Фон (дахомейска митология)

Митология на фон (Дахомейска митология) е комплексът от митологични представи и вярвания на етническата група фон, населяваща централните и южните части на Бенин. Митологията на фон е известна и с името Дахомейска митология, тъй като етническата група фон създава през 17 в. държавата Дахомей, на чиято основа се ражда съвременната държава Бенин.

Митологията на фон е силно политеистична и се отличава с добре развит пантеон. За глава на пантеона се приема Маву-Лиза, двуполово божество (приемано и като двойка близнаци — Маву и Лиза) без ясно изразени качества, но с развита функционална роля — Маву-Лиза е божество-демиург, прародител и глава на пантеона. Според други версии сътворители и прародители са Айда Уедо или Нана Булуку. Както в митологията на йоруба, която е типологически близка до тази на фон, върховното божество Маву-Лиза има само номинална власт — то предава владението над света и хората на произлезлите от него божества, като всяко от тях има конкретна функция и строго определена област на действие. От своя страна тези богове също оглавяват пантеони — пантеонът на земните божества е оглавяван от Да Зоджи, този на морето — от Агбе, Хевиозо управлява божествата на гръмотевиците и др. В състава на тези пантеони влизат младши божества, обикновено деца на оглавяващите ги богове. Всеки пантеон си има свой култ, жреци и посветени сред племената фон.

Според един вариант на космогоничния мит на фон, двуполовото божество Маву Лиза се опложда само и ражда двамата Близнаци (Да Зоджи и Ньохве Анану, съответно от мъжки и женски пол). След тях се ражда божеството Хевиозо (още Со, Согбо, Агболесу), което също има двуполова същност. Трети се раждат близнаците Агбе и Наете; четвърти — божеството Аже, пети — Гу. Шесто се ражда божеството Дьо (Djo), което не е живо същество, а има стихийна природа — то е въздух, атмосфера. Седмото раждане е на Легба, трикстер и посредник както между боговете и хората, така и между самите богове. След пораждането на тези божества, Маву Лиза разпределя между тях владението на света. На Близнаците е дадена властта над земята, Согбо остава на небето, Агбе и Наете получават морето, Аже получава властта над животните и птиците и заживява като ловец. Гу получава ролята на културен герой, който трябва да научи хората на всичко необходимо, за да живеят добре. Божеството Дьо получава във владение пространството между небето и земята, където то се настанява. При тази подялба Маву Лиза дава на всяко божество нов език, подходящ за неговото владение, отнемайки им способността да си служат с езика, на който са говорели дотогава, като по този начин те вече не могат да общуват нормално помежду си. Единствен Легба, като най-малко и любимо дете на Маву Лиза, получава способността да говори всички езици, в това число и този на хората и става посредник между божествата и между божествата и хората.

Фон си представят света като огромен калабаш (плод от семейство Тиквови). Земята е плоска и е долната половина на калабаша, а небето — горната, двете половини се събират при линията на хоризонта. Слънцето и другите небесни светила се придвижват в горната част на калабаша. Задачата на божеството-демиург била здраво да закрепи двете половини на калабаша, за да не се разпаднат. Светът е обвит от гигантската змия Айда Уедо, която го крепи да не се разпадне. В митологията на фон съществуват и развит култ към предците и тотемни представи — членовете на царския род са наричани „деца на леопарда“ (Агасуви).

Типологичната близост на митолотиите на съседните народности фон и йоруба довежда до непосредствени влияния и заимствания между тях. Според преданието за дахомейския владетел Тегбезу (18 в.), култът към божеството Фа прониква сред фон от свещения град на йоруба Ифе.

Митологията на фон е в основата на някои по-късни религиозни системи, развили се на базата на африканските вярвания, като вуду и др.

