Зомби дух, дал нов живот на мъртвец, съгласно вуду (системата от религиозни вярвания и практики, типични за Антилите). По същият начин се нарича и самото съживено с магия мъртво тяло, лишено от собствена воля и използвано за целите на магьосника(на хаитянски бокор), който го е възкресил. Зомби може да се създаде и от жив човек. За целта бокорът дава на жертвата си отвара, от която тя изпада в кома. След това човекът бива погребан от семейството си само за да бъде изровен от бокора, който го поробва чрез магия.

Оригиналните истории за зомбита са от мястото, където вуду е най-разпространена, Хаити. В тях от живите мъртъвци се очаквало да извършват най-тежката селскостопанска работа (вж. сходните функции на голема в юдейската традиция). Действително е установено, че, чрез билки и баене, хаитянските магьосници са в състояние да докарат човек до пълно физическо и психическо оцепенение. Така или иначе, то не трае повече от няколко часа.

Допълнителното натоварване на тези легендарни същества с отрицателен смисъл се дължи главно на холивудската киноиндустрия и десетките филми за зомбита-човекоядци, зомбита-преносители на унищожителна епидемия и прочее, в които върху екзотичните вярвания се наслагват елементи от европейския фолклор (върколаци, вампири и други).

Има много начини трупът да бъде спасен от такава участ: например трупът да бъде погребан с нож за да намушка евентуалният бокор или да се напълни ковчегът със семена, защото бокорът трябва да ги преброи, преди да вземе мъртвеца. Ако семената са достатъчно и слънцето изгрее, магьосникът няма да успее да направи магията.

Интересен факт е, че в хаитянските закони все още фигурира закон, според който създаването на зомби е незаконно и подлежи на наказание.

Преносното значение на думата в съвременния език е това на човек, който извършва работата си механично, без желание и без да влага смисъл във вършеното; човек без собствена воля.