Нашето око е уникално и съвършено оптично средство, което възприема определен диапазон на излъчвания и не е в състояние да възприема такива крайни излъчвания като инфрачервените и ултравиолетовите излъчвания. Само въз основа на това вече може да се твърди, че окото не работи на пълна мощност, но може да бъде развито. Могат, разбира се, да се приведат доводи за това, че очите ни не виждат нито радиовълните, нито ултразвука, но сами разбирате, че това са съвсем различни физически явления, а ние говорим само за визуалното възприятие.

Никой, например, не се учудва, когато с помощта на микроскопи и телескопи ние проникваме в макро и микро светове. Освен това никого не смущава фактът, че ние не можем да видим тези макро и микро светове с помощта на физическото си зрение, като по този начин ние можем да говорим за нещо, което, реално погледнато, не съществува за нас. Бих искал да отбележа също така, че някои хора имат астрално и клетъчно зрение, което е аналогично на виждането на макро и микро светове. Оттук следва, че развитието на такъв вид зрение е възможно.

Аурата е пулсираща обвивка, затова тя се състои от определена енергия. Известно е, че аурата може да се зарежда на слънце, затова може да се говори за елементарни частици, които може би влизат в състава на аурата. Всеки обект възприема определен диапазон на излъчване. Когато светлинната енергия достига до обекта, атомите му преминават във възбудено състояние (или в по-малко възбудено състояние), като по този начин те приемат (или отдават) енергийни кванти (фотони). Когато един предмет е осветен, той може би ще излъчва повече енергия, отколкото ще отдава. Ако изолираме обекта от източника на светлина, атомите на веществото ще продължат да отдават фотони в заобикалящата ни среда. Следователно предметът формира около себе си конкретно излъчване с N-на плътност, което може да се заснеме на лента.

Методите за виждане на аурата се основават върху разфокусирането на очите. Зрението ни не е като автоматична камера, то по-скоро прилича на фотоапарат, който заснема картината, постоянно обновява кадрите и запаметява всеки кадър в мозъка ни. Методът за разфокусиране на очите позволява да се спре постоянната смяна на кадрите и да се замрази изображението. Вие можете сами да се убедите в това, ако гледате с разфокусиран поглед в една точка, без да мигате дълго време. В един момент изображението ще изчезне напълно и ще се превърне в еднородно петно.

Много хора не могат да повярват, че някакви картинки на монитора могат да имат аура. Затова ще ви дам пример с видеозаписи на хора. Когато гледате телевизионно изображение на човек, у вас не възникват въпроси дали това е човек и дали той има аура, която може да се види. Същото е и с картинките. Всяко нещо, всяко изображение носи в себе си информация и енергия, затова изображенията, заснети върху лента, или просто изкуствено възпроизведени, също носят в себе си информация и енергия.

А сега да се върнем към послеобразите и аурата. Послеобразът представлява остатъчен образ, който остава в съзнанието ни след като видим определен обект. Или казано по народному – „халюцинация”. В това няма нищо чудно. В началото наистина повечето хора могат да видят върху картинките послеобраз и да си помислят, че виждат аурата, но това съвсем не е така. Сложно е за обяснение, но ауричната обвивка лежи зад пределите на послеобраза, и, без съмнение, някаква част от послеобраза остава и при самото виждане на аурата. Това, както вече съм споменал по-горе, е свързано с кадрирането на картината.

След необходимите тренировки послеобразите ще изчезнат и вие ще виждате само бяла мъгла, която обгръща човека отгоре до долу и се намира на около 30-50 см. от тялото на човека. Съгласете се, че това вече не може да се нарече послеобраз.

Нека да разгледаме този факт по-подробно чрез изображението на аурата, получено с помощта на уреда за газоразрядна визуализация, изобретен от професор Коротков.

Вие виждате контур на човек, като този човек се намира в бял пашкул. Това е ефирното тяло, първата обвивка, която можете да видите. След това има светлосиньо излъчване. Това излъчване може да бъде оцветено в който и да било цвят, но най-често е светлозелено, светлосиньо или розово. Вие ще започнете да виждате това излъчване след по-нататъшни тренировки. След това ще можете да видите спектъра, но само след като имате вече определен опит във виждането на аурата. В този случай е сложно да се каже каквото и да било, защото всеки човек притежава различен потенциал при виждането на аурата, а виждането на разноцветните обвивки вече може да се нарече висш пилотаж.

Забележете, че около главата на човека аурата е неравномерна, от нея излизат откъслечни лъчи. Равномерната обвивка е свойствена за уравновесените хора, но като цяло човешката аура е неравномерна. Това може да се види дори върху ефирното тяло. Най-често се забелязват енергийните канали на хората. Те приличат на конус, прикрепен към главата на човека. Също така е възможно и виждането на чакрите и енергийните натрупвания.

А сега бих искал да поговорим за духовността. В йогата виждането на аурата, телепатията и телекинезата се наричат сидхи, затова твърдението, че човек се сдобива със сидхи в зависимост от духовния си напредък е напълно вярно. Хората, които се занимават с духовно развитие, понякога абсолютно случайно откриват в себе си необикновени способности. Това е все едно да живееш в голяма къща с хиляда стаи, но да познаваш добре само онези помещения, които използваш най-често. Щом веднъж се отклониш от шаблона и установените си навици обаче, веднага започваш да откриваш нещо ново. Разликата между хората се състои в това, че всички живеят в различни къщи. Някои имат само две стаи, а други – хиляда, затова има два варианта: или да се преместиш в нова къща с повече стаи, или да започнеш да правиш допълнителни стаи. Съгласете се, че добавянето на нови стаи е много по-сложно, затова се надявам, че с помощта на тези методи за виждане на аурата вие ще разберете колко е важен духовният път на развитие.




http://www.zdraveto.eu