Думата „кучка” вече е комплимент

Думата „кучка” вече е комплимент



Благодарение на книгата „Защо мъжете се женят за кучки” от Шери Аргов.

Под „кучка” авторката обаче разбира не злобарка или гаднярка, а силната, смела жена с чувство за собствена значимост и достойнство, която осъзнава коя е, какво иска и знае как да го получи. Кучката няма нужда от мъж до себе си, за да се чувства пълноценна, истинска и удовлетворена и за да се радва на живота. Веднъж поела съдбата си в свои ръце, такава жена се превръща в най-големия подарък за Него – истинския, качествен мъж.

Седемдесетте и пет принципа на връзката, описани в книгата, учат читателките как да се превърнат точно в такъв тип жени. Почерпени са от стотици интервюта на авторката с мъже от плът и кръв. Примерите и съветите са плод на реални ситуации от живия живот, а не на онова, което жените си мислят, че мъжете си мислят, че жените си мислят...

Голямата тайна според Шери Аргов е всеки да остане в центъра на своя свят, без инвазии в личното пространство на другия, без стремеж да го погълнем и да обсебим живота му, но и без да му позволяваме да направи същото с нашия. Нека бъдем честни!

Колко от нас са способни на това? Колко от нас са достатъчно узрели за такова свързване и такова израстване?

Честно нямам нужда от книга за да съм кучка. Аз съм си и без това. До каква степен съм?! Ами знам, че имам граници... Спазвам някакви норми на благоприличието. Стъпила съм си здраво на краката и честно казано изобщо не ме е страх да започна нова връзка, ако до преди два месеца ме беше страх. Все пак човек живее само веднъж. Отдавна не ми пука за чуждото мнение - аз съм това, което съм. Избухвам понякога, може да се каже, че понякога съм и наивна. Чакам някой да ме предизвика за да се хвърля с рогата напред. Пия рядко, но качествено - така че да ми се завърти главата и дори да почна да танцувам на чалга, което е нещо огромно :lmao: Устата съм, на никой не мълча, казвам си всичко, което ми е на устата. Понякога драматизирам повече, паля се прекалено много на спорове дори. Без да се замислям поставям хората на мястото им, мразя несправедливостта и лъжата. Мразя да ме правят на идиот, а най - мразя някой да ми казва от какво имам нужда и от какво не, е тогава господ да ви е на помощ, защото съм способна да изредя всички "мили и скъпи" думички, които знам.
Не плача често и за всяка беда, обаче когато плача знам за какво го правя! Стъпила съм си и с двата крака на земята и знам точно какво искам и как го искам. Някой ще кажат, че съм лигла или високомерна.. Е на тях мога да кажа майната ви, защото не ме познават. Много малко хора ме познават такава каквато съм, за това ще ги моля да си държат мнението за себе си.
И, защо всеки втори ме пита "луда ли си?!", ами да луда съм.. Луда съм за много неща. Луда съм по много причини, но в същото време съм здраво стъпила на земята.
Нямам нужда от тази книга, човек сам управлява съдбата си със собствените си чувства и емоции. Също така супер рядко слушам нечии съвети какво остава за някоя книга ;)