Висше в България или чужбина?

First topic message reminder :

Висше в България или чужбина?

Е, споделете предпочитанията си:
За България град?
Чужбина - страна, град, университет?

Zaharka написа:

Ноо... изродихме темата. Въпросът беше кой какво образование предпочита и защо, а не къде и какви работодатели съществуват. Моля, придържайте се към първоначалната тема.

Права си, извинявам се за отклонението от темата. Исках да кажа, че това е практика не само в строителството и по заведенията ....

Относно следването за доктор, което беше обсъждано по-горе ...
Не съм сигурна че описаните суми са нещо кой-знае какво на фона на цената за една година в медицински колеж в Америка. Не случайно семействата в Америка събират пари за колеж на децата си едва ли не от раждането им.
Като изключим материалната база, не съм убедена че получените знания са по-качествени от тези в наште университети.  
В Америка можеш да завършиш и с по-нисък успех, НО! Ако един студент - бъдещ медик не си вземе изпитите от раз, той е втора ръка лекар. Същото важи и за ниския успех. Никога няма да получи добре платена работа.
Визирам Америка, защото там имам близки, които бяха лекари тук. Около 5-6 години им трябваха за да вземат част от приравнителните изпити и да могат да практикуват в USA. Езика е голяма пречка ... като добавим нископлатената работа и времето за отглеждането на децата, трудно им беше.
Има плюсове и минуси и за следването тук, и за такова в чужбина, но ако завършвах сега, бих избрала България.

Специалността медицина и качествата на учещите я ще коментираш тогава, когато я завършиш. И после ще ми обясниш от кой път и с колко си си взела изпитите.

Завърших висшето си образувание в България. Доволна съм. Имам познати, които завършиха на вън, всичко се свежда до дали ти се работи каквото си учил или просто за да бъдеш на вън и да си емигрант.
Обичам страна ни, ако зависи от мен, моите деца ще учат и живеят в България!!
И повярвай те ми не всичко е цветя и рози при мен.

На мен напоследък ми е все по-трудно, да не кажа невъзможно да съм оптимист. И аз преди си мислех, че трябва да останем, да се борим...Сега се надявам децата ми да учат в чужбина, и ако могат, да не се връщат.

Ако намираш че коментарите ми не са по темата - изтрийте ги. Включая този. От другото няма смисъл.
Завършила съм отдавна - в България, а медицината никога не ме е привличала, та да взема да запиша второ висше сега.

Моето мнение е, че ако имате възможност да учите в Чужбина, по - добре там, от колкото в България. Тук образованието е под всякаква критика.

Който иска да получи знания, си ги взема, независимо къде ще завърши.
Друг е моментът, когато кандидатстваш за работа. Работодателите мерят с различен аршин.

Чужбина

в БГ, или в чужбина, въпроса е дали искаш да учиш. Никой професор няма да ти налее нищо в главата. Трябва да седнеш да си го научиш. Всичко зависи от теб самия. В чужбина съм от 10 год и с "диплома" от курс 2-3-6 месеца работиш, даже може и по-висока заплата от човек завършил в университет да взимаш.....

В България

Учих бакалавър в Пловдивския университет, а сега уча магистър във Великотърновския и от двата съм кажи речи доволна. За България съм си.