Изложената информация не е с цел за самодиагностика и самолечение!При съмнения ,моля,обърнете се към лекар!!
ХЕПАТИТ
Хепатит (на лат. "Hepatitis") е възпаление на черния дроб. Името произлиза от гръцки език - хепар (ἧπαρ - черен дроб) и наставката -итис, (ίτις - възпаление). Причинителите на хепатит могат да бъдат различни, например вирусен, паразитен, наркотичен, алкохолен или неспецифичен. Първите клинични проявления на острата фаза на хепатит, варират от асимптоматични (без видими белези) до силна умора, пожълтяване на кожата и/или очите, гадене, повръщане, виене на свят или диария.
Хепатит е неспецифичен термин, използван, за да се обозначи възпаление на черния дроб. Той се диагностицира чрез кръвна проба, която показва покачване на чернодробните ензими. Нормалните стойности за чернодробния ензим варират при различните лаборатории. Пациентите, чиито лабораторни изследвания са под наблюдение, показват увеличаване на чернодробните ензими. Този материал предоставя информация за патофизиологията, специфични причини и лечения, налични както с търговски цели, така и от съвременни клинични опити за вирусен хепатит А, В и С, както и хепатит причинен от алкохол или наркотици.
ВИДОВЕ
Хепатит A — по-рано наричан инфекциозен хепатит или жълтеница, предава се чрез заразена храна, вода или къпане в басейни.
Хепатит B — серумен хепатит, предава се по кръвен и по полов път.
Хепатит C — по-рано наричан нито-А, нито-В хепатит, предава се по кръвен път.
Хепатит D — делта хепатит, предава се по кръвен път. Коинфекция с хепатит В.
Хепатит E — предава се чрез изпражненията на заразените лица.
Хепатит F -
Хепатит G — предава се по кръвен път.
ИНКУБАЦИОНЕН ПЕРИОД
Зависи от типа на вируса. Заразяване с хепатит А и Е (които се предават по хранително-контактен път) може да се установи в кръвта по лабораторен път средно 4 седмици след инфектирането. За хепатит В, С и D (кръвен и полов път) — инкубационният период е около 6 месеца.
ХЕПАТИТА
Хепатит А се предава по чревен път. Острата фаза обикновено продължава от 4 до 6 седмици със или без жълтеница, умора и увеличен черен дроб. През тази фаза у лицата със Синдром на придобитата имунна недостатъчност обикновено се наблюдава значително спадане на броя на Т-клетките, които се възстановяват до 6-12 седмици след инфекцията. се изчиства от тялото обикновено след 6 седмици. Обикновено са необходими месеци за възстановяване от остър хепатит.
Лечението за болния обикновено съчетава грижа с почивка, като прекратяването на лекарствата може да стане само след като острата фаза е приключила, и тогава може да се възстанови лечебната терапия. Пиенето на големи количества вода, почивка на легло и добро и здравословно хранене са все компоненти, необходими за пълното възстановяване.
През последните години бе открита и ваксина, която може да се смята за превантивна терапия за пациенти с хронични терминални инфекции. Ваксината може да спре евентуална инфекция и у лицата с отслабнала имунна система, някои застрахователни компании и медицински заведения предлагат безплатна ваксинация на пациентите. Проверете при вашия личен лекар за подобни възможности.
ХЕПАТИТВ
Хепатит B е заболяване на черния дроб, причинено от хепатит B вирус (HBV). Преди е бил наричан "серумен хепатит". Нарича се още "тихият убиец" (англ.silent killer). Протича остро и хронично. За хроничен хепатит В се говори, когато вирусът остане в кръвта след шестия месец от заразяването, а при острото протичане периодът е до 6 месец. Веднъж станал хроничен, хепатит В е нелечим до края на живота. При около 10% от инфектираните възрастни болестта преминава в хронична. При новородените този процент е 90. При малки деца заболяването хронифицира в 30-59% от случаите. Разпространява се предимно по кръвен път - кръвни манипулации, споделени игли при наркозависими, кръвопреливане; по полов път; при раждане от заразена майка на новородено. Болестта убива над 1 милион човека годишно. Което прави средно по 2 жертви на минута. По света има над 350 милиона хронично болни, а около 2 милиарда са го преболедували. В България има над 450 000 болни от хроничен хепатит В, което прави над 5% и страната е сред рисковите зони на болестта. Голяма част от болните не знаят, че са болни поради безсимптомното протичане и разбират съвсем случайно. Има ваксина против хепатит В.
Хепатит B (изписвано и като хепатит Б) е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип B (HBV). Първоначално е бил известен под името "серумен хепатит" и е причинител на епидемии в някои части на Африка и Азия. Вирусът е открит през 1976 година от носителя на Нобелова награда за своето откритие д-р Блаух Блумберг и се е наричал австралийски антиген. Хепатит B е признат за епидемия в Китай и някои части на Азия. Процентът на заразените от населението на земята с вируса варира от 3 до 6 процента (над 350 милиона души), но до 1/3 са го преболедували (над 2 милиарда). Което я прави най-разпространената вирусна инфекция. Заедно с хепатит С са най-големия причинител на чернодробна цироза и рак.
