На мен лично ми се е случвало. Помня, че на филм съм плакала на Тетрадката, Титаник... и този с Брат Пит дето се ражда като възрастно бебенце (забравих му името) :wait: А на книга - "С дъх на канела" и "Здрач" (вече не помня коя книга, ама май беше "Новолуние").

Случвало се е и продалжава да се случва, по-често отколкото ми се иска :pardon:

Ами на последния филм, на който се разплаках беше Tangled.. Бяхме на кино и романтичната сцена ми се стори наистина трогателна и просто не се сдържах :pardon: Иначе корейските сериали от време на време ме разчувстват, такива драми трябва да се правят.. Ако една драма не може да ме разплаче значи не струва : Разтройх се на книгата "Последната песен", не се разплаках, ама ми се искаше :
Иначе не намирам нищо лошо в това да плача на филми или сериали, все пак това показва, че филма ми е въздействал по някакъв начин и че си заслужава да се гледа..
А на филма "A walk to remember" плача всеки път щом го гледам.. Никълъс Спаркс си знае работата и го бива!!

Никога не съм плакала, когато съм гледала филм, нито когато чета книга. :pardon: Нз защо. Може би просто не мога да се настроя на вълната на това което гледам или чета.

Ооо да!При това доста често с мама си плачем на някой филм,а баща ми само ни се смее : За най-голям плач май е бил за Титаник,но това си е класика все пак

pri написа:Ооо да!При това доста често с мама си плачем на някой филм,а баща ми само ни се смее : За най-голям плач май е бил за Титаник,но това си е класика все пак

А питаш ли какъв смях му удря баща ми, когато мама се разреве на някой турски сериал? :

Аз като малък винаги на Цар лъв. И винаги на един и същ момент...

Zaharka написа:Случвало се е и продалжава да се случва, по-често отколкото ми се иска :pardon:

Същата работа...

На мен много често ми се случва. И на книги, и на филми да плача. :wasnotme:

Доста често, стига само любимият ми герой да се натъжи или да пострада за да се разрева.

Преди плачех постоянно на филми. На Remember Me лятото какъв рев беше, малиии ;D Сещам се с една приятелка седяхме у нас и пилеехме носни кърпички в продължение на половин час след като свърши филма ;dd
Иначе миналия ноември като изтрещявах по здрач и четях книгите, също доста съм плакала. Откачена история.

Cohen написа:Аз като малък винаги на Цар лъв. И винаги на един и същ момент...

Не ми говори направо Болна тема.

По принцип не съм човек, който се разчувства лесно. Изключително рядко рева, независимо от причините, по-скоро го удрям на нерви и викане.
Заради книга досега не ми се е случвало да се разхлипам, но пък, признавам си, на Black hawk down, Saving private Ryan и Legends of the fall тотално се обезводних . Може и да има още 2-3 филма, но в момента наистина не се сещам. Като цяло се броят на пръстите на едната ми ръка.

oganche написа:Доста често, стига само любимият ми герой да се натъжи или да пострада за да се разрева.

+1 Лесно се разчувствам. :pardon: Ако някой от филма се разплаче, и аз с него. :lmao2:

Даже и на "Хрониките на Ридик" съм плакала. :lmao:

Доста често ми се случва.
Първият филм, на който помня, че плаках беше Цар лъв и то направо се съдрах от рев.
Плакала съм на филми като PS: I love you, A walk to remember, Keith, Dear John, имаше един руски филм Black lightning, The last song.
Драмата обаче беше на Титаник Веднъж братовчедите ми бяха на гости и решихме да гледаме Титаник, но те бяха по-големи от мен и все ми се присмиваха като плачех, затова реших да си щипя ръката, когато имаше тъжни моменти, за да не плача и то взе, че проработи :lmao: След това ходих с насинена ръка два-три дена.
А на книга не си спомням да съм плакала. :slynce:

Да плакала съм и на двете, но такъв рев като на филма "Хачико" с Ричард Гиър просто няма, историята е страшно трогателна и сърцераздирателна.

Постоянно ми се случва, но напоследък плача повече на книги отколкото на филми.

О и аз все рева. На тъжни, трогателни или щастливи моменти яко си поплаквам винаги съм била емоционална. Не мисля, че за едно момиче това е недостатък. Ние сме нежни същества имаме нужда да си поплакваме.

Да случвало ми се е и то доста често,но като че ли повече на книги отколкото на филми.

Повече на книга се разчувствам, от колкото на филм.