Агбе

Агбе (Agbê) е глава на пантеона от морски божества. Според един вариант на космогоничния мит, Агбе и неговата сестра-близначка и съпруга Наете се появяват при третото раждане на самооплождащото се двуполово върховно божество Маву Лиза. При подялбата на управлението на частите на света, Маву Лиза отрежда на Агбе и Наете властта над морето и водите. Според митовете двамата имат шест деца, морски божества — бог на вълните, бог на прибоя и т. н. Тяхна любимка е най-малката им дъщеря Афрекете. Вярва се, че изгряващото и залязващото в морето слънце е очите на Агбе.
Според вариант на мита, Агбе е син на бога на гръмотевиците Хевиозо.


Аже

А̀же (Agé) е божество на лова, дивите животни и природа. Той е от мъжки пол и е четвъртото божество, породено от върховното божество Маву Лиза. При подялбата на управлението на частите на света, Маву Лиза отрежда на Аже властта над животните и птиците и Аже заживява в саваната като ловец.


Айда Уедо

Айда Уедо е огромна змия, змия-дъга, един от най-архаичните персонажи в тази митология. Митовете разказват, че тя съществува преди всички; появила се първа, тя няма семейство.

В по-ранните варианти на космогоничните митове, тя се изявява като демиург. Чрез своите движения създава релефа на земната повърхност — там, където е пълзяла, се образуват долините и коритата на реките, а от изхвърлената земя се образуват хълмовете и планините. Планините са разглеждани и като нейни екскременти и затова в тях се крият природните богатства. Свита на кръг и захапала опашката си, Айда Уедо поддържа земната твърд; когато се размърда причинява земетресения. Тъй като не понася горещината, тя живее в океана. Храни се с желязо, което изработват за нея червени маймуни (когато маймуните закъснеят с храната също настъпват земетресения). Митовете представят тези червени маймуни като не особено работливи и затова съществува опасението, че някой ден ако те не нахранят змията навреме, тя ще изяде опашката си, земята ще се плъзне в морето и ще настъпи краят на света.

Според други варианти на мита, съществуват две змии Айда Уедо (вариант — близнаци) — едната живее в морето, другата е дъгата, по която мълниите попадат на земята.

Съществуват и митове, според които Айда Уедо е един от ипостасите на Дан (син на божествените близнаци Маву и Лиза, родени от Нана Булуку), едно от проявленията на когото е дъгата.

Култът към Айда Уедо е най-разпространен в гр. Вайдах, където има нейно светилище, построено около голямо дърво. В светилището живеят много змии боа, на които са принасяни жертви. Съществува и забрана за убиването на змии от този вид. След включването ѝ в пантеона на божествата от дахомейската митология, първоначалните функции на Айда Уедо преминават към върховното божество-демиург Маву-Лиза, а тя е представяна като негова помощница и слугиня. Тя помага и на Хевиозо, синът на Маву Лиза, да слиза на земята. Съществува и версия на мита, според която Хевиозо я предава на сина си Гбаде, за да го пренася на земята.

В религиозната система на вуду, Айда Уедо е представяна като дух (лоа) на плодородието, дъгата и змиите; придружителка или съпруга на Дамбала.


Гбаде

Гбаде е бог на мълниите и гръмотевиците в дахомейската митология, най-младия син на Хевиозо. Той е могъщ бог, известен със своя непостоянен и избухлив характер. Според митовете майка му му завещава гнева и Гбаде се стреми да унищожи всичко. Вярва се, че той изпраща светкавиците и гръмотевиците, след чийто тътен се чува укорният глас на майка му, която го съветва да се успокои. Вярва се и че гръмотевиците, които той изпраща, са причината за излюпването на яйцата на змиите, гущерите и крокодилите. Гбаде е представян като божество, наказващо злите хора. Според някои митове, Гбаде е пренасян на земята от гигантската змия-дъга Айда Уедо, която е получена от баща му Хевиозо.


