Шотландия е знаменита със своите замъци, обитавани от привидения. Но нито един от тях не се слави с толкова голям брой загадъчни явления като замъка Гламис. Смята се, че една от стаите му - Дънкан хол, е вдъхновила Шекспир да опише сцената на убийството на крал Дънкан в трагедията "Макбет". Да посетим и ние най-зловещия замък в Европа!...
ЗАГАДЪЧНИЯТ НОШЕН ГОСТ
Първият известен случай станал в замъка в началото на XV век и бил свързан с името на граф Кроуфорд. Графът се славел със своя разпътен и противен характер и често гостувал в Гламис. Неговата страст били картите. В една дъждовна съботна вечер той играел в замъка заедно с Патрик Лайън - първи лорд Гламис, и двама свои приятели. Часовникът ударил полунощ и настъпила неделя - денят на Господа. Никой от благочестивите присъстващи не искал да играе карти в светия ден. Това вбесило безбожника Кроуфорд. Почервенял от яд, той закрещял, че в такъв случай ще играе със самия дявол! И в този момент влязъл непознат в тъмен плащ, който предложил на графа да играе с него...
ДЯВОЛСКИЯТ КАРТОИГРАЧ
Графът изгонил всички, затворил вратата и започнали играта. Приятелите му, които били в съседната стая, чували проклятия, ругатни и шля-пането на картите по масата. Един слуга по заповед на господата надникнал през ключалката. Тогава очите му, както сам разказвал, били опарени от огън и той отскочил от вратата, викайки то болка. В същия миг вратата била отворена с гръм и трясък от самия граф Кроуфорд, който крещял да не му пречат, иначе нарушителят ще отговаря с живота си. След това се върнал в стаята, където го очаквал партньорът му по игра, но... той изчезнал също така загадъчно, както се и появил. И очевидно взел със себе си печалбата - разписка, в която Кроуфорд залагал душата си.
След няколко години - през 1423-а, граф Кроуфорд починал и в замъка започнали да се чуват странни звуци, напомнящи шляпането на картите по масата, съпроводени с проклятия. Казват, че звуците се чуват в замъка и до днес.
БЕГЪЛЦИТЕ ИЗЧЕЗВАТ ЗАВИНАГИ
Както е известно, в Европа през епохата на Възраждането отделни семейства и кланове воювали помежду си. Така било и в знатния род Линдзи, чиито членове люто ненавиждали рода ОТилви. Веднъж, преследвани от воини от рода Линдзи, ОТилви решили да се скрият в замъка Гламис. Те занели, че преследвачите им враждуват и с рода Лайън - владетели на Гламис, и ги помолили за убежище. Джон - третият лорд Гламис, се съгласил да укрие бегълците и им предложил да влязат в тайна. стая, където никой няма да ги намери. Но, както се оказало, сър Джон замислил да измами не само членовете на семейство Линдзи, но и нещастните ОТилви. Те не се досетили, че Лайън не понасят рода им по същия начин като Линдзи. И наистина никой повече не видял бегълците...
Лорд Гламис ги затворил в тайната стая, чиито врата и прозорци заповядал да бъдат зазидани. Така той обрекъл ОТилви на страшна смърт. Дълго време нищо не било известно за съдбата на изчезналите - само от зазиданата стая се чували странни звуци. Те безпокоели следващите обитатели на замъка така силно, че един от лордовете заповядал да съборят каменната стена. Това, което открили в съседното помещение, потресло всички. Скелетите лежали така, че ставало ясно как хората са починали в страшни мъки. Стаята отново била зазидана, така че никой да не знае къде да я търси. Ще напомни ли тя за себе отново?...
ПРИЗРАКЪТ НА СИВАТА ДАМА
През 1528 година починал Джон Лайън -шести лорд Гламис, който оставил след себе си син Джон и красивата си вдовица Джанет. Тя произхождала от влиятелния род Дъглас, люто ненавиждан от шотландския крал Якоб V. Работата е там, че като дете се налагало кралят да бъде затворник на водача на рода Дъглас - граф Ангъс. Той се оженил за кралицата-регентка Маргарита -майката на Якоб, само за да получи властта. Не приемал дофина на-сериозно и се смятал за най-могъщия човек в страната.
Когато Якоб навършил 16 години, той избягал от плена, присъединил се към опозицията и започнал свой личен кръстоносен поход против всички от рода Дъглас. Тази война набирала обороти и мнозина, носещи името Дъглас, избягали от Шотландия. Но не и красавицата Джанет - господарката нa замъка Гламис, която по това време се омъжила повторно. Обладан от жажда за мъст; а може би опитвайки се да завладее богатството на Джанет, Якоб V несправедливо я обвинил в магьосничество и заговор против краля. Жената била заловена заедно със сина и съпруга сй и заключена в най-страншия затвор на кралството -крепостта Единбург. Там я държали до 1537 година, а след това я изгорили на клада.
Изминали почти 500 години, откакто лейди Джанет изгоряла жива, но призракът й, когото нарекли Сивата дама, често се появява в параклиса на замъка. Казват, че най-често може да бъде видян на колене пред олтара. Дори днес, когато Гламис е отворен за всички желаещи, пазачите му разказват, че са виждали призрака със собствените си очи.
БЕЗИМЕННИ ПРИЗРАЦИ
Един от по-малко известните призраци на замъка Гламис е Жената без език. Казват, че устата й е пълна с кръв. Може би тази жена е видяла приживе нещо, което е трябвало да остане в тайна, затова са й отрязали езика. От непосилните болки и унижението тя предала богу дух, а призракът й и до днес броди в околностите на замъка.
Никой не се учудва от съществуването на призраци в това място - стените на Гламис са свидетели на бурната му история, в която има много мрачни и кървави глави. Паранормални явления се наблюдават тук от столетия. Трагичните истории на замъка Гламис, свързани с човешки страсти и страдания, без съмнение не са отминали безследно. Макар че местните жители казват, че независимо от мрачните легенди Гламис е много живописен, а природата около него действа успокояващо на посетителите...
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=15700
______________________________
ЗАГАДЪЧНИЯТ НОШЕН ГОСТ
Първият известен случай станал в замъка в началото на XV век и бил свързан с името на граф Кроуфорд. Графът се славел със своя разпътен и противен характер и често гостувал в Гламис. Неговата страст били картите. В една дъждовна съботна вечер той играел в замъка заедно с Патрик Лайън - първи лорд Гламис, и двама свои приятели. Часовникът ударил полунощ и настъпила неделя - денят на Господа. Никой от благочестивите присъстващи не искал да играе карти в светия ден. Това вбесило безбожника Кроуфорд. Почервенял от яд, той закрещял, че в такъв случай ще играе със самия дявол! И в този момент влязъл непознат в тъмен плащ, който предложил на графа да играе с него...
ДЯВОЛСКИЯТ КАРТОИГРАЧ
Графът изгонил всички, затворил вратата и започнали играта. Приятелите му, които били в съседната стая, чували проклятия, ругатни и шля-пането на картите по масата. Един слуга по заповед на господата надникнал през ключалката. Тогава очите му, както сам разказвал, били опарени от огън и той отскочил от вратата, викайки то болка. В същия миг вратата била отворена с гръм и трясък от самия граф Кроуфорд, който крещял да не му пречат, иначе нарушителят ще отговаря с живота си. След това се върнал в стаята, където го очаквал партньорът му по игра, но... той изчезнал също така загадъчно, както се и появил. И очевидно взел със себе си печалбата - разписка, в която Кроуфорд залагал душата си.
След няколко години - през 1423-а, граф Кроуфорд починал и в замъка започнали да се чуват странни звуци, напомнящи шляпането на картите по масата, съпроводени с проклятия. Казват, че звуците се чуват в замъка и до днес.
