BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.


BGWorld
Добре дошли при нас! Влезте в профила си, за да използвате пълноценно форума.
- Няма да виждате досадни реклами.
- Ще можете да гласувате в анкети.
- Достъп до всички раздели.
- Писане на коментари и още много други.
Все още нямате регистрация? Заповядайте, напълно безплатно е и отнема само минутка.

BGWorld
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

BGWorldВход

descriptionЯпонски митологични същества EmptyЯпонски митологични същества

more_horiz
Они - 鬼

Демони, които летят наоколо и взимат душите на грешните, на смъртните им легла. Изобразяването на они е много разнообразно, но обикновено са представени като грозни, гигантски същества с остри нокти, разрошена коса и два дълги рога израснали от главата им. Те са човекоподобни в по-голямата си част, но понякога са показани със неестествени черти като странен брой очи или допълнителни пръсти на ръцете и краката. Кожата им може да бъде различни цветове, но син, черен, пурпурен, розов, кафяв, зелен, бял и особено червен са най-често срещаните. Свирепият им вид се допълва от парчето плат около бедрата, направено от тигрова кожа и железните бухалки (или тояги), наречени канабо(金棒). Те варират от кръвожадни до смешни . Има много сказания във фолклора за тях .Те са типичен елемент от японския митологичен свят. Познати са навсякъде и са се превърнали в символи на пакостници и злосторници, които причакват и тероризират хората. Они са унищожителни демони, хранещи се с човешко месо. Понякога са добродушни. Дори и когато им откъснат крайник, само ако го съединят с чуканчето той зараства. Въпреки че живеят в Джигоку (адът според будистите), някои са и на този свят, приели човешка форма.
Казва се че човек обладан от силен гняв може да се превърне в они. Има много приказки, в които силно ревниви жени са се превръщали в Ханя-женски онита. Според легендата мразят соеви зърна.
Някои села изпълняват годишна церемония в началото на пролетта, за да прогонят они. Хората хвърлят соеви зърна извън дома си и викат “Они уа асото ,фуку уа учи” ("Демони вън! Късмет отвътре!").


Тенгу - 天狗

Тенгу ( "небесни кучета" )–се появява в различни форми, но обикновено е представен като нещо между гигантска птица и свещено човекоподобно същество с червеникаво лице и дълъг нос (макар и да идват от Китай те нямат общо с кучетата, а по-късно се определят като животински „ ками „ – духове според Шинтоистката религия ). Ранни сказания го разкриват понякога с човка или подобно на птица, която може да се превръща в човек. Описвани са с магически „хачива” в ръка (羽団扇 ) – ветрила направени от пера. Според легендите, тенгу могат да накарат нечии нос да се смали или удължи, но се свързват главно и със способността си да предизвикват ураганни ветрове. Иначе са кръвожадни и отмъстителни същества, които много обичат да се месят в делата на хората. Наказват неверни монаси ,като ги грабват и ги пускат на безлюдни места ,залавят жени в опитите им да съблазнят свети люде ,крадат от замъци и преследват тези, които служат на нечисти сили. Могат да се вселяват и в хора на всичкото отгоре. Дори посягат на императорското семейство, като обладават императрица Коджидан. Според митологията, има различни видове тенгу. Те се различават по големина и способности. Големите „дайтенгу” и малките „ коноха тенгу „ ,криещи се в листата на криптомериите. През 18 и 19 век тенгу се считали за пазители на някои гори. Иначе са включени в много приказки и предания, които описват приключенията на различни герои, срещнали тенгу. Нека добавим че и през 14 век биват свързвани с бойните изкуства и са описани като добри бойци .