Гу

Гу е божество на желязото, ковачите, войната и оръдията на труда в дахомейската митология. Според вариант на космогоничния мит, Гу е петото божество, породено от върховното божество Маву Лиза. Според митовете Гу няма глава — от шията му стърчи голям меч, а тялото му е каменно. При подялбата на управлението на частите на света, Маву Лиза изпраща Гу сред хората, за да ги научи на всичко необходимо, за да живеят щастливо. Благодарение на него хората облагородяват дивата пустош и я правят удобна за живеене.

Според мита върховното божество Маву Лиза заявява, че Гу всъщност е сила, проявление на силата на Маву Лиза и затова не му е нужна глава. Липсата на глава показва и че Гу не мисли сам, той самият не създава нищо ново, а всичко, на което научава хората, идва директно от Маву Лиза, чието проявление на силата е той.

В митовете на ковачите, Гу е издигнат до ранга на върховните божества, участващ заедно с Маву Лиза в сътворението на света.


Да Зоджи

Да Зо̀джи (Дада̀ Зо̀джи) е владетел на земята и глава на пантеона от земни божества. Според един от вариантите на космогоничния мит на народа фон, Да Зоджи и неговата сестра-близначка и впоследствие съпруга Ньохве Анану, са първите божества, родени от двуполовото върховно божество Маву-Лиза. При подялбата на управлението на частите на света, Маву-Лиза им предава властта над земята и всички нейни богатства и им заповядва да я заселят.


Дьо

Дьо (Джо) е божество на въздуха, ефира и дишането. То е шестото божество, породено от върховното божество Маву Лиза. Представяно е като същество със стихийна природа — самото то е въздух, атмосфера. При подялбата на управлението на частите на света, Маву Лиза поставя Дьо между небето и земята, отреждайки му властта над това пространство и въздуха. Дьо „облича“ боговете и благодарение на това те са невидими за човеците. Когато Маву Лиза дава на всяко божество различен език, на който да говори, Дьо получава езика на хората; според митовете именно Дьо вдъхва живот на хората.


Легба

Легба (Legba) е бог-трикстер и посредник както между боговете и хората, така и между самите богове в дахомейската митология. Той е седмият, най-малък син на двуполовото божество Маву-Лиза. Според легендите победил в състезание, организирано от Маву, като свирел едновременно на няколко музикални инструмента и в същото време танцувал. Заради тази победа Маву го обявила за най-висш бог измежду всички останали богове. Множеството дахомейски божества-трикстери били младежи и деца, глезени от своите родители и ползващи се с голяма свобода и безнаказаност. Легба обаче не бил такъв. Той получил от Маву-Лиза знанието на всички съществуващи езици по света, включително езика на родителя си. Освен това разбирал и езиците на своите братя, на всеки от които Маву бил дал различен, особен език. Така той станал преводач на боговете, които вече не можели да се разбират помежду си. Ако някой от братята му искал да говори с Маву-Лиза, трябвало да се свърже първо с Легба. Той можел да бъде намерен навсякъде, дори в домовете на жреците, защото бил единственият посредник между тях и божествата. Те трябвало първо да се обърнат към него, преди да се обърнат към някое божество. Задължението му било да посещава царствата на братята си и после да разказва на Маву какво се случва в тях.[1]

В началото Легба предавал на хората напътствията и нарежданията на Маву-Лиза и бил дълбоко уважаван от тях. Но постепенно те започнали да се сърдят на него за всички неприятни и гневни думи на бога, а също и за наказанията, които той трябвало да изпълнява от името на родителя си. А за всичко добро благодарели на Маву-Лиза. Всъщност Легба получавал само негативите от властта, а цялата признателност била насочена към бога. Затова се оплакал на Маву-Лиза за несправедливостта. Отговорът обаче бил, че всичко е в реда на нещата. За доброто хората трябва да благодарят на краля, а за лошото – да обвиняват неговите слуги. Легба се почувствал много обиден и решил да се справи сам с проблема. Обвинил Маву-Лиза в кражба, а богът натъжен, напуснал света на хората и се оттеглил на небето.

Легба обичал да внася раздор и интриги между боговете. Така например той се намесил в спора между владетеля на дъжда и негов брат Хевиозо и Сагбата, владетел на Земята. Хевиозо и Сагбата не можели да си поделят властта, а Хевиозо се стремял да вземе мястото на Сагбата. Сагбата напуснал обиден небето и се преместил да живее на Зимята. Легба посъветвал Хевиозо да принуди Сагбата на отстъпки, като не дава възможност на дъжда да вали. А на Маву казал, че водата в небето е свършила. Нито капка дъжд не паднала повече на земята, растенията посърнали, хората и животните нямало с какво да се изхранват и гладували. Минали години, а дъжд все нямало. Недоволството на хората се насочило към Сагбата. Те го молели да се върне отново на небето и да продължи живота си там, като им осигури дъжд. Сагбата обаче не можел да го направи, защото небето било твърде далеч. В това време Маву поръчал на Легба да разузнае какво се случва на Земята. Тогава Легба изпратил птицата Уутуту при Сагбата със съвет да запали огромна клада и когато димът започне да се издига, да заповяда на птицата да пее. Така птичата песен заедно с дима щели да стигнат до боговете. А на Маву обяснил, че на Земята са настъпили голяма суша и пожари и има вероятност от тях да загинат не само хората, но и боговете на небето. За да спаси живота на Земята и небето Маву заповядала на Хевиозо да се откаже от управлението на дъжда и да го предаде на Сагбата. Така от този момент само от Сагбата зависело кога и къде ще вали. Дъждът отново напоявал земята и хора и животни били щастливи.

Легба пръв започнал да се занимава с гбо (магии). По това време боговете били гладни, тъй като никой не правел жертвоприношения за тях. Легба направил една змия, сложил я на пътя за пазара и ѝ наредил да хапе минаващите. След ухапването той се появявал и лекувал отровените срещу възнаграждение. Човекът Аве се заинтересувал от заниманията на Легба, а той го запознал с магиите и го научил да лекува отровни змийски ухапвания. Маву обаче забранила на Легба да разкрива на Аве други тайни, а самия трикстер направил невидим.

Легба делял леглото си с Фа и дъщеря ѝ Минона, защото Маву-Лиза го бил обрекъл на вечна сексуална неудовлетвореност.

Митът за Легба и кражбата на ям
Маву-Лиза имал градина, в която растял чудесен ямс. Легба си измислил, че крадци имат намерение да оберат нивата и предупредил за това бога. В отговор той събрал всички хора и ги заплашил, че ако някой посмее да открадне от ямса ще бъде наказан със смърт. Вечерта Легба задигнал сандалите на своя родител, обул ги и събрал всички грудки ямс от нивата. Тъй като наскоро бил валял дъжд, следите ясно се отпечатали в мократа пръст. Сутринта Легба докладвал, че ямсът е откраднат. Маву-Лиза силно се разгневил и веднага свикал всички хора. Започнали да сравняват сандалите на всеки с оставените стъпки. Но нямало никакво съвпадение. Тогава Легба подхвърлил гласно, че може би самият бог в съня си е събрал ямса от нивата. Маву-Лиза се възмутил, но все пак дал сандала си за проверка и той идеално съвпаднал с оставените стъпки. Хората се развикали сърдито, но богът знаел кой е истинският виновник. Той не казал нищо, обаче се почувствал много обиден и натъжен. Напуснал земята на хората и се пренесъл на небето, където живее и до сега. А на Легба заповядал да наблюдава постъпките на всеки и всяка вечер да му докладва за тях, както и за собствените си действия.


Маву

Маву (Мау) е името на две божества, почитани в Западна Африка от родствените племенни групи фон и еве.

