Демокрация по български

Привет, еНароде!


...Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
…

Да, ама не!
Свободата отдавна си е отишла от тук. Сега си имаме Демокрация. Вярно, криворазбрана, но Демокрация. Такава, дето ни доведе не свобода, а Свободия. Защото я заслужаваме.

Забравихме какво значат думички като самоуважение, морал, семейни ценности, патриотизъм /онзи, който не се демонстрира само на 3-ти Март или 6-ти Септември/…

Новото поколение като чуе имена като Крум, Кубрат, Тервел се сещат само за фолк-певец или боксьори. Сигурно щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
Но, те децата не са виновни.

Вече над 25 години на обществото ни се насажда мнението, че сме бедни, жалки, тъпи, мързеливи… Дори милият ни министър-председател ни нарече “лош материал”, но ние отново си го избрахме. Дали от мазохистични подбуди, нехайство или подведени от тролските коментари из медийното пространство, не се знае. А те медиите в България са вече първа власт. Най-удобната маша за манипулиране на хората, за подтискане на самочувствието ни, че сме българи. Отворете която и да е статия в нета и прочетете коментарите. Дали ще се намери поне една статия, където отдолу да не се намери някой “интелигент” или “гурбетчия” който да не ни обяснява колко сме жалки, малкото останали хорица в “Булгаристан”... Бедни заблудени души, говорещи така, сякаш не са родени от българки и не са изучени в български училища…

Но фактите са си факти.

Подтикнати от желанието за по-добър живот, по-голямата част от младите, знаещи, можещи и интелигентни хора напуснаха България. Разбирам ги, явно е по-лесно да отидеш някъде, където е по-уредено, по-чисто, по-платено, вместо да останеш и да се бориш, в повечето случаи с вятърни мелници. Но дали си струва?

Дървото е дърво там, където са корените му. Далеч от тях, то вече не е дърво...

Близък мой приятел бе на гурбет в Испания, когато майка му си счупи таза. Жената е от село, там бърза помощ и лекари няма. Късно вечерта ми пищя скайпа, приятелчето ме молеше да отидем да вземем майка му от тях и да я заведем в града на лекар, а той щял да ми изпрати 20 евро за бензина… Все едно, за да сме хора ни е нужно някой да ни плати бензина… Тъжно! А тя, женицата реве не от болката от счупването, а че с месеци нямало кой да и позвъни на вратата - нали сина и дъщерята са в Испания да си търсят щастието.
До там ни докараха нашите мили, родни политици.
До там ни докара робуването на чужди, комерсиални модели - да зарязваме корените си, за някое евро повече… Но дали си струва?

25 години ни заливат с чалга, от телевизия, списания, интернет - моделът е един - евтини жени със скъпи дрехи и коли ни показват колко е "куул" да си лесна и тъпа. Та дори кифлите са на изчезване. В тях поне от време на време можеше да се забележи някакъв пълнеж под повърхността. Сега повечето са едни сухи гевреци с все по-големи дупки. Точно такива, каквито ги искат властимащите.
А българките не бяха такива.
Не беше далеч времето, когато българските жени работеха редом с мъжете си, раждаха и възпитаваха децата си, грижеха се за дома и пазеха семейните ценности. Векове на робство не можа да ги прекърши, не тръгнаха по лесния път, да си дават задниците на паши и аги. Но сега, да си хванеш чужденец, пък било то и някой мангал, щом има кинти, значи момето е успяло… Успяло в какво и на каква цена? И … Дали си струва?

Имаме всичко, което ни е нужно да сме развита държава с горд народ!

Плодородна земя, уникална природа - планини, реки, море. История, за която повечето могат само да си мечтаят. Духовност, която ни е крепила векове наред. Тогава, какво не ни достига, за да си подредим родината?

