Историята на човечеството днес се преоткрива чрез митовете, чрез символите, обясняващи забравени вярвания и обичаи. Когато тези символи се сведат до разбираеми понятия, декодирайки миналото, става възможно да разберем не само древните хора, но и себе си. Доколкото митовете са своеобразни видения на колективното съзнание под формата на обожествяване на исторически личности или отражение на социалната структура и отношения, изучаването им отвежда до противоречиви констатации. Митът сам по себе си се състои от отделни митеми, които се явяват едновременно причини и следствия. В зависимост от начина си на съчетаване те изграждат смисъла на самия мит и обуславят както прекия резултат в миналото, така и последиците в съвременното общество.
Фолклорът като цяло и по-специално тази част от него, която включва човешките вярвания, приказки, легенди, песни и поверия предавани от уста на уста има интернационален характер. Фолклорните предания не могат да бъдат анализирани извън икономическите и социалните аспекти на живота, а по-скоро като техен продукт. Разположената на кръстопът Корея е предразположена към влияния от съседните страни, между които се явява мост. В корейските митове се наблюдават влияния от Китай, Япония, Индия, Манджурия, Монголия, Тибет. Даоистките, будистките, конфуцианските и други внесени идеи се развиват рамо до рамо с анимизма, тотемизма и шаманизма в корейските митове.
При корейския народ изглежда митичното начало стои над историческото. Техните митове имат по-силна връзка с историческото минало на страната, а също така с фолклорното, по-специално приказното, творчество. В корейските писмени паметници могат да бъдат открити освен древните митове за създателите на държави и по-късно създадени митове за исторически личности. Освен това, там присъстват немалко култови митове, свързани както с будизма и конфуцианството, така и с демонологията. Затова митичните персонажи в Корея са полуисторически-полулегендарни владетели или герои от древното минало на страната. Това води до трансформиране на митове в легенди, особено за основателите на корейските държави, които при това имат съответни исторически прототипи. Така, когато се вземе превид и преплитането на митовете с приказки, често границата между отделните фрагменти на фолклорното творчество е трудно откриваема или на практика липсва.
Корейските митове се разделят на генеалогични – за прабащи, основатели на държави и родове; демонични – за духове на планини, реки, скали, и по-специално на големи дървета; космогонични, антропогонични и етиологични; шамански митове; будистки митове, появили се след проникването на будизма от север; конфуциански митове за идеалния управител, очевидно силно повлияни от Китай. В корейските митове липсват етиологични митове от чист вид, както и митове, чиито герои са божества от двата пола и, съответно, отсъстват и описания на взаимоотношенията между тях.
Ядрото на корейската митология е съставено от митове за първооснователя на корейската държава Тангун, за основателите на различните държави – Ким Суро (Кая), Хебору (Северно Пуйо), Тхаре (Шила) и т.н., и за основателите на различни родове, които имат по-скоро легендарен характер – Ким Алчи (Пак), Хьоккосе и др. Записи на тези и други митове могат да бъдат открити в “Исторически записки на Трите кралства” на Ким Бу Шик, в “Легенди и истории на Трите кралства” с автор Ирьон, “Песни за императори и крале” на И Сън Хю, “Събрание за източната страна” на Сан Гук от периода на държавата Корьо и в географските бележки открити в “Аналите на крал Седжон”, съставени от Чин Ин Джи през периода на династията Чосон. Корейските митове се разпространяват и по мнемоничен начин, като широката им устна употреба както в рамките на едно поколение, така и от поколение на поколение, прави възможнио сравнително късното им записване. В устната си версия тези митове постепенно добиват формата на легенди и сказания, като техни фрагменти влизат и в състава на народните приказки като специфични мотиви или сюжети. Затова легендите, сказанията и приказките също са извор при изучаването на корейската митология. Нерядко в тях могат да бъдат открити митологични мотиви със соларен, лунарен, астрален или тотемен характер.
