Напредналите земеделски техники и появата на жреческо съсловие улеснява развитието на ранните земеделски общности в общества с развита социална стратификация. От около 1500 г. пр. Хр. докъм 200 г. пр. Хр. на територията на Мексико се появяват първите социално диференцирани цивилизации, сред които са олмекската (или по-точно на говорещите олмекски език народи - б. пр.) и тази на населяващите Монте Албан народи. В настоящата книга понятието цивилизация означава общност от хора, която строи градове, притежава сложна социална организация в областта на труда, политиката и религията, както и писменост. По въпроса коя от споменатите цивилизации е „първата" в Мексико и досега се водят научни спорове.
Преобладаващото мнение е в полза на олмеките, които населяват днешните щати Табаско и Веракрус и които вероятно наистина са били първите „цивилизовани" жители на Мексико. Техните градове се появяват около 1200 г. пр. Хр., а апогеят на своето развитие олмеките достигат между 700 и 400 г. пр. Хр. По такъв начин тяхната цивилизация осъществява мост между архаичната и класическата епоха. Център на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат над тресавищата на Табаско. Другите два важни града са Трес Запотес и Сан Лоренсо. Тези три градски центъра обаче оказват влияние само върху населението в непосредствените им околности, което подсказва, че олмеките не притежават централизирана политическа организация. Според техния организационен модел, който се среща навсякъде в олмекските поселения, градският център на Ла Вента включва церемониален комплекс, където жреците умилостивяват божествата. Те използват вид йероглифи (картинно писмо, което представлява възлов етап в развитието на писмеността при превръщането й в стройна система). Градът осигурява препитание на едно значително за времето си население, наброяващо около 18 хиляди души.
Ла Вента притежава някои от най-важните характеристики, необходими на един градски център, за да се разраства. Не на последно място сред тях е производството на хранителни излишъци, които дават възможност на част от населението да се занимава с дейност, различна от производството на храни: например с изграждането на церемониални комплекси и системи от канали за изкуствено напояване на земеделските земи, с търговия и с изкуства. Размерите на града предполагат и високоразвито религиозно и политическо ръководство, както и управленски елит, който оглавява живота в града.
Различните изкуства, характерни за олмекската цивилизация, са важно свидетелство и за социалното разслоение на нейното общество. Две от диаметрално противоположните проявления на изкуството е извайването на огромни глави от камък (всяко от които е високо над 2,5 метра и тежи общо 40 тона), както и на малки обсидианови фигурки. Негроидните черти на монументалните олмекски глави са повод за появата на научни предположения, че тези племена са се преселили в Централна Америка от Африка, но тази хипотеза засега не намира достатъчна подкрепа. По-вероятно, както предполага и Найджъл Дейвис, автор на книгата „Древните царства на Мексико", преселението на тези народи от Азия да е включвало и население с негроидни черти. Сред пластиките от обсидиан и другите произведения на изкуството от онази епоха преобладава фигурата на ягуара. Понякога ягуарът е с човешко тяло и така се получава фигурата на „ягуаро-човека". Политическите вождове използват комбинираната символика на човеците ягуари, за да демонстрират пред подвластното население своята сила. Ягуаро-човекът е олицетворение на цял комплекс от религиозни представи, свързани с божествата покровители на дъжда и плодородието, както и с бога на Земята. Последните изследвания върху стенописите, открити в града на маите - Бонампак, сътворени през осмото столетие след Христа, показват наличието на ягуаро-човеци.Това показва, че символиката на ягуаро-човека е широко разпространена както във времето, така и географски из земите на ранно Мексико.
Към средата на първото хилядолетие преди Христа олмеките внезапно изчезват, като причините за това остават забулени в тайна. Дали друга племенна група успява да ги покори или земите им вече не са в състояние да ги изхранват, не е известно. Така или иначе, олмеките изиграват съществена роля във формирането на човешката цивилизация в Централна Америка. Свидетелство за това е фактът, че много от цивилизациите, които идват след тяхната, заимстват техните идеи, практики и ценности. Така например обсидианът продължава да се цени повече от златото; други, появилите се там по-късно племена и народи пък се възхищават на изящно изработените олмекски гравюри; ритуалната игра на топка с ръце, практикувана от олмеките, се превръща във важен елемент и в по-късните индиански цивилизации в този район на Америка; човешките жертвоприношения, за които се смята, че са били извършвани от олмеките като дар на боговете, също се превръщат в ключов елемент в религиозните практики на по-късни цивилизации.
