BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.


BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.

BGWorld
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

BGWorldВход

descriptionМилениум (трилогия) EmptyМилениум (трилогия)

more_horiz
Милениум (трилогия) Slmilenium2

Мъжете, които мразеха жените


Автор: Стиг Ларшон
Издател: Колибри
Жанр: Трилър
Цена: 16.00 лв.

МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е главен герой в едноименната трилър-трилогия. Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех. „Мъжeтe, които мразеха жените“, първата книга от поредицата, получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият, „Момичето, което си играеше с огъня“ – наградата за най-добър шведски криминален роман за 2006 г. От трите книги в Швеция са продадени общо 2 300 000 екземпляра, а във Франция само от първия том – над 1 милион. По него е заснет и филм, който бе представен на тазгодишния фестивал в Кан.

Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер – млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.

Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.


Откъс:
СТИГ ЛАРШОН
МИЛЕНИУМ - МЪЖЕТЕ, КОИТО МРАЗЕХА ЖЕНИТЕ

Това се повтаряше всяка година. Получателят на цветето навършваше днес осемдесет и две. Когато пратката с цветето пристигна, той я отвори и извади пакета. След това вдигна телефонната слушалка и набра номера на вече бившия полицейски инспектор, който след пенсионирането си се бе преместил в Силиян. Двамата мъже не бяха просто връстници. Те бяха родени в един и същи ден, което при дадените обстоятелства си бе чиста ирония на съдбата. Инспекторът знаеше, че телефонът му щеше да звънне след пристигането на пощата около единайсет часа сут­ринта, пиеше кафе и чакаше. Тази година обаче му се обадиха още в десет и половина. Той вдигна слушалката и каза „Здравей“, без да се представи.
– Пристигна.
– Какво е тази година?
– Не знам що за цвете е. Трябва да проверя. Обаче е бяло.
– Предполагам, че няма писмо.
– Не. Само цветето е. Рамката е същата като миналата година. От тези, които човек сглобява сам.
– Ами пощенското клеймо?
– От Стокхолм.
– Почеркът?
– Главни букви, както винаги. Прави и красиво изписани.
С това разговорът бе изчерпан и по телефонната линия настъпи няколкоминутна тишина. Пенсионираният инспектор се наведе над кухненската маса и затърси лулата си. Бе наясно, че от него вече не се очакваше да зададе някакъв проницателен или изключително интелигентен въпрос, който да хвърли нова светлина върху случая. Това време отдавна бе отминало, а разговорите между двамата възрастни мъже бяха придобили характера на ритуал, породен от една мистерия, която никой нямаше ни най-малко желание да разгадава.

Латинското название на цветето бе Leptospermum (Myrtaceae) rubinette. Представляваше невзврачно храстовидно растение с малки листа, напомнящи тези на пирена, и двусантиметрови бели цветчета с по пет венчелистчета. Стъблото му бе високо около дванайсет сантиметра.
Родината на растението бе Австралия. Срещало се в пустош­та и в планинските райони сред пищни туфи трева. Там го наричали Desert Snow. По-късно един от експертите в Ботаническата градина в Упсала щеше да констатира, че това бе едно изключително необичайно цвете, което рядко се отглеждаше в Швеция. Становището на експерта гласеше, че растението е от семейството на Южния мирт 1. Често го бъркали с далеч по-разпространения му братовчед Leptospermum scoparium, който растял в несметни количества в Нова Зеландия. Според експерта разликата между тях бе, че краищата на венчелистчетата на Rubinette бяха напръскани с микроскопични розови точици, което им придаваше лек розов нюанс.
Като цяло Rubinette бе съмнително обикновено цвете. Нямаше търговска стойност. Не притежаваше никакви медицински свойства и не можеше да предизвиква халюцинации. Не ставаше нито за ядене, нито за подправка, и бе напълно непригодно за производството на багрила. За сметка на това обаче имаше определено значение за коренните жители на Австралия – аборигените, които традиционно смятаха местността Айърс Рок 2 и растящата там фауна за свещени. Следователно според тях единственото земно предназначение на цветето бе да доставя наслада на околните с капризната си красота.
В становището си ботаникът от Упсала обясняваше, че ако Desert Snow бе рядко срещано в Австралия, то в Скандинавия практически липсваше. Тя самата никога не бе виждала подобен екземпляр, но колегите, с които била разговаряла, споделили, че в момента растяло в една градина в Гьотеборг. Не било изключено отделни ентусиасти и любители ботаници от други части на страната също да го развъждат в собствените си малки оранжерии. Причината то да вирее толкова трудно в Швеция била, че цветето предпочитало умерен и сух климат и трябвало да бъде прибирано вътре през шестте зимни месеца. Не обичало варовикова почва. Трябвало да се полива отдолу, направо в корена. Изисквало постоянни грижи.