Повечето корейски митове визират шаманистки вярвания, което се потвърждава и от съответната ритуална практика: раждането и животът на митичните основатели на корейските държави са обект на шаманско почитане и представляват специална тема в шаманските песнопения. Необикновените способности на легендарните прабащи на корейците се сравняват с божествената дарба, като се прави явен паралел между някогашните герои и небесните божества. Небесният произход на повечето от основателите на корейските държави в митовете се индикира посредством мотива на необикновеното раждане. Така основателят на Корея Тангун, който има полубожествен-полутотемен произход е син на жена-мечка и Хуанун – синът на Небесния владетел Хуанин. Въпреки че е роден на Земята, мястото на неговото раждане – планината Тебек, има сакрален характер. Героите на други митове също се появяват в необикновени места, сакрални гори (Ким Суро), камъни (Хебору), ракли (Ким Алчи). Изворът на тяхното раждане като правило идва от Небето или от Земята. Най-разпространен е мотивът за раждането от яйце, който е свързан с идеята за космическото яйце, но в корейските митове тя е представена под формата на истории за антропоморфни бащи, които имат божествен или полубожествен статут. Затова корейската митология утвърждава континуитета на необикновената власт на местните крале, като общият архипрототип е самият Тангун. Почитането на прабащите все още е една от най-необичайните практики, а в Република Корея първият ден от първия месец по Лунния календар е известен като Лунната Нова Година, когато във всяко семейство се извършват ритуали в памет на прабащите. Това често е свързано с рецитиране на митове или техни фрагменти. По този начин корейската митология изпълнява ролята на специфичен устен корелатив по отношение на религиозната практика, защото като цяло по своята структура тя контрастира със съответните ритуали, които се провеждат и до днес по случай раждане, сватба, смърт и т.н.
В мита за Тангун, мъдрият и смел принц Хуанун помолил баща си Хуанин да му даде да управлява прекрасния Корейски полуостров. Така той бил изпратен на Земята. Самото му изпращане от Небето означава, че той има божествен произход. Когато Хуанин стигнал Земята той се озовал под свещеното сандалово дърво растящо на върха на планината Тебек, където и се възкачил на престола. Друг корейски мит – “Голямото наводнение”, разказва, че едно време на земята имало голямо лаврово дърво. Една фея често слизала от небето и почивала там. Тя родила син, чийто баща бил дървото и когато той станал на седем години, тя се върнала на небето. В този мит свещеното дърво е не само връзка между Небето и Земята, но и също и въплъщение на бог. Лавровото дърво действа като небесен представител на Земята. Може да се предположи, че образът на лавровото дърво произхожда от древното боготворене на дървото като свещен обект. Това е причината мястото с Небесно дърво да се почита като специално за представителите на Небето, каквито са шаманите например. Свещеното дърво в мита за Тангун е също с такава функция, тъй като самият Хуанун е бил първият корейски крал и представител на Небесната класа. Такова дърво е типичен образ на митологично и поетическо съзнание. То въплъщава универсалната концепция за света и е известно като Космическо дърво или arbor mundi.
Култът към дървото е един от най-изненадващите култове оцелели до днес в Корея. Следи от него могат да се открият в съвременните приказки. Почитта към дървото може да се разглежда като автохтонен феномен и като традиция, заета от съседни народи в миналото. Първото обикновено се свързва с шаманизма и по-специално с шаманистките космогонични виждания, докато второто има будистко или даоистко естество. Култът към дървото е широко разпространен. Из цяла Корея могат да се видят свещени дървета, по които минаващите закачат различни неща, и чието отсичане е строго забранено и според поверието води до неминуема незабавна смърт. Спорно е дали дървото играе роля на фетиш или тотем или почитта към него е равна на боготворенето на дух или бог. Често култът към дървото е свързан с култа към планините и Земята. Затова дървесните духове се споменават редом с планинските. В корейските митове могат да се открият всички прояви на комлексния култ към дървото: култово дърво – убежище; въплъщение на универсалната концепция за света известна като Космическо дърво; понякога то е материална връзка между Небето и Земята; местоживеене на дървесни богове; осигуряващо жизнена сила на хора и животни; обект на почит, защото на него живеят духове и демони; свещен обект или въплъщение на бог само по себе си, което е най-древният елемент.
Връзката между Небето и Земята се реализира главно чрез планините. Още повече, в митологиите на различни етнически групи планините често са считани за местообитания на богове или за небесна земя. Кралете, императорите, управителите и особено основателите на държави са с божествен произход или са свързани по някакъв начин с боговете. Затова и Хуанун слиза на планината Тебек.
Хуанун се явява и демиург на първите хора. Разказва се, че мечката и тигърът искали да станат хора. Те се молели пред свещеното сандалово дърво така настойчиво, че Хуанун бил трогнат от искренността им и им обяснил как да го постигнат. Но само мечката успяла да премине изпитанието и да се превърне в жена, а тигърът избягал. Негативният характер на тигъра в корейския фолклор изглежда се корени в мита за Тангун. Изглежда, че за корейците тигърът и мечката са били тотемни животни. Не е изключено и митът да е свързан с враждата между племена, чиито тотеми са били въпросните животни.
