Кои са любимите ви цитати от книгите? Глави, моменти!?

:love: :love:

Всички сцени със Зейдист и Бела :wasnotme: :love:

- Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти... И се пробудих.
Тя докосна лицето му. Много бавно устните му изминаха разстоянието до нейните и ги целунаха нежно.
***
-Не прави никакви движения, красавецо. Позволено ти е само да дишаш.

Най-много ми харесва описанието на Рейдж.

Момента в който Рейдж описва живота си на Тор и колко му тежат случайните връзки. Това е любимия ми момент и разбира се когато Мери спира дракона и го успокоява за да не нарани братята.

- Чувстваш ли, Мери? - Потри възбудата си в нея, описа кръгове, погали я, накара я да се разтопи за него. - Усещаш ли ме? Какво означава това?

Книга втора - Вечна любов
Моите любими цитати:

Самоконтролът и се изпари, пометен от пристъп на силен гняв, който я накара да онемее. Обичаше я!? Та той дори не я познаваше. А и спеше с други жени.. У нея закипяха ярост, разочарование и ревност!


- Защо постъпваш така с мен? .. Той повдигна рамене. - Защото те обичам! .. - Моля? - прошепна тя. .. -
- Обичам те!


И в бездиханния миг, настанил се между тях, тя възневидя гладката му кожа, стегнатите му мускули, дяволската му красота.
А най-силно се отвращаваш от гордия му, с размерите си, сексуален инструмент, който той използваше толкова много ... И все пак го желаеше!


Мери: Как можеш все още да ме понасяш? След всичко, което ти сторих?
Рейдж: Единственото, което не бих могъл да понеса е да си тръгнеш!!


- Няма да се влюбя в теб! - каза тя - Не мога да си го позволя. Няма!!
- Всичко е наред, моята любов е достатъчна и за двама ни. - отвърна той.


Но ти не ме познаваш! - възкликна тя.
- Ти ми помогна, когато имах нужда. Погрижи се за мен, дори да знаеше за ужасните неща, които съм вършил. Аз знам достатъчно за теб. Че си силна и толкова смела. А гласът ти е най-прекрасния звук за ушите ми. - Той я целуна нежно. - Знам всичко за теб. И всичко, което виждам е красиво. Мое.
- Не съм твоя. - прошепна тя.
Отричането не го смути.
- Прекрасно! Щом не мога да те имам, ти ще си тази, която ще ме има. Вземи ме целия или част от мен, както желаеш. Само, моля те, вземи нещо!


Мери го погали по лицето и попита: Не се ли страхуваш от болката!?
- Не. Но ще ти от какво се страхувам най-много. Да не те загубя!


Рейдж:
Знаеш ли!? Заслужавам си го! Наистина. Постъпвам по същия начин с толкова много жени.
Тръгвах си от тях без да давам и пукната пара за чувствата им. Макар че сега вече разбирам. Господи, в момента съм готов и на убийство, за да те забравя ..


Мери:
Да, обичаше я. Толкова много, че в момента бе с друга жена. Веднага щом мисълта премина през ума й, разбра,
че няма право да се сърди. Тя го бе отблъснала. Той бе схванал намека. Нямаше право да го вини, че е с друга. Бе получила точно това, което бе поискала. Той я освобождаваше ..




Книга трета - Пробудена любов

Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти .. И аз се пробудих.

Колко е мил и ласкав. - помисли си тя - Въпреки огромния си ръст и здравите си мускули, той е нежен ..

hristina написа:

- Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти... И се пробудих.
Тя докосна лицето му. Много бавно устните му изминаха разстоянието до нейните и ги целунаха нежно.
***
-Не прави никакви движения, красавецо. Позволено ти е само да дишаш.

Това от коя книга е ???

tania_kikito написа:

- Чувстваш ли, Мери? - Потри възбудата си в нея, описа кръгове, погали я, накара я да се разтопи за него. - Усещаш ли ме? Какво означава това?

тфа е уникален момент..

kaaamzzz написа:

hristina написа:

- Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти... И се пробудих.
Тя докосна лицето му. Много бавно устните му изминаха разстоянието до нейните и ги целунаха нежно.
***
-Не прави никакви движения, красавецо. Позволено ти е само да дишаш.

Това от коя книга е ???

