По-нататък по пътя на коприната се появяват разкрития за друга загадъчна цивилизация - строителите на изумителния Анкор Ват. На над 6000 км от величието на Петра, в Югоизточна Азия, южният край на пътя на коприната, си има собствени загадки. Извисил се над джунглите на Камбоджа, това е върховото постижение на народа на кхмерите. които живеели тук, в Анкор Ват, между 800 и 1400 г.сл.Хр. Това е една вдъхновяваща гледка - обширен изумителен храмов комплекс, най-големият религиозен паметник в света.
Но в сърцето му е заложена една загадка - цивилизацията, която го е създала, сякаш е дошла от нищото. Има малко следи за това какво е било преди и малко следи от историята на кхмерите, на които дължим това забележително място.
Проф.Чарлз Хайъм е посветил професионалния си живот да отговори на въпросите около цивилизацията на Анкор Ват. Има толкова неразкрити неща в Югоизточна Азия. Но доминацията на цивилизацията на Анкор Ват през толкова много векове е едно от нещата, които привличат археолозите в Югоизточна Азия.
„Първите посетители във величествения град и храма на Анкор Ват са дошли през 16-ти век и от тогава западните народи искат да открият произхода им - Как се е случило това? Кой е отговорен за тези огромни монументи? Затова се заинтересувах от произхода им, разравяйки праисторическото минало.”
Едно от нещата, озадачаващи експертите в този великолепен комплекс е, че въпреки че кхмерите без съмнение за били югоизточни азиатци, храмовете в Анкор Ват показват ясни признаци на съвсем различно общество, което се е намирало на над 3000 км от културния свят - Индия. Самият център на храма, с огромните му пясъчникови кули, е построен, за да представлява връх Меру - домът на хиндуистките богове и свещено място в Индия. Индийското влияние е ясно изразено и в детайлните изображения, покриващи мястото. Това е един от най-добрите примери за стимулиращото въздействие на индийската епическа литература върху народа на Анкор Ват. Местните хора в Анкор Ват са взели всички тези фантастични истории от Махабхарата и Рамаяна - епическата индийска литература - и са създали огромен релеф, простиращ се на десетки метри във всяка посока. Специално този изобразява бушуващото море от мляко, което създавало от подземните океани еликсирът на безсмъртието - Амрита.
Не само хиндуизмът е оказал влияние в Анкор Ват. Близкият храм Анкор Тхом е декориран със стотици скулптури на глави. В тези фигури е отразена друга индийска религия - будизмът. Тези изображения на кхмерските крале отразяват силна идентификация с индийския пророк Буда. Индийското влияние преобладава в опитите ни да обясним тази цивилизация. Оглеждайки Анкор Ват, не може да не забележите необичайните сходства в архитектурата и религията, езика, писмеността - всичко сякаш идва от Индия. И все пак, има една много стабилна местна основа. Така че, индийското влияние е несъмнено, но то е претопено, прекроено, използвано от местните хора според нуждите им. „Получава се интересна смесица, която непрекъснато се опитваме да разгадаем. Индийската култура върху една стабилна местна основа - това е моделът, върху който работим в момента.” Ясно е, че кхмерите дълги години са били в контакт с индийските идеи и религия. Но как това могъщо влияние ги е достигнало от такова разстояние?
Знаем, че пътят на коприната никога не е бил просто една магистрала. Маршрутите са били многобройни и не всички са били сухопътни. Приблизително по времето, когато е построен Анкор Ват, китайците са търгували с коприна с Индия по южен морски маршрут през Камбоджа. Те използвали плавателен маршрут, разчитащ на мусонните ветрове, които да отведат лодките между Индия и Камбоджа. Достигайки Камбоджа, индийските лодки били изваждани на брега, докато ветровете сменяли посоката си, за да ги отведат обратно на континента. Непредсказуемостта на мусоните често оставяла търговците до 6 месеца там. Така Камбоджа се превърнала във втория им дом и индийската религия и култура започнала да пуска корени в региона. Търговията обяснявала индийското влияние, но никой не знаел точно кога са започнали тези контакти. Дали индийските търговци са пристигнали след установяването на анкорската цивилизация, допринасяйки с индийската култура или са дошли много по-рано, оформяйки и формирайки цялата анкорска цивилизация? Никой не знаел.
