BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.

BGWorld
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

BGWorldВход

Новини и коментари около книгите + ЧАТ

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyНовини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
First topic message reminder :

Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Img_60700

Автор:
Ришел Мийд
Издател:
Ибис
Раздел:

* Фантастика, фентъзи. Хорър
* Световна проза
* Преводна художествена литература
* Художествена литература

Академията „Св. Владимир“ не е училище като всяко друго. Скрита дълбоко в горите на щата Монтана, в нея се обучават млади вампири и техните бъдещи пазители – дампирите.

Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.

Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири – тези, които никога не умират.

Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.

Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо...

Последната промяна е направена от Teia на Нед 30 Яну - 11:47; мнението е било променяно общо 1 път

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Тази е най-готината от всички досега. Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 850686

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Последна саможертва

Очаквайте на 25.01.2011


Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 2875275J


Ришел Мийд
АКАДЕМИЯ ЗА ВАМПИРИ: Последна саможертва (книга шеста)
Формат: 14,5х21 см
Обем: 508 стр.
Меки корици
ISBN 978-954-9321-49-4
Цена: 15,90 лв.

Aкaдемията „Св. Владимир“ не е училище като всяко друго. Скрита дълбоко в горите на щата Монтана, в нея се обучават млади вампири и техните бъдещи пазители – дампирите.

Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.

Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Убийство. Любов. Ревност.
Разтърсващият финал на завладяващата поредица.

БЕСТСЕЛЪР НА "НЮ ЙОРК ТАЙМС", "Ю ЕС ЕЙ ТУДЕЙ" И "УОЛСТРИЙТ ДЖЪРНЪЛ".

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Откъс от Издателство ИБИС:


Не обичам клетки.
Дори не обичам да ходя в зоологически градини.
Първия път, когато посетих една, едва не изпаднах в
пристъп на клаустрофобия, докато гледах онези бедни живот-
ни. Не можех да си представя някое същество да живее по този
начин. Понякога дори ми е жал за престъпниците, осъдени да
прекарат остатъка от живота си в затворническата килия. И
определено никога не съм очаквала да прекарам своя в килия.
Ала изглежда напоследък животът ми поднася всякакви не-
очаквани неща, защото ето ме сега – заключена в килия.
– Хей! – изкрещях, стиснала стоманените решетки, които ме
отделяха от света. – Колко дълго ще остана тук? Кога ще е про-
цесът ми? Не можете да ме държите завинаги в тази тъмница!
Е, не беше точно тъмница, не бях в мрачна килия, окована с
ръждясали вериги. Намирах се в малко помещение с голи стени,
гол под и... ами, всичко беше голо. Безупречно чисто. Стерилно.
Студено. Всъщност беше много по-потискащо от всяка влажна
тъмница. Решетките на вратата под дланите ми бяха студени,
твърди, непоклатими. От флуоресцентното осветление металът
блестеше по онзи дразнещ начин, от който очите те болят. Виж-
дах рамото на мъжа, застанал неподвижно от едната страна на
входа на килията, и навярно в коридора имаше още четирима
пазители, които не виждах. Освен това знаех, че никой от тях
няма да ми отговори, ала това не ме спираше през последните
два дни постоянно да настоявам за отговори.

