Заяждам се с всеки и без причина, ако съм сама си мърморя под носа, пускам си силно музика или гледам някоя комедия, за да се разсея

Слушам музика за да се успокоя

Зависи до каква степе иначе има по всичко - чупене на чаши, викане, блъскане, крещене, слушане на музика, ядене на шоколад, фраскане на врати : Каквото ми е на сърцето. А да целене на сестра ми с тежки тъпи предмети :

Леле, Лор. В сравнение с теб аз съм направо ангелче...В общи линии се опитвам да не викам или да се ядосвам. Казвам си че мога да съм спокойна и се надявам да съм права...

Ами тръшкам врати и викам. Слушам метъл музика - надъхващо е. ;]]
Крещя точно до лицето ми на брат ми и понякога ми иде така да го цапардосам, че не е истина. Но истината е, че не си знам силата. Един път, когато го ударих, беше ужасно. ;х Имаше отбелязана ръка..
Понякога, като чувствам, че ще дойде вълната на нервене, започвам да иронизирам и да се дразня с всеки. Като например братовчед ми, оставаше още малко да го напсувам, щото е 'тъп'.
И когато съм наистина, ама наистина ядосана започват некво да ми треперят ръцете, и само скърцам със зъби. Абе такива ми ти глупости.

Подреждам, чистя, готвя или чета, всички тези неща ме успокояват, също така медитирам, е случвало се е да избухна, но е много, много рядко явление...

Bloody_Rose написа:Подреждам, чистя, готвя или чета, всички тези неща ме успокояват, също така медитирам, е случвало се е да избухна, но е много, много рядко явление...

На това му се казва спокоен човек.
Аз общо взето се заяждам с всеки (дори и когато не съм ядосана го правя, достатъчно е да ми е гадно за нещо (не съм от най-милите хора на света)) или пък просто си казвам (викам) всичко, което ми е на сърце :laugh:

Започнах да се ядосвам все по-малко. Много зависи от кой ще ме ядоса. Когато са приятели тряскам врати, викам, псувам, хвърлям предмети ... колко неща съм си изпочупила в училище, когато ме ядоса нещо хвърчат чанти и настава буря.
В къщи, когато се скарам с нашите си мълча, защото не искам проблеми, ядосвам се, но далеч от тях и започвам да оправям нещо, мия чинии и така нататък ..
А с брат ми направо с бои си решаваме проблемите :haha:

Но пък винаги сдобряването е най-сладко .. :pardon:

Ами мен човек най-лесно можеда ме ядоса като ми отвръща с тъпи аргументи, които и той много добре знае, че не са истина и аз няма какво да му обяснявам защото се чувствам като някъв тъпанар да доказвам нещо, което очевадно е лъжа. Та в такива моменти усещам как вътре в мен нещо напира и чак ми призлява... Радко се слува да викам. Само на ум - винаги, много и неприлично :D Също никога до сега не съм чупила предмети и не съм удряла. Защото си знам, че после ще съжалявам и ще трябва да се извинявам, а не ми е приятно. Но винаги като се ядосам треперя от ярост... И най-унизителното нещо - плача. Не че ми се реве, ама просто както беше описано в Здрач - по някаква причина настроенията ми са свързани директно със слъзните ми канали. Също и ми нахлува кръв в лицето, та почервенявам особено в областта на скулите и устните ми стават още по-червени от колкото и без това са си :D За да се успокоя не правя нищо конкретно, просто се опитвам да се абстрахирам от спора и чакам да ми отшуми... А да - едно нещо, което сама си измислих и то взе, че помогна, да му се невиди :D:D - заставам пред огледалото и насила се усмихвам :) Тъпо звучи, но наистина сякаш една усмивка ме освобождава...

Зависи от ситуацията. Ако наистина се вбеся - или ще се накрещя яко (ама трябва да съм стигнала точка на кипене, това не се случва често) или млъквам,опитвам се да си нормализирам дишането, и изключвам, тоест, спирам да мисля за около минута (или се съсредоточавам над нещо друго, което ме абстрахира от източника на нервите ми). Ако източника на нервите ми е човек, по-малко се вбесява той самия ако се разкрещя. И като се замисля-нормално, защото в противния случай го игнорирам и буквално спирам да слушам какво ми говори :

По принцип викам. Много. : Напоследак правя опит да се разкарам нанякъде, да остана сама докато се кротна. В повечето случаи правя неуспешен опит да се затворя в детската и да надуя музиката. Но тези около мен явно нямат инстинкт за самосъхранение и решават точно тогава да ми вървят по петите. Следователно не успявам да се скатая преди да ми прекипи и се започва с викането. В последствие ме гледат обидено секунда-две с физиономията "как можа" и се изнасят нанякъде да ми се цупят в следващите няколко дни. И на мен нали не ми пука, през тези няколко дни си живея царски :

Ние сме се събрали някви истерички тука :laugh: :laugh: :laugh:

ПП: Не шега да не вземете да ме мернете с нещо ся :lmao: :lmao: :lmao: :lmao:

Ям... хора :

Petenceto написа:Слушам музика за да се успокоя

+ 1 :slynce: :slynce:

Зависи от ситуацията..
Понякога се бия.. доста често.
Имало е моменти, в които се самонаранявам.
Имало е моменти на рев,див умопомрачителен рев! :Х
... Доста неща...

Принципно съм доста огнен темперамент и доста често си променям настроението и ядосам ли се не го потискам много у мен.. хвърлям предмети, слушам музика на макс и поставям всеки на мястото му.