Фактът, че цветето бе толкова рядко срещано в Швеция, теоретично би трябвало да улесни проследяването на конкретния получен екземпляр, но на практика това щеше да се окаже невъзможна задача. Липсваха разрешителни за отглеждане, нямаше и регистър, където да се направи справка. Никой не знаеше колко любители ботаници се бяха захванали с развъждането на това капризно цвете и имаха достъп до семената и растенията – можеше да са един-двама, или пък няколкостотин. Можеше да са ги купили на частно, или да са ги поръчали по пощата от някой цветар или ботаническа градина в Европа. Можеше дори да са ги донесли направо от Австралия. С други думи, да успееш да идентифицираш сред милионите шведи точно онези любители ботаници, които имаха малка оранжерия или пък саксийно цвете на прозореца, бе безнадеждна задача.
Това беше просто поредното от мистериозните цветя, които пристигаха в подплатен с въздушни мехурчета пощенски плик на 1 ноември. Всяка година те бяха различни, но винаги красиви и изключително редки. Както обикновено, цветето бе хербаризирано, внимателно закрепено на акварелна хартия и поставено зад стъкло в рамка с размери 29 на 16 см.

МИСТЕРИЯТА С ЦВЕТЯТА никога не стана достояние на масмедиите или на широката общественост. За нея знаеха само ограничен кръг хора. Трийсет години по-рано ежегодните писма с цветя бяха изследвани в Държавната лаборатория по криминалистика от експерти по пръстови отпечатъци, графолози и криминални инспектори, както и от група роднини и приятели на получателя. Сега в драмата бяха замесени само три лица – остарелият рожденик, пенсионираният полицай и, разбира се, неизвестният подател на подаръците. И тъй като първите двама бяха достигнали толкова почтена възраст, че всеки нов ден ги доближаваше до момента на неизбежното, кръгът зантересовани от мистерията скоро щеше съвсем да се стесни.
Пенсионираният полицай бе жилав ветеран. Той никога нямаше да забрави първата си акция, когато трябваше да арестува един буйстващ, доста пиян стрелочник, за да му попречи да навреди на себе си или на други хора. По време на кариерата си бе вкарал в затвора бракониери, съпрузи-побойници, измамници, крадци на коли и шофиращи в нетрезво състояние. Бе се сблъсквал с влизащи с взлом крадци, обирджии, пласьори на наркотици, изнасилвачи и бомбаджии, всеки от които бе повече или по-малко превъртял. Бе работил върху девет случая за пред­умишлени и непредумишлени убийства. При пет от тях извършителите, раздирани от угризения, сами бяха позвънили в полицията и бяха признали, че са убили съпругата, брат си или някой друг близък. При други три бе проведено разследване – два бяха разрешени след няколко дни, а последният – след две години, с помощта на Националното бюро за разследване.
Деветият случай не стигна до съд. Полицаите знаеха кой бе извършителят, но доказателствата бяха толкова слаби, че прокурорът реши да не повдига обвинения. За огромно съжаление на инспектора разследването постепенно бе преустановено. Като цяло кариерата му бе забележителна и той можеше да бъде доволен от постигнатото.
Това обаче бе последното, което можеше да се каже за него.
Неразрешеният все още „Случай с хербаризираните цветя“, при който абсурдността на ситуацията се засилваше и от факта, че след хилядите часове на размисъл по време на активната му служба и след като излезе в пенсия, той дори не беше сигурен дали в случая ставаше въпрос за престъпление.
Двамата мъже знаеха, че човекът, който бе сложил цветето в рамка, бе използвал ръкавици, така че нямаше да открият отпечатъци нито по дървената част, нито по стъклото. Наясно бяха и че нямаше как да проследят подателя. Рамката можеше да бъде закупена от фотоателиета и книжарници по целия свят. Всички техники за разследване бяха безполезни. Клеймата също бяха от различни места – най-често от Стокхолм, но също така имаше три от Лондон, две от Париж, две от Копенхаген, едно от Мадрид, едно от Бон и, колкото и мистериозно да беше, едно – от Пенсакола, САЩ. Докато всички останали градове бяха прочути столици, Пенсакола бе толкова неизвестен, че на инспектора му се наложи да го търси в един атлас.