След последвалата тишина въздъхнах и се отпуснах върху
походното легло в ъгъла на килията. Както всичко останало
в новия ми дом, и леглото беше безцветно и голо. Да. Наис-
тина започвах да си мечтая за истинска тъмница. Плъховете
и паяжините поне щяха да представляват нещо, което да на-
блюдавам. Втренчих се пред себе си и незабавно ме обзе вече
познатото объркващо чувство: че таванът и стените се затва-
рят около мен. Сякаш не можех да дишам. Все едно стените
на килията се приближават към мен, докато не остане никакво
място, изтласквайки целия въздух.
Изправих се рязко и поех дълбоко дъх. Не се взирай в та-
вана и стените, Роуз, напомних си. Сведох поглед към склю-
чените си ръце и се опитах да си обясня как се бях озовала в
тази каша.
Незабавният отговор беше очевиден: някой ме беше нато-
пил за престъпление, което не бях извършила. Имаха наглост-
та да ме обвинят в най-страшното престъпление, което някой
морой или дампир би могъл да извърши. Е, не искам да кажа,
че не съм убивала и преди. Правила съм го. Освен това имам
голям принос в престъпването на правилата (и дори на зако-
ните). Обаче хладнокръвните убийства не бяха част от репер-
тоара ми. Особено убийство на кралица.
Не мога да отрека, че кралица Татяна не беше сред моите
любимци. Тя беше студена и пресметлива владетелка на моро-
ите – раса от живи вампири, които владееха магията и никога
не убиваха, за да изпият кръвта на жертвата си. Отношения-
та ни с Татяна бяха доста трудни поради множество причини.
Една от тях беше връзката ми с праплеменника ѝ Ейдриън.
Друга бе неодобрението ми на политиката ѝ как да се бием със
стригоите – зли, неживи вампири, които ни преследват. Татяна
много пъти ми е правила мръсни номера, но никога не съм
пожелавала смъртта ѝ. Обаче очевидно някой я бе пожелал и
бе оставил следи, които водеха право към мен, като най-ули-
чаващите бяха отпечатъци от пръстите ми върху сребърния
кол, с който е била убита Татяна. Разбира се, това беше моят
сребърен кол, така че беше съвсем естествено отпечатъците
ми да са върху него. Изглежда обаче никой не смяташе този
факт за важен.
Въздъхнах отново и извадих от джоба си малкия, смачкан
лист. Единственото ми четиво. Стиснах го в ръката си, нямаше
нужда да гледам думите. Отдавна ги бях научила наизуст. Съ-
държанието на бележката ме караше да се питам какво съм зна-
ела за Татяна. Изобщо ме караше да си задавам много въпроси.
Объркана и потисната от заобикалящата ме обстановка,
аз се измъкнах от нея, за да се вмъкна в нечия друга: на мо-
ята най-добра приятелка Лиса. Лиса беше морой и помеж-
ду ни имаше телепатична връзка, която ми позволяваше да
прониквам в съзнанието ѝ и да виждам света през нейните
очи. Всички морои владеят някоя от магиите на елементите.
Магията на Лиса беше духът – елемент, който бе свързан с
психическите сили и дарбата да лекува. Срещаше се рядко
сред мороите, които обикновено владееха по-материалните
елементи, и затова ние знаехме съвсем малко за неговите
възможности... които бяха невероятни. Преди няколко годи-
ни тя бе използвала духа, за да ме върне от мъртвите, и това
бе изковало нашата връзка.
Да съм в съзнанието ѝ, ме освобождаваше от моята клетка,
но не ми помагаше да реша проблема си. Лиса работеше усиле-
но, за да докаже невинността ми още от момента, в който бяха
изнесени доказателствата срещу мен. Използването на сребър-
ния ми кол за убийството бе само началото. Противниците ми
не си губиха времето, за да напомнят на всички враждебното
ми отношение към кралицата, а освен това бе намерен свидетел
относно местонахождението ми по време на убийството. Тези
свидетелски показания ме лишаваха от алиби. Кралският съвет
реши, че има достатъчно доказателства, за да се образува про-
цес срещу мен и да ме изправят пред официален съд – където
щеше да бъде произнесена присъдата ми.
Лиса отчаяно се опитваше да привлече вниманието на
всички и да ги убеди, че съм била несправедливо обвинена.
Ала ѝ беше трудно да открие някой, който да я изслуша, още
повече че кралският двор на мороите бе изцяло зает с приго-
товленията за погребението на Татяна. Смъртта на един мо-
нарх е много важно събитие. От цял свят пристигаха морои и
дампири – полувампири като мен, – за да присъстват на цере-
монията. Храна, цветя, украса... дори музиканти... Пълна про-
грама. Имах чувството, че подготовката за сватбата на Татяна
нямаше да е толкова пищна. Сред тази всеобща суетня и шум
в момента никой не го беше грижа за мен. Що се отнасяше до
повечето, аз бях прибрана на сигурно място и нямаше опас-
ност отново да убия. Убиецът на Татяна бе намерен. Справед-
ливостта щеше да възтържествува. Случаят бе приключен.
Преди да добия ясна представа къде се намира Лиса, някаква
суматоха в затвора ме изтръгна от съзнанието ѝ и аз се върнах
обратно в своята глава. Някой влезе в коридора и сега говоре-
ше с охраната, настоявайки да се види с мен. От дни това беше
първото ми посещение. Сърцето ми се разтуптя и скочих към
решетките, изпълнена с безумната надежда, че е дошъл някой,
който ще ми каже, че всичко е било една ужасна грешка.
Посетителят ми не беше точно този, когото очаквах.
– Старче – промълвих уморено. – Какво правиш тук?
Пред мен стоеше Ейб Мазур. Както винаги, гледката не
беше за изпускане. Беше средата на лятото – горещо и влажно,
след като се намирахме насред провинциална Пенсилвания, –
ала това не му бе попречило да се облече в костюм. Беше в
обичайния за него крещящ стил, но идеално ушит, в допълне-
ние с бляскава риза от пурпурна коприна и шал в тон, който си
беше истински убиец. Златните бижута проблясваха на фона
на мургавата му кожа. Стори ми се, че наскоро е подстригал
късата си черна брада. Ейб беше морой и макар да не беше от
кралски произход, имаше достатъчно влияние и връзки.
Освен това ми беше баща.
– Аз съм твоят адвокат – заяви той жизнерадостно. – И
разбира се, съм тук, за да ти дам правен съвет.
– Ти не си адвокат – напомних му. – И последният ти съвет
не ми помогна особено.
Беше злобно от моя страна. Ейб – въпреки че нямаше про-
фесионална подготовка – ме бе защитавал на изслушването.
Очевидно, след като бях затворена и ме очакваше процес, ре-
зултатите от защитата му не бяха велики. Но в уединението
си започнах да осъзнавам, че той е бил прав за нещо. Нито
един адвокат, без значение колко добър, не би могъл да ме
спаси на това изслушване. Трябваше да му призная, че се бе
застъпил за изгубена кауза, макар че, като се имаше предвид,
че се познавахме съвсем бегло, все още не бях сигурна защо
го бе направил. Най-вероятната ми хипотеза беше, че просто
не вярва на кралските потомци, а и се е почувствал задължен
като баща. В този ред.
– Представянето ми беше идеално – възрази той. – Докато
завладяващата ти реч, в която заяви: „ако бях убийцата“, не ни
помогна особено. Да наведеш съдията на подобни мисли, не
беше най-умното, което би могла да сториш.
Пренебрегнах саркастичната му забележка и скръстих ръце.
– И така, какво правиш тук? Зная, че не е само родителско
посещение. Ти никога не правиш нищо без причина.