Книга трета.. за Зейдист

"I'm going to talk to her."
"And how's that going to go? You're just going to walk up to her and say, 'Hey, I know you've never seen me before, but I'm your dad. Oh, and guess what? You've won the evolutionary lottery: You're a vampire. Let's go to Disneyland!" :lmao: :lmao:

"Dark lover"

Господи дори знаеше имената им. Рейдж.Фюри, И онзи ужасен тип,Зейдист.
Да, някакви имена като Том,Дик и Хари за вампирите.
Така де, може ли да си представи човек, че един сеещ смърт кравопиец ще се казва Хауърд или например Юджин?
О,не,Уоли,не хапи.



Бъч влезе във всекидневната и веднага беше впечетлен от вечерния тоалет на Рейдж: черно кожено палто до глезените, черен потник и черни кожени панталони. Носеше обувки с дебели подметки,които придаваха допълнителна височина на двуметровия му ръст. В това облекло въмпирът беше неустоимо превликателен. Дори за доказано хетеросексуалния Бъч.

Кучия син беше толкова сексапилен, че можеше да победи дори законите на природата. Русата му коса беше подстригана късо на тила и оставена дълга отпред. Очите му бяха синьо-зелени,с цвета на океанските води край Бахамските острови. А лицето му би накарало Брад Пит да се чуства като кандидат за "Пълна Промяна"

Първа книга : когато Рот е болницата на Хавърс и Бет отива да съобщи на братята,че той се оправя
"Надникна в коридора и не можа да повярва на очите си.
Братята и Бъч се бяха проснали на пода точно пред вратата на операционната като жива бариера.Мъжете спяха дълбоко,изтощени не по-малко от нея.Вишъс и Бъч се бяха подпрели на стената един до друг,между тях имаше малък телевизор и два пистолета.Рейдж се беше проснал по гръб и похъркваше с кинжал в ръка.Тормент беше подпрял глава на коленете си.Фюри лежеше на едната си страна и притискаше към гърдите си звезда за мятане,сякаш това го успокояваше."
Точно Рейдж като си го представя се разбивам от смях ;д;д;д

Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти .. И аз се пробудих.

Пробудена Любов..
Най любимата ми част!

- Не искам да си тръгваш. - прошепна тя със сълзи, които се усещаха в болезненото й съжаление.
Той положи голата си длан на бузата й и усети мекото й, топло лице. Той знаеше, че когато си тръгнеше от тук, той щеше да остави глупавото си, шибано сърце при нея. Естествено, нещо щеше да бие зад ребрата му и да се грижи кръвта му да се движи, но от сега нататък, щеше да служи само като механична функция.
О, чакай. Беше така и преди. Просто за кратко време тя му бе дала плът и живот.
Той я придърпа в ръцете си и потърка брадичката си върху главата й. В името на дявола, той никога повече нямаше да помирише горещ шоколад, без да си помисли за нея, без да копнее за нея.
Тъкмо затвори очите си, когато трептене премина по гръбнака му, минавайки по тила му и стигайки до челюстта му. Слънцето изгряваше и това беше начинът, по който тялото му му казваше, че е време да си върви, и то веднага... на секундата.
Той се отдръпна и притисна устните си към нейните.
- Обичам те. И ще продължавам да те обичам дори и след като няма да знаеш, че съществувам.
Миглите й проблясваха, улавяйки сълзите й, когато вече бяха прекалено много, че да ги задържи. Той потри палците в лицето й.
- Ви... аз...
Той изчака един удар на сърцето. Когато тя не довърши, той повдигна брадичката й с ръката си и погледна в очите й.
- О, Господи, ще го направиш. - каза тя. - Ти ще...


Обичкам си го Ви и тази сцена за мен си остана сърцераздерателната!!!
Освен тази за Тор и Уелси естествено....

- Счупихте ми стъклото.
- Естествено. С Ви се целехме в него.
- Два пъти.
- Доказателство, че и двамата сме отлични стрелци. :lmao: :lmao: :lmao:

'Hey, I know you've never seen me before, but I'm your dad. Oh, and guess what? You've won the evolutionary lottery: You're a vampire. Let's go to Disneyland!"

Spoiler:

Зи, Father Mine :love:

Обожавам тези книги трудно ми е да си избера любим момент, но ще избера един от тези които ме кара да уирам от смях.
------------------------------------------------------------------------------------------------
Ви беше вече в коридора, когато чу странен звук. На часа се втурна и се върна обратно в банята.
- Какво? Какво...
- Оплешивявам!
Ви дръпна завесата на душа и се намръщи.
- Какви ги дрънкаш косата ти си е на мястото...
- Не по главата! По тялото, идиот такъв!

4 - книга

- Чувстваш ли, Мери? - Потри възбудата си в нея, описа кръгове, погали я, накара я да се разтопи за него. - Усещаш ли ме? Какво означава това?