Лампата от Дендера
Една от най-широко обсъжданите теми е дали хората отпреди векове са използвали електричество.
Хипотезата
“Лампите от Дендера” представляват три каменни релефа, изсечени по стените на една тайна крипта в храма Хатор, който се намира в историческия комплекс Дендера в Египет. Въпреки че за сериозните египтолози тези рисунки не представляват никаква мистерия и те успяват без затруднения да разчетат посланието им, много търсачи на тайни, сред които и неизменният Ерих фон Деникен, излагат своя теория за това какво представляват рисунките на древните ни предци.
Когато разгледаме внимателно фигурите на този релеф, може да се види, че точно както днес по онова време също трябва да е била използвана изолация за високо напрежение. Формата, наподобяваща електрическа крушка, е подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и възприеман за изолатор).
Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р Колин Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4300 години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.
Приликата на тези релефи фигури от храма на Хатор в Дендера със съвременните осветителни крушки направо изумява.
Стълбът Джед, който често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира електрически уред. Удивителната му прилика с изолатор за високо напрежение поразява.
Друго доказателство, което някои учени привеждат за това, че древните египтяни са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както сериозните египтолози твърдят, при изрисуването на стените вътре в погребалните помещения художниците са си светели с огнени факли и маслени лампи, то очевидно трябва да са останали следи от сажди.
Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най-дълбоките зали. Би било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на необходимото осветление, а дори и още по-важно, би било невъзможно изработването на великолепните фрески по стените. Обясненията за ползването на огледала също са неприложими.
Според официалната позиция в онова време са правили огледалата от сребро. А сребърното огледало отразява по-малко от половината светлина, попаднала върху него. По заплетените коридори след третото огледало вече ще е достатъчно тъмно за човек дори да вижда къде стъпва, камо ли да рисува и да изработва прецизни барелефи върху монолитната скала.
Научният отговор
Според сериозните учени посланието на тези рисунки може да се разбере много лесно с помощта на египетската митология. Те виждат в “Лампите от Дендера” теорията за произхода на вселената, изобразена чрез символите, които египетските жреци са използвали. Според тях на рисунките е изобразен дуалистичният принцип на началото – разделянето на земята и небето (първото, символизирано чрез змията, а второто – чрез цветето лотус).
Най-сериозен противник на теорията за използването на електричество от древните египтяни е доктор Балко Стърн, който отхвърля твърденията на редица свои колеги като Петер Краса и Райнхарт Хабек, които създават реални модели на електрически устройства по рисунките на “Лампите от Дендера”. Доктор Стърн отхвърля последователно всички твърдения на поддръжниците на теорията. Като основно доказателство му служи фактът, че по стените на храма в Хатор фактически има, макар и съвсем слаби, следи от сажди.
Това доказва, че в гробниците и храмовете древните художници са си светели с факли и маслени лампи, а не както твърдят Краса и Хабек, с електрически крушки. “Колкото и примамливо за научния свят да звучи теорията, че преди векове нашите предци са имали познания за това как да си доставят електричество, “посланието” на “Лампите от Дендера” е “магическо”, а не техническо”, обобщава доктор Стърн.
Магия или техника
Въпреки многото и различни убеждения на научния свят за това дали предците ни са познавали електричеството има няколко факта, които не могат да бъдат пренебрегнати. Багдадската батерия и “Лампите от Дендера” съществуват. Тяхното предназначение все още не е изяснено на 100 процента и поради простата причина, че все още не е открит текст, в който да се споменава за начина на тяхното приложение.
Ако обаче дори за момент приемем, че наистина тези артефакти имат “техническо”, а не “магическо” обяснение, то тогава научният свят ще бъде изправен пред много интересни въпроси. Откъде и как нашите предци са се научили да си служат с електричество? Откъде или от кого им е разяснен принципът на действие на електричеството? Дали сами са се научили или са получили помощ от някого? И ако да – от кого?