Първият корейски крал с божествен произход участвал в появата на първия корейски принц. Мечката превърнала се в жена посетила планината Тебек със сандаловото дърво на върха и се помолила да стане майка на дете. Желанието й било оценено и не след дълго тя дала живот на дете от полу-божествен произход, чийто баща бил Хуанун. Възможно е тук сандаловото дърво да е въплъщение на самия Хуанун. Подобно на този непряк баща, който бил сътворил Свещения град, Тангун установява нова столица в Пхенян и дава на страната името Чосон – Земя на Утринната Свежест. Времето на управлението му съвпада с периода, когато Корея се разширява териториално и достига до Южна Манджурия и река Ляо.
Планината Тебек е сцена на действие и на друг мит – за крал Чхумонг, управител на Когурьо. Там кралят на Пуьо срещнал жена на име Юхуа, дъщеря на Повелителя на реката. Тя му казала, че веднъж се свързала с човек наречен Хемосу, който бил син на бог и затова родителите й я прокудили. Кралят бил трогнат, взел я със себе си и я затворил в една стая. Изведнъж в стаята проникнали слънчеви лъчи и колкото и да се опитвала девойката не успявала да ги избегне. Скоро тя забременяла и родила огромно яйце. Кралят бил разярен и заповядал то да бъде унищожено, но никой не успял дори да го повреди. От яйцето се излюпило едно момче, което още от малко било много здраво и силно. Тук мотивът за яйцето е здраво свързан с мотива за необикновеното раждане на героя, който с идването си на земята има качества присъщи на приказните герои и персонажи. В мита се казва, че когато момчето става на шест години, то вече можело да стреля с лък и скоро надминало всичките си съперници. Затова му е дадено името Чумонг – отличил се в стрелба с лък. Образът на смел и дързък мъж с пословични умения се открива и в приказките. Раждането на такъв герой е винаги чудно, често родителите на детето са много възрастни и не биха могли да се сдобият с наследник, освен ако не се случи чудо. Понякога божествата се намесват пряко или индиректно в раждането на героя.
Мотивът за необикновеното раждане е свързан с идеята за специална предопределеност, която на свой ред е присъща на митичните наративи, както и на героичните епически и исторически легенди. Той съдържа два особено важни субмотива – чудно зачатие и необикновено детство. Героят от епосите прокламира свръхестествените сила и ум от самото начало, за разлика от приказния герой, който обикновено ги крие. Затова героичното детство, когато главният герой расте изключително бързо и показва в такива сериозни забавления, каквито са ловът, риболовът и борбата, може да се разглежда като период на набиране на сила и самоосъзнаване. Чудното раждане, героичното детство и предричането на времето на героични подвизи, които предстои да бъдат извършени, трябва да се разглеждат като показатели за появата на нов свръхестествен образ в определено общество.
Героят с небесен или земен произход се ражда обикновено след специално приношение на бъдещите му родители. Зачеването идва като резултат от контакт със слънчеви лъчи, облак, неизвестен феномен или странно същество. Самото раждане става по обичаен или почти обичаен начин, когато героят излиза от майчината утроба или подмишница. Мотивът за раждането от яйце, който е широко разпространен в корейските митове и легенди, индикира божествения или небесен произход. Ето защо яйцата в корейските митове обикновено са златни и главният герой е красив като Слънцето, величествен и великодушен като него и дори понякога има кръгло лице или тяло. Раждането в пещера, цепнатина или изпод камък, означава раждане от утроба. Същото важи и за раждането от кутия, чийто златен цвят може да означава слънцето. Като митологичен символ раждането от яйце може да се открие в почти всички митологии и да се проследи назад до сътворението на самия свят. То присъства и в древните митове и в ритуалите. В Корея митологията за яйцето е от по-късен период, защото то действа само като субмотив на необикновеното раждане в наративи разказващи за основателите на държави. Космогонията, наред с космическото яйце като неин важен символ, е използвана като модел за антропологичния изначален акт. С други думи, появата на основателите на държави имитира сътворението на Вселената. От друга гледна точка, яйцето в корейските митове и легенди символизира по-скоро прераждане, отколкото сътворение, защото яйцето гарантира повторение или прераждане, или изначален акт. В някои случаи обаче, яйцето функционира като шамански символ на душата. Този мотив е много по-древен от другия.
Слънчевият произход на яйцето и съответно на главния герой е посочен чрез златния цвят на яйцето или на други предмети, които имат отношение към героя (кутия, жаба), пурпурния или червен цвят (въже, облак) и белия цвят (кон, светлина). Цветовете поначало са наситени с богата символика. Често бели същества се споменават в описания на различни ритуали и церемонии. Конят, особено белият, е жертвено животно за корейците. Той е измежду най-почитаните животни, може би в резултат на ролята, която е играл за номадските племена. Конската подкова закачена над вратата пази от зли духове и демони. Древните корейци вярвали, че крилатия бял кон има небесен или божествен произход. Според тях такъв кон често идва на земята като Небесен вестоносец. Той е наричан Чхонма – Небесен кон. Среща се в мита за Хьоккосе. В мита за Ким Алджи присъства образа на бял гарван, натоварен с подобна функция.