Каппа - 河童

Каппа ("водно дете"), наричани още Гатаро(川太郎 – водно момче) или Кауако(川子 – водно момче) са легендарни същества; вид зли водни духове от японския фолклор. Повечето изображения показват каппа като човекоподобни същества, големи колкото дете, въпреки че телата им приличат повече на тези на маймуните или жабите, отколкото на човешки. В някои описания се казва, че лицата им имат маймунски черти, докато други ги показват със заострен клюн (или нос) като този на костенурките или с патешка човка. На рисунките обикновено са показани с дебели черупки и люспеста кожа, която варира цветово от зелено до жълто или синьо.
Каппа обитава езерата и реките на Япония и имат множество черти, които им помагат в тази обстановка, като ципестите ръце и крака. Дори понякога се казва, че миришат на риба и несъмнено могат да плуват като рибите.
Най-забелязващата се черта на каппа е пълната с вода вдлъбнатина отгоре на техните глави. Тези празнини са заобиколени от рошава коса. Невероятната сила на каппа произхожда от тези, пълни с течност дупки и ако някой се изправи срещу една, може да се възползва от тази слабост като накара каппата да излее водата от главата си. Каппата притежава дълбоко чувство за етикет, затова ако му се поклоните най-вероятно и каппа ще отвърне с поклон, дори и това да означава да загуби водата на главата си. Веднъж изчерпана, каппа е сериозно отслабена и може дори да умре. Други приказки разказват, че тази вода позволява на каппа да се движи по сушата и без нея те са неподвижни.
Каппа са злонамерени пакостници. Техните лудории варират от относително невинни, до по-обезпокоителни като кражба на реколтата или отвличане на деца. Смята се, че се страхуват от огъня, и в някои села се провеждат годишни фестивали с фойерверки, за да подплашат духовете. Те са любопитни относно човешкия живот, порядки и цивилизация и могат да говорят. Даже могат да станат приятели на отделни хора, особено ако последните им поднасят дарове, най- вече краставици - любимата храна на каппа. Понякога японците пишат имената си върху краставици и ги мятат във водата, така че после капата да не ги закача докато се къпят. Според легендата те са и добри лечители, които научили хората как да наместват счупени кости .


Тсучигумо - 土蜘蛛

Тсучкигумо ( буквално –„земен паяк") са митологични същества ,които представляват огромни паяци ,няколко пъти по-големи от човек .Имат дълги крака и очи колкото чиии ,остри нокти и зъби .Принципно се разглеждат като животински демони защото притежават свръхестествени способности .Тези отвратителни и опасни същества според легендите обитават всякакви пещери и дупки ,стари замъци и къщи .Там се маскирали като купища дрехи или парцали .Плячка им стават окъснели пътници ,които в съня си биват омотани със здрави паяжини ,които могат да се премахнат само с помощта на магия .Имат способността да смучат кръв ,ако не и направо да изядат жертвата си .Нрава им е по-скоро животински освен в случаите ,когато проявяват специалните си способности .Освен всичко това един такъв огромен паяк имал възможността да хипнотизира който и да било и да го отрови .Легендарният герой Минамото но Йоримитсу ( Райко ) имал чести сблъсъци с тях . На няколко пъти го нападали ,опитвали се да го изядат или разболеят .Там е описано как един от спътниците на героя се оказал Тсучигумо предрешен като монах .



Китсуне - 狐

Китсуне са много известни в японския фолклор. Буквално името им означава „лисица”. Историите ги описват като интелигентни същества, притежаващи магически способности които се засилват с възрастта. Сред тях най-важно е умението да приемат човешка форма. Някъде се описва че ги използват за да мамят , но има и текстове където се посочва че са добродушни, верни приятели и роднини на хората. Китсуне се свързват с Инари (богинята на ориза и плодородието) като нейни вестоносци .Колкото повече опашки има една такава лисица толкова по-силна е тя. Най–много може да бъдат девет. В някои легенди се казва че им растат след като изминат 1000 години. Когато израсне и деветата последна опашка Китсуне става златна. Друга интересна характеристика е че те могат да виждат и чуват какво става навсякъде по света. Човешка форма може да приемат едва когато станат най-малко на сто години (или 50 според други). Поверие гласи че всяка девица заварена по тъмна доба и сама, може да бъде такава лисица. Когато приеме човешка форма Китсуне крие опашките си .Всичко това обаче става безполезно когато наблизо има куче. Китсуне мразят и същевременно се страхуват от кучета, защото те ги виждат нормални. Дори в човешка форма те са неспокойни в присъствието на куче. Истинската форма на Китсуне може да се наблюдава и по сянката от луната вечер или отражението им във вода. Други характеристики са това да предизвикват мълнии с опашките си, да създават илюзии и да летят. Но освен всичко те имат способността да обладаят жив човек, най-често млади момичета, като техния дух влиза в човешкото тяло изпод ноктите или през гърдите. Обладаните често биват смятани за луди и вечер вият като лисици. Изгонването им става чрез специален ритуал, изпълнен от свещеник.



