Как да преживееш раздялата?





Това е едно от нещата, срещу които психиката ти не може да развие имунитет дори след 101-вия път. Винаги се чувстваш толкова опустошена, все едно току-що си приключила воденето на Трета световна война. След финалния сблъсък се оттегляш от бойното поле и старателно се опитваш да заровиш всички жертви: снимките – свидетели на минала идилия, “общите” приятели и места, хубавите моменти, които изплуват в главата ти, мисълта, че “светът е за двама”, отломките от счупени сервизи и сърце. Как се забравя всичко това?

Трудно, разбира се. И със сигурност не веднага. Въпросът обаче е не как да се опиташ да забравиш този период от живота си в рамките на три минути (което се удава на един друг биологичен вид), а как да направиш така, че да се измъкнеш от черната дупка на саморазрушението и самосъжалението, в която неизменно попадаш.

Знаеш ли какво гласи първото правило на разкопките? “Когато си в яма, спри да копаеш.” За да не стигнеш до ядрото на Земята, тоест на депресията, разочарованието и цинизма, не се поддавай на тези най-често срещани прояви на опасно импулсивно поведение-реакция срещу болката. Така ще скъсиш максимално дистанцията до момента, в който ще преоткриеш истината, че животът продължава и че те чакат куп прекрасни преживявания... без Него (независимо че сега си мислиш, че точно с този мъж нещата стоят по съвсем различен начин)!

Опасна реакция 1
Надсмиваш се над любовните си принципи

Няма как да не изпиташ шок и разочарование, когато установиш, че отношенията ви, започнали като страхотен сън, завършват като кошмар. И всички хубави мигове, преживени заедно, плюс разменени сладки думи и планове, не са били достатъчно силни, а може би дори и недотам искрени. “След Сашо дълго време не можех да имам вяра на мъж – разказва Мая (25 г.) – Каквото и да ми кажеше някой, усещах как вътрешно го иронизирах: “Ти си бил голям актьор, бе! Само че аз не съм правилната публика, понеже са ми ясни номерцата ти. Спести си клоунадата!” В този момент си убедена, че понятия като обич, щастие, дълбоки чувства, близост и преданост са спекулация на шайка филолози българисти, които си нямат друга работа, освен да говорят за разни идеали, влезли в комбина с целокупното братство на писателите на любовни романи – ами те в крайна сметка с това си изкарват хляба. Така че независимо дали ти си била инициатор на раздялата, или не, след нея неизменно се чувстваш излъгана, разочарована, наранена, вбесена, самотна и негодна за сериозна връзка. Комбинация, която свива егото ти до размера на индийско орехче. И за да излекуваш нараненото си самолюбие, решаваш да загърбиш принципите, чието спазване очевидно не е довело до така очакваното от теб дълготрайно щастие. За целта се впускаш в безразборни еротични авантюри с идеята: “щом няма смисъл да бъда добро и примерно момиче и от това само страдам, ей сега ще видите на какво съм способна! Ще ви го върна на всичките мъже за всички излъгани жени и ще ви въртя на пръста си, понеже не сте стока!”