Маву при племето фон
Маву е богинята на луната при племето фон, населяващо района на Бенин в Западна Африка. Тя е сестра на слънчевия бог Лиса един от висшите за племето богове.

Покровителка на плодородието и майчинството, тя е благосклонна към хората богиня според митологията и фолклора на фон.

Маву е и женската част в хермафродитното божество Маву Лиза в дахомейската митология.

Маву при племето еве
При племето еве (Того - Западна Африка) Маву е небесен бог, изпращащ дъжда. Сред племената, живеещи в съседство с народността фон, Маву се възприема като мъжко божество-създател. Великодушен по природа и благосклонен към хората. Предпочитаният от него цвят е белият.

Името на това божество произлиза от думата „ву“, означаваща най-общо „простира се, покрива“, а самата дума „Маву“ е използвана и за обозначаване както на самото небе, така и на дъжда. Според еве синевата на небето е воалът на Маву, облаците — негови дрехи и накити, а светлината е благовонното масло, с което той помазва тялото си. Освен белият, негов цвят е и синият, което предопределя забраната жреците му да носят дрехи в друг цвят.


Маву Лиза

Маву-Лиза (Mawu-Lisa) е глава на пантеона на боговете в дахомейската митология. Според основния вариант на мита за сътворението на света, той е прародител и демиург, двуполово божество, създател на целия околен свят. Сътворява Вселената за четири дни:
- Ден първи — Създава Вселената и човешкия род.
- Ден втори — Прави земята подходяща за живот.
- Ден трети — Дава на хората разум, чувства и език за комуникация.
- Ден четвърти — Подарява на хората технологични познания.

Маву-Лиза ражда всички останали богове и богини. Първи се раждат близнаците Да Зоджи и неговата жена Ньохве Анану. Маву им дава всички богатства и им заповядва да населят Земята като им поверява управлението ѝ. Втори се ражда Хевиозо (още Со, Согбо, Агболесу), който става глава на боговете на гръмотевиците, отговаря за небето и е върховен съдия. Той също е двуполов като родителя си. Следват близнаците Агбе и жена му Наете, които по волята на Маву-Лиза населват морето и поемат управлението му. Четвърти се ражда богът-ловец Аже, който става бог на всички животни и птици. Пети е синът му Гу - бог на желязото, ковачите, оръжията, войната и оръдията на труда. След него, шести се ражда Дьо (Джо), бог на въздуха и диханието, даващ живот на хората. Последен — седми, се ражда богът-трикстер Легба, посредник между боговете и хората. След като поделя света между децата си, Маву-Лиза дава на всеки от тях отделен език, подходящ за съответното царство, като им отнема езика, на който са общували до този момент. Така те не са в състояние да общуват помежду си и се налага да контактуват с помощта на посредник. Такъв става най-малкият син Легба, на когото Маву-Лиза дарява познанието на всички езици, включително и този на хората. Посредством Легба той контролира какво става по света и между боговете и съобразно постъпките може да наказва или благославя. Светът на хората е създаден по подобие на божествения — съществува йерархия, която те трябва да спазват, съобразявайки се със свръхестествения свят. Бащите на семействата се обръщат към предците, а жреците — към божествата.

Всяко от децата на Маву-Лиза е получило власт над някоя част от Вселената. Един от тях е светът на човека, но хората не са поставени механично под боговете и над животните и растенията. Различните светове са равни помежду си. И затова човек, който иска да лови животни или риби, трябва да се обърне за разрешение към съответните божества. В тази създадена от бога и управлявана от богове Вселена човекът е щедро дарен с умения, които са направили от него ловец и воин. Но неговото място е скромно. Самият той няма власт над нищо, а към природата, подвластна на други богове трябва да се отнася с уважение.