Обакe - お化け

Обаке или бакемоно(化け物 ), понякога обакемоно, са група чудовища или духове в японския фолклор. В буквален превод термините значат “нещо, което се променя”, имайки предвид способността им да се трансформират или преобразяват.
Думите обикновено се превеждат като призрак, но преди всичко те се отнасят до живи или свръхестествени същества, които временно са се трансформирали и тези бакемоно се различават от духовете на мъртвите. Второто значение на думата е синоним на „ юрей”(幽霊 ), призрак на починал човек.
Истинската форма на бакемоно може да бъде на животно- например лисица(кицуне- 狐 ) или на котка (бакенеко- 化け猫 )- духът на растение- като кодама (木霊 – дух, обитаващ дърветата)- или неодушевен предмет- който да притежава душа според традициите на Шинто.
Бакемоно обикновено се дегизира или като човек, или се появява в странна или ужасяваща форма. В разговорния език всяко странно явление може да се нарече бакемоно или обаке, независимо дали се вярва, че има друга форма.



Юки онна - 雪女

Буквално се превежда като „снежна жена „ и представлява дух или йокай от японския фолклор .Често бива бъркана за планинска вещица ,но двете същества нямат общи черти .Юки онна се появява като красива жена с дълга коса в някоя снежна нощ .Кожата и е бледа или в някои случаи прозрачна ,което я кара да се слива с пейзажа наоколо .Често е облечена в бяло кимоно ,но според други легенди тя е срещана гола в снега .Въпреки своята красота ,очите и могат да предизвикат страх и ужас у сърцето на някой смъртен .Интересно е че не оставя стъпки по снега , и някъде дори се твърди че не притежава крака ,като повечето японски духове .Ако бъде заплашена може да се превърне в облак ,мъгла или купчина сняг .
Юки онна се свързва със студа ,снега и бурите .Някъде се вярва че тя е дух на някой ,изгубил се в планината из загинал от студ .Тя е едновременно красива и безскрупулна ,убивайки неподозиращи хора .Пътници ,изгубили се в планината често са описвани как се превръщат в замръзнали тела от нейния леден дъх .Друг път държи дете на ръце .Ако някой преднамерено и отнеме детето то тя замръзва на място …
Родители,търсещи децата си са податливи на такова действие .В други легенди тя се описва като по-агресивна .Напада къщи , избутва вратите им с ураганен вятър или убива хората в съня им .
Иначе има случаи, в които се описва как тя се смилява над някои поради различни причини .Например пуска момче заради красотата и младостта му .Тя обаче го кара да обещае никога да не споменава за нея и много по-късно когато момчето е вече съпруг ,той разкрива тайната пред жена си .Оказва се обаче че това е същата юки онна ,и този път го пощадява заради децата ,които е родила от него ,но го предупреждава че ако ги заплаши по някакъв начин ще се завърне с цялата си унищожителна сила .Има разбира се и една тъжна легенда в която юки онна се стопява като сняг ,когато мъжа и я разкрива неволно .


Ню - 鵺

Ню е легендарно същество от японската митология .На външен вид изглежда като Химера ( съставено от части на различни животни ) с глава на маймуна , тяло на енотовидно куче , тигрови лапи и змия вместо опашка .Може да се придвижва като се превърне в черен облак .Ню обикновено носи нещастие и тъга .Според една легенда император Хейке се разболял защото едно такова Ню се било скатало на върха на резиденцията му през лятото на 1153.Императора оздравял чак след като самурая Минамото Йоримаса не убил съществото .Това станало като се качил на покрива и изстрелял запалена стрела …Веднага от облака паднало тялото на мъртво Ню ,което по-късно Минамото хвърля в японско море .Местна добавка към историята разказва как тялото продължило да плава покрай бреговата ивица и местните ,уплашени да не ги сполети проклятие го взели и заровили .


Бакенеко - 化け猫

Буквално, „бакенеко” означава „котка-чудовище” и се свързва с котка, която притежава свръхестествени способности сходни с тези на лисицата или на миещата мечка. Тези способности тя може да добие по няколко начина: да доживее определена възраст, да бъде приютена за определено време или да и израсне дълга опашка. В последния случай, опашката се раздвоява и бакенеко се нарича „некомата” (猫股 – „раздвоена котка”) . Бакенеко най-често би обикаляла дома, в който се отглежда, създавайки призрачни огнени топки, заплашвайки спящите, вървейки на два крака. Тя би могла да се преобрази в човек, най-често стопанката си и да и заеме мястото като се размени с нея. Когато бъде убита, тялото и може да достигне до 5 фута. Вярва се че тези котки могат да съживят човек, ако скочат върху мъртвото му тяло.

