Японската вишна се нарича "сакура". Вишневият цвят се смята за националното цвете на Япония.

Предполага се, че името "сакура" е развитие на думата “сакуя” (цъфтеж, цъфтене) от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, която има храм-гробница на върха на планината Фуджи. Това дълго име буквално преведено означава “принцесата на дърветата-цветя”, защото в онези дни в Япония, “цвете” не означавало друго освен вишнев цвят. Тази принцеса била наречена така, защото легендата разказва, че била паднала от небето върху едно вишнево дърво.

Вишневият цвят е символ на японския характер. Това е така, защото животът на самураите е бил сравняван с живота на вишневите цветове, който продължава "не повече от три дни", но е красив и достоен. По рождение аристократ, японското вишнево дърво не дава плодове, единствената му мисия е да ражда красота. Японската вишна се среща навсякъде – по бреговете на реките, в планинските райони, в храмовите градини, в парковете, по улиците…Сакура цъфти от бяло до ярко розово и в апогея на цъфтежа си представлява една невероятна гледка, създавайки силно впечатляваща атмосфера на красота и тържественост.

В наши дни съществуват близо 400 вида сакура. Някои от най-разпространените са:
Яма – сакура или планинска вишна.
Ито – сакура, наричана още Шидаре-сакура или плачеща вишна.
Хиган-сакура или равноденствена вишна.
Такане-сакура или вишна на върховете.
Кан-сакура, наричана още Ганджицу-сакура, Новогодишна вишна.
Широ-сакура или Мияма-сакура, вишна от вътрешността на планината.
Меджиро-сакура или Коме-сакура, оризова вишна.


Видовете сакура се различават и по броя на венчелистчетата.
Те могат да бъдат с 5, 20 или над 100 венчелистчета.

Най-разпространените цветове, с които цъфти сакура са розово и бяло, но тя може да цъфти и в червено и жълто.
Има дори видове, които променят цвета си по време на цъфтежа.

Краткотрайното разцъфване на сакурата е вдъхновявало много поети и автори, които използват цветчетата за да покажат преходността на живота и неумолимото действие на времето. Всяко цветче е разтворено в апогея на красотата си и то само за няколко дени, макар че има хора, които предпочитат да възхвалявят подобното на снеговалеж окапване на цветовете или дори килимът, който се образува след изпопадането им. Сакура символизира красивата, но променяща се природа, лайтмотив известен в японската поезия и проза, който често се нарича "моnо aware" – "изтънчено чувство на тъгa".

Много известна поетична антология посветена на сакура е Кокиншу, събрана през епохата Хеиан.
“Ако нямаше

Вишневи цветове

На този свят

Колко по-спокойни

Щяха да бъдат сърцата ни през пролетта”


Един от класиците на японското хайку - Кобаяши Иса, казва следното: “Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник”.

И едно хайку:

"Дълго гледах!
Душата ми се лепна незабелязано
към листенцата на вишната.
А те отлетяха.
Остана само печал
от неизбежната раздяла."


Разцъфтяването на сакура символизира идването на пролетта в Япония и се е превърнало в любим народен празник, съпроводен от ритуал с наблюдаване и любуване на разцъфтелите дървета, който се нарича „Ханами“. Думата означава буквално „съзерцаването на цветовете“, защото на японски „хана“ е „цвете“, а „ми“ е „гледам“.

В древни времена обичаят на съзерцаването на цветовете е пренесен от традиция на китайския императорски двор. В началото се свързвал с цветовете на сливата – уме – растение пренесено от Китай, но от епохата Хеиан ( 794-1185 г. ) обичаят се свързва с местните диви японски вишни, които виреели в полетата и планините. Ханами бил религиозен ритуал, който се провеждал в точно определен ден. С пристигането на пролетта било обичайно да се изпълняват различни церемонии, предшестващи сеитбата и една от тях предсказвала бъдещата реколта според състоянието на цветчетата. Ако вишневото дърво било отрупано с цветове, то предсказвало необичайно богата оризова реколта и хората празнували с храна и саке под него. В онези дни това било традиция, която се спазвала само от благородниците и висшите класи. Най-старият документ описващ такова празненство е за празник организиран от император Сага, в градината Шинсен-ен в Киото през 812 година.