Коя е правилната стратегия на поведение?
Което си е вярно, си е вярно: горещите емоции на една нова страст, обожанието, което четеш в очите на мъжа срещу теб, плюс ритуалната нежност на първите му докосвания правят буквално чудеса със самочувствието ти. Триумфът е направо несравним, когато успееш да го замъкнеш като боен трофей в леглото си, преди още да си разбрала дори презимето му, тъй като тайно в теб гласчето на егото нашепва: “Браво, ти си една невероятна прелъстителка, същинска фатална жена! Как можа онзи глупак да изпусне съкровище като теб?! Я да видим още колко би могла да оплетеш в мрежите си за единица време, без да инвестираш чувства?” Отговорът на последния въпрос обаче обикновено е “нула”. Защото много рядко си в състояние да си легнеш с първия харесан мъж, без това да нанесе каквито и да било промени в душевното ти равновесие. В такива ситуации сама се хващаш на въдицата си – втурваш се да прелъстяваш някого и преди да се усетиш, преспиването с него те е докоснало не само на равнище анатомия, но и на нивото на сърцето. Въпрос на биология: както знаеш сама, една жена рядко прави секс заради самия секс, без да вложи чувства, докато при мъжете това е природно програмирана практика. Просто ние сме устроени различно и независимо дали ти харесва или не, това е факт, който трябва да вземеш предвид. Като прибавим към него и силно уязвимата ти психика и емоции в момента след раздяла, става ясно защо решението да се впуснеш в гореща фиеста на неангажиращ принцип може доведе до усещане за още по-голяма празнота и до заключението, че за пореден път си била използвана. Извод: във възстановителния период след край на връзка е най-добре да се ограничиш до фаза флирт. Все пак това е най-безобидното средство за гъделичкане на Аз-а, което те кара да се чувстваш желана и секси, без да включва риска емоционалното положение да излезе извън контрола ти.

Опасна реакция 2
Изпадаш в кушеткова кома

Най-нормалното и обяснимо поведение в такъв момент. Дотолкова си разбита и депресирана, че нямаш желание за абсолютно нищо. Липсва ти апетит, не ти се контактува с никого, не искаш да си подаваш носа навън, камо ли да се забавляваш, не виждаш смисъл в нищо, не вярваш, че някога може да си щастлива. Сутрин с невероятно усилие на волята и досада се надигаш от леглото и изобщо не можеш да си обясниш как е имало период, когато си ходила на работа/лекции/ училище с ентусиазъм (от какъв зор?!). Ако зависеше от теб, би се затворила вкъщи вовеки и би гледала тъпо в една точка. Или още по-добре, би извъртяла всички любовни филми на света, докато не пресушиш последния резерв от слъзна течност и романтизъм, отпуснати ти за този живот. “С моя бивш се разделихме преди две години, а преди това бяхме шест години заедно – споделя Бейби-дол*. – Аз наистина го обичах повече от всичко на света, бях готова да умра за него. И до ден-днешен продължавам да си страдам, миналата година дори се лекувах девет месеца от депресия, защото бях стигнала дъното – стоях си само вкъщи и плачех.” “Трябваха ми три месеца, за да стъпя отново на крака –- разказва и Румяна (27 г.). – Уволниха ме от работа, понеже цял месец закъснявах и не успях да свърша абсолютно нищо. От офиса се прибирах директно вкъщи, събота и неделя излизах само до магазина. Започнах да пия всяка вечер, напълнях с един размер дрехи. Не исках да виждам никого. Изобщо ежедневието ми тогава беше голям кошмар. Не спирах да се питам къде съм сбъркала и не можех да намеря никакъв логичен отговор. Накрая си казах, че животът явно си е такъв отвратителен.” Лошото е, че така неусетно се затваряш в един порочен кръг: тъй като самотата изостря депресията и мрачните мисли, вместо постепенно да преодолееш негативните чувства, с времето ти се чувстваш все по-отхвърлена, ненужна, наранена и обезверена. И понеже не контактуваш с други хора, успяваш да се самоувериш, че тази цинична психична нагласа е най-логичната и правилната.

Коя е правилната стратегия на поведение?
Истината е, че навирането в миша дупка няма да ти помогне да прецениш трезво защо се е стигнало дотук и дали раздялата ви всъщност не е била най-доброто решение, погледната в дълготраен аспект. Защото в момента си твърде разстроена, за да успееш да направиш обективен анализ на ситуацията. Да не говорим, че когато става дума за чувства, понякога и след години не си наясно какво точно си изпитвала към даден човек. Така че отшелничеството в този случай изобщо не ти помага, дори напротив. Да се усамотиш за ден/уикенд/седмица и да се наплачеш на спокойствие е едно. А да отказваш да се виждаш с приятели, понеже не си добра компания, да не искаш да се запознаваш с нови мъже, защото няма шанс да срещнеш втори като него, и да превръщаш живота си в жертвен олтар на приключилата ви връзка и на безконечните анализи “какво ли щеше да стане, ако (не) бях направила еди-какво си” е съвсем друго. Как искаш да ти се случи нещо наистина хубаво – от незабравима нощ с приятели в дискотека/на хижа до запознанство със супер интересна личност, – което да компенсира болката и да обезцвети спомена, ако не даваш никакъв шанс на съдбата да ти го поднесе?

Опасна реакция 3
Хвърляш се от трън, та на глог... след глог, след глог...

“Как да забравиш бившия, след като продължаваш да го обичаш? И на всичкото отгоре обстоятелствата те принуждават да не си с него, а с мъж, какъвто и да е друг, само да не си сама”, е отворила цяла тема във форума ни Рали*. На което пак там Валя* е отговорила: “И аз съм в същото положение. Не изпитвам нищо към човека, с който съм в момента – дори не искам да го целувам, да правим секс и каквото и да е. Но не мога да се събера с бившето си гадже. А и не искам. По-добре да оставим нещата такива, каквито са.” Е, момичета, нищо ново под слънцето! Според психолозите това е един от доста разпространените сценарии: след тежка (и особено – неочаквана) раздяла, една жена да започне нова връзка веднага, защото се ужасява да не остане отново сама и се опитва да запълни празнината в другата част на леглото и в душата си. Както народът е казал, “клин клина избива”. Подобен тип любовни рокади обаче не са най-доброто сърдечно лепило. Защото освен че нараняват мъжете, станали жертви на твоя компенсаторен принцип (когато раздялата е прясна, ти автоматично сравняваш настоящия “заместител” с носталгичния, вече недостъпен и поради това идеализиран образ на бившия и резултатът, естествено, е в полза на последния), те нараняват и самата теб. “Смених няколко мъже след него – признава Боряна (28 г.). – Много исках нещата да потръгнат и да съм щастлива, но всеки път ставаше едно и също. Бях с гаджето понастоящем, а си мислех за онзи, бившия. Това ме измъчваше ужасно. След три такива връзки имах чувството, че сърцето ми е станало на камък.”

Коя е правилната стратегия на поведение?
Неслучайно е казано, че за всяко нещо си има подходящо време и място. Току-що си преживяла емоционален срив и най-глупавото нещо е да се опитваш да пришпориш нещата, преди да са заглъхнали болката и стъписването. Докато това стане, оцени по достойнство новия си статут на свободна единица и го използвай като повод да се съсредоточиш изцяло върху себе си. Погрижи се не само за усъвършенстване на външния си вид, но и за подобряване на любовната си ориентация. Която ще стане толкова по-точна, колкото по-добре успееш да вникнеш в собствените си нужди и желания. Започни да се запознаваш с нови мъже и да контактуваш с тях, но не за да увеличиш бройката на завоюваните обекти, а за да установиш кои са качествата, които държиш да притежава човекът до теб и по отношение на които не би направила никакъв компромис. В крайна сметка точно това означава фразата “да си вземеш поука от допуснатата грешка”. Урок, който Марина (26 г.) вече знае добре: “С Атанас скъсахме след четири години връзка, понеже винаги трябваше да го ръчкам, за да го накарам да направи каквото и да е – си спомня тя. – Дълго време не проумявах, че вбесяващата липса на всякаква амбиция ме е накарала някъде дълбоко в себе си да изгубя уважението си към него. През следващите шест месеца нарочно излизах с енергични делови мъже, които преследваха строго набелязани цели и имаха точна идея какво искат от живота си. Усещах, че съм попаднала на правилното място, в тяхната компания се чувствах страхотно! И знаех, че следващият мъж в живота ми ще е точно такъв.”