Южен мирт или Leptospermum scoparium – растение от семейство Миртови. Среща се като храст, висок 30 сантиметра, или дърво с височина 10 метра. Има зелени или бронзовочервени листа, които завършват с тесен бодлив връх. Цветовете са бели, розови и червени. – Б. пр.

Най-големият скален монумент в света, огромна скална могила. – Б. пр.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Милениум (трилогия) Slmilenium22

Момичето, което си играеше с огъня

Автор: Стиг Ларшон
Издава: Колибри
Жанр: Трилър
Цена: 18.00 лв.

Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното ѝ минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават. По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.

Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.

МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е един от главните герои в едноименната трилър-трилогия. „Момичето, което си играеше с огъня“ е втората книга от поредицата след „Мъжeтe, които мразеха жените“ (ИК „Колибри“, 2009). Предстои издаването и на третата – „Кралицата от двореца на въздушните течения“. Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. От трите книги, преведени на повечето европейски езици, само в Швеция са продадени 3 500 000 екземпляра, а по света – над 26 000 000!


Откъс:
Стиг Ларшон, „Момичето, което си играеше с огъня“

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СМЪКНА слънчевите си очила до върха на носа и примижа под шапката си с периферия. Видя как дамата от стая 32 излезе от страничния вход на хотела и отиде до един от шезлонгите на зелени и бели райета до басейна. Ходеше с поглед забит в земята и с олюляваща се походка.
Саландер я бе виждала преди само от разстояние. Предполагаше, че жената е на около 35 години, ала съдейки по външния й вид, можеше да е на всякаква възраст – от 25 до 50 години. Имаше кестенява, дълга до раменете коса, овално лице и женствено тяло като на моделите от каталог за дамско бельо. Носеше сандали, черни бикини и лилавеещи слънчеви очила. Бе американка и говореше на южен диалект. Имаше жълта шапка, която пусна на земята до шезлонга, преди да направи знак с ръка на бармана в бара на Елла Кармайкъл.
Лисбет Саландер остави книгата в скута си, отпи глътка кафе и посегна към кутията с цигари. След това извърна очи към хоризонта. От мястото й на терасата край басейна се виждаше късче от Карибско море между няколкото палми и рододендрони, растящи до оградата пред хотела. Навътре в морето се носеше платноходка, устремена на север, навярно към Санта Лусия или Доминика. А зад нея се очертаваха контурите на сив товарен кораб, запътил се на юг към Генуа или към някоя съседна страна. Лек бриз разхлаждаше предобедната мараня, ала Лисбет усети как една капка пот бавно се стече по челото й надолу към веждите. Не обичаше да се пържи на слънцето.
Бе прекарала дните си тук главно на сянка, като седеше почти непрекъснато под шатрата. Въпреки това беше черна като негър. Носеше кафяви шорти и черен потник.
Слушаше странните тонове на стийл дръма, долитащи от тонколоните на бара. Никога не се бе интересувала особено от музика и не можеше да направи разлика между Свен-Ингварш и Ник Кейв, ала тринидадският музикален инструмент я очароваше. Струваше й се нереално, че някой може да свири на варел и на всичкото отгоре да изтръгва от него звуци, които нямат равни на себе си. За нея тоновете бяха магически.
Изведнъж усети раздразнение и отново погледна жената, която току-що бе получила стъклена чаша с напитка с цвят на портокал.
Това не беше проблем на Лисбет Саландер. Тя обаче просто не можеше да разбере защо жената продължава да стои тук. В продължение на четири нощи, откакто двойката пристигна в хотела, Лисбет Саландер ставаше свидетел на разправии в съседната стая. Бе чувала плач, снишени разстроени гласове, а понякога и звук от шамари. Отговорният за това – Лисбет предполагаше, че е съпругът й, – беше четирийсетгодишен мъж с тъмна права коса, която, противно на съвременната мода, носеше сресана на път. Явно бе в Гренада по работа. Лисбет Саландер нямаше абсолютно никаква представа в какво се изразяваше тя, ала мъжът всяка сутрин се обличаше делово, с вратовръзка и сако, пиеше чаша кафе в бара на хотела, след което вдигаше куфарчето си и вземаше такси.
Връщаше се късно следобед, след което се къпеше в басейна в компанията на съпругата си. Обикновено вечеряха заедно и изглеждаха щастливо влюбени. Вярно, че жената изпиваше две-три чашки в повече, ала лекото й опиянение не бе натрапчиво и не притесняваше околните.
Разправиите в съседната стая започваха обикновено между 10 и 11 часа вечерта, точно когато Лисбет си лягаше и се зачиташе в книга за загадките на математиката. Жената не бе подлагана на груб тормоз. Доколкото Лисбет можеше да разбере през стената, двамата се караха продължително все за едно и също. Предната нощ не устоя на изкушението и излезе на балкона, за да чуе през отворената към терасата им врата за какво точно става въпрос. В продължение на повече от час съпругът бе ходил напред-назад из стаята, повтаряйки, че е гадняр, който не заслужава жена си. Не спираше да твърди, че тя вероятно го смята за лицемерен. Жената всеки път го уверяваше, че това не е истина, и се опитваше да го успокои. Превъзбудата му обаче растеше, докато накрая не я бе хванал и разтърсил. Тогава тя явно се видя принудена да му даде отговора, който той искаше да чуе: „…Да, ти си лицемер“. Мъжът обаче прие насилствено изтръгнатото признание като оправдание да се нахвърли върху нея с укори за поведението и характера й. Нарече я курва. Ако някой посмееше да използва същата дума по отношение на Лисбет Саландер, тя веднага щеше да предприеме съответните мерки. В този случай обаче това не беше неин проблем и й бе трудно да прецени дали трябва да се намеси.
С почуда изслуша непрестанното му бръщолевене, което внезапно бе последвано от звук от шамар. Точно реши да излезе в коридора и да разбие вратата на съседите си, когато в стаята настана тишина.
Докато сега наблюдаваше жената до басейна, забеляза единствено лека синина на едното й рамо и драскотина на бедрото. Нямаше набиващи се на очи контузии.

