Скъпи, Вилхелм Карл Грим,

Тя не е толкова лекомислена, наивна и безпомощна принцеса, на каквато се преструва. Моля те, не я оставяй да те заблуди с невинността си, ако я видиш да пее на птичките в гората. Устой на чувството да заплачеш от радост и се пази от фалшивата и красова, преди да те измами, и да искаш да я целунеш, за да я събудиш. Това ще е целувка на смъртта. Така заблуди Ловеца, Чаровния Принц, мен и родната си майка.

Все още си спомням оригиналния ръкопис на приказката, този, който ти написа през 1812 година. Твърдеше, че тя е моя дъщеря, от плът и кръв. Не знам защо го промени 50 години по-късно.
Защо ме превърна в зла, нарцистична и коравосърдечна мащеха, заслепена от ревност и завист към младата принцеса?
От години искам да ти кажа истината за нея, но не можах да се свържа с теб.

Радвам се, че открих брат ти, Якоб. Той ми сподели, че си искал да промениш историите, за да спят децата по-добре през нощта, вместо да сънуват кошмари за Злата кралица, която иска да изяде сърцето и черния дроб на дъщеря си.
Засрами се, Вилхелм.

Ти, повече от всички други автори, знаеше защо исках да я убия. Действията ми са оправдани. Опитвах се да спася кралството си от гнева й, преди всичко, което обичахме да бъде предопределено към своя край. По същия начин трябваше да пренапишеш истинските приказки, след като ни прокле.
Нощ след нощ, година след година, родителите разказват на децата си неверни приказки за лека нощ, докато лъжите ти не се превърнаха в неминуеми спомени. Твоите лъжи, Вилхелм, образуваха така наречения свят на приказките.

Чудех се защо не си изгорил оригиналните ръкописи, а вместо това си решил да ги пренапишеш. Сигурно си решил, че рано или късно някой ще открие истината и ще те разобличи. Да ги промениш, това бе по-умното решение. Остави децата да вярват, че ухапванията са възкресяващи целувки и стъклените ковчези за измъчване са направени за спящи красавици, които чакат някой принц да дойде и да ги пробуди с целувка.

Един мъдър човек някога е казал, че най-голямата измама на дявола е да убеди света, че е някой друг. Тя стори същото с нас, Вилхелм. Превърна ни в имитации на безсмъртните, каквито всъщност сме, и направи така, че да ни е по-трудно да убедим света в обратното.
Знам, че го направи, за да ни спасиш от нея. Оценявам как си скрил истинските ни имена, иначе щяхме да свършим като Румпелщилцхен, измъчан от тези, които знаеха истинското му име.
Но понякога се чудя защо никой не се запита защо ме наричат Злата кралица, и защо нямах истинско име в книгите.

Бях ли толкова празна за света, толкова стереотипна и обикновена? Защо се отнесоха с мен все едно съм чудовището на седмицата?
Знаеш ли какво си мисля? Светът нямаше време да ме намрази. Той просто ме мразеше, много преди да ме срещне.
Ако кажа на тези, които ме презират, за истинската същност на малката им принцеса, ще ги е грижа ли за мен поне наполовина, колкото ги бе грижа за нея?
Дълбоко в себе си знам, че те ме обожават. Харесва им начина, по който говоря, ходя и се облича. Дори и начинът, по който убивам.
Просто се страхуват да си признаят колкото много ме обичат. Аз съм кралицата от "Снежанка", достатъчно силна, за да нямам нужда от ничие съжаление или любов, защото съм обичана от най-великото и царствено сърце на света - моето.