Бива наричана "тихият убиец" (англ. silent killer). Болестта убива над 1 милион човека годишно. Което прави средно по 2 жертви на минута.
Симптомите са остро заболяване, причинено от чернодробно възпаление, повръщане, жълтеница и в редки случаи смърт. Хроничният хепатит B може да доведе до цироза, която може да доведе до рак на черния дроб. Смъртоносна болест, която реагира много слабо на химиотерапията в днешни дни.
Когато е остър хепатита в голям процент се излекува сам след няколко месеца, но в останалите случаи преминава в хроничен и не може да се излекува до края на живота.
Хепатит B е разпространен по целия свят. Епидемичен е в Китай, югоизточна Азия, Близкия и Далечния Изток (особено в Турция) и части на Африка. Благодарение на въведените имунизации в последните години процентът на хронично болните в САЩ, Канада, Мексико, северна и западна Европа и южните региони на Южна Америка е спаднал под 1 %.
В България установените хронични носители на хепатит B са над 450 000 души, което представлява над 5% от населението, а преболедували са над 2 млн. души. България е сред рисковите зони на болестта.
Начини на предаване:
При контакт със заразена кръв - стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на замърсени игли, татуировки, акупунктура, инструменти от козметични и фризьорски салони и др. Заразяването е много лесно, защото за това е достатъчно под 0,001 ml кръв.
По полов път - хетеро- или хомосексуални полови контакти със заразен партньор без да се използва презерватив. Все още не е напълно изяснено дали вирусът се предава и при орален секс.
Заразяване на новороденото от майката по време на бременността. Вирусът на хепатит B преминава през плацентата и може да предизвика различни аномалии у плода или да се роди бебе с вроден хепатит B. В повече от 90% от случаите вродения хепатит B е хроничен.
Съществува риск от заразяване при близък битов контакт - в семейството, общежитие, казарма и др.
По-застрашени от заразяване са здравните работници, при които заразяването става чрез случайно убождане със замърсени игли, стоматолози, наркомани, хора с безразборни полови контакти.
Разлики между остър и хроничен хепатит B:
Инфекцията с хепатит B се счита за остра по време на излагането през първите 6 месеца на болестта. Това е обичайният период за възстановяване от забляването. Ако резултатите след този период от изследването за вируса хепатит B (HBsAg+) е положителен, се счита че инфекцията е преминала в хронична, която е доживотна и до този момент неизлечима.
Остър (акутен) хепатит B:
Около 2/3 от всички инфекции протичат асимптоматично т.е. без никакви симптоми. Само 1/3 от инфектираните показват след инкубационния период от 1 до 6 месеца класическите симптоми на хепатита, като пожълтяването на склерите и кожата, тъмна урина, болки в ставите и крайниците, болки в горната част на корема, гадене, повръщане и диария. При повечето асимптоматични случаи може само впоследствие да се появи слаб пристъп или покачване на чернодробните ензими (трансаминазите). Едно така протичащо заболяване може да бъде разпознато само при диагностициращо сереоложки изследване. На практика клиничното оздравяване при едно неусложнено остро вирусно заболяване от хепатит В е от 2 до 6 седмици. Наличието на антитела anti-HBsAg срещу HBsAg показва едно сереологично оздравяване. С изчезването на HBsAg и появата на anti-HBs (сероконверсия) се счита, че пациентът не е инфектиран вече.
Рядко може острият хепатит В да протече тежко, може да се стигне до увреждане на хемостазата (съсирванто на кръвта) или мозъчно увреждане (Енцефалопатия); в такъв случай се препоръчва лечение с Нуклеосиданалагон (например Ламивудин). В най-тежкият случай се стига до много бързо протичане (часове до няколко дена) на т.нар. живото застрашаващ фулминантен хепатит. В този случай важат констатирането на свиване на черния дроб и изчезването на HBsAg като нежелани последствия. Медикаментозната терапия и интензивното медицинско наблюдение с възможна чернодробна транспалнтация са препоръчителни. Даването на интерферон на акутно болни е противопоказно.
Хроничен хепатит В:
В много случаи болестта протича незабелязано и без симптоми. Говори се за хроничен хепатит В, когато заболяването на черния дроб и присъствието на съответните маркери е по-продължително от 6 месеца. Едно остро заболяване преминава в хронично в 5 до 10 % от случаите. Хроничното заболяване може да се развие и без остро в някой от случаите. Със спадането на възрастта се увеличава и възможността за преминаване в хронично заболяването. При новородени процентът е най-голям - над 90%. При 4 годишните този процент е 50. При около 1/4 от хронично болните се наблюдава бързо развитие на болестта, което често води до цироза и рак на черния дроб.
До 25% от хронично болните умират в резултат на вируса на хепатит В - от рак на черния дроб или чернодробна недостатъчност. Около 5 процента от хронично болните с хепатит В страдат и от хепатит D.