ДЕВЕТ МЕСЕЦА ПО-РАНО Лисбет бе прочела една статия в списание „Популярна наука“, забравено от някого на летище „Леонардо да Винчи“ в Рим. Статията внезапно събуди у нея неизмерим интерес към така слабо познатата наука, наречена сферична астрономия. Тогава съвсем импулсивно посети книжарницата на университета в Рим и закупи няколко от най-важните трудове в тази област. За да успее обаче да разбере принципите на сферичната астрономия, трябваше първо да се запознае с далеч позаплетените загадки на математиката. По време на пътуванията си през последните месеци бе посетила различни университетски книжарници в търсене на още книги.
Книгите обаче седяха най-вече в раницата й, а заниманията й бяха несистематични и без ясна цел до мига, в който влезе в една такава книжарница в Маями и закупи „Измерения на математиката“ от Л. С. Перно (Харвард, 1999).
Откри труда точно преди да замине за Флорида Кийс и да започне да обикаля островите в Карибския басейн.
Вече бе посетила Гуадалупа (две денонощия в една ужасна дупка), Доминика (пет денонощия в приятна и лежерна обстановка), Барбадос (една вечер в американски хотел, където се бе почувствала ужасно нежелана) и Света Лусия (девет дни). Би останала там малко повече, ако не се бе спречкала с един местен задръстен член на младежка банда, който не излизаше от бара на затънтения й хотел. Накрая й причерня и го удари с тухла по главата, напусна хотела и взе ферибота за Сейнт Джордж, столицата на Гренада. Дори не бе чувала за тази страна, преди да се качи на кораба.
Пристигна в Гренада една ноемврийска сутрин в десет часа, посрещната от проливен тропически дъжд. Благодарение на пътеводителя „Карибийън Травълър“ бе разбрала, че Гренада е известна като Спайс Айлънд, острова на подправките, и е един от най-големите производители на индийско орехче в света. Островът имаше 120 000 обитатели, ала още около 200 000 гренадци живееха в САЩ, Канада или Англия, което свидетелстваше за състоянието на работния пазар в родината им. Островът бе хълмист, а по средата му имаше загаснал вулкан, Гранд Етанг.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Милениум (трилогия) Slmilenium32

Взривената въздушна кула


Автор: Стиг Ларшон
Издава: Колибри
Жанр: Трилър
Цена: 18.00 лв.


Cлед като във втория том я убиват и погребват, ексцентричната и свръхинтелигентна Лисбет Саландер все пак оцелява! В болницата в Стокхолм, където претърпява сложна мозъчна операция, хакерката лежи близо до баща си, зловещия Залаченко, когото пък тя за малко не убива. Лисбет продължава да е обвинена в тройно убийство. Закрилниците на Залаченко от тайнствената Секция, служители от Полицията за сигурност, прокурори, полицаи и част от самата държавна машина се съюзяват с намерението да я унищожат. Микаел Блумквист ще тръгне по следите на конспирацията, а сестра му Аника Джанини ще поеме защитата на Лисбет на предстоящия процес. Междувременно, макар и в тежко здравословно състояние, Саландер няма да се предаде, а ще продължи да се бори и отмъщава: първо от болницата – естествено, с помощта на верния си компютър, и накрая на самия процес. С пълен успех. Така в третия, последен том на „Милениум“ читателят най-после научава как свършва всичко. А му се иска да има още!

МИЛЕНИУМ е името на вестника, на който Микаел Блумквист е съсобственик и отговорен редактор. „Взривената въздушна кула“ е третата книга от поредицата след „Мъжeтe, които мразеха жените“ и „Момичето, което си играеше с огъня“ (ИК „Колибри“, 2009, 2010). Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех и получава две престижни награди. От трите книги само в Швеция са продадени близо 4 милиона екземпляра, а по света – над 30 милиона!


