите между половете в използването и оценяването на хумора.
Причини за смеха
Съществуват различни теории за причините и същността на смеха. За Аристотел ние се смеем на по-грозните и низшестоящи от нас хора, защото сме доволни, че сме нещо повече от тях. По свидетелства на Платон, Сократ казва, че нелепото се характеризира с проявите на непознаването на себе си. Франсис Хъчисън, в своя труд "Мисли за смеха" (1725), изразява своето схващане, което после поставя основите на теорията на комичното, а именно, че смехът се ражда в отговор на възприятието за нелепост. Артур Шопенхауер пише, че възприеманата нелепост е несъответствието между дадено абстрактно понятие и реалния обект, който го въплъщава. Почти същото разбиране споделя и Хегел. За Фройд смехът е "икономически феномен", чиято функция е да освободи "психическата енергия", която погрешно е мобилизирана от измамни очаквания.
Зъл смях
Злият смях най-често се среща в комикси и във фантастиката, където той се издава от злият герой. В комиксите, където супергероите често "чуват" подобен смях, той се среща като муахаха, мухухаха или бухахаха. Тези думи често се срещат и в интернет блогове, форуми, игри и др. Понякога с този смях се изразява победа, надмощие на някого.
Изразяване на смях с думи
Смехът често се изразява с думи в комикси и др. Ето някои от видовете смях в различните езици.
Език Как се пише Бележки
Арабски هاهاها(хахаха) основно смях
Френски hahaha нормален смях
hihihi хихикане
ouahahah силен смях
Китайски 哇哈哈 (уахаха) силен смях
哈哈哈 (хахаха) нормален смях
呵呵呵 (хехехе) хихикане
嘻嘻嘻 (хихихи) хихикане
Немски hahaha нормален смях
hnhnhn
hmhmhm хихикане
chrchrchr
muhaha
ahehe язвителен смях
uhaha
höhöhö иронично
Гръцки
χαχαχα
χεχεχε нормален
χιχιχι хихикане
μουαχαχα
χεχεχε язвителен смях
χιχιχι
χουχουχου скован смях
Унгарски hahaha (класически; дължината зависи от това колко смешно намираме нещо)
ha... ha... ha... саркастичен
hehehe може да бъде злобен смях, особено ако човек, който се смее с вдигнати вежди и лека усмивка
hihihi хихикане
ho-ho-ho-hóóó Дядо Коледа
kac-kac иронично
Индонезийски huehehehe сладък смях
bwahahaha така се смеят задоволени хора
Японски ハハハ (хахаха) нормално
ヒヒヒ (хихихи) хихикане
ヘへへ (хехехе) подигравателно
ホホホ (хохохо) често така се смеят жени с ръка на устата
Литовски cha cha cha нормално
chi chi chi хихикане
Полски hehe по-сериозен и делови начин за смях
haha по-груб; може да бъде ироничен
Руски ха-ха-ха! нормален
хи-хи хихикане
хе-хе зловещ смях
Испански ja ja ja нормален смях
je je je лек смях
ji ji ji хихикане
jo jo jo Смях на San Nicolás (Дядо Коледа)
jú jú jú (с висок глас) злобен смях, след като си направил някаква беля
ujú ja ja ja ja ja jaaaaaa...
ñaca-ñaca зловещ смях
Шведски haha нормален смях
hehe с повече съскане
hihi хихикане
hoho стилът на Дядо Коледа
höhö иронично
moahaha зловещ
eheh когато се срамуваш
Турски hahaha често срещан смях, пише се с тройно "ha", а не двойно
hehehe малко по-любезен смях
ha... ha... ha... саркастично
hihihi хихикане
ahahaha става популярен след един ТВ сериал, в който главният герой се смее така
ehehehe като hehehe
eki eki използва се в комиксите за смях на стари хора
muhaha зловещ смях
nihaha зловещ
puhaha използва се при невероятно смешно нещо
uhaha почти като горното
zuhaha почти като горното
LOL (lol) често се използва като израз на смях в Интернет. Абревиатурата LOL се разчита най-вече като Laughing Out Loud - смея се на глас (намирам нещо за забавно). Най-често се среща по форуми и подобни сайтове. Има и други подобни разновидности, например ROFLOL - Rolling On the Floor, Laughing Out Loud - търкалям се по пода и се смея на глас (т.е. намирам нещо за особено смешно).