Опасна реакция 4
Потегляш на парти одисея...

Ти не си от онези безволеви жени, които се затварят между четири стени и се съсипват от плач, все едно е дошъл краят на света. Пфу, никога не би си позволила да покажеш такава слабост! Ако ще кръв да капе от сърцето ти, гадината никога няма да го разбере, нито ще го покажеш пред околните! Речено-сторено! Надяваш маската на непукизъм и пресилено веселие и се втурваш смело в кипежа на живота. Кръчми, дискотеки, питиета, цигари, запознанства, танци – забъркваш си коктейл, който те докарва до такава умопомрачителна умора, че единствената ти мисъл е кога най-сетне ще се добереш до леглото и ще ти стигнат ли силите да се изкъпеш преди това. Не само че вече не мислиш за Него, а не мислиш и за нервната си система, черния си дроб, (за белия също), за кръговете под очите, мозъкът, който е станал на каша от преумора, кариерата, на път да се провали с гръм и трясък... Накратко казано, явно се стремиш по един особено оригинален начин да избягаш от какъвто и да било анализ на станалото, като доброволно се самоунищожиш.

Коя е правилната стратегия на поведение?
Отдавна е открито и доказано, че 100%-овото епикурейство (любов към насладите в живота) е подозрителна жизнена позиция, която прикрива някакви проблеми и комплекси. Неистовата ти жажда за удоволствия в случая действа на същия принцип – тя е своего рода опит да избягаш от болката, която не искаш да показваш пред околните, а често – и да признаеш пред себе си. Всъщност във въпросното поведение няма нищо лошо, стига да си поставиш някакви разумни граници. Поддържането на бурен социален живот и активното общуване безспорно са здравословни след раздяла, защото ти помагат да проумееш, че животът продължава, и да отвориш по-бързо нова страница. Но ако: 1. Започнеш да водиш тежка схватка с будилника всяка сутрин, 2. Поне пет дни от седмицата ти минават под знака на силното главоболие, 3. Напоследък считаш за супер постижение вместването в кутия и половина цигари дневно, 4. Налага ти се да слагаш все повече и повече коректор в околоочния контур, защото иначе приличаш на мечка-панда, и 5. В общи линии нямаш представа кой ден е точно, понеже всички протичат еднакво, пък и имаш навика повечето да ги проспиваш с широко отворени очи..., значи е крайно време да намалиш темпото. Защото това поведение няма да те направи по-щастлива, нито ще изтрие като с магична пръчица нуждата от равносметка и вземане на решения в личния ти живот.

Опасна реакция 5
Опитваш се да завъртиш колелото на историята назад

Знаеш, че има основни неща, които така и не сте успели да постигнете. Като начин за решаване на възникналите проблеми например, които винаги биват претупани със скандал, раздяла и последващо събиране по формулата “правете любов, не война”. Нищо лошо в това, разбира се, но ако не успявате да разговаряте за проблемите си и да допускате взаимни отстъпки, какво ще правите след пет години, когато те ще се натрупат и взаимното раздразнение и обвинения ще ви връхлетят като лавина?
Естествено, че да започнеш нещо от нулата е далеч по-трудно, отколкото да се задоволиш с онова, което вече имаш и с което си свикнала. Обаче простичката истина е, че там, където всичко веднъж е изгоряло до пепел, после много трудно и рядко покълва каквото и да е, камо ли силна любов. Дай си сметка дали желанието да си върнеш този мъж не е в основната си част плод на навик и страх от неизвестното. И после зачеркни бъдещите си планове с негово участие. Ето как.