За Чарлз Хайъм това бил съдбовен въпрос. Той подозирал, че индийската търговия е много по-стара, отколкото сме смятали, датирайки отпреди времето на Анкор Ват и търговията с коприна, и започнал да търси доказателства. Той бил вдъхновен от отдавна изгубени китайски документи, които се появили в началото на 20-ти век. В тях имало подробни описания на голямо камбоджанско пристанище и град на име Фунан. Когато бил посетен от китайците през 3-ти век сл.Хр., Фунан вече търгувал с Индия и показвал ясно влияние на индийската култура и религия. Единственият проблем бил, че Фунан изглежда не е съществувал. Учените не са открили никакви следи от тази култура, която е предшествала Анкор Ват с над 800 години. Дали Фунан е само приказка на пътешествениците? Възможно ли е този изгубен град все още да съществува?
Над 1700 години китайските сведения за древния град Фунан са лежали скрити в прашни архиви. Но дори след появяването на документа, никой от света на 20-ти век не можел да открие изгубения град. Последвалите дейности били прекъснати от войната и едва през 1995 г. могло да започне проучването на мястото. Веднага станало ясно, че системата от канали била добре планирана и обширна, свързвайки морето и вътрешната част с древното селище Анкор Борай. В началото археолозите смятали, че каналите са част от напоителна система за оризовите плантации. Но имало и друго възможно обяснение. Възможно ли е това да са търговските пътища, описани от китайците преди близо 2000 години? Възможно ли е Анкор Борай да е приказният изгубен град Фунан? Чарлз е дошъл в Анкор Борай, за да се срещне с д-р Мириам Старк от Хавайския университет - негова колежка, работила на мястото осем години.
„Здравей, Чарлз! Как си? - Радвам се да се видим отново.”
Той е взел със себе си превод на оригиналните китайски документи, описващи Фунан, за да ги сравни с разкритията на д-р Старк в Анкор Борай.
„Нося си и огромната книга, за която ми спомена. Ето тук имаме описание на Фунан и превод на китайските документи. Публикуван е точно преди сто години. Говорихме много за рововете, а също и за стената, които са обграждали всички столици и всички градове на Фунан. Анкор Борай има няколко останали сегмента от стената, особено тук на източната страна. Смяташ ли, че градът тук би бил обитаван през 3-ти век сл.Хр., по същото време, когато китайските емисари са дошли, търсейки алтернативен морски път на коприната?”
„О, да, интересното при Анкор Ват е, че в действителност заселването му започва през 4-ти век пр.Хр.”
Работата на Мириам вече е установила, че тук действително е имало значително селище по времето, когато е написано описанието на Фунан. Сега вниманието й е насочено към водния комплекс.
„Как върви работата с каналите, ти работиш по тях от известно време.”
„ Да, наистина, а причината да го правим е защото е важно да разберем дали
Фунан е наистина е бил морска империя, базирана на търговията, както смятат историците. Ако това е случаят, Анкор Борай би могъл да е вътрешната столица, изпращаща стоки към брега. Единият начин да проверим е като разгледаме тези древни канали и определим възрастта им, а също и дали са били достатъчно големи, за да могат по тях на юг да се движат лодки, натоварени със стоки.”
Проучването на огромния и комплексен район на Анкор Борай е съществено за успеха на изследването. Мириам е поканила Чарлз да наблюдава сам този жизненоважен процес. Днес те се отправят към една външна зона, достъпна само с лодка. Това е шанс за Чарлз да види лично каналите.
„Вероятно ще се спуснем по този разкопан канал. Това е нова площадка, която за нетренираното око е просто едно поле.”
Но тук годините на обучение се отплащат. За археолозите и най-дребните знаци са индикатор какво е скрито отдолу. Серия прецизни измервания потвърждават първите им впечатления.
„За мен е много вълнуващо. Досега никога не съм идвал тук. Вертикален ъгъл- - 1.5°, хоризонтален ъгъл 342° 10' Когато дойдохме тук преди три дни, видяхме, че има комплекс от 4 отделни възвишения, всяко от които е оградено с ров. В центъра на три от възвишенията открихме останки от тухлени структури. Въз основа на тухлените структури, повечето от които бяха разрушени, и откритата керамика, смятаме, че площадката датира около 300-800 г сл.Хр.”
Данните отново съвпадат с китайските сведения за Фунан. На друга площадка в Анкор Борай, където разкопките са напреднали, екипът е открил важни доказателства, които Чарлз държи да види.
„Поканиха ни местните археолози. Тогава открихме една зона тук, която изглежда по-стара, може би по-стара от 500 г сл.Хр. Точно под нея открихме гробище. Гробището е очевидно, защото виждаме костите, които се подават. Открихме няколко вида керамика тук. Имаме няколко съда от глазирана керамика. Глазираната керамика е изключително важна. Тя идва от Шри Ланка и е доказателство за морска търговия на големи разстояния. Видът й съответства на вида при будизма или друга индийска религия в югоизточна Азия. И това основно е дошло чрез търговия. Където и да го срещнем по бреговете на Южен Китай, го приемаме като доказателство за взаимодействие с Южна Азия.”