– Разбира се, че не. Защо бих правил каквото и да е без
причина?
– Не започвай пак с твоята кръгова логика.
Той ми смигна.
– Не бъди завистлива. Ако работиш упорито и си го поста-
виш за цел, може би някой ден ще си проличи, че си наследила
блестящите ми умения за логическо разсъждение.
– Ейб – прекъснах го, – давай по същество.
– Добре, добре – въздъхна той. – Дойдох, за да ти съобщя,
че процесът ти може да се състои по-скоро.
– К-какво? Това са страхотни новини! – Или поне аз така си
мислех. Неговото изражение показваше обратното. Послед-
ното, което чух, беше, че процесът можеше да бъде насрочен
за след няколко месеца. Само мисълта за това – да остана тол-
кова дълго в тази килия – ме накара отново да почувствам
пристъп на клаустрофобия.
– Роуз, предполагам, разбираш, че процесът ти ще бъде
почти идентичен с изслушването. Същите доказателства и
осъдителна присъда.
– Да, но вероятно трябва да има нещо, което бихме могли
да направим преди това, нали? Да открием доказателство, ко-
ето да докаже, че съм невинна? – Внезапно осъзнах какъв е
проблемът. – Когато каза, че процесът може да се състои „по-
скоро“, колко скоро имаше предвид?
– В идеалния случай те биха искали да е след коронясва-
нето на новия крал или кралица. Нали се сещаш, като част от
празненствата след церемонията.
Тонът му беше безгрижен, но докато се взирах в тъмните
му очи, осъзнах цялото му значение. В главата ми заподска-
чаха числа.
– Погребението е тази седмица, а изборите са веднага след
това... Значи казваш, че мога да бъда изправена пред съда и
осъдена, да речем, след две седмици?
Ейб кимна.
Хвърлих се отново към решетките, докато сърцето ми бяс-
но туптеше в гърдите ми.
– Две седмици? Сериозно ли говориш?
Когато каза, че процесът може да бъде изтеглен по-напред,
предположих, че дотогава има още поне месец. Достатъчно
време, за да се открие ново доказателство. Как щях да го от-
крия? Не ми беше ясно. А ето че сега времето ме притискаше.
Две седмици не бяха достатъчни, особено при тази оживена
дейност в двора. Само допреди няколко минути негодувах
срещу времето, което щеше да се наложи да прекарам в тази
килия. Сега изведнъж се оказа, че разполагам с прекалено
малко време, а отговорът на следващия ми въпрос можеше
само да влоши нещата.
– Колко дълго? – попитах, опитвайки се да овладея тре-
перенето на гласа си. – Колко дълго след произнасянето на
присъдата... ще я изпълнят?
Все още не знаех какво точно съм наследила от Ейб, но
определено притежавахме поне едно общо качество: способ-
ността да поднасяме лошите новини, без да трепнем.
– Вероятно веднага.
– Веднага? – Отстъпих назад и понечих да се строполя вър-
ху леглото, но сетне се стрелнах отново напред, възбудена от
нов прилив на адреналин.
– Веднага. Така. Две седмици. След две седмици аз може да
съм... мъртва.
Защото това беше нещото – нещото, което тегнеше над гла-
вата ми от мига, в който стана ясно, че някой е изфабрику-
вал достатъчно доказателства, за да ме обвинят. Убийците на
кралици не ги изпращаха в затвора. Тях ги екзекутираха. За
много малко престъпления мороите и дампирите получаваха
подобно наказание. Опитвахме се правосъдието ни да е циви-
лизовано, да покажем, че сме по-добри от кръвожадните стри-
гои. Но определени престъпления според закона заслужаваха
смъртно наказание. Определени хора го заслужаваха – като
например убийците на владетелите. Докато бъдещето ми се
сгромолясваше, усетих как цялата се разтрепервам, а сълзите
ми заплашват да рукнат.
– Това не е справедливо! – извиках на Ейб. – Не е справед-
ливо и ти го знаеш!
– Няма значение какво мисля аз – отвърна баща ми спокой-
но. – Просто ти съобщавам фактите.
– Две седмици – повторих. – Какво можем да направим за
две седмици? Искам да кажа... ти разполагаш с някаква следа,
нали? Или... или... дотогава ще можеш да откриеш нещо? Това
е по твоята част. – Говорех несвързано и осъзнавах, че звуча
истерично и отчаяно.
– Ще бъде трудно да се постигне много – обясни той. –
Дворът е зает с погребението и изборите. Цари безпорядък –
което едновременно е добре и лошо.
Знаех всичко за приготовленията от наблюденията ми вър-
ху Лиса. Усещах зараждащия се хаос. Да се открие някакво
доказателство в цялата тази бъркотия, можеше да е не само
трудно, а направо невъзможно.
Две седмици. След две седмици може да съм мъртва.
– Не мога – заговорих с пресекващ глас, – не ми е... отреде-
но да умра по този начин.
– О? – повдигна вежди той. – И как се предполага, че ще
умреш?
– В битка. – Една предателска сълза се търкулна по буза-
та ми и побързах да я изтрия. Досега винаги съм поддържала
имиджа на кораво момиче. Не исках да го разруша, не и сега,
когато имаше най-голямо значение. – Докато се сражавам.
Защитавайки онези, които обичам. А не... не след някаква си
планова екзекуция.
– Това също е един вид битка – промърмори Ейб замисле-
но. – Само че не е директна схватка. Две седмици са си две
седмици. Лошо ли е? Да. Но е по-добре от една седмица. А и
няма невъзможни неща. Може би ще се появи някакво ново
доказателство. Просто трябва да чакаш и да се надяваш.
– Мразя да чакам. Тази килия... е толкова малка. Не мога да
дишам. Това ще ме убие преди екзекуцията.
– Много се съмнявам. – Изражението на Ейб беше студе-
но, лишено от всякакво съчувствие. Корава любов. – Ти си се
изправяла безстрашно сама срещу цяла дузина стригои, а не
можеш да понесеш някаква си малка килия?
– Въпросът не е в килията! А че трябва да чакам всеки ден в
тази дупка, докато часовникът отброява неумолимо минутите
до моята смърт и няма почти никакъв начин да го спра.
– Понякога най-големите изпитания на силата ни са ситуа-
ции, които привидно не изглеждат опасни. Понякога оцелява-
нето е най-трудното нещо.
– О. Не. Не. – Отдръпнах се и закрачих из малкото прос-
транство. – Не започвай с тези философски тъпотии. Звучиш
като Дмитрий, когато ми изнася дълбокомислените си лекции
за живота.
– Той е оцелял в същата ситуация. Преживял е и други неща.
Дмитрий.
Поех дълбоко дъх, за да се успокоя, преди да отговоря.
Преди тази каша с убийството Дмитрий беше най-голямото
усложнение в живота ми. Преди година – макар че ми се стру-
ва цяла вечност – той беше мой инструктор в Академията и
ме обучаваше за дампир пазител, който защитава мороите.
Влюбихме се – нещо, което не ни беше позволено. Справихме
се със ситуацията по най-добрия възможен начин, на който
бяхме способни, и дори открихме начин да бъдем заедно. Тази
надежда изчезна, когато той бе ухапан и превърнат в стригой.
За мен това беше като оживял кошмар. Тогава, благодарение
на чудо, което никой не вярваше, че е възможно, Лиса използ-
ва духа, за да го превърне отново в дампир. Ала за съжаление
нещата не станаха отново такива, каквито бяха преди нападе-
нието на стригоите.
Изгледах кръвнишки Ейб.
– Дмитрий е оцелял, но беше ужасно потиснат! И все още
е! За всичко.
Пълната тежест на зверствата, които бе извършил като
стригой, още преследваха Дмитрий. Той не можеше да си
прости и се кълнеше, че повече не може да обича никого. А