______________________________
Една от най-широко обсъжданите теми е дали хората отпреди векове са използвали електричество.
Хипотезата
“Лампите от Дендера” представляват три каменни релефа, изсечени по стените на една тайна крипта в храма Хатор, който се намира в историческия комплекс Дендера в Египет. Въпреки че за сериозните египтолози тези рисунки не представляват никаква мистерия и те успяват без затруднения да разчетат посланието им, много търсачи на тайни, сред които и неизменният Ерих фон Деникен, излагат своя теория за това какво представляват рисунките на древните ни предци.
Когато разгледаме внимателно фигурите на този релеф, може да се види, че точно както днес по онова време също трябва да е била използвана изолация за високо напрежение. Формата, наподобяваща електрическа крушка, е подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и възприеман за изолатор).
Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р Колин Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4300 години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.
Приликата на тези релефи фигури от храма на Хатор в Дендера със съвременните осветителни крушки направо изумява.
Стълбът Джед, който често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира електрически уред. Удивителната му прилика с изолатор за високо напрежение поразява.
Друго доказателство, което някои учени привеждат за това, че древните египтяни са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както сериозните египтолози твърдят, при изрисуването на стените вътре в погребалните помещения художниците са си светели с огнени факли и маслени лампи, то очевидно трябва да са останали следи от сажди.
Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най-дълбоките зали. Би било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на необходимото осветление, а дори и още по-важно, би било невъзможно изработването на великолепните фрески по стените. Обясненията за ползването на огледала също са неприложими.
Според официалната позиция в онова време са правили огледалата от сребро. А сребърното огледало отразява по-малко от половината светлина, попаднала върху него. По заплетените коридори след третото огледало вече ще е достатъчно тъмно за човек дори да вижда къде стъпва, камо ли да рисува и да изработва прецизни барелефи върху монолитната скала.
Научният отговор
Според сериозните учени посланието на тези рисунки може да се разбере много лесно с помощта на египетската митология. Те виждат в “Лампите от Дендера” теорията за произхода на вселената, изобразена чрез символите, които египетските жреци са използвали. Според тях на рисунките е изобразен дуалистичният принцип на началото – разделянето на земята и небето (първото, символизирано чрез змията, а второто – чрез цветето лотус).
Най-сериозен противник на теорията за използването на електричество от древните египтяни е доктор Балко Стърн, който отхвърля твърденията на редица свои колеги като Петер Краса и Райнхарт Хабек, които създават реални модели на електрически устройства по рисунките на “Лампите от Дендера”. Доктор Стърн отхвърля последователно всички твърдения на поддръжниците на теорията. Като основно доказателство му служи фактът, че по стените на храма в Хатор фактически има, макар и съвсем слаби, следи от сажди.
Това доказва, че в гробниците и храмовете древните художници са си светели с факли и маслени лампи, а не както твърдят Краса и Хабек, с електрически крушки. “Колкото и примамливо за научния свят да звучи теорията, че преди векове нашите предци са имали познания за това как да си доставят електричество, “посланието” на “Лампите от Дендера” е “магическо”, а не техническо”, обобщава доктор Стърн.
Магия или техника
Въпреки многото и различни убеждения на научния свят за това дали предците ни са познавали електричеството има няколко факта, които не могат да бъдат пренебрегнати. Багдадската батерия и “Лампите от Дендера” съществуват. Тяхното предназначение все още не е изяснено на 100 процента и поради простата причина, че все още не е открит текст, в който да се споменава за начина на тяхното приложение.
Ако обаче дори за момент приемем, че наистина тези артефакти имат “техническо”, а не “магическо” обяснение, то тогава научният свят ще бъде изправен пред много интересни въпроси. Откъде и как нашите предци са се научили да си служат с електричество? Откъде или от кого им е разяснен принципът на действие на електричеството? Дали сами са се научили или са получили помощ от някого? И ако да – от кого?
______________________________
When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground. 
