Определено, редовно обучение по-добро и смислено. Ако човек работи на пълен или половин работен ден и реши да учи редовно, това изобщо не е вариант, тъй като се пропускат прекалено голям брой занятия.
Казвам го от опит - както като човек, който е преподавал в университет, така и като учещ и работещ в момента. Каква е ползата от записването на редовно обучение, когато на близо 60%-70% от лекциите (да не казвам, че понякога процентът стига и до 90-95%) няма да присъстваш? По-добре е човек да си подсигури 2 или 3 седмици отпуск през семестъра и да е сигурен, че ще може да присъства на лекциите на 100% през това време, отколкото да се самозалъгва, че учи нещо редовно. Накрая на семестъра при учещите редовно и в същото време работещи на трудов договор, много често се получават доста грозни картинки, когато, поради политиката на университета, откажеш да дадеш заверка, защото студентът няма необходимият брой присъствия в часовете или когато поставиш по-ниска оценка на някого, който претендира, че знанията му (става дума за чужд език) са много повече отколкото тези, които е показал през 20% присъствие в час.
Така че, всеки избира сам за себе си и трябва да си прецени доколко са му възможностите и дали наистина иска да получи знания или да вземе там някаква си диплома, за да я има и да се води, че е висшист.
Аз лично, първото си висше го учих редовно и въпреки трудностите, които имаше на моменти, не съжалявам, че отделих пет години, в които да се отдам само и изцяло на образованието си. Сега, за второто, мога да си позволя лукса да уча задочно и да работя, защото вече имам натрупана необходимата ми база от преди. И въпреки това не е много лесно, но пък и не е невъзможно.
Последната промяна е направена от fata_morgana на Сря 4 Май - 23:29; мнението е било променяно общо 2 пъти
______________________________
Колкото е повече знанието, толкова е по-малко егото. Колкото е по-малко знанието, толкова е по-голямо егото.
Алберт Айнщайн
illusion_fan@abv.bg