ХЕПАТИТС
Допреди известен като "не А не В хепатит". Причинява се от вируса на хепатит С(HCV). Приблизително 85% от инфектираните възрастни развиват хроничен хепатит C. Разпространява се чрез инфектирана кръв. Чрез кръвни манипулации, кръвопреливане, споделяне на игли при наркозависими, стоматологични интервенции, татуиране, акупунктура, хемодиализа, в редки случаи и при полов контакт (около 1%). По света има над 170 милиона, а в България над 100 000 хронично болни от хепатит С. Няма ваксина срещу хепатит С.
Хепатит C е чернодробно заболяване причнинено от хепатит С вирус (HCV). Заболяването може да предизвика възпаление на черния дроб, което често е без симптомно, но хроничният хепатит C води до цироза и рак на черния дроб.
Хепатит С вируса (HCV) се предава чрез кръвен контакт. Симптомите могат медицински да се контролират и голям процент от пациентите могат да изчистят вируса с много дълъг курс на лечение с анти-вирусни медикаменти.
Въпреки че промяната на хранене и ранна медицинска интервенция са полезни, хора с хепатит С често изпитват умерени симптоми и затова не търсят лечение. По света има 150-200 милиона болни от HCV. Сред най-застрашените са здравните работници, наркозависимите и пациентите нуждаещи се от кръвопреливане и кръвни манипулации. Може да се предава и при стоматологични интеревенции, татуиране, акупунктура, небезопасен секс с обмяна на кръв и др.
През 1970 година Харви Дж. Алтер и неговият изследователски екип доказват, че най-пост-трансфузиалния хепатит не се дължи на хепатит А или хепатит B. Въпреки това откритие, международните изследователски усилия остават безуспешни през следващото десетилетие да индентифицират вируса, първоначално наричан "Нито А нито В хепатит (НАНБХ). През 1987 Майкъл Хютън, Куи-Лим Чо и Джордж Куо откриват молекулен клонинг на непознат организъм. През април 1989, откриването на вируса, преименуван на хепатит С е публикувано в списание Наука (Science).
Остър хепатит C
Острият хепатит С се причислява към първите 6 месеца от инфекцията с вируса на хепатит С (HCV). Между 60 и 70 процента от инфектираните не показват симптоми по време на острата фаза. Сред мнозинството от тези, които изпитат симптоми по време на острата фаза, са обикновено слаби и неспецифични и рядко водят към специфична диагноза хепатит С. Симптомите включват загуба на апетит, изтощение, болки в корема, жълтеница, сърбеж и симптоми на грип.
HCV вирусът се открива в кръвта 1 до 3 седмици след инфекцията, а антитела се откриват от 3 до 12 седмици след инфектирането. Около 20-30 процента изчистват вируса от телата си по време на акутната фаза и показват нормализиране на трансаминазите като АСАТ и АЛАТ, както и изчистване на HCV-RNA (известно като спонтанно вирусно изчистване). Останалите 70-80 процента от пациентите инфектирани с HCV развиват хроничен хепатит С, тоест инфекцията продължава повече от 6 месеца.
Доскорошната практика беше да не се третират остро заболелите пациенти за да се види дали вируса ще бъде спонтанно изчистен от тялото. Изследвания показват, че лечение по време на острата фаза инфекции от генотип 1 имат по-голяма вероятност от 90% за успех в половината от времето,което се изискава за лечението на хроничен хепатит C.
Хроничен хепатит C
Хроничният хепатит С се определя когато инфекцията с HCV престои по-дълго от шест месеца. Клинично протича често без симптоми (без жълтеница) и най-често се открива случайно.
Хроничният хепатит С нормално се предава от един човек на друг. Фактически всеки пациент, заразен с вируса на хепатит С (HCV), има възпаление, което се показва при чернодробна биопсия. Скоростта на прогресия на фиброзиране на черния дроб се изразява различно при всеки. Скорошни изследвания показват, че 1/3 развиват чернодробна цироза за по-малко от 30 години. Още 1/3 развиват цироза до 30 години. При останалата част от пациентите прогресът е толкова бавен, че не развиват цироза до края на живота си.
Какво става при заразяване с хепатит С?
При заразяване с вируса на хепатит С, тялото изработва антитела, с които се опитва да го унищожи. Но антителата най-често не успяват да се справят. Инфекцията остава латентна в продължение на дълги години. Всъщност повечето заразени изобщо не подозират, че носят вируса. Това е така, защото при повечето хора отсъстват всякакви симптоми в продължение средно на 13 години. Някои могат да носят вируса на хепатит С 20 и повече години без никакви оплаквания.
Вирусът атакува различните хора по различен начин. Някои изобщо не се разболяват, други заболяват тежко. Общо взето, от 100 души, заразени с хепатит С:
15–20 се освобождават от вируса след 2–6 месеца (механизмът е същият, както при боледуване от грип);
60 носят инфекцията години наред, дори цял живот, без симптоми или с леки промени в чернодробните проби; за тях не съществува опасност, но могат да заразят други хора;
20–25 носят инфекцията безсимптомно в продължение средно на 13 години, след което развиват по-лека или по-тежка клинична симптоматика. Половината от тези 20–25 души след преболедуването от „жълтеница“ успяват да се стабилизират, а другата половина след още пет години стигат до чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб.
Кой може да се зарази с хепатит?