Други знаци, присъщи на всяка една митология по света, са числа. Корейските митове не правят изключение по отношение на натоварването със значение на числото три, смятано за свещено, и всичките му производни.
Корейската митология има по-силна връзка с историческото развитие на страната и с приказките отколкото с класическия свят на боговете. В Корея могат да бъдат открити почти всички типове митове, включително за Слънцето и Луната, за звездите и съзвездията. Тези митове могат да бъдат отнесени към най-древните заради етиологическата им природа. Те обясняват създаването на основните същности и принципите на природата и човешкото общество. По правило човек още не съществува в митичната епоха, но корейските митове се преплитат с приказки появили се в по-късна епоха. В мита “Слънцето и Луната” например, могат да се видят образи типични за разказите за животни: голям тигър заплашва стара жена, която носи на децата си оризови питки. Накрая той я изяжда и решава да направи същото и с децата й, които от своя страна бягат на едно дърво. В корейския фолклор тигърът е най-често срещаният образ. Често той е лукав и глупав едновременно. В този мит децата се молят на Небесния владетел да ги спаси като им спусне стоманено въже, по което да се изкатерят. Тук златното въже е продължение на дървото, и двете са с необикновен характер, като дървото принадлежи на Земята, а въжето на Небето. Тигърът опитва също да се изкачи, но по изгнило сламено въже. Той пада в поле от ракита и умира пронизан от тях. Оттогава листата на това растение са покрити с кървавочервени петна. Междувременно Небесният владетел решил момчето да стане Луната, а момичето – Слънцето. Тъй като тя била скромна девойка, тя се притеснявала, когато хората се взирали в нея и затова започнала да свети все по-ярко, докато не станало невъзможно да я гледат. Затова Слънцето е толкова ярко – за да бъде уважавана моминската й скромност.
Два мотива в този мит имат етиологичен характер – те обясняват произхода на вторични особености в природата – петната на ракитата и яркостта на слънцето. От друга страна, яркостта на слънцето може да се разглежда като есхатологически мотив. Смесицата от етиологически и есхатологически мотиви е характерна за алтайската митология. Друг корейски мит, “Огнените кучета”, обяснява слънчевите и лунните затъмнения със стремежа на краля на Земята на мрака да открадне луната и слънцето с помощта на кучетата си. Появата на съзвездието Голяма мечка, според друг мит, е отговор на молбите на една майка седемте й сина да отидат на Небето.
Митичният героя в процеса на израстването си е хранен и защитаван от птици и животни. Този момент има и митичен и епичен характер. В по-късна епоха, когато митовете биват включени в героични епични разкази, този мотив става една от най-честите характеристики на главния герой. Животните и растенията се явяват съдии, отделящи добрите от лошите и закрилят избраните за велики дела.
Въпреки строгото разделение на класите в корейското общество, и аристокрацията, и обикновените хора почитат едни и същи божества. Те вярват, че всички природни обекти имат душа, че наоколо има духове на гори, планини, върхове, реки, скали и т.н. Слънцето се почита като изключително благоприятно божество, което дарява хората с изобилие и щастие. Наред с добрите духове в техния свят обитават и зли духове и демони. Световната хармония зависи от управляващите – ако те са честни и почтени, притодата, т.е. светът, ще е благоприятен, и обратното, ако управляващите изпаднат в прегрешения, държавата ще западне и техните поданици ще страдат. Природните феномени се възприемат като непосредствена проява на небесното одобрение или неодобрение – това важи и за митовете като отражение на обществените идеали. Подчертава се връзката между социума и природата. Мотивът за синовното почитание е застъпен още в мита за Тангун под влияние на конфуцианските идеи. Оттук следва, че Небето и Земята трябва да бъдат почитани като Отеца и Майката и от тях зависи живота на отделния човек и държавата.
Корейският народ се гордее със своята култура и история. За повече от две хилядолетия той не само успява да се опази като нация, но и да извлече най-доброто от географския и културен кръстопът, на който се намира. Будизмът, даоизмът и конфуцианството навлизат дълбоко в съзнанието на всеки кореец, формират принципите на корейската държавност, определят характера на корейската култура и я интегрират в източноазиатската културна общност. При все това, корейците запазват старите си вярвания и култове, обичаи и ритуали, в това число и култа към прабащите. Традиционните корейски вярвания са застъпени в корейската култура в не по-малка степен от заимстваните религии. Така се формира корейският културен синкретизъм, който изиграва важна роля в съхраняването на културната им идентичност.