и фактът, че сега излизах с Ейдриън, не помагаше особено на
отношенията ни. След поредица безплодни усилия приех, че
всичко помежду ни е приключило. Продължих напред с на-
деждата, че с Ейдриън бих могла да имам нещо истинско.
– Вярно е – рече Ейб сухо. – Той е потиснат, но пък и ти си
една картинка на щастие и радост.
Въздъхнах.
– Понякога, като говоря с теб, все едно разговарям със себе
си: също толкова дяволски вбесяващо. Има ли и друга причи-
на да си тук? Друга, освен да ми донесеш ужасните новини?
Май щях да съм по-щастлива да си живея в неведение.
Не искам да умра по този начин. Не искам да седя и да
чакам да се случи. Моята смърт не е дата, отбелязана в
календара.
Той сви рамене.
– Просто исках да те видя. И да огледам килията.
Да, така беше. Докато говорехме, погледът на баща ми ви-
наги се връщаше към мен; нямаше съмнение, че основното
му внимание е насочено към мен. Във взаимната ни размя-
на на реплики нямаше нищо, което да обезпокои пазачите ми.
Но доста често виждах как погледът на Ейб обхожда всичко,
докато очите му се стрелкат наоколо – коридора, килията и
всякакви други подробности, които намираше за интересни.
Ейб не си бе извоювал репутацията на змей – или огромна
змия – за нищо. Беше пресметлив, винаги търсеше изгода от
всяка ситуация. Изглежда склонността ми към откачени пла-
нове бе семейна черта.
– Освен това исках да ти помогна да мине времето ти по-
бързо. – Той се усмихна, измъкна изпод мишницата си две
списания и една книга и ги провря през решетките. – Може би
това ще свърши работа.
Съмнявах се, че каквито и да било развлечения ще напра-
вят двете седмици, оставащи до смъртта ми, по-поносими.
Книгата беше „Граф Монте Кристо“. Взех я. Исках да измис-
ля някаква остроумна шега, да направя нещо, така че всичко
това да изглежда по-малко реално.
– Гледала съм филма. Деликатният ти символизъм не е чак
толкова деликатен. Освен ако не си скрил пила в нея.
– Книгата винаги е по-добра от филма. – Той понечи да се
обърне. – Може би следващия път ще проведем литературна
дискусия.
– Почакай. – Захвърлих върху леглото материала за че-
тене. – Преди да си отидеш... в цялата тази бъркотия, никой
изобщо не повдигна въпроса кой действително я е убил. – Ко-
гато Ейб не отговори веднага, го изгледах остро. – Ти вярваш,
че не съм го направила аз, нали? – Нищо чудно да си мислеше,
че съм виновна, и въпреки това да се опитваше да ми помогне.
Щеше да бъде напълно в негов стил.
– Вярвам, че моята сладка дъщеря е способна на убий-
ство – каза той накрая. – Но не и на това.
– Тогава кой го е направил?
– Това – рече баща ми, преди да си тръгне – е нещо, което
се опитвам да открия.
– Но ти самият каза току-що, че не разполагаме с време!
Ейб! – Не исках да си тръгва. Не исках да остана сама със
страховете си. – Няма начин да се справим с това!
– Не забравяй какво ти казах в съдебната зала! – извика ми
той в отговор.
Изчезна от погледа ми и аз се отпуснах отново върху лег-
лото, припомняйки си онзи ден в съда. В края на изслушва-
нето той ми заяви – съвсем категорично, – че няма да бъда
екзекутирана. Дори няма да стигна до процес. Ейб Мазур не
беше от тези, които дават напразни обещания, но започвах да
си мисля, че дори неговите възможности имат граници, особе-
но след като имаше промени в срока.
Погледнах отново към смачкания лист в ръката си и го разгъ-
нах. Него също бях получила в съдебната зала. Беше ми даден
тайно от Амброуз – слуга на Татяна и нейна сексуална играчка.
Роуз,
Ако четеш това, значи се е случило нещо ужасно. Веро-
ятно ме мразиш, но не те обвинявам за това. Само те моля
да ми повярваш, че стореното от мен относно декрета за
възрастта е много по-добро за твоите хора, отколкото
онова, което другите бяха планирали. Сред мороите има
такива, които искат насила да задължат всички дампири
да бъдат пазители, независимо дали го желаят или не, като
за тази цел използват внушението. Декретът за възрастта
ограничава възможностите на тази фракция.
Както и да е, изпращам ти тази бележка, за да споде-
ля с теб една тайна, от която трябва да се възползваш
разумно, като я споделяш с колкото е възможно по-малко
хора. Василиса трябва да заеме полагащото ѝ се място в
съвета и това може да бъде постигнато. Тя не е последни-
ят представител на фамилията Драгомир. Има още един
жив представител на тази кралска фамилия – незаконното
дете на Ерик Драгомир. Нищо друго не ми е известно, но ако
ти успееш да откриеш този негов син или тази негова дъ-
щеря, ще осигуриш на Василиса влиянието в кралския двор,
което тя заслужава. Независимо от недостатъците ти и
опасния ти темперамент, ти си единствената, за която
вярвам, че е способна да се справи с тази задача. Не губи
време, за да я изпълниш.
Татяна Ивашков
Думите не се бяха променили за стоте пъти, които ги бях
чела, нито въпросите, които повдигаха. Дали бележката беше
истинска? Наистина ли Татяна я бе написала? Дали тя – въ-
преки проявеното враждебно отношение – ми е вярвала дос-
татъчно, за да ми сподели тази опасна истина? Имаше двана-
десет кралски фамилии, които решаваха съдбата на мороите,
но всъщност бяха единадесет. Лиса беше последната в рода
си и след като нямаше друг представител на фамилията Дра-
гомир, според закона на мороите тя нямаше право да участва
в съвета и да гласува, когато членовете му вземат решения.
Вече бяха създадени някои доста лоши закони, а ако бележка-
та беше истинска, предстояха да се приемат още такива. Лиса
можеше да се бори с тези закони и на някои това никак не
им харесваше – някои, които вече бяха демонстрирали готов-
ността си да убиват.
Още един Драгомир.
Още един Драгомир означаваше, че Лиса ще може да гла-
сува. А още един глас в съвета би могъл да промени толко-
ва много. Би могъл да промени света на мороите. Би могъл
да промени моя свят – като да кажем, дали ще бъда призната
за виновна или не. И със сигурност щеше да промени света
на Лиса. През цялото това време тя смяташе, че е сама. Но
все пак... Запитах се притеснено дали тя би се зарадвала на
една полусестра или един полубрат. Аз бях приела, че баща
ми е мошеник, но Лиса винаги бе поставяла своя на пиедес-
тал, вярваше, че е съвършен. Тази новина щеше да бъде шок
за нея и макар че през целия си живот се бях обучавала да я
предпазвам от всякаква физическа заплаха, започвах да ми-
сля, че съществуват и други неща, от които трябваше да бъде
защитавана.
Но първо аз имах нужда да узная истината. Трябваше да
се уверя, че тази бележка наистина е написана от Татяна. Бях
сигурна, че бих могла да разбера, ала това включваше нещо,
което мразех да правя.
Е, защо не? И без това в момента не бях кой знае колко заета.
Станах от леглото, извърнах се с гръб към решетките и се
втренчих в голата стена, за да се концентрирам. Напрегнах се
и след като си напомних, че съм достатъчно силна, за да запа-
зя контрол, свалих вътрешните бариери, които винаги подсъз-
нателно издигах около съзнанието си. Огромно напрежение
бе свалено от мен, все едно бе изпуснат въздух от балон.
И внезапно бях заобиколена от призраци.



