First topic message reminder :

Звяр. Не точно вълк или мечка, горила или куче, но ужасяващо ново същество, което ходи изправено - същество с нокти и зъби и коса, пораснала от всяка пора. Аз съм чудовище.

Мислиш, че говоря приказки? Няма начин. Мястото е Ню Йорк Сити. Времето е сега. Не съм деформиран, не е болест. И ще остана така завинаги - разрушен - освен ако не разваля магията.
Да, магията, която ми хвърлиха в класа по английски. Защо тя ме превърна в звяр, който се крие през деня и дебне през нощта? Ще ти кажа. Ще ти кажа как бях Кайл Кингсбъри, момчето, което ти се искаше да бъдеш, с пари, перфектен вид, и перфектен живот. И тогава ще ти кажа как се превърнах в перфектно... уродлив.

Омагьосването може да бъде чудовище…

Някога проклех едно чудовищно и арогантно гимназистче. Това завърши добре. Други не успяха.

Сега ходя в ново училище – такова, където никой не знае, че отдавна съм се дипломирала. Не съм все още тук, защото съм глупава; просто не остарявам.

Виждате ли, аз съм безсмъртна. И след стотици години общо взето вече знам всичко – освен кога да не използвам силите си.

Искам да помогна, но нещата винаги се объркват по непредвидим начин. Както когато се опитах да освободя едни деца от захарна къщичка и свърших обесена. След като се върнах от мъртвите (безсмъртна, помните ли?), се опитах да го играя сватовница за френски принц и свърших прокудена завинаги от Франция. А онази малка русалка, която открих в спасителната лодка на Титаник? Даже не искам да мисля за това.

Сега едно момиче на има Ема има нужда от мен. Вероятно не трябва да се намесвам, но великолепната й доведена сестра е невероятно убедителна. Мисля, че имам точно нещото, с което да помогна на момичето – и не е омагьосана тиква. Макар че никога не се знае какво ще се случи, когато почна да… омагьосвам.