Гинунгагап

Гинунгагап е понятие от скандинавската митология. Представлява първичната празнина, в която живее великият дух на света Фимбултир. Когато по-късно по негова воля са създадени Нифелхайм - светът на леда и мъглата и Муспелхайм - светът на огъня, потоците, които излизат от тях се вливат в Гинунгагап. Хилядолетие след хилядолетие там се трупа лед от Нифелхайм, но постепенно огънят от Муспелхайм разтапя леда. От капките вода се образува великан, наречен Имир, а след известно време и кравата Аудумла. Кравата разтапя с дъха си леда и оттам излиза Бури - следващото живо същество. Той не е от расата на великаните. Неговият син е наречен Бур. Бур и една от дъщерите на Имир създават тримата богове — Один, Вили и Ве.

Скоро между синовете на Имир и боговете избухва война за надмощие. Накрая боговете побеждават и убиват Имир. Кръвта му изпълва Гинунгагап и боговете удавят в нея великаните. Само един великан - Бергелмир се спасява, заживява в Нифелхайм с жена си и продължава рода на великаните в ледената пустош.

От тялото на Имир боговете създават Мидгард - земята. От черепа му правят небесния свод, от кръвта му - океана, а от плътта му - джуджетата, които копаят в търсене на метали. Боговете насочват излитащите от Муспелхайм искри и от тях правят Слънцето, Луната и звездите.

Рагнарьок

Рагнарьок (Ragnarök, „последното провидение на боговете“) в скандинавската митология е поредица от значими събития, включваща титанична битка, за която било предречено, че ще завърши със смъртта на много богове и герои (в това число Один, Тор, Фрейр, Хаймдал и Локи), настъпването на различни природни катаклизми, и последващият потоп на земята. Според мита, след Рагнарьок светът отново се появява над водата, обновен и плодороден, оцелелите след битката богове се срещат и земята се населва отново от потомството на две оцелели човешки същества - Лиф и Лифтразир.

За събитията, свързани с Рагнарьок, се говори първо в поетичната Стара Еда, която през 13 век е събрана от различни устни предания, а после и в Снора Еда, написана в проза от Снори Стурлусон. Популярност им придава и последната от цикъла опери на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, озаглавена „Залезът на боговете“ (в оригинал Götterdämmerung)

Асатру

Асатру (Ásatrú) е съвременно религиозно движение, вдъхновено от древното скандинавско езичество. Началото на движението е поставено през 19 век. В последните десетилетия то е в процес на възраждане, като основното му разпространение е в Северозападна Европа и САЩ.

Руни

Руни се наричат буквите на азбука, използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови. За произхода на руните скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязъл по дървото на живота Игдрасил и се принесъл в жертва. Най-ранните рунически надписи датират от 160 година от новата ера. С навлизането на християнството руните са изместени от латиницата. Въпреки това те продължават да се използват, но тяхната роля става по-специфична. Например в шведските провинции се използвали до 20 век, както за декорации, така и за направата на рунически календари.

Руните са пригодени за писане върху твърд материал като камък или дърво с остър предмет. Били са заменени от латиницата, която е по-добра за писане върху папирус или кожа, но и също подходяща за надписи върху каменни предмети.