Aвтор:Йорданка Александрова
______________________________
Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!
Фолклорът като цяло и по-специално тази част от него, която включва човешките вярвания, приказки, легенди, песни и поверия предавани от уста на уста има интернационален характер. Фолклорните предания не могат да бъдат анализирани извън икономическите и социалните аспекти на живота, а по-скоро като техен продукт. Разположената на кръстопът Корея е предразположена към влияния от съседните страни, между които се явява мост. В корейските митове се наблюдават влияния от Китай, Япония, Индия, Манджурия, Монголия, Тибет. Даоистките, будистките, конфуцианските и други внесени идеи се развиват рамо до рамо с анимизма, тотемизма и шаманизма в корейските митове.
При корейския народ изглежда митичното начало стои над историческото. Техните митове имат по-силна връзка с историческото минало на страната, а също така с фолклорното, по-специално приказното, творчество. В корейските писмени паметници могат да бъдат открити освен древните митове за създателите на държави и по-късно създадени митове за исторически личности. Освен това, там присъстват немалко култови митове, свързани както с будизма и конфуцианството, така и с демонологията. Затова митичните персонажи в Корея са полуисторически-полулегендарни владетели или герои от древното минало на страната. Това води до трансформиране на митове в легенди, особено за основателите на корейските държави, които при това имат съответни исторически прототипи. Така, когато се вземе превид и преплитането на митовете с приказки, често границата между отделните фрагменти на фолклорното творчество е трудно откриваема или на практика липсва.
Корейските митове се разделят на генеалогични – за прабащи, основатели на държави и родове; демонични – за духове на планини, реки, скали, и по-специално на големи дървета; космогонични, антропогонични и етиологични; шамански митове; будистки митове, появили се след проникването на будизма от север; конфуциански митове за идеалния управител, очевидно силно повлияни от Китай. В корейските митове липсват етиологични митове от чист вид, както и митове, чиито герои са божества от двата пола и, съответно, отсъстват и описания на взаимоотношенията между тях.
Ядрото на корейската митология е съставено от митове за първооснователя на корейската държава Тангун, за основателите на различните държави – Ким Суро (Кая), Хебору (Северно Пуйо), Тхаре (Шила) и т.н., и за основателите на различни родове, които имат по-скоро легендарен характер – Ким Алчи (Пак), Хьоккосе и др. Записи на тези и други митове могат да бъдат открити в “Исторически записки на Трите кралства” на Ким Бу Шик, в “Легенди и истории на Трите кралства” с автор Ирьон, “Песни за императори и крале” на И Сън Хю, “Събрание за източната страна” на Сан Гук от периода на държавата Корьо и в географските бележки открити в “Аналите на крал Седжон”, съставени от Чин Ин Джи през периода на династията Чосон. Корейските митове се разпространяват и по мнемоничен начин, като широката им устна употреба както в рамките на едно поколение, така и от поколение на поколение, прави възможнио сравнително късното им записване. В устната си версия тези митове постепенно добиват формата на легенди и сказания, като техни фрагменти влизат и в състава на народните приказки като специфични мотиви или сюжети. Затова легендите, сказанията и приказките също са извор при изучаването на корейската митология. Нерядко в тях могат да бъдат открити митологични мотиви със соларен, лунарен, астрален или тотемен характер.
Повечето корейски митове визират шаманистки вярвания, което се потвърждава и от съответната ритуална практика: раждането и животът на митичните основатели на корейските държави са обект на шаманско почитане и представляват специална тема в шаманските песнопения. Необикновените способности на легендарните прабащи на корейците се сравняват с божествената дарба, като се прави явен паралел между някогашните герои и небесните божества. Небесният произход на повечето от основателите на корейските държави в митовете се индикира посредством мотива на необикновеното раждане. Така основателят на Корея Тангун, който има полубожествен-полутотемен произход е син на жена-мечка и Хуанун – синът на Небесния владетел Хуанин. Въпреки че е роден на Земята, мястото на неговото раждане – планината Тебек, има сакрален характер. Героите на други митове също се появяват в необикновени места, сакрални гори (Ким Суро), камъни (Хебору), ракли (Ким Алчи). Изворът на тяхното раждане като правило идва от Небето или от Земята. Най-разпространен е мотивът за раждането от яйце, който е свързан с идеята за космическото яйце, но в корейските митове тя е представена под формата на истории за антропоморфни бащи, които имат божествен или полубожествен статут. Затова корейската митология утвърждава континуитета на необикновената власт на местните крале, като общият архипрототип е самият Тангун. Почитането на прабащите все още е една от най-необичайните практики, а в Република Корея първият ден от първия месец по Лунния календар е известен като Лунната Нова Година, когато във всяко семейство се извършват ритуали в памет на прабащите. Това често е свързано с рецитиране на митове или техни фрагменти. По този начин корейската митология изпълнява ролята на специфичен устен корелатив по отношение на религиозната практика, защото като цяло по своята структура тя контрастира със съответните ритуали, които се провеждат и до днес по случай раждане, сватба, смърт и т.н.