Нингьо - 人魚

Нингьо (букв.- „човек –риба) е същество, приличащо на русалка от японския фолклор. В древни времена то било описвано с уста като на маймуна, малки зъби като на риба, бляскави златни люспи и тих глас като на чучулига или флейта. Плътта на нингьо имала добър вкус и всеки ,който опитвал от нея получавал забележително дълголетие. Улавянето на нингьо носело нещастие и бури, затова рибарите ги връщали обратно в морето. Ако тялото на такова същество бъде изхвърлено на сушата, то това било знак за война или друго нещастие.


Хакутаку - 白澤

Хакутаку е същество от митологията, което подобно на други носи черти на различни животни у себе си. С тяло на вол или крава, човешко лице и шест рога то притежавало цели девет очи. По три от всяка страна на тялото му и три на лицето. Притежавало умението да говори с човешки език, то е символ на болести и нещастия.


Кеукеген - 毛羽毛現

Буквално името на това създание означава „мъхнато привидение”. На външен вид прилича на куче, изцяло покрито с дълга козина. Името му всъщност е игрословица, написано с други канджи (希有怪訝) означава „необичайно, рядко срещано нещо”.
Кеукеген е дух на болестите, живее на тъмни и влажни места и кара хората да се разболяват.


Кодама –木霊

Кодама е горски дух, който живее в определени дървета. Смята се че отсичането на дърво –дом на Кодама носи нещастие. Затова те често са маркирани с въжета „шименава” ( въже, което се поставя до свещени места, като се вярва че ги защитава от зли духове).


Нукекуби - 抜首

Нукекуби са чудовища от японския фолклор. През деня те наподобяват нормалните хора ,нощем обаче главата и врата им се отделят от тялото и летят свободно в търсене на плячка. Главите им нападат, крещейки (за да изплашат жертвата) и после хапят.
Докато главата и врата са отделени, тялото остава неподвижно. В някои легенди това е отбелязано като недостатък: ако главата на Нукекуби не успее да се върне върху тялото си до изгрев слънце съществото умира. При други случаи, хората ,които смятат че ги преследва такова чудовище търсят телата им, за да ги убият, докато главата е на друго място. През деня Нукекуби се опитват да се смесят с хората и живеят на групи в нормални човешки семейства. Единствения белег по който може да се разкрият е тънка линия от червени символи около основата на врата, там където той се отделя от тялото. Това обаче лесно може да бъде прикрито с накит или дреха.


Рокурокуби - ろくろ首

Рокурокуби са други подобни представители на японския митологичен свят. През деня приличат на обикновени хора, но през нощта имат умението да разтягат вратовете си много надалеч. Освен това могат и да променят лицето си като на они (японски дяволи) за да плашат смъртните. Често тези същества са бъркани с Нукекуби.
В дневната си форма те също като последните се смесват с обществото и често дори си намират човешки съпрузи. Някои от тях толкова привикват с този нормален начин на живот и полагат големи усилия и мъки за да контролират демоничните си умения. Те на всичкото отгоре са потайни, и са пристрастени към шпионирането или стряскането на хората. Те дори се разкриват пред пияници, глупаци, слепци или спящи хора за да се насладят на реакцията им . Интересно е че някои Рокурокуби не подозират природата си, и се смятат за нормални хора. Тази последна група понякога страда от „ неконтролируемо издължаване на врата” нощем, като на другата сутрин се събуждат със спомени за сън, в който виждат заобикалящите ги вещи от различни ъгли .
Според някои приказки, Рокурокуби преди са били нормални хора, но са преобразени от своята карма заради нарушаването на някой будистки канон . Много често тяхно занимание е не само плашенето но и нападенията над хора. Понякога дори си имат любима плячка – други съгрешили хора, които изяждат.


Фунаюрей - 船幽霊

Фунарюрей са духовете на хората, загинали в морето. Според легендите, те излизат от водата до някоя лодка и най-учтиво молят лодкарите да им дадат черпак, или някакъв друг съд. Ако обаче желанието им бъде изпълнено, те започват да наливат морска вода в лодката докато потъне.



Амефурикозо - 雨降り小僧

Амефурикозо представлява "климатичен" дух, или такъв, който се свързва с промяната на времето. На външен вид изглежда като малко странно детенце, носещо фенер и широка шапка, направена от стар хартиен чадър.



Хитодама - 人魂

Смята се че Хитодама са човешките души, на тези които са починали скоро. Те приемат формата на странни огнени топки, от син пламък, които се реят във въздуха. Самото им име е образувано от думите "хито" - човек и "тама" - душа . Понякога обаче може и да бъдат зелени на цвят, с дълги опашки. Вярва се че обитават гробищата или мрачните гори през лятото. Понякога могат да бъдат видени до умиращ човек, напускайки тялото му. Повечето от тях потъват в земята или изчезват когато наблизо се появи човек. Като повечето същества от японския фолклор и тези са големи пакостници. Често се появяват в мрака пред някой пътник, и ако той ги последва най-често се изгубва. Тези същества са смятани в някои краища на Япония, като част от прийомите на китсуне.



Баку - 獏

Баку е добър дух, наричан още "хранещ се със сънища". Вярва се че лошите сънища са причинени от зли духове.
Когато някой се събуди от кошмар, то той може да се помоли на Баку с думите: "Баку, изяж ми сънищата !" Така Баку може да промени лошия сън и да донесе късмет и благополучие на този, който го е призовал. Този дух има глава на лъв, крака на тигър и тяло на кон.



Тенгю и водния дракон

Малкият дракон спял, свит на кравай, върху мекият килим от влажен мъх в сянката на огромните тръстики. Приятният ромол на близкия извор предизвиквал чудни сънища. Драконът живеел много щастливо, откакто се заселил в хубавата мамастирска градина. Монасите се сприятелили с него, уважавали го и го закриляли, защото присъствието на дракона било гаранция, че кладенците няма да пресъхнат. Като всички източни дракони и този от манастирската градина, нищо че бил още малък, владеел умението да докарва над обработваемите земи облаци, от които се изсипвал живителен дъжд. Благодарение на него, монасите цяла година имали пресни плодове, а околностите на будисткия храм били покрити с цветя и свежа зеленина.
Най-добрият приятел на малкия дракон бил монахът градинар, който винаги идвал да го поздрави, преди да гребне вода от извора, за да полее растенията.
Веднъж една пчела, натежала от прашец, кацнала върху носа на дракона. Той лениво отворил едното си око, тръснал глава и отново заспал. Ала уви, не за дълго! Събудила го ужасна врява. Градината била потънала в мрак и все пак царяла ужасна жега. Уплашен, малкият воден дракон се устремил към една скала, за да се скрие под нея.Твърде късно! Усетил,че го сграбчват остри нокти и могъщи крила го издигат в небето, толкова високо, че манастирската градина започнала да му изглежда малка като бръшляново листо. Чак тогава малкият дракон разбрал нещастието си: бил уловен от страшилището Тенгю, птицата птицата на жестокия огън, причинителят на сушите, най-злият враг на водните дракони!
С големи махове на крилата си отвратителният звяр отнасял плячката си все по-далеч от манастирската градина. Прелитали над гъсти гори и високи планини. Когато стигнал над една напукана от суша и нажежени ветрове пустиня, Тенгю забавил полета си и пуснал водния дракон отвисоко. Бедното животно паднало като камък и така тежко се ударило в скалистото дъно на дълбока, суха клисура, че изпочупило крака и ръце. Драконът бил още жив, но знаел че скоро ще умре от раните си в безводната пустош.
След като обрекъл дракона на сигурна смърт, Тенгю се върнал да облети манастира отново. В градината, близо до извора, монахът градинар плачел и повтарял: "Какво ли е станало с бедния ми приятел - водния дракон?". Изведнъж забелязал огнената птица и веднага се досетил за случилото се. Тъгата му се сменила с ярост - монахът започнал да се заканва на Тенгю. Показал му юмрук и размалвал срещу него глинения съд, с който черпел вода, сякаш бил някакво оръжие. Бедният градинар! Раздразнена от виковете и жестовете на миниятюрното същество, огромната птица на огъня се спуснала отгоре му и го грабнала, за да го отнесе на същото място, където хвърлила дракона.
Когато усетил, че пада в празното, монахът не загубил самообладание, а разперил ръце. ъкавите на широкото му кимоно се напълнили с въздух и дотолкова забавили падането му, че се приземил невредим на дъното на същата клисура, където умирал приятелят му, съвсем омаломощен от жегата и раните си. Монахът не бил изгубил съдинката си по време на летенето, в нея още имало няколко капки живителна влага. "Да се надяваме, че не е прекалено късно!" - казал си монахът и излял скъпоценната течност върху главата на дракона като казвал на глас молитва към Буда.
Първата капка едва докоснала изсъхналата кожа на дракона и той тутакси започнал да диша. После потъмнял като буреносен облак. Само с един удар на опашката си, пъстра и искряща като дъга, съборил стените на каменната клисура, които ги обграждали. Монахът се качил на гърба му и двамата излетели към небето. Бързо стигнали своята хубава градина. Благодарение на смелостта на монаха била избегната ужасна суша. Птицата Тенгю напуснала завинаги онзи благословен край, победена от монаха и водния дракон, защото дори силата на огъня не може да се мери с добротата на Буда.