Откъс:
Стиг Ларшон „Милениум: Взривената въздушна кула“

ДОКТОР АНДЕШ ЮНАСОН бе събуден от сестра Хана Никандер малко преди един и половина сутринта.
– Какво има? – объркан попита той.
– Идва хеликоптер. Двама пациенти. Възрастен мъж и млада жена. Тя е простреляна.
– Аха – каза уморено Андеш Юнасон.
Чувстваше се доста бодър, въпреки че бе дремнал не повече от половин час. Беше нощна смяна в спешното отделение на Салгренската болница в Гьотеборг. Отвратително натоварена вечер. След 18 часа, когато отиде на работа, болницата бе приела четирима, пострадали при катастрофа от фронтален удар. От тях един бе в критично състояние, а друг бе обявен за мъртъв веднага след пристигането им. Беше се погрижил и за сервитьорка с обелено коляно при кухненски инцидент в ресторант на Авеню, спаси живота и на четиригодишно момченце, постъпило в болницата със спряно дишане след поглъщане на колелце от автомобил играчка. Освен това успя да превърже тийнейджърка, паднала с велосипеда си в дупка. Пътните служби бяха сметнали за уместно да разкопаят улицата точно при излаза от велоалея, а някой дори бе съборил предупредителните знаци в дупката. Момичето получи четиринайсет шева на лицето и щеше да има нужда от два нови предни зъба. Юнасон помогна и на ентусиазиран ковач лаик, успял да си отсече парче от пръста.
Към единайсет броят на спешните пациенти намаля. Той направи обиколка и провери състоянието на новопостъпилите, после се оттегли в стаята за почивка малко да отдъхне. Смяната му свършваше в 6 часа и рядко успяваше да поспи, дори да нямаше спешни случаи, но точно тази нощ почти веднага се бе унесъл.
Сестра Хана Никандер му подаде канче чай. Още не знаеше подробности за новите пациенти.
Андеш Юнасон погледна през прозореца и видя, че над морето силно святка. Хеликоптерът наистина бе излетял в последната минута. Внезапно силно заваля. Бурята връхлиташе и Гьотеборг.
Докато стоеше до прозореца, чу шума на мотора и видя хеликоптера да кръжи над площадката за кацане. Затаи дъх, когато си даде сметка, че на водача му е трудно да го държи под контрол. После машината изчезна от полезрението му и лекарят чу как моторът забавя обороти. Пое глътка чай и остави настрана канчето.

АНДЕШ ЮНАСОН ПОСРЕЩНА НОСИЛКИТЕ на входа на спешното. Колежката му от смяната Катарина Холм се погрижи за първия пациент, когото вкараха вътре – възрастен мъж с тежка лицева рана. На доктор Юнасон се падна грижата за втория пациент, простреляната жена. Направи бърз преглед и установи, че става дума за момиче, вероятно в тийнейджърска възраст, окървавено и мръсно, с тежки рани.
Повдигна одеялото, с което я бяха завили от Спасителната служба, и видя, че някой бе залепил огнестрелните рани на хълбока и рамото с широка сребриста лента, което прецени като необичайно умна инициатива. Тиксото спираше кръвотечението и предпазваше раните от бактерии. Установи, че куршумът е минал през външната страна на хълбока и е навлязъл право в мускулната тъкан. После повдигна рамото и локализира входящата рана на гърба. Нямаше изходяща рана, което означаваше, че куршумът е заседнал някъде в рамото. Надяваше се да не е навлязъл в белия дроб и след като не откри кръв в устата на момичето, заключи, че надеждата му се оправдава.