В мита за Тангун, мъдрият и смел принц Хуанун помолил баща си Хуанин да му даде да управлява прекрасния Корейски полуостров. Така той бил изпратен на Земята. Самото му изпращане от Небето означава, че той има божествен произход. Когато Хуанин стигнал Земята той се озовал под свещеното сандалово дърво растящо на върха на планината Тебек, където и се възкачил на престола. Друг корейски мит – “Голямото наводнение”, разказва, че едно време на земята имало голямо лаврово дърво. Една фея често слизала от небето и почивала там. Тя родила син, чийто баща бил дървото и когато той станал на седем години, тя се върнала на небето. В този мит свещеното дърво е не само връзка между Небето и Земята, но и също и въплъщение на бог. Лавровото дърво действа като небесен представител на Земята. Може да се предположи, че образът на лавровото дърво произхожда от древното боготворене на дървото като свещен обект. Това е причината мястото с Небесно дърво да се почита като специално за представителите на Небето, каквито са шаманите например. Свещеното дърво в мита за Тангун е също с такава функция, тъй като самият Хуанун е бил първият корейски крал и представител на Небесната класа. Такова дърво е типичен образ на митологично и поетическо съзнание. То въплъщава универсалната концепция за света и е известно като Космическо дърво или arbor mundi.
Култът към дървото е един от най-изненадващите култове оцелели до днес в Корея. Следи от него могат да се открият в съвременните приказки. Почитта към дървото може да се разглежда като автохтонен феномен и като традиция, заета от съседни народи в миналото. Първото обикновено се свързва с шаманизма и по-специално с шаманистките космогонични виждания, докато второто има будистко или даоистко естество. Култът към дървото е широко разпространен. Из цяла Корея могат да се видят свещени дървета, по които минаващите закачат различни неща, и чието отсичане е строго забранено и според поверието води до неминуема незабавна смърт. Спорно е дали дървото играе роля на фетиш или тотем или почитта към него е равна на боготворенето на дух или бог. Често култът към дървото е свързан с култа към планините и Земята. Затова дървесните духове се споменават редом с планинските. В корейските митове могат да се открият всички прояви на комлексния култ към дървото: култово дърво – убежище; въплъщение на универсалната концепция за света известна като Космическо дърво; понякога то е материална връзка между Небето и Земята; местоживеене на дървесни богове; осигуряващо жизнена сила на хора и животни; обект на почит, защото на него живеят духове и демони; свещен обект или въплъщение на бог само по себе си, което е най-древният елемент.
Връзката между Небето и Земята се реализира главно чрез планините. Още повече, в митологиите на различни етнически групи планините често са считани за местообитания на богове или за небесна земя. Кралете, императорите, управителите и особено основателите на държави са с божествен произход или са свързани по някакъв начин с боговете. Затова и Хуанун слиза на планината Тебек.
Хуанун се явява и демиург на първите хора. Разказва се, че мечката и тигърът искали да станат хора. Те се молели пред свещеното сандалово дърво така настойчиво, че Хуанун бил трогнат от искренността им и им обяснил как да го постигнат. Но само мечката успяла да премине изпитанието и да се превърне в жена, а тигърът избягал. Негативният характер на тигъра в корейския фолклор изглежда се корени в мита за Тангун. Изглежда, че за корейците тигърът и мечката са били тотемни животни. Не е изключено и митът да е свързан с враждата между племена, чиито тотеми са били въпросните животни.
Първият корейски крал с божествен произход участвал в появата на първия корейски принц. Мечката превърнала се в жена посетила планината Тебек със сандаловото дърво на върха и се помолила да стане майка на дете. Желанието й било оценено и не след дълго тя дала живот на дете от полу-божествен произход, чийто баща бил Хуанун. Възможно е тук сандаловото дърво да е въплъщение на самия Хуанун. Подобно на този непряк баща, който бил сътворил Свещения град, Тангун установява нова столица в Пхенян и дава на страната името Чосон – Земя на Утринната Свежест. Времето на управлението му съвпада с периода, когато Корея се разширява териториално и достига до Южна Манджурия и река Ляо.