Рискови групи: Хора, на които е преливана кръв преди въвеждането на масово тестване на кръвните продукти (1990 за САЩ), ползващи стоматологични услуги (особено изваждане на зъби), използващи общи игли за инжектиране (най-често на наркотици), подлагали се на татуировки или пробиване отвори по тялото си с цел поставяне на обици и други такива, редовни посетители на салони за маникюр или педикюр, здравни работници, които извършват рискови процедури (инжекции, кръвопреливания и др.) Хемофилиците са с голям риск. Болните на хемодиализа — също.
Всички, носещи вируса на хепатит С, са заразни ПО КРЪВЕН И МНОГО РЯДКО ПО ПОЛОВ ПЪТ и трябва да вземат ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ да не заразят останалите.
Хепатит С НЕ се предава:
по въздуха, с кихане или кашляне, при ръкостискане, при прегръдки и целувки (освен много продължителни, страстни целувки с наличие на раничка в устната кухина), използване на обща тоалетна, консумиране на храна, приготвена от хепатит С носител, плуване в общ басейн.
Хепатит С МОЖЕ да се предаде:
при използване на общи прибори, по които е попаднала заразена кръв, като напр.: самобръсначки, нокторезачки, ножици, игли за татуиране и пробиване на уши и др. под. Рискът при контакт с такива вещи е реален, но до заразяване се стига само в случай, че вирусът попадне върху наранена кожа или лигавица
Каква е опасността от кръвопреливане? След въвеждането на масово тестване на всички кръвни продукти (май 1990 за САЩ), рискът от заразяване при кръвопреливане се изчислява на 0,12 %, т.е. 1 от 3 300 банки.
Предава ли се по полов път? Рискът от предаване на хепатит по полов път не е добре проучен, но се счита, че е минимален. Постоянните партньори може и да не променят навиците си на общуване. При честа смяна на партньори, обаче, се препоръчва употребата на презерватив.
Хемодиализа и хепатит
Вирусната инфекция с хепатит С е обичайна за хемодиализните центрове (съгласно доклад на д-р Брайън Перейра (Brian J. G. PEREIRA) от университета Тъфтс (Tufts University), януари 1996, „Family Practice News“). Перейра се позовава на осем отделни изследвания, показващи 16 % заразени от близо 2 500 пациенти на хемодиализа, на които нито веднъж не е преливана кръв — процент, далеч надвишаващ средния за населението в страната.
Хепатит С се среща и при болни с нормални стойности на чернодробните ензими. Изследване, проведено в Сан Диего през 2000 г. върху 51 хемодиализно-болни, показва, че от 42 с нормално ALT, 10 (24 %) са положителни на тест за хепатит С, а от останалите 9, които са с повишени стойности на чернодробните ензими, петима (56 %) са положителни.
Изследванията на хемодиализни за хепатит трябва да се провеждат най-малко на всеки три месеца, а в центровете с разпространение на хепатит над средния процент за страната — и по-често. Препоръчва се установените вирусоносители да се обслужват в отделна зала, задължително с предпазни средства: еднократна престилка, която се изгаря след употреба, ръкавици от латекс, предпазен щит за лицето или предпазни очила, еднократни калцуни върху обувките, а дезинфекцията на помещението да се извършва с антивирусни дезинфектанти.
ХЕПАТИТD
Хепатит D още известен като "делта хепатит" се причинява от вируса на хепатит D (HDV). Този вирус може да коинфектира само пациенти инфектирани с вируса на хепатит В (HBV). Появява се при чести кръвни манипулации, като хемодиализа и хора споделящи игли - наркозависимите. Няма ваксина срещу хепатит D.
ХЕПАТИТЕ
Хепатит Е се причинява от вируса на хепатит B(HEV). Разпространява се чрез фекално замърсяване на водата. Разпространен е предимно в слабо развитите страни. Хепатит Е протича само остро като хепатит А - тоест не хронифицира. Няма ваксина против хепатит Е.
ХЕПАТИТF
Има само няколко случая, докладвани от Франция в резултат от експериментало предаване на примати. Вирусологията, епидемологията и клиничното значение на хепатит F са неясни. Няма тест и ваксина против него.
ХЕПАТИТG
Вирусът на хепатит G ( също наричан хепатит GB вирус или HGBV-C) е далечен сродник на вируса на хепатит С. Оказва се, че се предава чрез кръвопреливане ( 1 или 2 % от донорите в САЩ имат HGV RNA в серума си). Ролята му при остър и хроничен хепатит остава неясна. Последни изследвания предполагат, че може би дори не се реплицира в черния дроб. За момента HGV не представлява важна причина за клинични чернодробни заболявания. Няма обществено достъпен тест и ваксина.
http://bg.wikipedia.org
Ето визуално 3D представяне на заразяване с ХепатитС:
а ето отговор от имунната ни система при нашествие на вируси
Надявам се,че статията ви е дала подробна информация за рисковете от заразяване с една от най-тихата и разпространена смъртоносна болест.
Ще внимаваме при посещенията си при зъболекаря,маникюрист или студио за татуировки!
НЕКА СЕ ПОГРИЖИМ САМИ ЗА ЗДРАВЕТО СИ!!!
ХЕПАТИТ
Хепатит (на лат. "Hepatitis") е възпаление на черния дроб. Името произлиза от гръцки език - хепар (ἧπαρ - черен дроб) и наставката -итис, (ίτις - възпаление). Причинителите на хепатит могат да бъдат различни, например вирусен, паразитен, наркотичен, алкохолен или неспецифичен. Първите клинични проявления на острата фаза на хепатит, варират от асимптоматични (без видими белези) до силна умора, пожълтяване на кожата и/или очите, гадене, повръщане, виене на свят или диария.
Хепатит е неспецифичен термин, използван, за да се обозначи възпаление на черния дроб. Той се диагностицира чрез кръвна проба, която показва покачване на чернодробните ензими. Нормалните стойности за чернодробния ензим варират при различните лаборатории. Пациентите, чиито лабораторни изследвания са под наблюдение, показват увеличаване на чернодробните ензими. Този материал предоставя информация за патофизиологията, специфични причини и лечения, налични както с търговски цели, така и от съвременни клинични опити за вирусен хепатит А, В и С, както и хепатит причинен от алкохол или наркотици.
ВИДОВЕ
Хепатит A — по-рано наричан инфекциозен хепатит или жълтеница, предава се чрез заразена храна, вода или къпане в басейни.
Хепатит B — серумен хепатит, предава се по кръвен и по полов път.
Хепатит C — по-рано наричан нито-А, нито-В хепатит, предава се по кръвен път.
Хепатит D — делта хепатит, предава се по кръвен път. Коинфекция с хепатит В.
Хепатит E — предава се чрез изпражненията на заразените лица.
Хепатит F -
Хепатит G — предава се по кръвен път.
ИНКУБАЦИОНЕН ПЕРИОД
Зависи от типа на вируса. Заразяване с хепатит А и Е (които се предават по хранително-контактен път) може да се установи в кръвта по лабораторен път средно 4 седмици след инфектирането. За хепатит В, С и D (кръвен и полов път) — инкубационният период е около 6 месеца.
ХЕПАТИТА
Хепатит А се предава по чревен път. Острата фаза обикновено продължава от 4 до 6 седмици със или без жълтеница, умора и увеличен черен дроб. През тази фаза у лицата със Синдром на придобитата имунна недостатъчност обикновено се наблюдава значително спадане на броя на Т-клетките, които се възстановяват до 6-12 седмици след инфекцията. се изчиства от тялото обикновено след 6 седмици. Обикновено са необходими месеци за възстановяване от остър хепатит.
Лечението за болния обикновено съчетава грижа с почивка, като прекратяването на лекарствата може да стане само след като острата фаза е приключила, и тогава може да се възстанови лечебната терапия. Пиенето на големи количества вода, почивка на легло и добро и здравословно хранене са все компоненти, необходими за пълното възстановяване.
През последните години бе открита и ваксина, която може да се смята за превантивна терапия за пациенти с хронични терминални инфекции. Ваксината може да спре евентуална инфекция и у лицата с отслабнала имунна система, някои застрахователни компании и медицински заведения предлагат безплатна ваксинация на пациентите. Проверете при вашия личен лекар за подобни възможности.
ХЕПАТИТВ
Хепатит B е заболяване на черния дроб, причинено от хепатит B вирус (HBV). Преди е бил наричан "серумен хепатит". Нарича се още "тихият убиец" (англ.silent killer). Протича остро и хронично. За хроничен хепатит В се говори, когато вирусът остане в кръвта след шестия месец от заразяването, а при острото протичане периодът е до 6 месец. Веднъж станал хроничен, хепатит В е нелечим до края на живота. При около 10% от инфектираните възрастни болестта преминава в хронична. При новородените този процент е 90. При малки деца заболяването хронифицира в 30-59% от случаите. Разпространява се предимно по кръвен път - кръвни манипулации, споделени игли при наркозависими, кръвопреливане; по полов път; при раждане от заразена майка на новородено. Болестта убива над 1 милион човека годишно. Което прави средно по 2 жертви на минута. По света има над 350 милиона хронично болни, а около 2 милиарда са го преболедували. В България има над 450 000 болни от хроничен хепатит В, което прави над 5% и страната е сред рисковите зони на болестта. Голяма част от болните не знаят, че са болни поради безсимптомното протичане и разбират съвсем случайно. Има ваксина против хепатит В.
Хепатит B (изписвано и като хепатит Б) е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип B (HBV). Първоначално е бил известен под името "серумен хепатит" и е причинител на епидемии в някои части на Африка и Азия. Вирусът е открит през 1976 година от носителя на Нобелова награда за своето откритие д-р Блаух Блумберг и се е наричал австралийски антиген. Хепатит B е признат за епидемия в Китай и някои части на Азия. Процентът на заразените от населението на земята с вируса варира от 3 до 6 процента (над 350 милиона души), но до 1/3 са го преболедували (над 2 милиарда). Което я прави най-разпространената вирусна инфекция. Заедно с хепатит С са най-големия причинител на чернодробна цироза и рак.
Бива наричана "тихият убиец" (англ. silent killer). Болестта убива над 1 милион човека годишно. Което прави средно по 2 жертви на минута.
Симптомите са остро заболяване, причинено от чернодробно възпаление, повръщане, жълтеница и в редки случаи смърт. Хроничният хепатит B може да доведе до цироза, която може да доведе до рак на черния дроб. Смъртоносна болест, която реагира много слабо на химиотерапията в днешни дни.
Когато е остър хепатита в голям процент се излекува сам след няколко месеца, но в останалите случаи преминава в хроничен и не може да се излекува до края на живота.
Хепатит B е разпространен по целия свят. Епидемичен е в Китай, югоизточна Азия, Близкия и Далечния Изток (особено в Турция) и части на Африка. Благодарение на въведените имунизации в последните години процентът на хронично болните в САЩ, Канада, Мексико, северна и западна Европа и южните региони на Южна Америка е спаднал под 1 %.
В България установените хронични носители на хепатит B са над 450 000 души, което представлява над 5% от населението, а преболедували са над 2 млн. души. България е сред рисковите зони на болестта.
Начини на предаване:
При контакт със заразена кръв - стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на замърсени игли, татуировки, акупунктура, инструменти от козметични и фризьорски салони и др. Заразяването е много лесно, защото за това е достатъчно под 0,001 ml кръв.
По полов път - хетеро- или хомосексуални полови контакти със заразен партньор без да се използва презерватив. Все още не е напълно изяснено дали вирусът се предава и при орален секс.
Заразяване на новороденото от майката по време на бременността. Вирусът на хепатит B преминава през плацентата и може да предизвика различни аномалии у плода или да се роди бебе с вроден хепатит B. В повече от 90% от случаите вродения хепатит B е хроничен.
Съществува риск от заразяване при близък битов контакт - в семейството, общежитие, казарма и др.
По-застрашени от заразяване са здравните работници, при които заразяването става чрез случайно убождане със замърсени игли, стоматолози, наркомани, хора с безразборни полови контакти.
Разлики между остър и хроничен хепатит B:
Инфекцията с хепатит B се счита за остра по време на излагането през първите 6 месеца на болестта. Това е обичайният период за възстановяване от забляването. Ако резултатите след този период от изследването за вируса хепатит B (HBsAg+) е положителен, се счита че инфекцията е преминала в хронична, която е доживотна и до този момент неизлечима.
Остър (акутен) хепатит B:
Около 2/3 от всички инфекции протичат асимптоматично т.е. без никакви симптоми. Само 1/3 от инфектираните показват след инкубационния период от 1 до 6 месеца класическите симптоми на хепатита, като пожълтяването на склерите и кожата, тъмна урина, болки в ставите и крайниците, болки в горната част на корема, гадене, повръщане и диария. При повечето асимптоматични случаи може само впоследствие да се появи слаб пристъп или покачване на чернодробните ензими (трансаминазите). Едно така протичащо заболяване може да бъде разпознато само при диагностициращо сереоложки изследване. На практика клиничното оздравяване при едно неусложнено остро вирусно заболяване от хепатит В е от 2 до 6 седмици. Наличието на антитела anti-HBsAg срещу HBsAg показва едно сереологично оздравяване. С изчезването на HBsAg и появата на anti-HBs (сероконверсия) се счита, че пациентът не е инфектиран вече.
Рядко може острият хепатит В да протече тежко, може да се стигне до увреждане на хемостазата (съсирванто на кръвта) или мозъчно увреждане (Енцефалопатия); в такъв случай се препоръчва лечение с Нуклеосиданалагон (например Ламивудин). В най-тежкият случай се стига до много бързо протичане (часове до няколко дена) на т.нар. живото застрашаващ фулминантен хепатит. В този случай важат констатирането на свиване на черния дроб и изчезването на HBsAg като нежелани последствия. Медикаментозната терапия и интензивното медицинско наблюдение с възможна чернодробна транспалнтация са препоръчителни. Даването на интерферон на акутно болни е противопоказно.
Хроничен хепатит В:
В много случаи болестта протича незабелязано и без симптоми. Говори се за хроничен хепатит В, когато заболяването на черния дроб и присъствието на съответните маркери е по-продължително от 6 месеца. Едно остро заболяване преминава в хронично в 5 до 10 % от случаите. Хроничното заболяване може да се развие и без остро в някой от случаите. Със спадането на възрастта се увеличава и възможността за преминаване в хронично заболяването. При новородени процентът е най-голям - над 90%. При 4 годишните този процент е 50. При около 1/4 от хронично болните се наблюдава бързо развитие на болестта, което често води до цироза и рак на черния дроб.
До 25% от хронично болните умират в резултат на вируса на хепатит В - от рак на черния дроб или чернодробна недостатъчност. Около 5 процента от хронично болните с хепатит В страдат и от хепатит D.
ХЕПАТИТС
Допреди известен като "не А не В хепатит". Причинява се от вируса на хепатит С(HCV). Приблизително 85% от инфектираните възрастни развиват хроничен хепатит C. Разпространява се чрез инфектирана кръв. Чрез кръвни манипулации, кръвопреливане, споделяне на игли при наркозависими, стоматологични интервенции, татуиране, акупунктура, хемодиализа, в редки случаи и при полов контакт (около 1%). По света има над 170 милиона, а в България над 100 000 хронично болни от хепатит С. Няма ваксина срещу хепатит С.
Хепатит C е чернодробно заболяване причнинено от хепатит С вирус (HCV). Заболяването може да предизвика възпаление на черния дроб, което често е без симптомно, но хроничният хепатит C води до цироза и рак на черния дроб.
Хепатит С вируса (HCV) се предава чрез кръвен контакт. Симптомите могат медицински да се контролират и голям процент от пациентите могат да изчистят вируса с много дълъг курс на лечение с анти-вирусни медикаменти.
Въпреки че промяната на хранене и ранна медицинска интервенция са полезни, хора с хепатит С често изпитват умерени симптоми и затова не търсят лечение. По света има 150-200 милиона болни от HCV. Сред най-застрашените са здравните работници, наркозависимите и пациентите нуждаещи се от кръвопреливане и кръвни манипулации. Може да се предава и при стоматологични интеревенции, татуиране, акупунктура, небезопасен секс с обмяна на кръв и др.
През 1970 година Харви Дж. Алтер и неговият изследователски екип доказват, че най-пост-трансфузиалния хепатит не се дължи на хепатит А или хепатит B. Въпреки това откритие, международните изследователски усилия остават безуспешни през следващото десетилетие да индентифицират вируса, първоначално наричан "Нито А нито В хепатит (НАНБХ). През 1987 Майкъл Хютън, Куи-Лим Чо и Джордж Куо откриват молекулен клонинг на непознат организъм. През април 1989, откриването на вируса, преименуван на хепатит С е публикувано в списание Наука (Science).
Остър хепатит C
Острият хепатит С се причислява към първите 6 месеца от инфекцията с вируса на хепатит С (HCV). Между 60 и 70 процента от инфектираните не показват симптоми по време на острата фаза. Сред мнозинството от тези, които изпитат симптоми по време на острата фаза, са обикновено слаби и неспецифични и рядко водят към специфична диагноза хепатит С. Симптомите включват загуба на апетит, изтощение, болки в корема, жълтеница, сърбеж и симптоми на грип.
HCV вирусът се открива в кръвта 1 до 3 седмици след инфекцията, а антитела се откриват от 3 до 12 седмици след инфектирането. Около 20-30 процента изчистват вируса от телата си по време на акутната фаза и показват нормализиране на трансаминазите като АСАТ и АЛАТ, както и изчистване на HCV-RNA (известно като спонтанно вирусно изчистване). Останалите 70-80 процента от пациентите инфектирани с HCV развиват хроничен хепатит С, тоест инфекцията продължава повече от 6 месеца.
Доскорошната практика беше да не се третират остро заболелите пациенти за да се види дали вируса ще бъде спонтанно изчистен от тялото. Изследвания показват, че лечение по време на острата фаза инфекции от генотип 1 имат по-голяма вероятност от 90% за успех в половината от времето,което се изискава за лечението на хроничен хепатит C.
Хроничен хепатит C
Хроничният хепатит С се определя когато инфекцията с HCV престои по-дълго от шест месеца. Клинично протича често без симптоми (без жълтеница) и най-често се открива случайно.
Хроничният хепатит С нормално се предава от един човек на друг. Фактически всеки пациент, заразен с вируса на хепатит С (HCV), има възпаление, което се показва при чернодробна биопсия. Скоростта на прогресия на фиброзиране на черния дроб се изразява различно при всеки. Скорошни изследвания показват, че 1/3 развиват чернодробна цироза за по-малко от 30 години. Още 1/3 развиват цироза до 30 години. При останалата част от пациентите прогресът е толкова бавен, че не развиват цироза до края на живота си.
Какво става при заразяване с хепатит С?
При заразяване с вируса на хепатит С, тялото изработва антитела, с които се опитва да го унищожи. Но антителата най-често не успяват да се справят. Инфекцията остава латентна в продължение на дълги години. Всъщност повечето заразени изобщо не подозират, че носят вируса. Това е така, защото при повечето хора отсъстват всякакви симптоми в продължение средно на 13 години. Някои могат да носят вируса на хепатит С 20 и повече години без никакви оплаквания.
Вирусът атакува различните хора по различен начин. Някои изобщо не се разболяват, други заболяват тежко. Общо взето, от 100 души, заразени с хепатит С:
15–20 се освобождават от вируса след 2–6 месеца (механизмът е същият, както при боледуване от грип);
60 носят инфекцията години наред, дори цял живот, без симптоми или с леки промени в чернодробните проби; за тях не съществува опасност, но могат да заразят други хора;
20–25 носят инфекцията безсимптомно в продължение средно на 13 години, след което развиват по-лека или по-тежка клинична симптоматика. Половината от тези 20–25 души след преболедуването от „жълтеница“ успяват да се стабилизират, а другата половина след още пет години стигат до чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб.
Кой може да се зарази с хепатит?