В средновековието, фактът че цветчетата падали, когато били на върха на своята красота и трансценденталността на разтварянето им от пъпка, ги превръща в символ за японския будизъм и войнската класа. Вишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели “не повече от три дни”, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това. Друга поговорка казва “вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората”. Обичаят Ханами се разпространява сред войнската класа и Тойотоми Хидеоши ( 1537-1598 г.), който играе важна роля в обединението на страната, през 1598 г. организира голям Ханами фестивал в храма Дейго, с който желае да демонстрира своята мощ.

Празниците на вишневия цвят започват да се честват от обикновеното население през епохата на 17 век, известна като Генроку (1688-1704 г.). Семейства и приятели изкачвали склоновете на планините и правели весели сбирки под дърветата, обикновено придружени с изпиването на много саке. Така възникнало и едно друго има на обичая - “пролетно изкачване на планината”. През онази епоха съществували множество забрани и ограничения, така че това бил един от малкото случаи, в които хората можели да се съберат и да празнуват без страх от репресии.


Още в края на март радиостанциите и телевизиите обявяват Сакура Зенсен или фронта на вишневия цвят.
Линиите върху картата на Японския архипелаг показват местата, където вишневият цвят е започнал да се разтваря.


Цъфтежът на сакура започва на юг в Окинава през март, понася се на север и през април е в Киото и Токио и накрая през май пристига в Хоккайдо. Празнуването на ханами се планира според прогнозата за разтварянето на цветчетата във всеки район. Видеоекраните на гарите показват на транспортната карта състоянието на цветчетата по различните спирки - много хора пресичат от единия до другия край на Япония, за да посетят места, които са известни с хубостта на вишневите си дръвчета. С разцъфването на вишните компании и семейства се надпреварват да си запазят места под най-хубавите дръвчета в храмовете и парковете. Благодарение на песните, добрата храна и най-вече на изобилието от саке доброто настроение е навсякъде.

По време на кулминацията на празника, могат да се видят групи от музиканти и артисти, които свирят на шамисени и се опитват да пресъздадат атмосферата на Едо периода, когато животът вървял спокойно и старомодно.
На дърветата се закачват книжни фенери, така че празникът да може да продължи през нощта и сакурата изглежда почти нереална на тяхната светлина. Докато истинските цветове украсяват парковете, по вратите на магазините и по улиците висят изкуствени фенери и украси, правейки празника невъзможен за пропускане. Повечето градове провеждат паради, карнавали и панаири.


По времето на Ханами не само японците, а и всеки посетител на страната остава очарован от вида на цъфтящите дървета и традиционните за този момент разноцветни фенери от оризова хартия, веещи се навсякъде. И изобщо човек изпада в едно забележително приповдигнато и възторжено състояние при великолепните гледки на феерично нацъфтелите вишни, разнасящи уханието на пролетта.

Едно от най-известните места за Ханами е в Токио в парка Шиндзюку, в който растат 1500 сакури от 75 вида. Официалното откриване на сезона на сакура става именно в този парк в присъствието на императорската двойка. Следващият по известност парк е Уено, в който има 1100 сакури. От края на март до 7-8 април там се провежда и градският фестивал, посветен на цъфтенето на сакура.Други известни места в Япония са градината Санкейен в Йокохама, алеята Данказура в Камакура, замъкът в Нагоя, Философската алея и паркът Маруяма в Киото и градчето-музей Какунодате в префектура Акита.

Докато трае Ханами, по кафенета и магазини се появяват и специфични продукти и напитки. Например „сакура тя“ е чай от листенца от нацъфтели вишни, а „сакура мочи“ са сладкишчета от лепкав ориз със сладък пълнеж от пюре от червен боб, увити в подсолени вишневи листа.
Също така цветовете на вишната се съхраняват в сол. А когато се попарят с гореща вода, се получава благоуханно и леко питие. То може да бъде сервирано по всяко време, но е традиционно при сватби и тържествени церемонии. Така мимолетната красота на вишневия цвят е съхранена за още един миг от вечността.



През 2002 година японското посолство в България подарява на София вишневи фиданки, които са засадени пред Националната Библиотека “Кирил и Методий” и около храм-паметника “Александър Невски”.