Тъмната кула

Този роман е за мен като моя Кула, а героите му непрекъснато ме преследват, особено Роланд Стрелецът. Представям ли си що за Кула е това и какво ще донесе на героя (разбира се, ако успее да се добере до нея)?

И да, и не. Знам само, че вече години наред тази тема ме кара отново и отново да хващам перото... Знам още, че в някакво магическо време Роланд ще се приближи до Тъмната кула, тръбейки с рога си... и ако присъствам, вие, мои читатели, първи ще узнаете за това.

СТРЕЛЕЦЪТ е първият роман от епичната сага за ТЪМНАТА КУЛА, която се смята за едно от най-забележителните произведения на Стивън Кинг.

Това е разказ за битката между доброто и злото, а Стрелецът е олицетворение на самотния герой, познат ни от древните митове и класическите уестърни.

"Този роман е за мен като моя Кула, а героите му непрекъснато ме преследват, особено Роланд Стрелецът. Представям ли си що за Кула е това и какво ще донесе на героя (разбира се, ако успее да се добере до нея)?

И да, и не. Знам само, че вече години наред тази тема ме кара отново и отново да хващам перото... Знам още, че в някакво магическо време Роланд ще се приближи до Тъмната кула, тръбейки с рога си... и ако присъствам, вие, мои читатели, първи ще узнаете за това."

Стивън Кинг

Този роман е за мен като моя Кула, а героите му непрекъснато ме преследват, особено Роланд Стрелецът. Представям ли си що за Кула е това и какво ще донесе на героя (разбира се, ако успее да се добере до нея)?

И да, и не. Знам само, че вече години наред тази тема ме кара отново и отново да хващам перото... Знам още, че в някакво магическо време Роланд ще се приближи до Тъмната кула, тръбейки с рога си... и ако присъствам, Вие, мои читатели, първи ще узнаете за това.

Роланд от Гилеад, съпровождан от бившия наркоман Еди, храбрата Сузана, прикована към инвалидната количка, и момчето ДЖейк, упорито върви към Тъмната кула, присъстваща в неговите мечти и кошмари. Докато следват пътя на Лъча, попадат в град Луд, разрушен по време на жестоката война между обитателите му и Опустошителите - престъпни банди от главорези. Говори се, че по еднорелсовия път още се движи влак, наречен Блейн, и отвежда към Тъмната кула. Пътниците се добират до влака, който е направляван от компютърна система в подземието на Луд. Очаква ги едно от най-големите премеждия - Блейн е обезумял и заплашва да ги убие, ако не измислят гатанка, на която той не може да отговори. С всяка страница напрежението нараства, читателят е въвлечен в драма, която напомня зловещ сън, същевременно е странно позната.

Този роман е за мен като моя Кула, а героите му непрекъснато ме преследват, особено Роланд Стрелецът. Представям ли си що за Кула е това и какво ще донесе на героя (разбира се, ако успее да се добере до нея)?

И да, и не. Знам само, че вече години наред тази тема ме кара отново и отново да хващам перото... Знам още, че в някакво магическо време Роланд ще се приближи до Тъмната кула, тръбейки с рога си... и ако присъствам, вие, мои читатели, първи ще узнаете за това.

Блейн Моно шеметно се носи към последната си спирка... Ако не съумеят да му зададат гатанка, на която не може да отговори, четиримата пътешественици ще загинат.

Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.

Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо - частица от Дъгата на Магьосника.

Разказ за вълшебства, прелъстявания и вероломни заговори - типичен фентъзи роман.

Всяка книга от поредицата за Тъмната кула е завършено произведение. Обединява ги Роланд Стрелецът - олицетворение на самотния отмъстител от класическите уестърни и на рицаря-герой от средновековните саги.

Почитателите на епичната сага за Тъмната кула добре познават Роланд... доколкото може да бъде опознат този загадъчен герой. Познават и спътниците му: Еди Дийн и съпругата му Сузана, Джейк Чеймбърс - момчето, което два пъти е преминало в света на Стрелеца през вратата на смъртта, симпатичното животинче Ко.

В петата книга за Тъмната кула пътят ги отвежда в Кала Брин Стръджис - селище на земеделци, разположено на границата със Средния свят. Жителите му страдат от набезите на вълците - същества, които отвличат деца и след известно време ги връщат, но лишени от разум. В отчаянието си хората се обръщат за помощ към Роланд и спътниците му. Ала оръжията няма да са достатъчни, необходими са смелост, издръжливост и много човеколюбие.

"Песента на Сузана" - предпоследният том от поредицата "Тъмната кула", е и ключ към загадката на Кулата, и безкрайно увлекателен роман.

За да роди "мъничето" си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана... и ужасяващ за "ничията дъщеря", с която тя споделя тялото и съзнанието си.

За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на "Сомбра Корпорейшън" да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.

Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в "Дикси Пиг", с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата "Сейлъмс Лот", който е смаян от пояката им, както те - от срещата с него...

Всичко хубаво рано или късно свършва, верни читателю - дори Стивън Кинг не може да съчини роман, който продължава вечно. Някои от вас може би са се поуморили от историята на Роланд, който продължава търсенето на Тъмната кула. Един скромен съвет - останете с него докрай, защото тази книга е последната от поредицата, а най-често последните неща са най-хубавите.

Роландовият ка-тет остава единен, макар членовете му да са разпръснати в различни посоки и измерения на времето. Сузана-Мия се пренася от "Дикси Пиг" в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им. Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат.

Тъмната кула е като врата към най-далечните кътчета във въображението на Стивън Кинг. Стигнали сте до тук. Повървете още малко. Стигнете до края. Може би ще чуете как вратата се затръшва.

Всичко хубаво рано или късно свършва, верни читателю - дори Стивън Кинг не може да съчини роман, който продължава вечно. Някои от вас може би са се поуморили от историята на Роланд, който продължава търсенето на Тъмната кула. Един скромен съвет - останете с него докрай, защото тази книга е последната от поредицата, а най-често последните неща са най-хубавите.

Роландовият ка-тет остава единен, макар членовете му да са разпръснати в различни посоки и измерения на времето. Сузана-Мия се пренася от "Дикси Пиг" в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им. Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат.

Тъмната кула е като врата към най-далечните кътчета във въображението на Стивън Кинг. Стигнали сте до тук. Повървете още малко. Стигнете до края. Може би ще чуете как вратата се затръшва.

Скъпи верни читатели,

Докато мъдрувах върху редактирането на „22 ноември 1963”, отново започнах да мисля за Средния свят. И да го сънувам. В общи линии вече бях разказал за приключенията на Роланд, Джейк, Еди, Сузана и Ко от момента, в който те напускат Изумрудения град, и повторната ни среща с тях в покрайнините на Кала Брин. Но какво ли се е случило с тях междувременно?

Хрумна ми, че са попаднали в окото на страховита буря... и полека-лека във въображението ми заизникваха образи и картини. Зърнах как от облак жълтеникав прах изникват ездачи. Зърнах човешки глави, набити на колове. Зърнах тресавище, в което дебнат опасности и страхотии. Зърнах достатъчно, за да ми се прииска да видя останалото. Накратко, аз се върнах при моите приятели от ка-тета. Резултатът е „Вихър през ключалката”.

Няма да издам какво се случва с Роланд и със спътниците му; ще кажа само, че ще научите неподозирани истини за Средния свят.

И още нещо: докато съчинявах тази книга, адски се изкефих.

Стивън Кинг