______________________________
Смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси. То може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване, каквото е гъделичкането или по други причини. Вдишване на азотен оксид може да предизвика смях; някои наркотици като марихуаната също могат да доведат до периодичен силен смях. Силният и продължителен смях понякога може да предизвика просълзяване или дори болки на определени мускули.
Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е зара̀зен: смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите.
Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология.
Смехът при животните и хората
Смехът вероятно е нещо, специфично не само за хората, въпреки твърденията на Аристотел, че от всички живи същества се смее само човекът. Въпреки това някои психолози-бихейвиористи отстояват, че предпоставки на смеха са способността човек да осъзнава положението, в което се намира, и да го сравнява с положението на някой друг. Оттук те правят извода, че животните не могат да се смеят "по човешки".
Изследванията на смеха при животните могат да доведат до откриването на молекули, които облекчават депресията, маниакалните разстройства, синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието, резките промени на настроението и поривите на пристрастяване.
Човекоподобни маймуни.
Шимпанзето, горилата, бонобото (още известно като джудже-шимпанзе) и орангутанът издават звуци, подобни на смях, в отговор на физически контакти като борба, гонене или гъделичкане. Това е документирано при шимпанзета, намиращи се както сред дивата природа, така и в плен. Хората не могат веднага да разпознаят кога шимпанзетата се смеят, защото редуването на вдишване и издишане звучи повече като тежко дишане, отколкото като смях. Предполага се, че разликата в смеха между човека и шимпанзето е резултат от адаптации, довели в еволюционен план до способността на човека да говори.
Документирани са и моменти, когато човекоподобни маймуни са изразявали радост. При едно проучване са записани и анализирани звуци, издавани от човешки бебета и бебета бонобо, когато биват погъделичкани. Открито е, че макар смехът на бонобото да е на по-висока честота, той следва същата спектрографска графика като смеха на човешкото бебе и дори израженията на лицата на двете бебета са сходни. Близки са и местата, където хората и шимпанзетата имат гъдел — мишници, корем и други. Удоволствието от гъделичкането при шимпанзетата не намалява дори когато те пораснат.
Плъхове
Открито е, че при по-грубичка или шеговита игра, или когато ги гъделичкат, плъховете издават къси, високочестотни, ултразвукови сигнали. Звуците, описвани като "цвърчене", не могат да бъдат чути от хората без специално оборудване. Открито е също, че както хората, така и плъховете имат гъдел на определени места от тялото. Смехът при плъховете се свързва с позитивни емоции, а осъществяващият се социален контакт между плъха и човека, който го гъделичка, води до това плъхът сам да търси гъделичкането. Оказва се, че при гъделичкане плъховете, които се смеят най-много, също са и най-игриви. А тези, които се смеят много, предпочитат да прекарват повече време в компанията на други смеещи се плъхове. Това показва, че при плъховете съществува социално предпочитание, което се дължи на изразяването на сходни отговори на едно и също дразнение. При остаряващите плъхове обаче се забелязва тенденция на спад в смеха и желанието за гъделичкане.
В свое проучване Йаак Панксеп и Джеф Бъргдорф се опитват да открият биологичните корени на протичащите в мозъка процеси на забавление и социализиране, сравнявайки плъховете и децата, когато си играят. Макар че проучването не успява да докаже, че плъховете имат чувство за хумор, то все пак показва, че те могат да се смеят и да изразяват своята радост. Цвърченето при плъховете е документирано в други изследвания, проведени от Браян Нътсън от Националния здравен институт на САЩ. Плъховете цвърчат и когато се борят един с друг, преди да получат морфин и когато се чифтосват. Звукът се интерпретира като очакване за някаква награда.
Кучета
Кучешкият смях е близък до нормалното тежко дишане. Но при сонографски анализ на това тежко дишане е открито, че то варира и има честотните характеристики на смеха. Когато така записаните звуци на кучешки смях бъдат възпроизведени пред кучета в пансион, те се разиграват, социализират се и нивата на стреса им намаляват.
