Религията на ацтеките представлява синтез от различни елементи от религиозните вярвания на другите народи, обитаващи Централна Америка. Самоидентифицирането на мехиките с предхождащите ги политически и религиозни системи им осигурява известна стабилност и приемственост. Според техните разбирания за света, неговата дотогавашна история може да бъде разделена на „слънца". По време на предишните четири слънца на земята се появяват хората, земеделските култури и животните, използвани за храна. През всяка от тези четири отделни епохи се наблюдава развитие към по-добро.
Мехиките вярват, че с края на епохата на петото слънце земята ще загине. Изхождайки от тази фаталистична нагласа те разработват различни религиозни практики, насочени към удължаване живота на петото слънце. Според техните вярвания боговете са направили големи жертви, за да създадат и приведат в движение това слънце, и сега е ред на хората да му направят също толкова стойностни жертвоприношения. Разбирайки важното значение на кръвта за поддържане на човешкия живот, мехиките вярват, че принасянето на човешка кръв в жертва е също толкова важна и за продължаване на живота на слънцето. Затова те смятат принесените в жертва хора за свои пратеници при боговете, които потвърждават почитта и предаността на мехикския народ към тях. Така с течение на времето нуждата от хора за принасяне в жертва става определяща при воденето на войни, в политиката и в социалния строй. Това в частност води до практикуването на т.нар. ритуални войни, чиято основна цел е придобиване на човешка маса за жертвоприношенията.
Човешките жертвоприношения затрудняват нашите съвременници да оценяват безпристрастно религията на ацтеките; при подобна бруталност обективен анализ е почти невъзможен. И все пак целта на ацтеките е само да умилостивят своите богове, като им предлагат възможно най-ценния според техните представи дар. Те смятат, че пронизването тялото на жертвата със стрели, за да може бликналата кръв да покапе по земята, символизира дъжда и така обновява почвата.