Останалата част от откъса може да прочетете ТУК!

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Вече ми е в ръчичките!!! :slynce:
Най-после....... :happy:

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Все още не чета нищо от дискусиите, защото не съм довършила поредицата, така че не знам дали сте научили това, което сега ще ви съобщя. Писах до Ибис следното:
Аз: Ибис, имам въпрос. Тъй като имах доста работа все още се влача на пета книга от Академия за вампири, която днес ще довърша, но с една приятелка попаднахме на нещо. Главните книги от Академия за вампири са 6. Но ще има още 6. Ще цитирам малко: "It will be set in the same world, with many familiar characters, but follow a whole new storyline. Sydney is the narrator."
След основните шест книги, в които Роуз е главна геройня, "Академия за вампири" ще продължи с още шест книги. Всяка от тези шест книги ще се разказва от гледната точка на даден герой от поредицата. В своя официален блог Ришел споменава, че продължението на поредицата най - вероятно ще има свое собствено име, тоест няма да се казв
а "Академия за вампири". Роуз ще се появява понякога в книгите, но те няма да са написани от нейна гледна точка.
Също така Ришел споменава, че един от героите, от чиято гледна точка ще е разказана една от книгите, е Сидни.
Първата книга от продължението на поредицата се очаква през есента на 2011г.