– Рентген – каза на асистиращата сестра. Повече обяснения не бяха нужни.
Най-накрая разряза превръзката, направена от хората от Спасителната служба около черепа й. Замръзна, когато с пръсти усети входящата рана и разбра, че момичето е било простреляно в главата. И там липсваше изходна рана.
Андеш Юнасон постоя няколко секунди, наблюдавайки момичето. Внезапно се почувства потиснат. Често описваше работата си като сходна с тази на футболния вратар. На работното му място ежедневно пристигаха хора в различно състояние с една-единствена цел – да получат помощ. 74-годишни лелки, паднали в галерията на Нурдстан със спрели сърца, 14-годишни момчета с пробит от отвертка бял дроб и 16-годишни момичета, гълтали таблетки екстази и танцували осемнайсет часа, след което припаднали с посинели лица. Имаше жертви на трудови злополуки и насилие. Малки дечица, нападнати от бездомни кучета на площад Васа, и сръчни мъже, които само искали да нарежат няколко дъски с „Блек & Декер“ и прерязали китките си до костния мозък.
Андеш Юнасон беше вратарят, застанал между пациентите и погребалното бюро. Работата му се състоеше в това да решава какви мерки да се вземат, за да опази вратата. При погрешно решение пациентът можеше да умре или да остане инвалид за цял живот. Най-често вземаше правилните решения, които зависеха от специфичните проблеми на всеки наранен пациент. Удар с нож в дроба или счупване при автомобилна катастрофа бяха ясни и видими. Пациентът оживяваше в зависимост от големината на нараняването и от неговата сръчност.
Имаше два вида наранявания, които Андеш Юнасон ненавиждаше. Едните бяха сериозните обгаряния, които независимо от предприеманите от него мерки водеха до доживотно страдание. Другите бяха раните по главата.
Момичето пред него можеше да живее с куршум в бедрото и куршум в рамото. Но куршум някъде в мозъка й беше проблем от съвсем друга величина. Внезапно чу сестра Хана Никандер да казва нещо.
– Моля?
– Това е тя.
– Какво искаш да кажеш?
– Лисбет Саландер. Момичето, което преследват от няколко седмици за тройното убийство в Стокхолм.
Андеш Юнасон погледна лицето на пациентката. Именно нейната паспортна снимка той и останалите шведи бяха видели по афишите, с които бе облепена всяка будка за цигари от Великден насам. А сега самата убийца бе простреляна, което в крайна сметка беше някаква форма на поетична справедливост.
Но това не го засягаше. Работата му бе да спасява живота на пациентите си независимо дали са тройни убийци, или лауреати на Нобелова награда. Или и едното, и другото.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Ревю на първа книга

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Една от любимите ми трилогии, който не я е прочел и не е гледал филма, много е пропуснал. 😄

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Трилогията наистина е много добра. На моменти е доста обстоятелствена, но все пак Стиг Ларшон е бил разследващ журналист. Филмът /особено шведският вариант - мое мнение/ пък е задължителен за всеки киноман. Между другото в него участва и Георги Стайков.

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
oira написа:
Трилогията наистина е много добра. На моменти е доста обстоятелствена, но все пак Стиг Ларшон е бил разследващ журналист. Филмът /особено шведският вариант - мое мнение/ пък е задължителен за всеки киноман. Между другото в него участва и Георги Стайков.

Шведския филм безспорно е по-добрия. И не само като пресъздаване на историята (в което и двете версии имат слаби места), но и като подбор на актьорския състав. Актьорите в по-голямата си част бяха като извадени от въображението ми, само дето Микаел си го представях малко по-млад, ама ще го преглътна Милениум (трилогия) 2115147716

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Абе филм ли имало!? Я дайте линк, бе! Зах? :unsure:

______________________________
Милениум (трилогия) Dragon-Book

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Thea написа:
Абе филм ли имало!? Я дайте линк, бе! Зах? :unsure:


Има и американски (по 1 книга), и шведски (и по 3-те книги). Има ги в замунда. Заглавията на шведски можеш да видиш в уикипедия, щото нямам представа как им се викаше в оригинал Милениум (трилогия) 2115147716

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Милениум (трилогия) 197283_b

Милениум. Онова, което не ме убива


Автор: Давид Лагеркранс
Раздел: Трилъри, Световна проза,
Преводна художествена литература,
Художествена литература
Цена: 18.00 лв.


Четвърта книга, продължение на трилогията на Стиг Ларшон

За да оцелее, вестник „Милениум“ отчаяно се нуждае от финансова инжекция. За да спаси вестника, журналистът Микаел Блумквист отчаяно се нуждае от история. И тя се появява късно една вечер след телефонно обаждане. В нея са замесени американската Агенция по националната сигурност, американската компютърна компания „Солифон“ и руската мафия в противоборство с шведския топизследовател Франс Балдер, разработил алгоритъм за създаване на изкуствен интелект, малкия му син аутист Аугуст, момче с изключителни дарби, служителите от шведската полиция Ян Бублански и Соня Мудиг, специалистът по ИТ-сигурност Ед Нийдъм, младоците от Републиката на хакерите с колоритни имена като Чумата, Боб Песа, Маца… и най-вече с добре познатата ни от трилогията на Стиг Ларшон суперхакерка Лисбет Саландер с прякор Осата и един призрак от миналото – нейната сестра близначка Камила, с която я свързва дълбока омраза. За да се сдобият с най-новите компютърни технологии, които биха им донесли огромни печалби, киберпрестъпниците не се спират пред нищо, дори пред убийство. Докато не се сблъскват с таланта на Аугуст и с гения на Лисбет. Лисбет, момичето, преминало през ада и продължило напред, младата жена, за която важи прочутата фраза на Ницше: „Онова, което не ме убива, ме прави по-силен”.