„А открихте ли някакви накити?”
„Да, открихме някои. Няма много каменни мъниста, но открихме стъклени мъниста като тези. Да, те са почти същите като тези, които открихме в Североизточна Ирландия. Според някои технически проучвания самите мъниста може да са направени в делтата на Меконг. Въпросът е дали и стъклото е направено в делтата на Меконг и дали цветът, донесен от югоизточна Азия, може би е баласт. За мен определено има индийско влияние, навлязло със стъклото.”
Това било доказателство, че търговски стоки на Индия били разпространени в Анкор Борай по времето, за което са сведенията за Фунан. А каналите на Борай, които толкова много приличат на описаните за Фунан? Мириам работи и върху тяхното датиране.
„Успя ли досега да датираш каналите?”
„Не сме датирали точно този сегмент, но сме датирали един къс сегмент от Анкор Борай до Пном Борай. Открихме, че първоначално е направен преди около 2000 години, а преди около 1500 години е бил запълнен и повече не е използван. Идеално съвпада с данните за Фунан, не мислиш ли?”
Проучването е показало, че Анкор Борай е бил процъфтяващ център, търгуващ с Индия и страните отвъд още преди 3-ти век сл.Хр. Вече е почти сигурно, че това наистина е бил изгубеният град Фунан и че тази култура е формирала основата на последващата богата цивилизация на Анкор Ват. За Чарлз Хайъм важността на търговските връзки не може да се преувеличава. Контролът на търговията бил от критично значение. Може би затова ранните цивилизации в югоизточна Азия са развили в крайбрежните си зони, които били изложени на първото пристигане на търговските съдове разпределение на търговските стоки към Индия и Китай. Това дало възможност на местните вождове да станат по-могъщи и по-богати и внезапно да се обогатят и така да съберат повече последователи и да забогатеят още повече. Естествено, последвали и други неща - градове, облагане с данъци, развитие на официални религии, възприемане на повече богоподобни качества от тези управници. Крайният продукт на всичко това бил град като Анкор Ват.
Историците сега поемат информацията, че в тази част на Азия е възникнала търговия на големи разстояния около 1000 години по-рано, отколкото са предполагали. Но заедно с търговията са се придвижвали и идеи и влияния - едно сливане на културите, от което можели да възникнат велики цивилизации.
http://www.occultism.biz
______________________________
Но в сърцето му е заложена една загадка - цивилизацията, която го е създала, сякаш е дошла от нищото. Има малко следи за това какво е било преди и малко следи от историята на кхмерите, на които дължим това забележително място.
Проф.Чарлз Хайъм е посветил професионалния си живот да отговори на въпросите около цивилизацията на Анкор Ват. Има толкова неразкрити неща в Югоизточна Азия. Но доминацията на цивилизацията на Анкор Ват през толкова много векове е едно от нещата, които привличат археолозите в Югоизточна Азия.
„Първите посетители във величествения град и храма на Анкор Ват са дошли през 16-ти век и от тогава западните народи искат да открият произхода им - Как се е случило това? Кой е отговорен за тези огромни монументи? Затова се заинтересувах от произхода им, разравяйки праисторическото минало.”
Едно от нещата, озадачаващи експертите в този великолепен комплекс е, че въпреки че кхмерите без съмнение за били югоизточни азиатци, храмовете в Анкор Ват показват ясни признаци на съвсем различно общество, което се е намирало на над 3000 км от културния свят - Индия. Самият център на храма, с огромните му пясъчникови кули, е построен, за да представлява връх Меру - домът на хиндуистките богове и свещено място в Индия. Индийското влияние е ясно изразено и в детайлните изображения, покриващи мястото. Това е един от най-добрите примери за стимулиращото въздействие на индийската епическа литература върху народа на Анкор Ват. Местните хора в Анкор Ват са взели всички тези фантастични истории от Махабхарата и Рамаяна - епическата индийска литература - и са създали огромен релеф, простиращ се на десетки метри във всяка посока. Специално този изобразява бушуващото море от мляко, което създавало от подземните океани еликсирът на безсмъртието - Амрита.