Рискови групи: Хора, на които е преливана кръв преди въвеждането на масово тестване на кръвните продукти (1990 за САЩ), ползващи стоматологични услуги (особено изваждане на зъби), използващи общи игли за инжектиране (най-често на наркотици), подлагали се на татуировки или пробиване отвори по тялото си с цел поставяне на обици и други такива, редовни посетители на салони за маникюр или педикюр, здравни работници, които извършват рискови процедури (инжекции, кръвопреливания и др.) Хемофилиците са с голям риск. Болните на хемодиализа — също.
Всички, носещи вируса на хепатит С, са заразни ПО КРЪВЕН И МНОГО РЯДКО ПО ПОЛОВ ПЪТ и трябва да вземат ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ да не заразят останалите.
Хепатит С НЕ се предава:
по въздуха, с кихане или кашляне, при ръкостискане, при прегръдки и целувки (освен много продължителни, страстни целувки с наличие на раничка в устната кухина), използване на обща тоалетна, консумиране на храна, приготвена от хепатит С носител, плуване в общ басейн.
Хепатит С МОЖЕ да се предаде:
при използване на общи прибори, по които е попаднала заразена кръв, като напр.: самобръсначки, нокторезачки, ножици, игли за татуиране и пробиване на уши и др. под. Рискът при контакт с такива вещи е реален, но до заразяване се стига само в случай, че вирусът попадне върху наранена кожа или лигавица
Каква е опасността от кръвопреливане? След въвеждането на масово тестване на всички кръвни продукти (май 1990 за САЩ), рискът от заразяване при кръвопреливане се изчислява на 0,12 %, т.е. 1 от 3 300 банки.
Предава ли се по полов път? Рискът от предаване на хепатит по полов път не е добре проучен, но се счита, че е минимален. Постоянните партньори може и да не променят навиците си на общуване. При честа смяна на партньори, обаче, се препоръчва употребата на презерватив.
Хемодиализа и хепатит
Вирусната инфекция с хепатит С е обичайна за хемодиализните центрове (съгласно доклад на д-р Брайън Перейра (Brian J. G. PEREIRA) от университета Тъфтс (Tufts University), януари 1996, „Family Practice News“). Перейра се позовава на осем отделни изследвания, показващи 16 % заразени от близо 2 500 пациенти на хемодиализа, на които нито веднъж не е преливана кръв — процент, далеч надвишаващ средния за населението в страната.
Хепатит С се среща и при болни с нормални стойности на чернодробните ензими. Изследване, проведено в Сан Диего през 2000 г. върху 51 хемодиализно-болни, показва, че от 42 с нормално ALT, 10 (24 %) са положителни на тест за хепатит С, а от останалите 9, които са с повишени стойности на чернодробните ензими, петима (56 %) са положителни.
Изследванията на хемодиализни за хепатит трябва да се провеждат най-малко на всеки три месеца, а в центровете с разпространение на хепатит над средния процент за страната — и по-често. Препоръчва се установените вирусоносители да се обслужват в отделна зала, задължително с предпазни средства: еднократна престилка, която се изгаря след употреба, ръкавици от латекс, предпазен щит за лицето или предпазни очила, еднократни калцуни върху обувките, а дезинфекцията на помещението да се извършва с антивирусни дезинфектанти.
ХЕПАТИТD
Хепатит D още известен като "делта хепатит" се причинява от вируса на хепатит D (HDV). Този вирус може да коинфектира само пациенти инфектирани с вируса на хепатит В (HBV). Появява се при чести кръвни манипулации, като хемодиализа и хора споделящи игли - наркозависимите. Няма ваксина срещу хепатит D.
ХЕПАТИТЕ
Хепатит Е се причинява от вируса на хепатит B(HEV). Разпространява се чрез фекално замърсяване на водата. Разпространен е предимно в слабо развитите страни. Хепатит Е протича само остро като хепатит А - тоест не хронифицира. Няма ваксина против хепатит Е.
ХЕПАТИТF
Има само няколко случая, докладвани от Франция в резултат от експериментало предаване на примати. Вирусологията, епидемологията и клиничното значение на хепатит F са неясни. Няма тест и ваксина против него.
ХЕПАТИТG
Вирусът на хепатит G ( също наричан хепатит GB вирус или HGBV-C) е далечен сродник на вируса на хепатит С. Оказва се, че се предава чрез кръвопреливане ( 1 или 2 % от донорите в САЩ имат HGV RNA в серума си). Ролята му при остър и хроничен хепатит остава неясна. Последни изследвания предполагат, че може би дори не се реплицира в черния дроб. За момента HGV не представлява важна причина за клинични чернодробни заболявания. Няма обществено достъпен тест и ваксина.
http://bg.wikipedia.org
Ето визуално 3D представяне на заразяване с ХепатитС:
а ето отговор от имунната ни система при нашествие на вируси
Надявам се,че статията ви е дала подробна информация за рисковете от заразяване с една от най-тихата и разпространена смъртоносна болест.
Ще внимаваме при посещенията си при зъболекаря,маникюрист или студио за татуировки!
НЕКА СЕ ПОГРИЖИМ САМИ ЗА ЗДРАВЕТО СИ!!!