Не мога да се съглася, че има заговор срещу нас като нация и това е единствената причина за упадъка ни. Нали ние сме тези, които правим избора дали да следваме наложените ни модели на поведение или не. Ние сме тези, които решаваме дали да напуснем или да останем. Ние сме тези, които имаме право да решим за кого ще гласуваме, кой ще ни е работодател, чии стоки и услуги ще ползваме?

Ако вместо да превъзнасяме чуждите инвеститори, които в повечето случаи ни ограбват и ни се подиграват с ниското си заплащане, започнем да работим за себе си, възродим земеделието, животновъдството и ред други занемарени или почти закрити дейности, дали няма да ни е по-добре?

Само че не е "фешън" да казваш, че си от село. Забрави се, че именно така наречените “селяни” са тези, благодарение на които имаме хляб на масата си, дрехи в гардероба си, кожени чанти и обувки…
Нали не си мислите, че пресните зеленчуци, млякото, месото, соковете, плодовете… всичко това не расте в склада на МОЛ-а? Нито лена и памука или пък вълната, от които са направени марковите ни дрехи се отглеждат в някоя задна стаичка на бутиците?
Хайде, моля ви се. Както казваше баба ми, лека и пръст - граждани, ама на село раждани.

Е, аз съм израснала на село. Поне в първите години на съзнателния ми живот. И не ме е срам. Напротив!
Радвам се, че родителите ми са направили избора си да се върнат в родното си място. Не ме е срам, че се връщам там при всеки удобен случай. Не ме е срам, че знам как се върти мотика, как се отглеждат животни. Не ме е срам, че децата ми познават вкуса на истинските плодове и зеленчуци, истинското мляко и месо…

Не ме е срам, че съм Българка!

А вас срам ли ви е? И от какво?

Автор: Princess Aspas.BG

Напълно си права за всичко.И моят живот е подобен на твоя.По независещи от мен обстоятелства учих на село до 3кл, после в София, докато родителите ми не решиха,че трябва да уча архитектура в Сорбоната.Бях и 1г в Чуждестранния легион.Работих и в Мишлен.Мъчеше ме носталгия и постоянно тъгувах за България.Реших да поканя приятелите си Ришар и Луи на гости в родината ми.Все за това им говорих.Какво бе учудването им -казаха,че тук е рая на земята-била най-красивите жени,но странно защо всички са облечени и се държат ,като проститутки.Как да им обясня, че чалга културата е завладяла България,като и аз не знаех причината.В Париж ,поне знаеш кои са леки жени и кои морални-а тук все курвенско.Умрях от срам,когато една фолкпевица в заведението се разсъблече и те попитаха дали съм ги довел в стрийпбар.С които и момичета да ги запознаех,флиртуваха като леки жени,говореха нагло и говореха на висок тон.Приятелите ми ме попитаха-няма ли най-накрая да ги запозная с дами,а не с проститутки.Оказа се ,че няма-цялата ни държава се оказа курвенска.Оказа се,че българката е възприела американския модел на подражание-на лека жена.Оттогава мразя наглите жени и тези ,които мислят ,че знаят всичко-те не стават за дом и семейство.Обществото е такова ,каквото ние си го направим.Нека не търсим грешките в другите ,а в себе си.Имам дъщеря-тя ще бъде дама и сме започнали възпитанието и още отсега.Искам да ти направя комплимент-имаш логическо мислене и затова отначало се заблудих,че си мъж.Ти си истинска дама.

Хадес, написаното е статия (или нещо подобно) от жена, но го е постнал админ, който е мъж.

Ок-извинявам се тогава.Адмирации за мислите на тази жена.

Hades написа:

Ок-извинявам се тогава.Адмирации за мислите на тази жена.

А, няма защо да се извиняваш, аз само да поясня :whistle:

Lenny
April 11, 2016

Не съм писала повече от месец и нещото, което ме „вдъхнови“, беше една „плюеща“ плочка. Скапана, гадна плочка, която хвърля кал и мръсна вода в обувките. Е, това ни е държавата. Успява да ме вбеси до толкова, че да изпитвам непреодолима нужда да си стегна багажа и да избягам.

Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам България. България е прекрасна страна…и ужасна държава, която „плюе“ мръсотия.

Бясна съм, защото почти нищо не е както трябва, не е каквото трябва и няма никакви признаци, че нещата отиват към по-добро. Защото пътищата се разпадат още преди да бъдат довършени, но цената на винетките се доближава до пенсията на бабите ни. Защото даваме повече пари за затворници, отколкото за майки. Защото ни е страх да отидем на лекар не само защото знаем, че ще ни „одерат кожичката гадините“, а и защото за нас е нормално лекарите да са немарливи, некадърни и да ни съсипват здравето още повече. И ако някой ми каже, че не съм права – в Сандански са ме лекували години от нещо, което нямам; в Сандански не можаха да извадят от кожата ми един мижав кърлеж като хората; в Сандански ми гипсираха навехнат крак; в спешното отделение нямаха една елементарна инжекция против тетанус…и т.н.

Бясна съм на тази държава, защото гоним европейски данъци, а заплатите ни едвам стигат да се разплатим с ЧЕЗ, мез и всякакви такива кръвопийци.

Защото хората са ограничени! Никой не вижда по-далече от носа си. Младите хора масово са апатични. Тази апатичност витае във въздуха. Бясна съм, защото живеем за петък и събота вечер. Защото пищим като ощипани петокласнички, когато ни вдигнат наема с 5 лева, а иначе Котън, Плаза и всякакви такива места са постоянно пълни. Бясна съм, защото сме типичната чалга нация. Всичко ни е чалга. А ние сме глупаци, защото търпим.

Бясна съм, защото са ни важни ракията и салата, а другото…оставяме го за утре да го мислим. И така цял живот си оставаме без да мислим. Думи като “ценности” и “мечти” се изчерпват с това да имаме пари. Да ги изпием на Слънчака и ако остане нещо случайно след отпуската да си ремонтираме колата. Защото сме толкова ограничени, че винаги, когато видим някой с повече пари, решаваме, че той е мафиот, продава наркотици, корумпиран е…защото вече сме изгубили вяра, че с акъл и усилена работа може да се стигне до някъде. Защото сме тарикати на дребно, все гледаме да врътнем някоя далавера, че да изкараме някой лев на лежане.

Защото за нас е нормално празноглави „певици“ със силиконови цици да са идоли на децата ни. Защото за нас те са от „хайлайфа“, те са ВИП. А дебелите чичковци, които обикновено са зад кулисите на целия този грозен спектакъл, са смятани за „елитни бизнесмени“.

Бясна съм, защото никой не уважава учителите. В същото време никой вече не иска да става учител. “Педагогика” е някъде в последните желания на студентите и голям процент от тях започват да я учат само защото не са ги приели друго, а не защото детската им мечта е да бъдат учители. И кой ще иска да бъде? Освен липсата на уважение и нормална работна среда, учителите взимат по-ниска заплата от една обикновена сервитьорка. И така, тези неграмотни учители, създават неграмотни ученици. И ние ставаме една неграмотна чалга нация, която се оправдава за всичко с Османското робство. Добре, че е това робство…но това май си ни е национална черта – винаги всеки друг ни е виновен за проблемите.

Бясна съм, защото сме расисти. Защото в новинарските емисии бежанците рядко са наричани „хора“. Защото виждаме всички мюсюлмани като потенциални терористи. Защото не приемаме нищо различно и никакви различни хора, различното ни плаши и ние не сме готови да го приемем. Защото, когато кажа, че в Полша наричах един турчин „брат ми“ и имах приятели иракчани и сирийци, реакциите бяха „пфффф къде ги намери точно такива“. И ми отнема много време да ги убедя, че те всъщност са готини, модерни и интелигентни млади хора.

