Превръща се в част от миналото, можем да си го спомним, ако искаме, може и да го погребем... Лично аз съм я оставила да си живее в миналото, аз живея в настоящето и чакам по - добра любов от първата, защото съм убедена, че всяка следваща е все по - добра :pardon:

Lora11 написа:

Превръща се в част от миналото, можем да си го спомним, ако искаме, може и да го погребем... Лично аз съм я оставила да си живее в миналото, аз живея в настоящето и чакам по - добра любов от първата, защото съм убедена, че всяка следваща е все по - добра :pardon:

+1 :goodjob:

Не знам дали ще е по-добра, но поне съм с такива надежди. :pardon: Нали знаете, надеждата умира последна, след като е убила всичко друго.

Забравя се, стига да имаш силна воля и други неща, върху които да си фокусираш вниманието.

Не се забравя първата любов.Нали затова е "любов",ако се забрави значи не е била такава.То е като всичко първо-първата целувка,първия интимен момент,абитурентския ти бал,първата сватба ,раждане на дете...и тези неща.Не може да го забравиш-или го погребваш дълбоко,но то все пак си стои някъде там;или си спомняш с носталгия,радост,гняв,разочарование...Зависи кой какво е преживял...

Първата любов? Зависи каква ще е... Ако е такава, която ти е причинила болка, естествено е да искаш да я забравиш. А човешкото сърце е податливо на разума, ако постоянно му се казва да забрави. Така или иначе според мен чувствата рядко биха излезли от контрола на разума, от тук следва логично, че ако си наумиш, че си влюбен/а, значи си влюбен/а... Получава се малко като плацебо ефект. Да визирам себе си, защото давайки мнение тук, хората най- често конкретизират собствената си особа.

Първата любов е минало. Сега съм омъжена жена и имам дете. Влюбена съм повече в мъжа ми, отколкото в първата моя любов, който се оказа и първия ми мъж. Разделихме се преди десетина години и бе травма както за него, така и за мен. В подробности не искам да навлизам, но ще спомена, че преживях с него хубави моменти, имам красиви спомени, помня рожденният му ден, който е на 25 септември, помня, че обичаше да гледа прогнозата за времето и много футбол, бе със пет години по-голям от мен и винаги е бил внимателен към чувствата ми, никога не ме е пренебрегвал, изслушвал ме е, помагал ми е... Отричайки това и мъчейки се да забравя тези малки подробности, мога ли да се почувствам по-добре. От позицията на времето ще кажа, че сме имали хубави моменти и въпреки грозните обиди, с които се разделихме накрая, не искам да го забравя. И защо? Не изневерявам на съпруга си и смея да кажа, че съм истински влюбена единствено в сина си, но приемайки това проявявам милосърдие спрямо себе си и не се наказвам да забравям.

Дес ^, права си, че не може да се забрави това или поне съм съгласна с теб. Женското сърце е дълбок океан, който може да побере всичко. Защо да искам да забравя първата си любов? Та това е просто част от моя живот и най-хубавото, което мога да направя е да си спомням за първата си любов... с любов! :slynce:

Замислих се наскоро за този въпрос и за това го повдигнах.
Моята първа любов беше голяма, но и разочароваща. Изиграха ме, постъпиха с мен гадно .. и нараниха не само сърцето ми, но и достойнството ми. Направих най-големите си грешки, заради нея и загубих доверието на най-близките си приятели и на родителите си. Бях сама .. заради един човек, който не си заслужаваше..
И все пак го обичам, все още сме приятели .. и понякога ме наляга мисълта, че не се получи, че ми е тъжно за това. Съжалявам, че сме толкова близки приятели, но никога няма да се получи нещо повече. Макар да я има тръпката все още, мога да твърдя, че обичам друг човек и искам да си остана с него. Не искам заради един спомен да съсипя отново живота си.. Не мога да си го позволя. Щастлива съм сега!
И дано не направя отново същите грешки ..
Едва ли ще ги преживея!

Никога не можеш да забравиш първата си и най-истинска любов, а и НЕтрябва.. може първата ви любов да не е преминала както сте очаквали.. може само вие да сте обича ли, а вашият партньор само да вие използвал.., но нали точно това е живота?! А, и човек неможе да помни само щастливите и красиви мигове, трябва да помни и разочарованията, болката.. мъката..

Аз няма да я забравя, защото продължи дълго и свърши наскоро, пък и не искам.

tania_kikito написа:

Аз няма да я забравя, защото продължи дълго и свърши наскоро, пък и не искам.

Не ти ли е трудно? Че сте се разделили, че вече не сте заедно!? Как го прие? :unsure: