"По пътя към..."
Георги Атанасов
/сборник с разкази/
Анотация:
Сборникът "По пътя към..." е пътешествие. Едновременно навътре към себе си и навън, към Вселената.
Разказите в него са колкото разнолики, толкова и подчинени на една обща нишка: стремежа да надникнат отвъд всекидневното, да надвият рутината, да ни тласнат да преоткрием необятните светове във и около нас. Да ни разбудят и разтърсят. Да разтворят очите, умовете и сърцата ни, за да поемем и ние, всеки по своя Път.
На страниците на сборника – и по житейските друмища – ще срещнем мъдри дядовци, съхранили опита на поколенията, за да могат с блага усмивка да ни го предадат; умели майстори, превърнали труда в призвание, които ще ни вдъхновят и ние да открием своето; объркани богове (и хора), изследващи своята същност и търсещи място в света. Ще се борим с предначертания ни път редом с гъсеницата и упорито ще преследваме мечтите си като охлюва. А изгубим ли посока – ще се надяваме времето да спре, за да ни изчака.
Авторът изследва множество творчески форми, от класическа приказка през магически (или съвсем реален) реализъм до закачки в духа на Луис Карол. Той размива границите между реалност и фантазия, съществуващо и пожелателно. За да ни открие не просто един, а цял лабиринт от пътища. Къде ли ще ни отведат те?
Георги Атанасов определя себе си като „Търсач“ и споделя: „С всяка измината крачка в живота ние разкриваме повече за неговия смисъл, или самият той ни се разкрива. Просто трябва да бъдем осъзнати.“
Георги счита за важни теми като екология, бъдещето на планетата, футуризъм. В голяма част от творчеството си търси връзката с разумното начало на Света. С Бог и смисъла на живота. И му се струва, че разумната Вселена, или Бог, чрез проявленията си в живота на свой ред търси връзка с Човека.
Моето мнение за книгата:
Мнение :
Хареса ми. Как обяснява на децата научни неща чрез измислени истории, ала "щъркела носи бебето". Във всеки разказ струи въодушевление, магия, човечност, светлина, урок, визии насочени към бъдещето, герои от библейски митове, "закачки към Луис Карол", свръхестествени създания и търсене на път, посока и избор.
Най-любими разкази са: "Анабел и снегът", "Завоевателят", "Хлебь" "Трите съкровища на Горската фея". Някои разкази не ги схванах, 2-3, вероятно има скрит философски замисъл, но ми липсваше сюжет насред размислите, които са неопределени. Инак носят ярки образи и герои, и достоверно историческо време и обстановка, в които се потопих. Майсторство е да ги пресъздадеш в толкова кратък обем. Ще питам автора да се насочи към приказки, защото му се отдават. И относно предисловието че са толкова кратки разказите, защото хората не разполагат с време за четене, и затрупан с информация стойностна или не, читателят трябва да е заинтересован или погълнат от нещо, за да отдели специално време за него...намирам време за четене, заинтересувана съм и погълната от книгата, и сега идва проблемът, че искам още! Чакам следващата. Давам между 4 и 5.
Откъси:
Откъс 1 :
Двамата станаха от камъка и поеха по прашния път към здрача. Силует на мъж, подпиращ се на тояга, и малко подскачащо момче се носеха по криволичещия друм, обагрен в тъмнокехлибарено. Крачеха из един Свят, който, погледнат от Космоса, не бе осветен от нито една изкуствена крушка и изглеждаше спокоен, зелен и изпълнен с живот.
Откъс 2 :
Мъжът дяволито се усмихна и накриви глава.
– Не, аз поправям Времето.
– Да не е спряло? – Тя погледна през матовата витрина към обраслия с лишеи двор.
– Може да се каже – цъкна с език той. – Не иска да върви, не знае накъде. Стрелките на часовника – продължи – са като краката на човека. Единият поема посока, другият го следва. Но когато нямаш посока, когато Времето няма посока – поправи се той и избърса изпотеното си чело, – стрелките увисват в пространството.
– Значи вие не търсите стрелки? – Въздъхвайки тежко, тя се облегна на тезгяха.
Той се оказа приятно хладен, независимо от лампата, топяща се в светлина до рамото ѝ.
– Аз търся посока за Времето… А може би то самото е изчезнало или се крие някъде. – Мъжът се заоглежда около себе си. – Ако не знае накъде да тръгне, може да се срамува и сега да се крие с цилиндър и лачени обувки, очаквайки…
– Очаквайки?! – Тя отвори широко очи.
Мъжът я погледна.
– Вие сте симпатична жена. С вас времето се е чудело накъде да върви.
– Не, аз поправям Времето.
– Да не е спряло? – Тя погледна през матовата витрина към обраслия с лишеи двор.
– Може да се каже – цъкна с език той. – Не иска да върви, не знае накъде. Стрелките на часовника – продължи – са като краката на човека. Единият поема посока, другият го следва. Но когато нямаш посока, когато Времето няма посока – поправи се той и избърса изпотеното си чело, – стрелките увисват в пространството.
– Значи вие не търсите стрелки? – Въздъхвайки тежко, тя се облегна на тезгяха.
Той се оказа приятно хладен, независимо от лампата, топяща се в светлина до рамото ѝ.
– Аз търся посока за Времето… А може би то самото е изчезнало или се крие някъде. – Мъжът се заоглежда около себе си. – Ако не знае накъде да тръгне, може да се срамува и сега да се крие с цилиндър и лачени обувки, очаквайки…
– Очаквайки?! – Тя отвори широко очи.
Мъжът я погледна.
– Вие сте симпатична жена. С вас времето се е чудело накъде да върви.
За съдържание и още откъси: Тук
Ако желаете, можете да пуснете мнение за книгата в Goodreads Тук и/или темата на книгата в блога на Човешката библиотека Тук .
Ако искате да получите дадена електронна книга, издадена от Човешката библиотека, пишете на имейла им /poslednorog в gmail-точка-com/ и ще ви бъде изпратена.
За поръчки на хартиени издания и/или дарения/плащане: Тук
ПП: Налични са хартиено и електронно издание.
Цена на хартиено издание при поръчка от Човешката библиотека: 7 лева.