Спокойно, фенове на Лисбет Саландер. Нашата пънк героиня е в добри ръце. Завладяващо четиво.
(„ЮеСЕй Тудей“, САЩ)

Харесваме книгите на Ларшон заради сюжета, действието, на главно заради Лисбет Саландер. Лагеркранц великолепно е уловил характера й.
(„Дейли Телеграф“, Великобритания)

Отличен, елегантно построен трилър
(„Щерн“, Германия)

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Ревю на книга 4

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Милениум (трилогия) 210529_b


Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си


Автор: Давид Лагеркранс
Раздел: Трилъри, Световна проза,
Преводна художествена литература,
Художествена литература
Цена: 18.00 лв.


Очаквайте на 01.12.2017 г.!

В „Мъжът, който търсеше сянката си“ (2017) Лисбет Саландер отново е в центъра на събитията и отново се сблъсква със смъртни врагове, а Микаел Блумквист отново е по следите на престъпна група. Организацията, наречена Регистър на изследванията на генетиката и околната среда, официално изучава връзката между наследствеността и влиянието на средата, а на практика експериментира с близнаци, поверени на различни по социален статус семейства. Точно там Лисбет ще открие мистерията на своето детство. (И най-после ще разберем защо си е татуирала дракон.) Пак там ще срещнем и Даниел и Лео, двама талантливи музиканти, всеки от които има чувството, че живее половин живот, и всеки от които бива унижаван заради своя произход. Някои от персонажите в романа биват подложени на жестоки изтезания, други изгубват живота си – Лисбет, Даниел и Лео обаче не се предават, а Блумквист ги подкрепя с цялата сила на своя талант и почтеност.

По напрегнатия си сюжет, по умението на автора да заплита сложна интрига и да ни поднася решението на загадките на малки дози, за да държи интереса ни буден, по отчетливо присъстващия социален фон с проявите на расизъм, ислямизъм, корупция и жестока престъпност „Мъжът, който търсеше сянката си“ определено не отстъпва на нито един от предишните четири романа.

Все още не е известно заглавието на „Милениум 6“ (2019).




:crazy: :yess: :crazy: :yess: :crazy:

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Тези книги са великолепни и ги четох по няколко пъти.А Даниел Крейг ще ме извинява , ама никак не може да се сравнява с шведската поредица.Заради смъртта на Стиг Ларшон не очаквах да има продължение и много ми се искаше да разбера за сестрата на Лисбет.

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
Ами то кой знае колко за сестра й не се разбира. Иначе, имайки предвид, че мразя когато друг автор реши да дописва някоя поредица, първото продължение доста ми хареса, ама второто ми беше плоско и само пълнеж. Нищо особено не се случи. Имам чувството, че го е писал колкото да има нещо за издаване. Ей така без чувство и без мисъл, само да се вземат едни пари. Изобщо е много далече от нивото на предните книги.

______________________________
Love me if you can, hate me if you dare!

descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
За пръв път четох от скандинавски автор и трилогията е страхотна!
С нетърпение очаквам да мога да прочета 4,5, и 6 книга
Случайно открих този форум и съм приятно изненадана , благодаря, че ви има!


descriptionМилениум (трилогия) EmptyRe: Милениум (трилогия)

more_horiz
privacy_tip Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
power_settings_newLogin to reply