Коя е правилната стратегия на поведение?
“Един-единствен път съм правила грешката да се връщам при бивше гадже – разказва Нели (29 г.). – И си я платих с лихвите. Знаех, че нищо няма да е като преди и че не съм му простила, нито ще забравя това, че ми изневери. Но бях ужасно самотна, а той ми се кълнеше, че няма да се повтори. Два месеца се държа страхотно и аз започнах да се надявам, че нещата ще потръгнат. Един ден обаче моя приятелка ми се обади, че го засякла да обядва с друга жена. Той отрече, но аз вече не му вярвах и се изнесох. Беше ми много по-кофти от първия път, защото бях направила голям компромис със себе си, без да има смисъл.” Естествено, това не значи, че не бива да правиш никакви отстъпки, а просто, че трябва да не изневеряваш генерално на разбиранията си. И ако един мъж принципно се разминава с тях, не бива да му даваш втори (трети и т. н.) шанс и да му позволяваш отново и отново да обърква живота и чувствата ти. Защото така сама поставяш пречка пред щастливото си бъдеще с някой друг, който ще отговаря на критериите ти. (Напомняне: легендата, че има само един човек – перфектна твоя половина, е само легенда!) “Мен ме наранява пичът цели две години – разказва Лола-бъни*. – Втурва се в живота ми, обръща го с краката нагоре за два дни, после изчезва и така до следващия път. И през цялото това време бях най-тъжният човек на света. Мислех си, че не заслужавам да бъда обичана, че нещо не ми е наред и какви ли още не глупости. Докато не дойде моят принц и не ме спаси. Почти три години по-късно съм ужасно щастлива с него и съм забравила напълно другия, дори не ми трепва, като го видя.” След като вземеш решение да не се обръщаш назад, най-добре прекъсни всякакви връзки с въпросната личност. Обещай си да не му звъниш, да не се опитваш да го засечеш “случайно” в любимите му заведения, да не разпитваш общи познати за него, да не му пращаш картички по мейл-а или смс-и за празници. И в никакъв случай не се самозалъгвай, че можете “да си останете само приятели”. Защото, както прекрасно е разбрала Аличка-бейб*, това е невъзможна мисия: “В момента с моя тип излизаме от време на време “като приятели”, но просто се въртим в един затворен кръг. След като малко ми е попреминала болката от него, той пак се връща в живота ми, завърта главата ми, обръща света ми за нула време, изчезва от хоризонта и след време всичко се повтаря!” Невиждани очи се забравят. Не само отказвай срещи, но и изтрий старите и-мейли от него, изхвърли валентинките и подаръците, опаковай и прати в мазето всички снимки от морета, екскурзии и прочие разстройващи спомени. Колкото по-малко неща ти напомнят за него, толкова по-малко време ще ти отнеме да се съвземеш и да бъдеш щастлива и влюбена отново. Повярвай, напълно възможно е!

Финално отмъщение
Ако все пак не искаш краят да му се размине ей така, съвсем безаварийно, ето няколко оригинални идейки, които ще го накарат да си изяде ушите от яд!

Изкарай един курс по древни еротични практики от изтока и размахай сертификата си под носа му.

Когато ти поиска обратно нещата си, му прати детайлно описание на контейнера, който е бил последното им местонахождение по официални данни (квартал, пресечка и отличителни надписи).

Спечели екскурзия за двама зад граница и му напиши съболезнователен и-мейл как... толкова съжаляваш, че ще си седи пред компютъра, вместо да се усамоти с теб на някой тихоокеански плаж.

Когато попаднеш на приятелите му в някоя кръчма, спокойно помоли да му предадат, че държиш да си получиш вибратора и белезниците, които си си подарила собственоръчно за миналата Коледа.

Започни да излизаш точно с този индивид, от който той винаги е ревнувал бясно (абсолютно безпочвено при това).

Качи негова супер кофти снимка като свой аватар в някой чат.

Мотай се из любимите му заведения в предизвикателни дрешки и компанията на широкоплещести спортни особи.

При първия удобен случай направи публично изявление, че личният ти (съвсем скорошен и съвсем кошмарен) опит показва, че има мъже, които нямат и идея какво значи фразата “секс над 10 минути”, а са сравнително грамотни.