Върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) в славянската митология е зъл възкръснал мъртвец или човек, обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.
Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.
Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).
Символ на злото
В античните времена вълкът не е бил символ на злото, в какъвто се превърнал по-късно в християнското учение. Ромул и Рем, откърмени от вълчица, станали основатели на Рим. И капитолийската вълчица и до днес се почита в Италия като образ на самоотвержено майчинство. Най-верните спътници на Один, великия бог от северната митология, били два силни вълка. Несъмнено качествата на вълка предизвикват определено страхопочитание у човека. Едва ли някой би оспорил, че вълците се отличават със завидна бързина, подвижност, жестокост, смелост, а също и с благоразумие, мъжество и привързаност към семейния живот.
Образът на вълка е залегнал в основата на създаването на многобройни европейски легенди за хора, превръщащи се във вълци. А в етническата култура на северноамериканските индианци превръщането на човек в животно - тотем на племето, представлява показател за върховно сливане с духа на предците.
Но по време на Инквизицията вълкът като конкурент на човека се превърнал в символ на злото. Процесите над „върколаци" били не по-малобройни, отколкото процесите над вещици. Но както и в случаите с магьосничеството, присъдата над върколаците била известна още преди започването на процеса.
Обвиняемият, който отричал своята вина, бил подлаган на изтезания дотогава, докато не давал очакваните от съдиите отговори. Като „доказателства" служели признанията на подсъдимия, че е получавал дарове от сатаната, например маз за превръщане от човек във вълк и т.н. Именно в Средновековието се разпространявали най-дивите истории за върколаци. Подложени на изтезания, хората се признавали за виновни и оклеветявали своите близки, както било угодно на църквата. Първият процес над върколак се състоял през 1521 г., след това последвали много други.
Например през 1541 г. обвинен в убийство селянин твърдял, че е върколак и вълчата кожа е скрита вътре в тялото му. Съдиите, за да проверят неговите твърдения, наредили да му бъдат отсечени ръка и крак. Нищо не било открито, селянинът бил оправдан, но скоро умрял от загуба на кръв. Само във Франция в периода между 1520 и 1630 г. Инквизицията „открила" повече от 30 хиляди върколаци. Повечето от тях били умъртвени по особено жесток начин.
Как се става чудовище?
Съгласно разпространените вярвания съществуват три възможности човек да стане върколак - с помощта на магия, от ухапване на друг върколак или по наследство.
Магическото превръщане във вълк най-често става по волята на самия магьосник, който прави заклинание за трансформация. Това превръщане на човек във вълк е временно и не се предава по наследство.
Превръщането на човек във вълк чрез ухапване от върколак или в резултат на раждане е неизлечимо. Но тук трябва да се отбележи, че паранормалните свойства, получени от детето от родителите, се проявяват след време. Върколакът може да спи вътре в такъв човек дълги години и да се прояви в най-неочакван момент, по време на слънчево затъмнение, парад на планетите, смъртоносна опасност или при други необикновени обстоятелства.
„Визитната картичка" на върколака
Какви са външните признаци на върколака и как може да се разпознае дивото чудовище в обикновения на вид човек? Хората от векове смятали, че превръщането от човек във вълк никога не става безследно - върколакът става необикновено агресивен и дори жесток. За такъв, на пръв поглед с нищо не забележим човек, са характерни внезапните изблици на ярост, болезненото възприятие на резки звуци, безсънието, лакомията, необяснимото безпокойство, подозрителността и други варианти на неестествено поведение. Не бива да се забравя, че върколакът е способен в една или друга степен да контролира проявите на тези симптоми, поради което те трябва да се разглеждат само като косвени признаци на човека вълк.