Японците не правят впечатление на хора, които хапват често сладки и захарни изделия, но в тяхната кухня може да се намерят множество видове десерти, които вървят като допълнение към консумацията на чай. Макар и не твърде сладки за западния човек, японските захарни изкушения не могат да се подминат с лека ръка. Прецизни в подготовката и на този вид храна, японците считат, че насладата от тях трябва да бъде не само заради вкуса им, но и заради външния им вид.
Сред десертите, познати като цяло под наименованието уагаши, най-популярни са оризовите сладки, наречени манджу, които се приготвят от варено тесто. Наподобяват на кръгли тестени кифлички с пълнеж. Характерното за тях е, че е добре да се консумират пресни. Обикновено манджу се поднасят при специални поводи като дар към домакините на събитието.
Различните райони на Япония имат свои оригинални манджу като символи, които могат да се опитат само на място.
Произходът им се проследява чак до 14 век, когато са донесени от Китай. Макар и оригиналният вариант да е бил с пълнеж от месо, се разпространили едва когато то е било заменено с паста от сладък боб, тъй като будизмът забранявал месото.






Мача манджу – едни от най-често срещаните в страната, със зелен цвят и вкус на зелен час.

Мизу манджу – традиционно консумирани през лятото, този вид съдържа пълнеж от сладък боб. Тестото се приготвя от растението кудзу , което придава на десерта леко прозрачен вид като на истинска медуза.

Момиджи манджу – тестената кифличка е с формата на кленово листо, което е емблемата на район Хирошима. Като пълнеж традиционно се използва пастата от сладък боб, но се предлагат и манджу с шоколад, бял крем, горчица и сирене.

Кури манджу – сервират се предимно през есента, а формата им наподобява кестен. Като пълнеж се използва кестенова паста.