Не само хиндуизмът е оказал влияние в Анкор Ват. Близкият храм Анкор Тхом е декориран със стотици скулптури на глави. В тези фигури е отразена друга индийска религия - будизмът. Тези изображения на кхмерските крале отразяват силна идентификация с индийския пророк Буда. Индийското влияние преобладава в опитите ни да обясним тази цивилизация. Оглеждайки Анкор Ват, не може да не забележите необичайните сходства в архитектурата и религията, езика, писмеността - всичко сякаш идва от Индия. И все пак, има една много стабилна местна основа. Така че, индийското влияние е несъмнено, но то е претопено, прекроено, използвано от местните хора според нуждите им. „Получава се интересна смесица, която непрекъснато се опитваме да разгадаем. Индийската култура върху една стабилна местна основа - това е моделът, върху който работим в момента.” Ясно е, че кхмерите дълги години са били в контакт с индийските идеи и религия. Но как това могъщо влияние ги е достигнало от такова разстояние?
Знаем, че пътят на коприната никога не е бил просто една магистрала. Маршрутите са били многобройни и не всички са били сухопътни. Приблизително по времето, когато е построен Анкор Ват, китайците са търгували с коприна с Индия по южен морски маршрут през Камбоджа. Те използвали плавателен маршрут, разчитащ на мусонните ветрове, които да отведат лодките между Индия и Камбоджа. Достигайки Камбоджа, индийските лодки били изваждани на брега, докато ветровете сменяли посоката си, за да ги отведат обратно на континента. Непредсказуемостта на мусоните често оставяла търговците до 6 месеца там. Така Камбоджа се превърнала във втория им дом и индийската религия и култура започнала да пуска корени в региона. Търговията обяснявала индийското влияние, но никой не знаел точно кога са започнали тези контакти. Дали индийските търговци са пристигнали след установяването на анкорската цивилизация, допринасяйки с индийската култура или са дошли много по-рано, оформяйки и формирайки цялата анкорска цивилизация? Никой не знаел.
За Чарлз Хайъм това бил съдбовен въпрос. Той подозирал, че индийската търговия е много по-стара, отколкото сме смятали, датирайки отпреди времето на Анкор Ват и търговията с коприна, и започнал да търси доказателства. Той бил вдъхновен от отдавна изгубени китайски документи, които се появили в началото на 20-ти век. В тях имало подробни описания на голямо камбоджанско пристанище и град на име Фунан. Когато бил посетен от китайците през 3-ти век сл.Хр., Фунан вече търгувал с Индия и показвал ясно влияние на индийската култура и религия. Единственият проблем бил, че Фунан изглежда не е съществувал. Учените не са открили никакви следи от тази култура, която е предшествала Анкор Ват с над 800 години. Дали Фунан е само приказка на пътешествениците? Възможно ли е този изгубен град все още да съществува?
Над 1700 години китайските сведения за древния град Фунан са лежали скрити в прашни архиви. Но дори след появяването на документа, никой от света на 20-ти век не можел да открие изгубения град. Последвалите дейности били прекъснати от войната и едва през 1995 г. могло да започне проучването на мястото. Веднага станало ясно, че системата от канали била добре планирана и обширна, свързвайки морето и вътрешната част с древното селище Анкор Борай. В началото археолозите смятали, че каналите са част от напоителна система за оризовите плантации. Но имало и друго възможно обяснение. Възможно ли е това да са търговските пътища, описани от китайците преди близо 2000 години? Възможно ли е Анкор Борай да е приказният изгубен град Фунан? Чарлз е дошъл в Анкор Борай, за да се срещне с д-р Мириам Старк от Хавайския университет - негова колежка, работила на мястото осем години.
„Здравей, Чарлз! Как си? - Радвам се да се видим отново.”
Той е взел със себе си превод на оригиналните китайски документи, описващи Фунан, за да ги сравни с разкритията на д-р Старк в Анкор Борай.
„Нося си и огромната книга, за която ми спомена. Ето тук имаме описание на Фунан и превод на китайските документи. Публикуван е точно преди сто години. Говорихме много за рововете, а също и за стената, които са обграждали всички столици и всички градове на Фунан. Анкор Борай има няколко останали сегмента от стената, особено тук на източната страна. Смяташ ли, че градът тук би бил обитаван през 3-ти век сл.Хр., по същото време, когато китайските емисари са дошли, търсейки алтернативен морски път на коприната?”
„О, да, интересното при Анкор Ват е, че в действителност заселването му започва през 4-ти век пр.Хр.”
Работата на Мириам вече е установила, че тук действително е имало значително селище по времето, когато е написано описанието на Фунан. Сега вниманието й е насочено към водния комплекс.
„Как върви работата с каналите, ти работиш по тях от известно време.”