При направено проучване върху 120 кучета от пансион на възраст от 4 месеца до 10 години са пускани записи на кучешки смях. Симптомите на стреса се изразявали в тежко дишане, ръмжене, отделяне на слюнка, бавно ходене, лаене, треперене, нападателни движения, седене, лежане, игриви подскоци и др. Резултатът от пускането на кучешкия смях бил положителен, като се наблюдавали повече махане с опашка, близане на лицето и други добронамерени действия. Според учените е възможно пускането на кучешки смях да успокоява кучетата и може би да спомага осиновяването им.
Хора
Скорошни проучвания сочат, че още на 17 дни бебетата издават смехоподобни звуци или спонтанен смях. Това обаче се противопоставя на по-ранни проучвания, които сочат, че бебетата обикновено започват да се смеят на възраст от около четири месеца. Според някои древни автори смехът се появява при хората на възраст от около 40 дни. Робърт Р. Провайн, невролог и изследовател от Университета в Мериленд, САЩ, прекарва десетилетия в изучаването на смеха. В интервю за УебМД той казва "Смехът е механизъм, който се намира у всеки от нас; смехът е част от речника на всеки човек. Има хиляди езици, стотици хиляди диалекти, но почти всеки "говори" езика на смеха по почти еднакъв начин." За потвърждение на думите си посочва, че бебетата се смеят много преди да са проговорили, а деца, които по рождение са глухи или слепи, са запазили способността си да се смеят.
Провайн е противник на схващането, че "смехът е примитивно, несъзнателно издаване на звуци" и смята, че хората, които се смеят повече от останалите, носят тази черта в гените си. В проучване на "Смеещите се близначки" две изключително весели близначки били отделени една от друга след раждането и се срещнали отново едва след 40 години. Провайн съобщава, че до повторната си среща, никоя от тези изключително духовити дами не познавала друг човек, който да се смее повече от самата нея. Те твърдят това, макар че и двете са осиновени от различни приемни семейства, които определят като "сдържани и строги". Робърт Провайн смята, че в този случай близначките са унаследили някои аспекти от начина си на смеене, готовността за смях, и дори може би чувството си за хумор.
Ражу Мандхиян казва: "Физическите и психическите ползи от смеха отстъпват само на физическите и психическите ползи от секса."
Според "психодиагностика по мимиката" има различни видове смях:
а/хаха - положителен смях (това е и единствения положителен смях)
е/хехе - подигравателен смях, пренебрежителен
о/хохо - подлизурство, подмазване у/хуху - скрит страх
Смехът може да бъде отражение на нашите чувства и отношенията ни към другите хора
Различия при половете
Мъжете и жените приемат шегите различно. При едно проучване 10 жени и 10 мъже гледали 10 анимационни филмчета, като определят дали са смешни или не са, а ако са смешни, решават колко по ска̀лата от 1 до 10. Докато правели това, техните мозъци били сканирани чрез функционален магнитен резонанс. По-голямата част от изследваните сметнали анимациите за смешни, но техните мозъци приели хумора по различен начин. Мозъците на жените отчели по-висока от нормалната активност в определени зони, включително зоната nucleus accumbens, играеща ключова роля за получаването на приятни усещания. Когато жените гледали анимациите, които не намирали за забавни, в зоната настъпвали, макар и много по-слаби, промени на активността. Същата зона у мъжете изобщо не дала признаци на активност при смешните филмчета, а нивото на активността ѝ дори спаднало под нормалното при филмчетата, които мъжете не намирали за смешни.
Учените, провели експеримента, предполагат, че в основата на всичко стои елементът на изненадата. Те смятат, че може би жените са очаквали анимациите да не са смешни, а мъжете се мислели обратното. Когато, изследваните мъже "получили, каквото са очаквали, техните nucleus accumbens останали спокойни". Повишената активност на мозъците на жените пък се дължала на приятната изненада от неочаквания хумор в анимациите. Изследователите също предполагат, че понижената активност на тази зона от мозъка при мъжете се дължи на разочарование от не дотам забавните филмчета.
Учените посочват, че това изследване може да е ключът към разкриването на различните емоционални реакции у мъжете и жените и да е от полза в изучаването на депресиите. То показва разликите между половете в използването и оценяването на хумора.