Мислите ли да издавате тези книги? И тъй като ме е страх да не попадна на спойлери, за това не се ровя задълбочено, нали 6-та книга си е с финал като за последна книга. Тези 6 книги са си с окончателен край, който не изисква да се прочитат и останалите книги, нали?


Отговорът на Ибис беше моментален. Поне за това евала им правя.
Ибис: Да, ще издаваме и тях. Първата от тях ("Bloodlines") ще излезе в САЩ през август. У нас - зависи от това кога ще получим файловете. Относно финала на Академията - да, има си завършек на историята :-)
Аз: Хм. Добре, благодаря ви, че така бързо ми отговорихте! Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 909357165

Не знам за вас, но аз все още не мога да взема решение дали ще си ги купя тези книги или не. Може би ще реша когато излезе 1-ва в България.

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Wiki-wordmark

Анита Блейк превод на български език

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Защо темата "Поредица: Академия за вампири" е заключена???

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Wiki-wordmark

Анита Блейк превод на български език

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Теяаааааааа, кажи защо темата е заключенаааа :bigsmile:

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Wiki-wordmark

Анита Блейк превод на български език

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Защото повтаря тази, Мери. :pardon:

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
О, добре. Ами тогава тука ще си пиша. Ако има още хора, които се интересуват от Академията и са се чудили кои са хората на кориците.
За непрочелите 6-та, ще одебеля текста и ще го оцветя.

Merry:Прочетох преди 2 дни последната книга от Академията. Беше много добра, макар че 2-3 неща не ми харесаха, но това вече би интересувало авторката, а не вас. Но много се чудих за нещо и искам да ви попитам. Ясно ми е, че на първата корица трябва да е Роуз (макар, че момичето можеше и да е хубаво, защото това не е), ясно ми е също, че на 4-та книга на корицата трябва да е Дмитрий.
За 6-та си мисля дали това трябва да е
Spoiler :
Джил, защото всичко би се променило, ако се намери последният наследник на фамилията Драгомир, та всичко се върти именно около това.
Бихте ли казали на всяка една корица кои трябва да са хората? Особено ми е любопитно за 2, 3 и 5. Най-много ми харесват кориците на 4, 5 и 6. Но не знам дали съм права за 4 и 6. Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 909357165

Ибис: Идеята на нашия художник за персонажите на кориците е следната:
1 - Роуз
2 и 3 - Лиса
4 - Дмитрий
Spoiler :
5 - Таша
6 - Джил

маркирам както корицата на 6-та, така и на 5-та като спойлер, защото има връзка със 6-та

Merry: Ха, не бих се сетила, че трябва да е
Spoiler :
Таша...

Мерси за отговора Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 909357165


На мен ми беше любопитно, за вас не знам.

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Wiki-wordmark

Анита Блейк превод на български език

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Да, и на мен ми беше любопитно и винаги съм се чудила. Хубаво е, че си питала. Никога нямаше да предположа, че на 5-та е
Spoiler :
Таша.
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 3807526781 А някой, мисля, че Алиана го беше предположила по-напред - браво, позна!

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Тея, не трябваше да го прочиташ. Като прочетеш 6-та ще разбереш защо. Трябваше да изчакаш Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 909357165

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Wiki-wordmark

Анита Блейк превод на български език

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Аз го видях във фб - на стената на Ибис още. Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 2115147716 Няма нищо Мери, нищо не ми говори и без друго. Впрочем направо съм изумена от себе си как съм устискала досега да не си взема книгата и да я прочета... Но, скоро и това ще направя и очаквам този ден с нетърпение. :love:

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Ами айде, има толкова за обсъждане :happy:

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Wiki-wordmark

Анита Блейк превод на български език

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
На линия съм за обсъждане вече. Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 2115147716 Значи, първо и най-важно впечатление - ВЕЛИКО!
Второ, мисля, че от израза Те са на първо място вече ми излизат пришки. Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 2115147716