Планината Тебек е сцена на действие и на друг мит – за крал Чхумонг, управител на Когурьо. Там кралят на Пуьо срещнал жена на име Юхуа, дъщеря на Повелителя на реката. Тя му казала, че веднъж се свързала с човек наречен Хемосу, който бил син на бог и затова родителите й я прокудили. Кралят бил трогнат, взел я със себе си и я затворил в една стая. Изведнъж в стаята проникнали слънчеви лъчи и колкото и да се опитвала девойката не успявала да ги избегне. Скоро тя забременяла и родила огромно яйце. Кралят бил разярен и заповядал то да бъде унищожено, но никой не успял дори да го повреди. От яйцето се излюпило едно момче, което още от малко било много здраво и силно. Тук мотивът за яйцето е здраво свързан с мотива за необикновеното раждане на героя, който с идването си на земята има качества присъщи на приказните герои и персонажи. В мита се казва, че когато момчето става на шест години, то вече можело да стреля с лък и скоро надминало всичките си съперници. Затова му е дадено името Чумонг – отличил се в стрелба с лък. Образът на смел и дързък мъж с пословични умения се открива и в приказките. Раждането на такъв герой е винаги чудно, често родителите на детето са много възрастни и не биха могли да се сдобият с наследник, освен ако не се случи чудо. Понякога божествата се намесват пряко или индиректно в раждането на героя.
Мотивът за необикновеното раждане е свързан с идеята за специална предопределеност, която на свой ред е присъща на митичните наративи, както и на героичните епически и исторически легенди. Той съдържа два особено важни субмотива – чудно зачатие и необикновено детство. Героят от епосите прокламира свръхестествените сила и ум от самото начало, за разлика от приказния герой, който обикновено ги крие. Затова героичното детство, когато главният герой расте изключително бързо и показва в такива сериозни забавления, каквито са ловът, риболовът и борбата, може да се разглежда като период на набиране на сила и самоосъзнаване. Чудното раждане, героичното детство и предричането на времето на героични подвизи, които предстои да бъдат извършени, трябва да се разглеждат като показатели за появата на нов свръхестествен образ в определено общество.
Героят с небесен или земен произход се ражда обикновено след специално приношение на бъдещите му родители. Зачеването идва като резултат от контакт със слънчеви лъчи, облак, неизвестен феномен или странно същество. Самото раждане става по обичаен или почти обичаен начин, когато героят излиза от майчината утроба или подмишница. Мотивът за раждането от яйце, който е широко разпространен в корейските митове и легенди, индикира божествения или небесен произход. Ето защо яйцата в корейските митове обикновено са златни и главният герой е красив като Слънцето, величествен и великодушен като него и дори понякога има кръгло лице или тяло. Раждането в пещера, цепнатина или изпод камък, означава раждане от утроба. Същото важи и за раждането от кутия, чийто златен цвят може да означава слънцето. Като митологичен символ раждането от яйце може да се открие в почти всички митологии и да се проследи назад до сътворението на самия свят. То присъства и в древните митове и в ритуалите. В Корея митологията за яйцето е от по-късен период, защото то действа само като субмотив на необикновеното раждане в наративи разказващи за основателите на държави. Космогонията, наред с космическото яйце като неин важен символ, е използвана като модел за антропологичния изначален акт. С други думи, появата на основателите на държави имитира сътворението на Вселената. От друга гледна точка, яйцето в корейските митове и легенди символизира по-скоро прераждане, отколкото сътворение, защото яйцето гарантира повторение или прераждане, или изначален акт. В някои случаи обаче, яйцето функционира като шамански символ на душата. Този мотив е много по-древен от другия.
Слънчевият произход на яйцето и съответно на главния герой е посочен чрез златния цвят на яйцето или на други предмети, които имат отношение към героя (кутия, жаба), пурпурния или червен цвят (въже, облак) и белия цвят (кон, светлина). Цветовете поначало са наситени с богата символика. Често бели същества се споменават в описания на различни ритуали и церемонии. Конят, особено белият, е жертвено животно за корейците. Той е измежду най-почитаните животни, може би в резултат на ролята, която е играл за номадските племена. Конската подкова закачена над вратата пази от зли духове и демони. Древните корейци вярвали, че крилатия бял кон има небесен или божествен произход. Според тях такъв кон често идва на земята като Небесен вестоносец. Той е наричан Чхонма – Небесен кон. Среща се в мита за Хьоккосе. В мита за Ким Алджи присъства образа на бял гарван, натоварен с подобна функция.