БЕГЪЛЦИТЕ ИЗЧЕЗВАТ ЗАВИНАГИ
Както е известно, в Европа през епохата на Възраждането отделни семейства и кланове воювали помежду си. Така било и в знатния род Линдзи, чиито членове люто ненавиждали рода ОТилви. Веднъж, преследвани от воини от рода Линдзи, ОТилви решили да се скрият в замъка Гламис. Те занели, че преследвачите им враждуват и с рода Лайън - владетели на Гламис, и ги помолили за убежище. Джон - третият лорд Гламис, се съгласил да укрие бегълците и им предложил да влязат в тайна. стая, където никой няма да ги намери. Но, както се оказало, сър Джон замислил да измами не само членовете на семейство Линдзи, но и нещастните ОТилви. Те не се досетили, че Лайън не понасят рода им по същия начин като Линдзи. И наистина никой повече не видял бегълците...
Лорд Гламис ги затворил в тайната стая, чиито врата и прозорци заповядал да бъдат зазидани. Така той обрекъл ОТилви на страшна смърт. Дълго време нищо не било известно за съдбата на изчезналите - само от зазиданата стая се чували странни звуци. Те безпокоели следващите обитатели на замъка така силно, че един от лордовете заповядал да съборят каменната стена. Това, което открили в съседното помещение, потресло всички. Скелетите лежали така, че ставало ясно как хората са починали в страшни мъки. Стаята отново била зазидана, така че никой да не знае къде да я търси. Ще напомни ли тя за себе отново?...
ПРИЗРАКЪТ НА СИВАТА ДАМА
През 1528 година починал Джон Лайън -шести лорд Гламис, който оставил след себе си син Джон и красивата си вдовица Джанет. Тя произхождала от влиятелния род Дъглас, люто ненавиждан от шотландския крал Якоб V. Работата е там, че като дете се налагало кралят да бъде затворник на водача на рода Дъглас - граф Ангъс. Той се оженил за кралицата-регентка Маргарита -майката на Якоб, само за да получи властта. Не приемал дофина на-сериозно и се смятал за най-могъщия човек в страната.
Когато Якоб навършил 16 години, той избягал от плена, присъединил се към опозицията и започнал свой личен кръстоносен поход против всички от рода Дъглас. Тази война набирала обороти и мнозина, носещи името Дъглас, избягали от Шотландия. Но не и красавицата Джанет - господарката нa замъка Гламис, която по това време се омъжила повторно. Обладан от жажда за мъст; а може би опитвайки се да завладее богатството на Джанет, Якоб V несправедливо я обвинил в магьосничество и заговор против краля. Жената била заловена заедно със сина и съпруга сй и заключена в най-страншия затвор на кралството -крепостта Единбург. Там я държали до 1537 година, а след това я изгорили на клада.
Изминали почти 500 години, откакто лейди Джанет изгоряла жива, но призракът й, когото нарекли Сивата дама, често се появява в параклиса на замъка. Казват, че най-често може да бъде видян на колене пред олтара. Дори днес, когато Гламис е отворен за всички желаещи, пазачите му разказват, че са виждали призрака със собствените си очи.
БЕЗИМЕННИ ПРИЗРАЦИ
Един от по-малко известните призраци на замъка Гламис е Жената без език. Казват, че устата й е пълна с кръв. Може би тази жена е видяла приживе нещо, което е трябвало да остане в тайна, затова са й отрязали езика. От непосилните болки и унижението тя предала богу дух, а призракът й и до днес броди в околностите на замъка.
Никой не се учудва от съществуването на призраци в това място - стените на Гламис са свидетели на бурната му история, в която има много мрачни и кървави глави. Паранормални явления се наблюдават тук от столетия. Трагичните истории на замъка Гламис, свързани с човешки страсти и страдания, без съмнение не са отминали безследно. Макар че местните жители казват, че независимо от мрачните легенди Гламис е много живописен, а природата около него действа успокояващо на посетителите...
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=15700
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●