______________________________
Японски митологични същества Kids,child,girl,kid,kitty,meow-ede632b6daf4a629a0208b1f2592d17d_h

Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!

descriptionЯпонски митологични същества EmptyRe: Японски митологични същества

more_horiz
Исънбоши (Палечко)

Живели някога един дядо и една баба. Те нямали деца и затова били много самотни. Двамата често си говорели:
-Колко хубаво щеше да бъде, ако си имахме едно детенце, дори и да е мъничко колкото палец.
После горещо се молели на боговете да ги дарят с рожба.
Боговете сигурно чули молитвите им, защото един ден бабата я заболял корем и тя родила бебе – едно мъничко-мъничко момченце, на големина колкото палец. Бабата и дядото се учудили много, но си казали: „Такава изглежда е била волята на боговете.” Те нарекли момченцето Исънбоши и се грижели за него с много любов.
Станало то на пет години, после на седем, но на ръст си оставал все така малък. Когато станал на 12-13 г., той можел много хубаво да пее и да танцува, но тъй като си останал дребен като палец, с нищо не можел да помогне в къщи.
Бабата и дядото се тревожели много за своето момченце, защото селските деца му се подигравали, като му викали:
-Дребосък! Дребосък!
Един ден Исънбоши казал на своите родители:
-Искам да отида в столицата и да потърся някаква работа там. Моля ви, разрешете ми да тръгна.
Бабата и дядото се натъжили, но разбрали, че ако остане в къщи само подигравки ще чува от хората. Затова му дали своята родителска благословия.
Исънбоши взел една дървена чашка за чай и си направил шапка. Клечката за храна му послужила за тояга, една от бабините игли станала на меч, а една сламчица – ножница. Така малкият юнак се подготвил за своето пътешествие.
След това бабата и дядото изпратили Исънбоши до края на селото.
-Върви все по този път,- казали му те- докато стигнеш до една голяма река. Тази река ще те отведе направо в столицата.
Исънбоши тръгнал по пътя, който му показали бабата и дядото. Вървял, вървял, но реката все не се показвала. Ето, че насреща му се задала една мравка. Исънбоши я попитал:
-Мравке, накъде да вървя, за да стигна до реката, която води към столицата?
Мравката му казала да върви все по пътя с глухарчетата и където те свършват, там ще види реката. Тръгнал Исънбоши по пътя с глухарчетата. Вървял дълго, докато накрая широката равнина свършила и пред очите му блеснала голяма пълноводна река.
Чашката, която допреди малко му служела за шапка, сега станала лодка , а клечката се превърнала във весло и Исънбоши с всички сили загребал към столицата.
Когато се стъмнило, той привързал своята лодка сред тръстиките, свил се на кълбо и заспал.
Рано сутринта на другия ден отново взел веслото и гребал цял ден, после още един, докато накрая по брега се появили няколко къщи, а лодката му минала под няколко моста. „Най-сетне пристигнах в столицата.” – помислил си Исънбоши., оставил лодката си край един голям мост и се изкачил по насипа горе.
В столицата имало много, много хора. Покрай него се движели стотици забързани крака. Стъпвали отдясно, стъпвали отляво и имало опасност да смажат малкия юнак. Затова Исънбоши вървял внимателно и се отглеждал непрекъснато.
Постепенно движението около него намаляло и той се озовал пред една голяма и красива къща.
„Каква хубава къща! Тук сигурно ще се намери някаква работа за мен.” Помислил си Исънбоши, пъхнал се под вратата, прекосил двора, застанал до стълбата и се провикнал:
-Хей, стопани!
Отвътре излязъл мустакат мъж, огледал наоколо и много учуден казал:
-Чудна работа! Чух глас, а няма никого.
Исънбоши побързал да извика:
-Тук съм, зад едната Ви гета (японски дървени сандали). Моля Ви, внимавайте да не ме стъпчете.
