First topic message reminder :

Споделяйте необичайни случки, които приятели са ви разказвали или вие сте преживявали.

Няма нужда да ми се извиняваш за въпросите си.Приликата между детето,което видях преди години и моят син,който родих е само в цвета на косата и очите.Руса коса и синьо-сиви очички.Иначе чертите и формата на главата и ушите са различни.Е,вече не помня толкова ясно"онова"дете,но не са еднакви.А и се надявам НИКОГА моето дете да не стига до такава ситуация-да е мръсно,чорлаво,загубено и нещастно.
Не съм търсила информация за странни случки,просто го приех като част от съдбата-никой не може да промени или "избяга"от съдбата си.И моята философия за живота е-когато правиш добро"от сърце"искрено и помагаш на хората,то съдбата ще ти отвърне по същия начин.Ако не на теб самия -то на близките ти или на децата ти.Затова се старая с всички сили да помагам на хората както мога,а и това ми доставя огромно удоволствие и радост-чувствен ,че по този начин деня ми е ползотворен.

Наистина интересно,че не всеки е имал такива преживявания.Аз например не мога да кажа,че съм преживявала нещо плашещо.Да кажем,че с малки изключения съм имала моменти,в които ми се е струвало,че става нещо странно.В повечето случаи само съм си въобразявала.Впечатлителен човек съм и съм гледала доста страшни филми.Дори на моменти ме е обхващала параноя,че чувам странни звуци.Дори снощи ми се причу по едно време странен звук,който скоро намери логично обяснение.
Хората са най-различни.Не всеки се връзва еднакво на нещата.

Незнам дали това,което ми се случи е странно,но все пак ето какво стана:Една вечер(беше скоро)сънувах,че съм в парка до нас и срещам една приятелка,която не съм виждала от 5години.На следващия ден имах работа и излязох рано.На връщане минах покрай парка и срещнах момичето от съня ми.Не е ли малко странно.Е от тогава се надявам някой хубав сън да се сбъдне,дано. :wasnotme: :rolleyes: :happy1:

Често ми се случва да чета мисли - правя го много инстинктивно. Сега да видим ще го обясня ли добре - когато искам да кажа нещо, виждам мисълта, която ще превърна в думи, много ясно изписана в съзнанието си, а когато ми се случи да "прочета" нечия мисъл, е по-скоро като токов удар - някакъв импулс минава през съзнанието ми, намърдва се между моите мисли и директно излиза през устата ми, абсолютно неволево. Освен това с баща ми почти не ни трябва да си говорим - просто знаем какво иска да каже другия. Също сънувам доста често неща, които се случват със 100%-ова точност и имам дежа вю-та от порядъка на няколко минути. Общо взето странен човек съм

Аз съм от едно малко градче Калофер там има един изоставен хотел ресторант .Ние много пъти сме влизали , но последния път беше много страшно.Стигнахме до средата и от втория етаж се чу шум като местене на мебели или нещо такова с приятелите ми мн се уплашихме... :_:

На мен често ми се случва да сънувам разни неща и скоро те да ми се случат това вече 4-ти път сънувам,че падам от една висока скала събуждам се и имам чувството,че потъвам в леглото ..ужасно е

Много често,ама наистина много често като погледна часовника е точно четири четиридесет и четири.От няколко години насам това ми се случва мн често.И вече започвам да се ужасявам. :unsure: И друга странно нещо,което ми се случи наскоро,и все още нямам обяснение за него е:значи,лягам си вечерта и тъй като прозореца е срещу леглото ми в стаята,аз съвсем неволно поглеждам към него и гледам че щорите са спуснати,а аз бях убедена че,и все още съм,че бяха вдигнати.Като бях на компютъра преди да си легна,а той е до прозореца, те бяха вдигнати,можех да се заклея в това и след като си легнах никой не е идвал да ги сваля.И като ме обзе един страх...стоях сигурно пет минути да се взирам в щорите и да търся съвсем логичен отговор,който не не намерих.И на сутринта бяха вдигнати отново...ужас. Нз,или нещо наистина странно се е случило или аз започвам да си въобразявам неща

slash99 написа:

Аз съм от едно малко градче Калофер там има един изоставен хотел ресторант .Ние много пъти сме влизали , но последния път беше много страшно.Стигнахме до средата и от втория етаж се чу шум като местене на мебели или нещо такова с приятелите ми мн се уплашихме... :_:

Нарушение на точка 6 от Правилата на форума:

6. Потребителите са длъжни с темите и мненията си да се стремят към градивна дискусия. Препоръчително е да се избягва спамът, кратките, неаргументирани, несъдържателни постове. Пускането на едносрични постинги, публикации с емотикон без текст, постинги "запис", както и публикации с цел трупане на брой мнения не се толерират! Мнения, които са насочени към друг потребител и не са свързани с текущата дискусия, следва да бъдат споделяни чрез системата за лични съобщения.
escapingthesun

има много хора,който твардят,че им се е случвало нещо едвали не нереално и вчрвам че не са били пиянииии хахах и,че е така

Здравейте, искам да ви разкажа нещо което ми се случи на 7.
Бях на село и през нощта нали си спим и се събуждам и поглеждам часа беше 2;50 и чувам вънка нещо скърца и поглеждам през прозореца и гледам люлката се люлее сама, но в нея няма никого, дори и вятър не духа. И аз събудих майка ми и и казах. Събудихме всички. Излязохме отвън на двора и дядо ми се опита да спре люлката, но не успя, защото тя се засилваше все повече и повече след няколко минути люлката спя на място, попитах мама колко е часа, но тя незнаеше и изтичах вътре да видя беше 3:00 :surprise:

Преди 10 години ми се случи следното:
Беше през месец август и спях в семейната ни вила. Бях на втория етаж и прозорецът беше отворен. Събудих се около 02.00 часа, усещайки как нещо се движи по леглото, на което спях. Изглеждаше така, сякаш по леглото бавно стъпваше котка. Тъй като бях много изморен, си помислих, че ми се е сторило и продължих да спя. Не след дълго отново се събудих от усещането, че нещо продължава да ходи по края на леглото, но този път се усещаше като че ли бе човек. Отворих очи и установих, че в стаята няма никой, но страхът остана. Всичко описано до тук усещах в полусънено състояние. След няколко минути нещо започна да притиска тялото ми, започвайки от краката и продължаваше напред по тялото. Изглеждаше така сякаш някой стъпваше върху мен с бавни движения, но с ужасна тежест. Опитах се да помръдна, но не се получи. Не успях да си повдигна дори главата. Опитах се да извикам, но не можех. В този момент си помислих, че е възможно докато съм спял да съм притиснал силно тялото си на едната страна, или е някакво моментно схващане, причинено от нервната система. Силата, която буквално стъпваше върху мен спря на врата ми и започна да ме души. Тогава осъзнах, че това, което ме е споходило приличаше на нещо свръхестествено и мигновено измислих молитва с надеждата да го прогоня. Нямах представа за времето, което бе изминало, но със сигурност бях буден и виждах предметите в стаята от уличното осветление. Молитвата подейства и това, което ме душеше започна бавно да се оттегля в същия ред, в който започна да ме притиска. Около час след това станах и повече не успях да заспя. Връщайки се в миналото, когато събирах материали за свръхестествени случки и същества, стигнах до извода, че по всяка вероятност моят неканен нощен гост бе мора. Прочетох няколко истории за хора, които са били посетени от тази сила и открих много съвпадения: ужасната тежест върху тялото, задушаването, неспособността да се помръднеш или да извикаш. След това, което ми се случи не ходих на вилата няколко месеца. Оттогава до сега само веднъж ми се случи нещо подобно, но това е друга история....

Дежa вю. Товa толковa много ме плaши. Имaм го в сънищaтa. Веднъж сънувaх че ме отвявa мелницa.(знaм глупaво нaли)Кaкто си го сънувaм просто знaм че ми е познaто. Че се е случвaло по един или друг нaчин.
Друг път пък сънувaм че съм се изгубилa и съм до еднa фaбрикa. Имa пожaр. Aз седя гледaм го и питaм човекa до мен"Тук отново ли имa пожaр" Щом се събудих бях убеденa и още съм че се е случило по някaкъв нaчин. Или пък сънувaм че съм нa нещо кaто училищнa екскурзия в горaтa. Aз тръгвaм дa бягaм по пътекaтa, зa дa стигнa до полянaтa където ще имaме щaфетни игри. Стигaм и тaм имa две огромни клетки. И съм сигурнa че товa се е случвaло и преди.
Седя си и изведнъж върху мен се стовaрвa едно чувство нa Дежa вю. Кaкто си седя нa чинa през междучaсието и си говоря с приятелкa, изпитaх някaкво смрaзявaщо чувство нa Дежa вю. Млъкнaх рязко и се зaгледaх в тетрaдкaтa си. Или пък кaкто си прaзнувaме коледa в дискотекaтa с клaсa aз съм щaстливa и се зaбaвлявaм и изведнъж едбюно подтискaщо чувство, което сякaш ме кaр a дa седнa и дa бъдa тъжнa. Сякaш нещо много вaжно ми липсвa. A веднъж си зaгубих слушaлките. Сънувaх че ги откривaм под леглото нaполовинa рaзглубени. Е слушaлките си бяхa в еднa чaнтa не под леглото. Но следвaщият път когaто ги изгубих(двa дни след товa) се сетих зa съня и реших дa проверя под леглото. И слушaлките тaм. Нaполовинa рaзглубени.

При мен странното е,че каквото сънувам(а то се случва почти винаги)в рамките на максимум няколко дена се сбъдва.:dry:

Като бяхме по-малки с брат ми имахме някаква много странна връзка.Както си седим и изведнъж заговаряме за едно и също нещо с едни и същи думи и това при положение ,че преди това сме говорили за съвсем друго или сме мълчали.Често ни се случваше и дежа вю-в един момент и двамата казвахме "Това съм го сънувал"или "Това вече съм го преживял".Сега това се случва много рядко.

Не,знам странно ли е или не.Просто една вечер,излязох с приятели и както често ни се случва срещаме нечии познати и се забавляваме заедно.Тогава се запознах с едно момиче,преди я бях виждала и ми харесваше като стил,но не знаех коя е.Та през нощта седяхме заедно,пийнахме,поговорихме малко и аз трбяваше да се прибирам понеже другата сутрин бях на училище.На следващия ден след училище реших да се разкарам малко,защото имах проблеми в къщи и не ми се прибираше,а нямаше какво да правя и тръгнах напосоки из града.Просто си вървах и си пушех и си мислех за миналата вечер и за момичето,мислих да я намеря във фейса,защото си я бях харесала,а тя ми беше казала,че също си пада по жени.И така аз вървя и си блея и си мечтая вече някакви неща и зяпам квартала където съм и...тя беше там.Седеше на един стол и си гледаше лаптопа,явно е чула,че някой върви по улицата,защото вдигна поглед към мен.
За романтиците да кажа,че между нас нищо не стана,но случката си я биваше.