Върховенството на Маву-Лиза е доста условно, защото управлението на света е дадено в ръцете на неговите деца. Като прародител и демиург той се появява доста късно в митовете на народа фон, изземвайки тези функции от персонажите в архаичните митове като Нана Булуку, Айда Уедо и други. Айда Уедо е огромна змия-дъга, един от най-архаичните персонажи в дахомейската митология. В началото е била почитана като демиург, създател на света. В по-късните митове съпровожда Маву-Лиза, носи го в устата си и е негова слугиня. Понякога я наричат "набедрената препаска на Маву, ползвана за подсушаване".

Според някои митове Маву-Лиза отначало живеел сред хората, но след като разбрал, че греховете им стават твърде много и доста тежки, предал управлението на света на по-низшите богове и се оттеглил в "банановата градина" на небето. Това оттегляне на небето, с неговата отдалеченост от хората, се приема като преход към качествено нов свят, различен от света на хората.

Според по-ранните митове Маву и Лиза са две различни божества близнаци, деца на Нана Булуку, който им предал господството над света. Маву, богиня на Луната, живеела на запад и управлявала нощта. Лиза, бог на Слънцето, живеел на изток и бил владетел на деня. Лунните и слънчеви затъмнения били израз на съпружеските отношения между Маву и Лиза. Маву олицетворява мъдростта на света, а Лиза — силата.

В един от митологичните варианти Маву и Лиза раждат син на име Дан. Според друг Лиза е син на демиурга Маву, създател на Земята. След оттеглянето си на небето Маву не заживяла спокойно. Виждайки неблагополучията на Земята, породени от неумението на хората да ползват благата ѝ, тя решила да изпрати сина си Лиза да им помогне като му връчила жезъла гугбаса. Лиза разчистил горите, научил хората да добиват метали и храни, да строят жилища, да шият дрехи. Когато се върнал на небето дал обратно жезъла на майка си, а в замяна, като награда за добре свършената работа, получил от нея властта над Слънцето, откъдето и досега следи за развитието на цялата Вселена. В този вариант на мита Лиза се проявява като културен герой.

Култът към Маву-Лиза се появил през XVIII век при царуването на дахомейския владетел Тегбезу и бил поддържан от царския род. В различните райони на Дахомей и през различни периоди бил развит култът към различни богове. Давало се предпочитание на онези от тях, към чиито култ се придържала управляващата династия. В някои периоди това бил култът към Сагбата, богът на Земята, който стигнал своя апогей при управлението на династията Аладахону. Пантеонът на Маву-Лиза по онова време бил незначителен в сравнение с този на останалите богове. Култът към него сериозно се разпространил по време на управлението на цар Тегбезу, тъй като бил поддържан от царското семейство. Според преданието Маву-Лиза бил приет за върховен бог-демиург благодарение на Хванджиле, майка на Тегбезу, съпруга на цар Агаджа и жрица на Маву-Лиза.


Хевиозо

Хевиозо (Согбо, Со) е небесен бог-гръмовержец, глава на пантеона от небесни божества. В някои митове е наричан Агболесу (на езика фон — „огромен овен“), тъй като може да приема образа на овен, явяващ се символ на божеството на гърма. Представяно с андрогинна природа, Хевиозо е второто божество, породено от двуполовото върховно божество Маву Лиза, което по-късно, при подялбата на управлението на частите на света, му предава властта над небето и небесните стихии. Хевиозо е и върховен съдия, тъй като познава нуждите на света — изпраща над земята горещината и дъжда; причинява бедствия, убивайки хора и разрушавайки къщи, ниви и дървета, но заедно с това дарява хората с плодовитост и нивите с плодородие.

В пантеона небесни богове, чийто управник е Хевиозо, влизат седем божества, негови деца. Това са Аден, Аколомбе, Аджаката, Гбвезу, Акеле, Алаза и Гбаде — всяко от тях отговарящо за отделно проявление на небесните стихии. Някои варианти на митовете представят морското божество Агбе също за син на Хевиозо, което явно е свързано със стремежа за обединяването около Хевиозо на всички персонажи и явления, свързани с водата.