Целия хепи енд, който, щом събра най-накрая Роуз и Дмитрий ме изкефи на макс, обаче беше помрачен. На първо място заради Ейдриън - много ми стана мъчно за него, макар в никакъв случай да не виня Роуз. Нейната най-голяма грешка спрямо него е, че тя не че излъга него, но излъга себе си, а оттам го подведе. Много се натъжих, че той не успя да я разбере, макар да го разбирам. Също така ми стана мъчно и за Джил и ме хвана яд за това, че не се изясни какво става със Сидни. А, и за Еди разбира се. Тези герои някак си изтеглиха най-кофти жребий...
Но разбира се Дмитрий е прав като каза на Роуз, че не може да помогне на всички, колкото и да й се иска. Та оттам ми стана и мъчно за Роуз, понеже въпреки всичко и тя се почувства зле заради тях, особено след думите на Ейдриън - той просто улучи идеално как да я жегне, което не беше много честно. През цялата поредица се чудех кой харесвам повече, често клонях и повече към Ейдриън. Ноо, Димката просто си е идеален за Роуз и това си е, колкото и да ме е изнервял. Хареса ми това, че накрая осъзна грешките си! Абе едно от нещата, които най-много ме израдваха, беше срещата на Михаил и Соня! Ето така трябваше да е и с Роуз и Дмитрий, когато се превърна обратно в дампир, ама той нали тогава беше едно проклето магаре... Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 2115147716

А през цялото време с всяка една своя поява ме кефеше много Ейб. Голям образ е значи! А, и при "амишите" ми беше много комично. "Добре, давай, можеш да се ожениш за брат ми." :lmao2:
Със СИГУРНОСТ ще чета спин оф поредицата, само веднъж да излезе!

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Ами, според -мен поредицата свърши с доста недоисказани неща има ,още какво да се желае например........
1-во- кво става с Еди.......
2-ро- с какво толкова Ейб държи Сидни..... :wasnotme:
3-то къде се дяна Ейдрън и защо го няма на коронацията на Лиса а, им беше такъв голям приятел!!!
4-то как- така се излекува Роуз без чужда намеса и защо и как аджеба се прекъсна връзката по- междуим!!!!
:wait:
Има какво още да се желае обаче, все пак хепи енда който исках е на лице........
Много- въпроси останаха без отговор според мен!!! ❌
Авторката май-трябваше по- добре да обмисли събитията и действията понеже това все пак е последната книга от поредицата за Роуз...... |-( :love:

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Тя е обмислила - точно онези онеправдани герои, които имат да извървят още път до хепи енда си ще бъдат главни герои в следващата поредица и ще проследим какво се случва и с тях!
А за Роуз и връзката с Лиса - обяснено е, макар да е малко странно. С една дума, тя сама се е преборила със смъртта, със силата на собствената си воля, ако ще да кажем, което я е откъснало от Духа и той вече не поддържа живота й. Което е едно от нещата, изкефили ме най-много! Няма вече Мрак, който като най-голямата будала да изсмувка от Лиса, защото Те са на първо място Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 1089017131 То точно това трябваше да стане, за да може да спре - в противен случай никога Роуз не би спряла да придърпва към себе си мрака от Лиса и накрая щеше да се врътне, за да я спаси. Което мене мноооого ме дразнеше, честно. Никой не заслушава да поема лудостта на когото и да било, само защото смята, че е по-важен от него. Ако ще Лиса да стане кралица и на целия свят, никога няма да е по-важна от Роуз. :p: Така че, от тази развръзка да не ви казвам колко се изкефих просто, почти колкото от събирането на Димката и Роуз. :love:

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Ами значи първо - Тея, най-после! Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 2115147716 Накани се да я прочетеш.
И аз се ядосах на 4 неща - Какво стана с Еди? Какво стана със Сидни и с какво я е държал Ейб? Какво стана с Таша? Какво стана с взаимоотношенията на Кристиан и Роуз, тъй като тя разкри леля му? С Кристиан нямаше никакъв финален разговор, което ме разочарова много, той ми е един от любимците.
След като прочетох книгата, разбрах че на тези въпроси ще намерим отговори в поредицата, която се явява и като нова поредица, и като продължение на "Академия за вампири".
Аз обожавам Дмитрий и винаги съм твърдяла, че той и Роуз трябва да са заедно, независимо колко съм харесвала Ейдриън, но ми стана много мъчно за него, особено в последния разговор м/у него и Роуз, където ѝ изкрещя "Аз те обичах!". И не оправдавам Роуз. Тея казва, че тя не че излъга него, но излъга себе си, а оттам го подведе. Аз съм на мнение, че след като обичаш толкова много един човек, че си жертвал живота си за него не веднъж, не можеш да се самозалъгваш, че не го обичаш и не можеш да се самозалъгваш, че вече обичаш някой друг, след като място в сърцето ти има само един. Много ѝ бях ядосана, че по този начин подведе Ейдриън, защото макар и с всичките си пороци (които даже не са истински пороци, а просто се опитва да притъпи въздействието на духа в/у него), той се опита да се промени заради нея. И начина, по който Ейдриън разбра, че Роуз се е събрала с Дмитрий, беше отвратителен (за него). Да ги видиш със собствените си очи, при положение, че си чакал трепнещ приятелката ти да се върне здрава и невредима, и да узнаеш, че е повече от здрава и невредима с друг... Много кофти тръпка.
За връзката, която се прекъсна м/у Роуз и Лиса. Бях като втрещена. И аз като Роуз се почувствах направо куха, когато тя осъзна, че връзката я няма. Вярно, радвам се, че повече няма да полудява, да се вбесява, да ѝ причернява от гняв и т.н., но това са Роуз и Лиса, и тяхната не само силна приятелска, но и психическа връзка. Признавам си, че бях разочарована, че изгубиха тази връзка.
Друго, друго...
Ами треската ми по поредицата малко взе да стихва, за това подробностите леко ми обягват. Мисля, че това е най-важното, което мога да кажа в момента.
Хареса ми финала, always and forever team Dimitri & Rose :heart2: :p:

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Wiki-wordmark

Анита Блейк превод на български език

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Ама, Мери, то да ти кажа той и сам го осъзна Ейдриън - че и той си е виновен. Макар просто да имаше нужда да й вярва, всичко друго си крещеше точно обратното, а той си затваряше очите. Не казвам, че Роуз е изцяло невинна, но тя е грешна в случая първо пред себе си за тази заблуда. Затова не мисля, че трябва да е съдена строго за постъпката си и наистина се надявам Ейдриън да я разбере по-нататък, като му поотмине. Ама много ми стана мъчно за него, не исках да приключва така, макар да го очаквах още като прочетох книга 5. Не трябваше те двамата с Роуз да остават заедно, но прояниха слабост - той, защото искаше да вярва, че ще се получи, тя - защото имаше нужда от утеха и така неволно го изполва. Вижте, в любовните триъгълници няма истински хепи енд, защото няма такова нещо като И тримата заживяха щастливо. Надявам се в новата поредица Ейдриън да е гравен герой в някоя от книгите и да се намери и за него път към щастие, както и да намери истинската си половинка. Вече видяхме, че е способен да обича. Сега само трябва да намери правилния човек. Кой знае пък, може да е Джил, или пък Сидни? И мисля, че ще видим още и от горските вампири-амиши. :lmao2: Авторката нарочно е завършила тази поредица с толкова въпросителни, за да има аудитория за следващата. :bigwink:

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Знам, че финала е умишлено (не)завършен по този начин. Но е тъпо за феновете на "Академия за вампири", които не искат да четат други поредици, за да разберат какво се случва с едни от любимите им герои. Лично аз все още не съм решила дали ще си купувам новата поредица.
Колкото до това, което каза:
"Ама, Мери, то да ти кажа той и сам го осъзна Ейдриън - че и той си е виновен. Макар просто да имаше нужда да й вярва, всичко друго си крещеше точно обратното, а той си затваряше очите. Не казвам, че Роуз е изцяло невинна, но тя е грешна в случая първо пред себе си за тази заблуда. Затова не мисля, че трябва да е съдена строго за постъпката си и наистина се надявам Ейдриън да я разбере по-нататък, като му поотмине."
Аз не я съдя толкова строго, но за мен тя е главната виновница за взаимоотношенията ѝ с Ейдриън. Вярно, че и той го осъзнаваше, затваряше си очите за истината, но... не знам, аз съм склонна да го оневиня, а нея да я виня, защото тя му даде карт бланш. Ако не му беше дала зелена светлина, той щеше да си стои настрани, но след като тя му показа друго, човек като е влюбен и до последно се надява, че има надежда. Той беше подлъган и подведен. Роуз е една от най-яките героини, за които съм чела до сега, но в това отношение за мен тя е виновната.
Вярно, че в любовните триъгълници няма как да има хепи енд и за тримата, но ми стана гадно, че нямаше хепи енд точно за Ейдриън.
И, Тея, пак мислим еднакво, бях казала, че и аз много много се надявам Ейдриън да срещне правилното момиче за него. Искам на любовта му да се отвърне тройно повече! Искам да е щастлив и аурата му да е цялата в златисто, оранжево и зелено :slynce: Няма да се изкефя, ако е малката сладка Джил. Не съм сигурна и че Сидни би зарязала всичките си вярвания и принципи, та да се влюби в него. Надявам се да се появи някоя, която да може да го направи щастлив Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 909357165

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Wiki-wordmark

Анита Блейк превод на български език

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Дано, дано да се появи, наистина. Тогава вече ще съм доволна.

А иначе за новата поредица - ами, моето мнение точно в случая е различно. Такава тъга ме налегна като стигнах до края на шеста (което стана в същия ден, в който я започнах де), че ми стана мъчно, че свърши. Не както когато прочетох седма на Хари Потър, но също много, много мъчно. И си помислих, че шест книги, които в началото ми се струваха много, сега вече ви се струват недостатъчни. И тогава се сетих за предстоящата нова поредица. Макар Роуз, моята любимка, вече да не е главно действащо лице там, пак бих я проследила тази поредица с голям интерес, понеже съм твърде голям фен на поредицата. :love:
Иначе съм забелязала, че повечето хора, с които си говоря за тази поредица са скептично настроени за новата. Ами, всеки има право намнение, но решението е просто - или изобщо не се занимавайте да я четете, след като не сте сигурни за нея, или изчакайте отзиви след като излезе и четете тогава ако решите. Аз ще чета всякак. :love:

П.П. Впрочем още се осъзнавам от шока относно това, кой е убиеца! ❌

______________________________
Новини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 Dragon-Book

descriptionНовини и коментари около книгите + ЧАТ - Page 5 EmptyRe: Новини и коментари около книгите + ЧАТ

more_horiz
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите