Честит Празник!
Датата е 24 май и днес отбелязваме един от най значимите празници – Деня на българската просвета и култура. Основният повод за празнуването на 24 май е създаването на първата българска азбука – глаголицата, от светите братя Кирил и Методий. Писмеността, създадена от солунските светци по-късно спомага за оформянето на кирилицата, която макар и изменена в годините се ползва и до днес. Кирил и Методий дават на България просвещение и знание, което съвсем скоро ще я превърне в доминиращ фактор на Балканите и в Европа, не само във военно, но и в културно отношение. Стотици години по-късно, близо 252 000 000 души още използват азбуката, чието начало е дадено от братята.
Първите данни за честването на 24 май идват от далечната 1813г. Арменски източници говорят за празненства, състояли се в Шумен, които били посветени на деня на Солунските братя. Повечето български историци обаче се обединяват около становището, че за пръв път Кирил и Методий са почетени истински през 1851г., по инициатива на големия възрожденец Найден Геров. След Освобождението, значението на празника се засилва изключително много. Големи части от българските земи остават в пределите на Османската империя, нещо повече – в тези територии с годините започва масирана гръцка и сръбска пропаганда, с цел да се асимилира местното население. В този тежък период 24 май се превръща в една наистина обединяваща за българите дата, която сплотява техния дух и им припомня славното минало.
В днешно време ролята на Деня на българската писменост и култура е сякаш низвергната. Преди години обаче празникът е поддържал националния порив и огъня на геройското българско самосъзнание. В края на XIX век писателят Стоян Михайловски (племенник на Иларион Макариополски), написва стихотворение, което нарича “Химн на Св.Св. Кирил и Методий”. Близо десетилетие по-късно, композиторът Панайот Пипков написва музика, която да приляга на творбата на Михайловски и така се създава песен, която става химн на българските училища. Тя остава и до днес и продължава да се изпълнява на ежегодните училищни чествания. Вероятно много от вас си спомнят текста и, чийто първи куплет започва с думите “Върви, народе възродени, към светла бъднина върви”.
Естествено, денят на братята не се отбелязва само в България. Почитат го и във всички други държави, където кирилицатасе е запазила като азбука, а делото на Солунските братя не е забравено. Сред тях е и съседната “република Македония”, която обаче твърдо отстоява идеята че Кирил и Методий са македонци. В българския град Охрид още се съхраняват мощите на свети Климент и свети Наум – учениците на Солунските братя, които пренасят тяхното познание по българските земи.
На деня на българската просвета и култура, както и на много други традиционни празници, днес вече не се отдава голямо значение. Именно в настоящата действителност обаче, 24 май е по-нужен от всякога – нужен е, защото устремът на един велик народ е изчезнал, изчезнали са и стремежите му. Без особена причина предимство получава глупостта, която се загнездява в главите и в сърцата на хората, понякога дори без тяхното желание. “Българска история” използва случая, за да честити празника на всички ученици и преподаватели, върху чиито плещи лежи най-тежкото бреме – бъдещето на собствения народ. Да пожелае много успехи и упоритост – както на тях, така и на всички българи, защото именно те са хората, чиято намеса и работа е нужна за да се върне отново онзи така бленуван, така далечен и сякаш забравен порив и стремеж към едно по-добро съществуване.
http://www.bulgarianhistory.org
______________________________
Датата е 24 май и днес отбелязваме един от най значимите празници – Деня на българската просвета и култура. Основният повод за празнуването на 24 май е създаването на първата българска азбука – глаголицата, от светите братя Кирил и Методий. Писмеността, създадена от солунските светци по-късно спомага за оформянето на кирилицата, която макар и изменена в годините се ползва и до днес. Кирил и Методий дават на България просвещение и знание, което съвсем скоро ще я превърне в доминиращ фактор на Балканите и в Европа, не само във военно, но и в културно отношение. Стотици години по-късно, близо 252 000 000 души още използват азбуката, чието начало е дадено от братята.
Първите данни за честването на 24 май идват от далечната 1813г. Арменски източници говорят за празненства, състояли се в Шумен, които били посветени на деня на Солунските братя. Повечето български историци обаче се обединяват около становището, че за пръв път Кирил и Методий са почетени истински през 1851г., по инициатива на големия възрожденец Найден Геров. След Освобождението, значението на празника се засилва изключително много. Големи части от българските земи остават в пределите на Османската империя, нещо повече – в тези територии с годините започва масирана гръцка и сръбска пропаганда, с цел да се асимилира местното население. В този тежък период 24 май се превръща в една наистина обединяваща за българите дата, която сплотява техния дух и им припомня славното минало.
В днешно време ролята на Деня на българската писменост и култура е сякаш низвергната. Преди години обаче празникът е поддържал националния порив и огъня на геройското българско самосъзнание. В края на XIX век писателят Стоян Михайловски (племенник на Иларион Макариополски), написва стихотворение, което нарича “Химн на Св.Св. Кирил и Методий”. Близо десетилетие по-късно, композиторът Панайот Пипков написва музика, която да приляга на творбата на Михайловски и така се създава песен, която става химн на българските училища. Тя остава и до днес и продължава да се изпълнява на ежегодните училищни чествания. Вероятно много от вас си спомнят текста и, чийто първи куплет започва с думите “Върви, народе възродени, към светла бъднина върви”.
Естествено, денят на братята не се отбелязва само в България. Почитат го и във всички други държави, където кирилицатасе е запазила като азбука, а делото на Солунските братя не е забравено. Сред тях е и съседната “република Македония”, която обаче твърдо отстоява идеята че Кирил и Методий са македонци. В българския град Охрид още се съхраняват мощите на свети Климент и свети Наум – учениците на Солунските братя, които пренасят тяхното познание по българските земи.
На деня на българската просвета и култура, както и на много други традиционни празници, днес вече не се отдава голямо значение. Именно в настоящата действителност обаче, 24 май е по-нужен от всякога – нужен е, защото устремът на един велик народ е изчезнал, изчезнали са и стремежите му. Без особена причина предимство получава глупостта, която се загнездява в главите и в сърцата на хората, понякога дори без тяхното желание. “Българска история” използва случая, за да честити празника на всички ученици и преподаватели, върху чиито плещи лежи най-тежкото бреме – бъдещето на собствения народ. Да пожелае много успехи и упоритост – както на тях, така и на всички българи, защото именно те са хората, чиято намеса и работа е нужна за да се върне отново онзи така бленуван, така далечен и сякаш забравен порив и стремеж към едно по-добро съществуване.
http://www.bulgarianhistory.org
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!...
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!...
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●