Възпитанието по-американски

Възпитанието по-американски: от пуританството към узаконената свобода

От времената на дивият Запад жителите на Америка са успели да изработят в себе си уникален комплект от качества, благодарение на които тях ги разпознават във всяка точка на Земното кълбо: това са разкрепостеност, умение без паника да се справят с всяка възникнала ситуация и усещане за пълна вътрешна свобода при подчертано законопослушание и политическа коректност. Основите на подобен манталитет се залагат още в ранното детство. А какви са особеностите на американското възпитание?

Америка е страната на емигрантите. А манталитета на жителите на САЩ (в това число, и отношението към децата) се формира от една страна, върху основата на пъстрата, многообразна култура на различните националности, а от друга – под влиянието на средата, в която са попаднали тези хора, след като са се озовали на новия континент.

Територията, която впоследствие е станала Съединени Щати, първоначално е била английска колония, и в течение на дълъг период от време основната маса бели заселници там са били пуританите – представители на религиозни общини, които във Великобритания са били преследвани от държавата и господстващата църква. Тези хора са се преселили от Англия в Америка, като са мечтали да осъществят там определени експерименти в социално-политическата нагласа на обществото. За религиозните представи на пуританите са характерни индивидуализмът, вярата в собствените си сили, честността, сдържаността. Донякъде точно тези качества са им помогнали да оцелеят и станат господарите на Новия свят.

Те са оказали определяно влияние върху формирането на американската нация, и в това, което се разбира като американски характер. Децата на преселниците са получавали образование, основно построено върху библейските и семейните ценности. Училищата в повечето случаи са принадлежали на определено религиозно общество. Освен това са съществували и неделни училища. В труднодостъпните местности, жителите сами са организирали семейни четения и обсъждане на Библията и друга духовно-нравствена литература.

Голяма част от население е живяла във ферми, които са били разположени далеч от градовете, и едни от други. Затова в трудни ситуации, семейството е можело да разчита само на своите сили, и децата са били възпитавани по подобаващ начин. Момчетата е трябвало да бъдат смели, инициативни, самостоятелно да вземат решения, да могат да защитят себе си и близките си, да са свободолюбиви и уверени в себе си.

Характерно е, че същото са очаквали и от момичета – нали в отсъствие на мъжа жената е трябвало да може да изпълнява всичките му задължения, а ако се налага да защити себе си и децата си. Така, че женският пол е усвоявал язденето, стрелянето и други мъжки навици. Разбира се, етническия и расов портрет на САЩ значително се е променил от тогава до сега. Но пуританският морал и ценности продължават и до днес на влияят на американският модел на възпитание. Възпитанието в семейството и до днес е важен аспект за американците. Родителите, дори и заетите и погълнати от работа, смятат за свое основно задължение, колкото се може повече време да отделят на децата си, да се интересуват от техните успехи и развитие, да вникват в проблемите им и хобитата. Семейните пикници, екскурзии, вечери – са неразделна част от бита на всяко американско семейство.

Училищните тържества се пръскат по шевовете от майки и татковци с видеокамери, всяко стихче и песничка предизвикват бури от аплодисменти. Въпреки всеобщото мнение работещите майки в САЩ не са толкова много, и тенденцията е към намаляване. Все повече родители предпочитат семейството пред работата и кариерата.

Къде и с кого прекарват времето си децата в предучилищна възраст е трудно да се каже, тази статистика зависи от социалното, финансовото състояние и расовата група. Но децата, които са под надзора на майки-домакини, бавачки (бейби систер) или посещават импровизирани кръжоци е много по-голямо, от количеството деца, които посещават детска градина. А интересна особеност от последните години е, че вкъщи с детето все по-често остават татковците. Естествено, става въпрос само за тези случаи, в които майките градят важна кариера, и заплащането им е предостатъчно за издръжката на семейството.

Често родителите се възползват от предимствата на гъвкавия график или надомната работа през виртуален офис, за да посветят на семейството си колкото се може повече време. Там са широко разпространени различни клубове на майки с малки деца, в които майките се редуват да се грижат за децата на приятелките или съседките си за определено време или се срещат на неутрална територия (клуб, църква, библиотека и т.н.) за да общуват, да споделят опита си, а през това време децата да си поиграят заедно. Трябва да се отбележи, че библиотеки и обществени центрове има навсякъде. Там често има стаи за игра, компютърни зали, безплатни или евтини кръжоци. Темите са разнообразни – рисуване, пеене, апликация, танци, театрални групи, за любителите на природата и т.н. Основната цел на тези занятия са играта и развлечението. Академичните достижения на детето (ранното писане и четене) не интересуват особено американците. В нашите училища вече е нормално, при постъпвате децата да могат да четат, а изучаването на чужд език в детската градина се смята за предимство. Повечето американци не приемат нищо подобно. Смятат, че всичко това детето така или иначе ще научи, когато му дойде времето.

Още една подробност, американските баби не се занимават с внуците. Това е една от последиците на пуританското възпитание за самостоятелност и самодостатъчност. Децата са грижа на родителите, а след като родителите са решили, че са достатъчно възрастни да създават деца, то сами трябва да се погрижат за отглеждането им.

Освен това американците са много мобилна нация, според статистиката, средно един жител на САЩ сменя мястото на жителството си 4-5пъти през живота си, и много често внуците живеят далеч от бабите си. Представителите на средната класа (а това е основната маса на населението) не могат да си позволят частни учители и гувернантки. Квалифицираният персонал е скъпо платен, и повечето семейства не могат да си позволят подобни услуги. Но и заможните жители често също не осигуряват на децата си подобни условия. Смята се, че децата не могат да прекарат целия си живот на щадящ режим, и трябва да се адаптират към условията на пазара и конкуренцията, затова синовете и дъщерите им трябва от малки да са запознати с реалността на съвременния живот. Макар, че работещите родители за грижи за най-малките наемат бейби систер. Макар, че повечето представителки на тази професия в САЩ са жени без специално образование, много често те са емигрантки, които са съгласни да работят без документи срещу скромно (по американския стандарт) заплащане. Да се оставят малки деца без надзор е забранено, и родителите, които постъпват по подобен начин могат да бъдат осъдени.

Яслите (nursery) в САЩ също съществуват. Но това са частни заведения, и таксите са значително по-високи от заплащането на услугите на бавачка мексиканки или филипинка.

Обучението започва едва в подготвителния клас (kindergarden). Държавни ясли и детски градини няма. Така, че предучилищното образование в САЩ е много широко в смисъл на подход и методи.

Когато детето навърши 5 години, то постъпва в подготвителен клас. В държавните училища, обучението там е безплатно, както и всички учебни принадлежности – химикали, моливи, флумастри, тетрадки, пластилин, бои и др. По желание, детето може да бъде на пълен ден или съкратен. За желаещите има закуска и обяд, а за децата от семейства с ниски доходи те са безплатни или на символична цена. Смята се, че е важно да се развива детската фантазия и въображение. Освен това, под наблюдение на възпитател децата се грижат за стайни растения, да наблюдават личинките на пеперуди и щурци, събират колекции от камъчета.

В училищата редовно се организират карнавали, сценки и тържества, като зрители винаги са поканени майките и татковците. Много родители доброволно помагат на възпитателя и класа, асистират по време на тържествата, наглеждат децата по време на екскурзии.

Една от причините за гордост на Америка са многото култури. Тази гордост се култивира в училищата, като се започне от най-малките. На децата им се обяснява, че всички хора, независимо от расовата, национална, религиозна или езикова принадлежност, притежават равни права и възможности. Затова ситуацията, в която малко дете от друга раса или националност, слабо говорещо английски, да бъде отхвърлено от колектива в американското училище е просто немислима. Но едновременно с това се преследва и единството в многообразието. Заедно с това се пропагандира идеята, че каквито и да са хората, населяващи Америка, те са преди всичко американци, и това ги прави силни. Подхода на американците към сексуалното възпитание в много аспекти се определя от наследствения пуритански морал. Посещението на тези часове не е задължително. Много внимание се обръща на външното приличие. Например, даже и най-малките момиченца на обществен плаж задължително трябва да са с бански. А всички еротични елементи на общодостъпните канали и реклами са недопустими.



Американското законодателство не забранява пряко телесните наказания на децата, но в обществото се смята, че подобни възпитателни мерки свидетелстват за низкото интелектуално и морално ниво на родителите, които ги прилагат. Оплакванията на децата в яслата или външни признаци от нещо такова могат да доведат до сериозни проблеми за родителите.

Като наказание се практикува лишението от развлечения, сладки, играчки и други удоволствия, но ако детето се оплаче от това на околните, то тази постъпка може да бъде разгледана като морално ощетяване (abuse). Най-добрият способ да се внуши на детето, че не се държи добре остава беседата. Смята се, че на всяко наказание трябва да има и обяснение за мотивите му. Този метод дисциплинира и децата, и родителите.

Несъмнено предимство на американския подход към възпитанието се явява не формалността, практическите занимания и навиците. Това, макар и понякога в ущърб на теоретичните знания, се обяснява със самия американски манталитет. От гледна точка на усвояването на знанията, особено на ранните етапи от обучението, те може да изглеждат недостатъчно сериозни и даже повърхности. Но всички емигранти са удивени от желанието на децата да посещават училище и с удоволствие да споделят това, което са научили там.

В САЩ обучават децата да са законопослушни граждани и да следят и приятелите им да са такива. Този модел на поведение се смята за естествен и общоприет, в това число и в детските колективи, доносничеството не създава никакви проблеми.

Американския детски колектив се отличава с голяма търпимост. Ситуация, в която на някое дете да му се подиграват или да го обиждат съучениците му е не характерна. Разбира се, всичко зависи от района в който се намира училището, но нарушаването на дисциплината е по-скоро изключение, а не правило. Адаптацията на деца от други страни, минава много гладко. Навиците на разговорния език се усвояват за няколко месеца. При това, обикновено, то не е единствения чужденец в класа. Често в Ню Йорк, Флорида и Калифорния числото на децата емигранти в училище е по-голямо от количеството на коренните американци. Разбира се, процеса на адаптация зависи и от личните и индивидуални особености на детето, от нагласата на семейството му, но атмосферата в образователните учреждения е това, че този процес да премине максимално безболезнено.

Разбира се, не можем да пренесем механично опита на друга страна и култура. Това не е и необходимо. Но опознаването на този опит, осмислянето на неговите положителни и рационални моменти е много полезен за да се променим към по-добро.