Бясна съм, защото ни е все тая за културата. Защото имаме поговорки като „музикант къща не храни“ и че приемаме артистите като хора, които просто си губят времето.

Бясна съм, защото медиите ни са гадни и скапани и рядко четем/гледаме/слушаме нещо качествено. Защото четем статии, които започват с ШОК!УЖАС!СКАНДАЛ! Защото следим бруталните новини, кървавите, защото превръщаме трагедии в сензации. Разказваме блудкави „човешки истории“ и прикриваме истинските проблеми.

Защото нямаме вяра на политиците и винаги избираме „най-малкото зло“. Да, за нас те са зло, а не хора, които са слуги за народа.

Бясна съм, защото всеки път, когато кажа на някой софиянец, че живея на общежитие в Студентски град, ме гледа с жал и снизхождение. Защото общежитията ни всъщност са мизерни. Токът спира редовно, интернетът е скапан, топлата вода рядко стига до последните етажи, прозорците ми се отварят, когато духа силен вятър. Защото зимата е студено, а лятото горещо. Защото сме наблъскани по 3-ма в стая за 1, а хлебарки и дървеници са нормални съквартиранти, с които се научаваме да живеем. Защото е нормално домакинката да може да влезе в стаята ни, когато ние не сме там.

Бясна съм, защото даваме милиони за глупави и безсмислени паметници, когато нямаме нормални спортни зали, нямаме игрища, детски площадки, читалищата се разпадат. Защото селата се обезлюдяват, а градовете са претъпкани с всякакви златотърсачи. Защото изобщо всеки бяга от малкия град, понеже там няма възможност за развитие.

Знаете ли кога побеснях толкова? Когато човекът, който беше с мен по време на съдбовната среща с „плюещата“ плочка, се засмя и каза „е, т‘ва е нормално, внимавай повече“. Ми не! Не е нормално! Това ни е скапаният проблем! Това ме ядоса! Това, че всичките ненормални неща, ние ги приемаме като нормални. Нормално е лекарите да са некадърни, нормално е студентите да плащат за изпити, нормално е да купуваме книжките си, нормално е полицаите да са корумпирани, нормално е някак си престъпниците винаги да успяват да се измъкват, нормално е пътищата ни да са разбити, нормално е чалгата да е приемана за изкуство…нормално е плочките ни да бълват мръсотия!

Не ме разбирайте погрешно. Пак казвам – обичам България. Но тази държава по-лесно се обича от далече. Като връзка от разстояние. Когато сте разделени, си спомняш само хубавите моменти и ти липсва. Когато сте заедно, знаете, че времето ви е ограничено и се опитвате да изживеете всеки миг пълноценно. Или по-скоро обичта към България е като нездравословна връзка. Изпитваш ирационални чувства и необяснима привързаност, без да имаш  идея защо. Защото тази държава всъщност не ме обича. Не ме цени, няма нужда от мен. Не прави нищо за мен, не се опитва да ме задържи тук и с нищо никога не ми показва, че съм важна и значима за нея. И после се сърди и цупи, че кадърните заминават да търсят щастието на места, които не им принадлежат.

Този текст никога не бих го превела. Въпреки всички тези „беснотии“, аз винаги разказвам на приятелите си чужденци само хубави неща за България. Нали все пак проблемите в една връзка си остават между хората в нея?


източник: https://avisrara13.wordpress.com/2016/04/11/%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D1%8E%D1%8F%D1%82-3/

Защо е по-лесно да се дава акъл, а е толкова трудно да се погледнем отстрани, да се променим, да разберем, че дъното е ударено отдавна и освен да се хванем за собствените си тиранти и да се измъкнем сами от блатото, друго не ни остава, да спрем да си плюем държавата, защото е равносилно на плюене срещу вятъра....
Кога на всеки балкон, на всяка къща, площад, градинка...ще се вее българския флаг?
Промяната трябва да започне от нас...