Мъжът погледнал учудено надолу и видял там да стои храбрият дребосък. Много се изненадал, взел го внимателно в шепа и го попитал:
-Какво те води насам, мъничко човече?
Щом Исънбоши му казал защо е дошъл в столицата, мъжът се засмял:
-Какво може да прави един малчо като теб?
Още докато се смеел, Исънбоши извадил иглата-меч и пробол кръжащата около него муха. После започнал да танцува върху отвореното ветрило на мъжа. Когато свършил своя танц, се чуло дружно ръкопляскане. Всички, които били вътре в къщата, се били събрали да го гледат.
Домът, в който влязъл малкият юнак, бил на много богат и известен човек, министър в двореца на императора. Исънбоши останал да работи при него. Всички много го обикнали, но най-много към него се привързала дъщерята на царедвореца.
Когато тя вземала четчицата, за да пише, задължението на Исънбоши било да придържа листа. Често младото момиче и нейното любимо дребосъче играели заедно на различни игри. Така Исънбоши развличал своята господарка.
Минали няколко години. Момчето се трудело прилежно и всички много го обичали.
Един ден дъщерята на министъра тръгнала на поклонение в един храм. Заедно с нея тръгнал, разбира се, и Исънбоши. Но когато се връщали, на едно усамотено място, от гората изведнъж изскочили трима дяволи. Единият бил съвсем зелен, другият – черен, а третият – червен.Зеленият и черният дявол носели в ръцете си огромни тояги, а червеният държал вълшебно чукче. Тримата преградили пътя на момичето с разперени ръце.
-Това момиче ще дойде с нас! – изревали те.
Тогава Исънбоши изскочил пред дяволите и извикал:-Това няма да стане! Защото тук е Исънбоши!
После ловко подскочил нагоре и забил своя меч-игла в окото на зеления дявол. Той позеленял още повече, изпуснал тоягата и избягал. След това малкият юнак се заел с черния дявол. Пробол и неговото око, дяволът станал по-чер и от въглен и избягал. Като видял това, червеният дявол пламнал от яд и отворил уста, за да скочи върху Исънбоши и да го налапа. Но малчото това и чакал. Скочил в устата му и хряс-хряс-хряс – започнал да сече.
-Боли, боли! – викал червеният дявол. Тогава Исънбоши изскочил от устата му, дяволът, който бил почервенял още повече, захвърлил чукчето и без да се обръща побягнал.
Девойката, която се била скрила зад едно дърво, излязла и много се зарадвала, че Исънбоши е невредим. Той подал на младата си господарка вълшебното чукче и казал:
-Скъпа господарке, това е дяволско съкровище – вълшебно чукче, което изпълнява всяко желание. Моля Ви, пожелайте си нещо и ударете с чукчето.
-Не, ти спечели това чукче със своята смелост. Нека то изпълни твоето желание.
Тогава Исънбоши изрекъл най-голямото си желание:
-Искам да стана голям!
Господарката му ударила с чукчето веднъж – „дзън” и Исънбоши станал по-висок. Още веднъж ударила девойката – „звън” и той пораснал още повече.
И така момичето удряло с чукчето, а дребосъкът с всеки удар ставал все по-висок, докато накрай пред очите й не застанал красив млад момък.
Девойката и Исънбоши много се зарадвали на промяната и се завърнали у дома.
Вестта за подвига на Исънбоши обходила цялата столица и скоро нямало човек, който да не знае неговото име.
Не след дълго храбрият момък получил висок пост в двореца, взел за жена дъщерята на министъра, повикал при себе си своите родители и живял щастливо до края на живота си.

______________________________
Японски митологични същества Kids,child,girl,kid,kitty,meow-ede632b6daf4a629a0208b1f2592d17d_h

Хората, които най-трудно обикваме, имат най-голяма нужда от любов..!
privacy_tip Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
power_settings_newLogin to reply