Въведение:

Има много истории, които са неразгърнати, неосъществени или неразказани.
Много лица на страх.
На пустота и сълзи.
Приказки, прегърнати от потъмняващо небе, което думите, може би не ще успеят да опишат.
Пълното мълчание на вечното лице,
за неща неиговорени, за ужаси неизказани.
С изключение на няколко разказа, живеещи в нашите тъмни светове.

Писателят от преди дни, подбиращ внимателно думите,
ще дойде да хвърли сянка, върху неясната и ужасна гледка,
разкривайки фината и непоносима истина.
Този един, управляван от демона,
и поглъщащ красотата, която излъчваме.
Изложен на крайната цел.

Защото аз, също като теб, съм звяр неизобличен.
Внимателно показващ се, с химикалка в ръка:
на един писател.
Поет.
Търсещ истината.
Изобличаващ мъжете.
И подбиращ няколко...

Живот в гроба

Дъждът пада тежко,
а сълзите свободно текат.
Защо те плачат,
взиращи се в мен?

Моля те, не плачи,
моя красива жено.
Ще съм скоро у дома,
за да продължим нашия живот.

От тази мечта ще се събудя,
от този кошмар на свобода.
Затворен в ковчег.
Какво се случи с мен?

Моето семейство, моите приятели.
Разходка далеч от погледа ми,
капакът се затваря.
Нищо, но нощта!

О, Господи, помогни ми!
Тъжен съм и студен.
Не искам да съм тук.
Покрит с пръст.

Има грешка,
това не може да е истина.
На съпругата си топлата прегръдка,
не ще почувствам пак.
Всички си отидоха.
Сам самичък съм сега.
Запечатан в гроба си
,
далече от дома.
Силата на времето,
сега съм само роб.
Време е да премина,
към моя живот във гроб.


Превод: Ваня
Редакция: Тея