Причини за смеха
Съществуват различни теории за причините и същността на смеха. За Аристотел ние се смеем на по-грозните и низшестоящи от нас хора, защото сме доволни, че сме нещо повече от тях. По свидетелства на Платон, Сократ казва, че нелепото се характеризира с проявите на непознаването на себе си. Франсис Хъчисън, в своя труд "Мисли за смеха" (1725), изразява своето схващане, което после поставя основите на теорията на комичното, а именно, че смехът се ражда в отговор на възприятието за нелепост. Артур Шопенхауер пише, че възприеманата нелепост е несъответствието между дадено абстрактно понятие и реалния обект, който го въплъщава. Почти същото разбиране споделя и Хегел. За Фройд смехът е "икономически феномен", чиято функция е да освободи "психическата енергия", която погрешно е мобилизирана от измамни очаквания.
Зъл смях
Злият смях най-често се среща в комикси и във фантастиката, където той се издава от злият герой. В комиксите, където супергероите често "чуват" подобен смях, той се среща като муахаха, мухухаха или бухахаха. Тези думи често се срещат и в интернет блогове, форуми, игри и др. Понякога с този смях се изразява победа, надмощие на някого.
Изразяване на смях с думи
Смехът често се изразява с думи в комикси и др. Ето някои от видовете смях в различните езици.
Език Как се пише Бележки
Арабски هاهاها(хахаха) основно смях
Френски hahaha нормален смях
hihihi хихикане
ouahahah силен смях
Китайски 哇哈哈 (уахаха) силен смях
哈哈哈 (хахаха) нормален смях
呵呵呵 (хехехе) хихикане
嘻嘻嘻 (хихихи) хихикане
Немски hahaha нормален смях
hnhnhn
hmhmhm хихикане
chrchrchr
muhaha
ahehe язвителен смях
uhaha
höhöhö иронично
Гръцки
χαχαχα
χεχεχε нормален
χιχιχι хихикане
μουαχαχα
χεχεχε язвителен смях
χιχιχι
χουχουχου скован смях
Унгарски hahaha (класически; дължината зависи от това колко смешно намираме нещо)
ha... ha... ha... саркастичен
hehehe може да бъде злобен смях, особено ако човек, който се смее с вдигнати вежди и лека усмивка
hihihi хихикане
ho-ho-ho-hóóó Дядо Коледа
kac-kac иронично
Индонезийски huehehehe сладък смях
bwahahaha така се смеят задоволени хора
Японски ハハハ (хахаха) нормално
ヒヒヒ (хихихи) хихикане
ヘへへ (хехехе) подигравателно
ホホホ (хохохо) често така се смеят жени с ръка на устата
Литовски cha cha cha нормално
chi chi chi хихикане
Полски hehe по-сериозен и делови начин за смях
haha по-груб; може да бъде ироничен
Руски ха-ха-ха! нормален
хи-хи хихикане
хе-хе зловещ смях
Испански ja ja ja нормален смях
je je je лек смях
ji ji ji хихикане
jo jo jo Смях на San Nicolás (Дядо Коледа)
jú jú jú (с висок глас) злобен смях, след като си направил някаква беля
ujú ja ja ja ja ja jaaaaaa...
ñaca-ñaca зловещ смях
Шведски haha нормален смях
hehe с повече съскане
hihi хихикане
hoho стилът на Дядо Коледа
höhö иронично
moahaha зловещ
eheh когато се срамуваш
Турски hahaha често срещан смях, пише се с тройно "ha", а не двойно
hehehe малко по-любезен смях
ha... ha... ha... саркастично
hihihi хихикане
ahahaha става популярен след един ТВ сериал, в който главният герой се смее така
ehehehe като hehehe
eki eki използва се в комиксите за смях на стари хора
muhaha зловещ смях
nihaha зловещ
puhaha използва се при невероятно смешно нещо
uhaha почти като горното
zuhaha почти като горното
LOL (lol) често се използва като израз на смях в Интернет. Абревиатурата LOL се разчита най-вече като Laughing Out Loud - смея се на глас (намирам нещо за забавно). Най-често се среща по форуми и подобни сайтове. Има и други подобни разновидности, например ROFLOL - Rolling On the Floor, Laughing Out Loud - търкалям се по пода и се смея на глас (т.е. намирам нещо за особено смешно).
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