„ Да, наистина, а причината да го правим е защото е важно да разберем дали
Фунан е наистина е бил морска империя, базирана на търговията, както смятат историците. Ако това е случаят, Анкор Борай би могъл да е вътрешната столица, изпращаща стоки към брега. Единият начин да проверим е като разгледаме тези древни канали и определим възрастта им, а също и дали са били достатъчно големи, за да могат по тях на юг да се движат лодки, натоварени със стоки.”
Проучването на огромния и комплексен район на Анкор Борай е съществено за успеха на изследването. Мириам е поканила Чарлз да наблюдава сам този жизненоважен процес. Днес те се отправят към една външна зона, достъпна само с лодка. Това е шанс за Чарлз да види лично каналите.
„Вероятно ще се спуснем по този разкопан канал. Това е нова площадка, която за нетренираното око е просто едно поле.”
Но тук годините на обучение се отплащат. За археолозите и най-дребните знаци са индикатор какво е скрито отдолу. Серия прецизни измервания потвърждават първите им впечатления.
„За мен е много вълнуващо. Досега никога не съм идвал тук. Вертикален ъгъл- - 1.5°, хоризонтален ъгъл 342° 10' Когато дойдохме тук преди три дни, видяхме, че има комплекс от 4 отделни възвишения, всяко от които е оградено с ров. В центъра на три от възвишенията открихме останки от тухлени структури. Въз основа на тухлените структури, повечето от които бяха разрушени, и откритата керамика, смятаме, че площадката датира около 300-800 г сл.Хр.”
Данните отново съвпадат с китайските сведения за Фунан. На друга площадка в Анкор Борай, където разкопките са напреднали, екипът е открил важни доказателства, които Чарлз държи да види.
„Поканиха ни местните археолози. Тогава открихме една зона тук, която изглежда по-стара, може би по-стара от 500 г сл.Хр. Точно под нея открихме гробище. Гробището е очевидно, защото виждаме костите, които се подават. Открихме няколко вида керамика тук. Имаме няколко съда от глазирана керамика. Глазираната керамика е изключително важна. Тя идва от Шри Ланка и е доказателство за морска търговия на големи разстояния. Видът й съответства на вида при будизма или друга индийска религия в югоизточна Азия. И това основно е дошло чрез търговия. Където и да го срещнем по бреговете на Южен Китай, го приемаме като доказателство за взаимодействие с Южна Азия.”
„А открихте ли някакви накити?”
„Да, открихме някои. Няма много каменни мъниста, но открихме стъклени мъниста като тези. Да, те са почти същите като тези, които открихме в Североизточна Ирландия. Според някои технически проучвания самите мъниста може да са направени в делтата на Меконг. Въпросът е дали и стъклото е направено в делтата на Меконг и дали цветът, донесен от югоизточна Азия, може би е баласт. За мен определено има индийско влияние, навлязло със стъклото.”
Това било доказателство, че търговски стоки на Индия били разпространени в Анкор Борай по времето, за което са сведенията за Фунан. А каналите на Борай, които толкова много приличат на описаните за Фунан? Мириам работи и върху тяхното датиране.
„Успя ли досега да датираш каналите?”
„Не сме датирали точно този сегмент, но сме датирали един къс сегмент от Анкор Борай до Пном Борай. Открихме, че първоначално е направен преди около 2000 години, а преди около 1500 години е бил запълнен и повече не е използван. Идеално съвпада с данните за Фунан, не мислиш ли?”
Проучването е показало, че Анкор Борай е бил процъфтяващ център, търгуващ с Индия и страните отвъд още преди 3-ти век сл.Хр. Вече е почти сигурно, че това наистина е бил изгубеният град Фунан и че тази култура е формирала основата на последващата богата цивилизация на Анкор Ват. За Чарлз Хайъм важността на търговските връзки не може да се преувеличава. Контролът на търговията бил от критично значение. Може би затова ранните цивилизации в югоизточна Азия са развили в крайбрежните си зони, които били изложени на първото пристигане на търговските съдове разпределение на търговските стоки към Индия и Китай. Това дало възможност на местните вождове да станат по-могъщи и по-богати и внезапно да се обогатят и така да съберат повече последователи и да забогатеят още повече. Естествено, последвали и други неща - градове, облагане с данъци, развитие на официални религии, възприемане на повече богоподобни качества от тези управници. Крайният продукт на всичко това бил град като Анкор Ват.
Историците сега поемат информацията, че в тази част на Азия е възникнала търговия на големи разстояния около 1000 години по-рано, отколкото са предполагали. Но заедно с търговията са се придвижвали и идеи и влияния - едно сливане на културите, от което можели да възникнат велики цивилизации.
http://www.occultism.biz
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●