Други знаци, присъщи на всяка една митология по света, са числа. Корейските митове не правят изключение по отношение на натоварването със значение на числото три, смятано за свещено, и всичките му производни.
Корейската митология има по-силна връзка с историческото развитие на страната и с приказките отколкото с класическия свят на боговете. В Корея могат да бъдат открити почти всички типове митове, включително за Слънцето и Луната, за звездите и съзвездията. Тези митове могат да бъдат отнесени към най-древните заради етиологическата им природа. Те обясняват създаването на основните същности и принципите на природата и човешкото общество. По правило човек още не съществува в митичната епоха, но корейските митове се преплитат с приказки появили се в по-късна епоха. В мита “Слънцето и Луната” например, могат да се видят образи типични за разказите за животни: голям тигър заплашва стара жена, която носи на децата си оризови питки. Накрая той я изяжда и решава да направи същото и с децата й, които от своя страна бягат на едно дърво. В корейския фолклор тигърът е най-често срещаният образ. Често той е лукав и глупав едновременно. В този мит децата се молят на Небесния владетел да ги спаси като им спусне стоманено въже, по което да се изкатерят. Тук златното въже е продължение на дървото, и двете са с необикновен характер, като дървото принадлежи на Земята, а въжето на Небето. Тигърът опитва също да се изкачи, но по изгнило сламено въже. Той пада в поле от ракита и умира пронизан от тях. Оттогава листата на това растение са покрити с кървавочервени петна. Междувременно Небесният владетел решил момчето да стане Луната, а момичето – Слънцето. Тъй като тя била скромна девойка, тя се притеснявала, когато хората се взирали в нея и затова започнала да свети все по-ярко, докато не станало невъзможно да я гледат. Затова Слънцето е толкова ярко – за да бъде уважавана моминската й скромност.
Два мотива в този мит имат етиологичен характер – те обясняват произхода на вторични особености в природата – петната на ракитата и яркостта на слънцето. От друга страна, яркостта на слънцето може да се разглежда като есхатологически мотив. Смесицата от етиологически и есхатологически мотиви е характерна за алтайската митология. Друг корейски мит, “Огнените кучета”, обяснява слънчевите и лунните затъмнения със стремежа на краля на Земята на мрака да открадне луната и слънцето с помощта на кучетата си. Появата на съзвездието Голяма мечка, според друг мит, е отговор на молбите на една майка седемте й сина да отидат на Небето.
Митичният героя в процеса на израстването си е хранен и защитаван от птици и животни. Този момент има и митичен и епичен характер. В по-късна епоха, когато митовете биват включени в героични епични разкази, този мотив става една от най-честите характеристики на главния герой. Животните и растенията се явяват съдии, отделящи добрите от лошите и закрилят избраните за велики дела.
Въпреки строгото разделение на класите в корейското общество, и аристокрацията, и обикновените хора почитат едни и същи божества. Те вярват, че всички природни обекти имат душа, че наоколо има духове на гори, планини, върхове, реки, скали и т.н. Слънцето се почита като изключително благоприятно божество, което дарява хората с изобилие и щастие. Наред с добрите духове в техния свят обитават и зли духове и демони. Световната хармония зависи от управляващите – ако те са честни и почтени, притодата, т.е. светът, ще е благоприятен, и обратното, ако управляващите изпаднат в прегрешения, държавата ще западне и техните поданици ще страдат. Природните феномени се възприемат като непосредствена проява на небесното одобрение или неодобрение – това важи и за митовете като отражение на обществените идеали. Подчертава се връзката между социума и природата. Мотивът за синовното почитание е застъпен още в мита за Тангун под влияние на конфуцианските идеи. Оттук следва, че Небето и Земята трябва да бъдат почитани като Отеца и Майката и от тях зависи живота на отделния човек и държавата.
Корейският народ се гордее със своята култура и история. За повече от две хилядолетия той не само успява да се опази като нация, но и да извлече най-доброто от географския и културен кръстопът, на който се намира. Будизмът, даоизмът и конфуцианството навлизат дълбоко в съзнанието на всеки кореец, формират принципите на корейската държавност, определят характера на корейската култура и я интегрират в източноазиатската културна общност. При все това, корейците запазват старите си вярвания и култове, обичаи и ритуали, в това число и култа към прабащите. Традиционните корейски вярвания са застъпени в корейската култура в не по-малка степен от заимстваните религии. Така се формира корейският културен синкретизъм, който изиграва важна роля в съхраняването на културната им идентичност.
Aвтор:Йорданка Александрова
______________________________
Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!