С упадъка на олмекската цивилизация народите, населяващи района на Монте Албан (намираш се в предградията на днешния град Уахака), започват да играят важна роля в региона. Разположен върху висок планински връх, към 200 г. пр. Хр. Монте Албан вече притежава характерните черти на организирано градско общество със своя писмена система. Наличието на сходни гравюри в олмекските градове Трес Запотес, Ла Вента и Сан Лоренсо, както и при населението на Монте Албан показва, че между тези градски центрове съществуват оживени контакти, а вероятно и някаква форма на търговия между техните жители.
Цивилизацията на маите
Няколко века след унищожаването на Теночтитлан процъфтява цивилизацията на маите. Често смятани за носители на най-удивителната от класическите култури и за най-големите учени на Америка през древността, маите достигат класическия си период на развитие около 300 г. сл. Хр., Макар че не могат да се похвалят с откриването на свои календари и писменост, те доусъвършенстват и двете. Датите, които те записват върху каменни колони (стели), са разчетени от учените, което позволява събитията да бъдат предадени посредством юдейско-християнската календарна система. Смятана преди за обслужваща само религиозни цели, днес става ясно, че йероглифната писменост на маите е съхранила и сведения за тяхното историческо минало. Интересът им към календарните системи води до задълбочени наблюдения на звезди и планети. Те строят своите градове по такъв начин, че отделните сгради са разположени в зависимост от движението на звездите. Така маите са в състояние да определят точно дните на слънцестоенето и на равноденствието. Освен това познаването на календара дава възможност на жреците да направляват цикъла на засяване и прибиране на реколтата. Така те придобиват голям авторитет в обществото и укрепват позициите си на негови водачи.
Голяма част от това, което знаем днес за маите, дължим на книгата на испанския епископ Диего де Ланда, „Доклад за състоянието на нещата в Юкатан", издадена през 1566 година. В нея прелатът съобщава, че маите живеят в сложно устроено и силно разслоено общество. Между членовете му съществува тясно взаимодействие с цел осигуряване на по-добър обществен ред. По ирония на съдбата повечето от нещата, за които Диего де Ланда пише, се случват след неговото участие в масовото унищожение на културните и религиозните символи в живота на индианците.
Властта на маите се различава коренно от тази на Теночтитлан, тъй като представлява всъщност децентрализирана политическа система. Маите нямат главен политически и религиозен център. Няколко важни градски средища са разпръснати из полуостров Юкатан, в днешно Южно Мексико, стигайки на юг чак до Панамския провлак на Централна Америка. Развитието на цивилизацията на маите много напомня това на олмекската. Както видяхме, олмеките също не притежават централизирана политическа организация. Но тази система способства например за стабилността и дълготрайността на властта на маите. Тъй като няма централен град, който да бъде нападнат, за вражеските войски се оказва много трудно да нанесат големи щети на цивилизацията на маите.
Данните, с които разполагаме, показват, че по онова време между маите и народите на Монте Албан и Теночтитлан съществуват добре организирани търговски връзки. Диего де Ланда разказва, че маите произвеждат платове и керамични съдове, което им позволява да разширят влиянието си из цяла Централна Америка. Активната търговска дейност укрепва значението, което имат обменните практики, използвани от маите, в това число определянето на пазарни дни и въвеждането на система за кредитиране. Ролята на търговията и религията оказва силно въздействие върху процеса на възникването на градски центрове.
Специалистите дълго време бяха на мнение, че градовете на маите първоначално имат само церемониални функции, може би защото такива са градовете и на олмеките. Неотдавнашните изследвания обаче показаха, че градовете на маите имат функции, които ги приближават повече до Теночтитлан, и поради това те представляват добре устроени урбанистични центрове, в които живее многобройно население, което осигурява издръжката на своите религиозни и политически водачи, т.е. става дума за теократичен обществен строй. За да развиват търговията както между отделните градове, така и с Монте Албан и Теночтитлан, маите в градските центрове едва ли са се занимавали само с поддържането на церемониалните им функции.
Една от най-трайните представи за маите е, че те не са отдадени на военното дело и всъщност са миролюбив народ. Но последните научни изследвания - и по-точно находките от новооткритите гробници на маите - показаха, че насилието и човешките жертвоприношения са в основата на техните религиозни практики. Тъй като смятат човешката кръв за най-ценния дар за боговете, маите използват различни начини за нейното поднасяне. Сред тях са пробиването на различни части на тялото като ушите, носа, езика и гениталиите. Освен това все повече се увеличават сведенията, според които маите се отдават и на канибализъм - както, за да покажат своето превъзходство над тези, които изяждат, така и за да придобият част от силата на своите жертви.

______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.