През 1830 г. на един от Хербиджските острови – Бенбекюл, погребали русалка. Както винаги, началото на тази история прилича на много други...
Докато събирали водорасли по брега, местни жители видели странно на пръв поглед създание. То приличало на девойка с дълги черни коси, прекрасна бяла и нежна кожа, големи гърди, които не оставили равнодушен нито един мъж на острова и послужили за една от причините мъжкото население да се опита да улови „красавицата“. Но така и не успявали – тя била прекалено ловка.
Един от ядосаните младежи обаче, огорчен от неуспеха, хвърлил по нея голям камък. Русалката успяла да се гмурне, но все пак камъкът се оказал фатален за нея. След няколко дни трупът й изплувал на брега…
Тълпи зяпачи се стичали на мястото, където лежало бездиханното тяло на съвсем истинска, като описваните в легендите, русалка -горната й част била напълно „човешка“, а долната преминавала в рибешка опашка. Нямало никакво съмнение – пред тълпата лежала именно русалка, четем във вестник „Феномен“.
Сходството с човек било толкова поразително, че дори властите не подминали събитието и бил направен ковчег като за човек. Организирано било истинско погребение, но с годините гробът се изгубил и опитите да бъде открит не се увенчали с успех.
Така или иначе, не може да се каже, че всички жители на острова са станали жертва на зрителна измама. В края на краищата те би трябвало да различат тюлен, риба или друг морски обитател от русалка.
В тази връзка британският учен Алистър Харди изказал доста смела и в същото време необичайна хипотеза. Той предположил, че човекът е произлязъл не от маймуните, а от приматоподобни водни същества, напомнящи русалките. Ясно е, че тази хипотеза била посрещната „на нож“ в учения свят, но все пак има и немалко поддръжници.
Засега не е възможно да се каже доколко е вярно подобно твърдение. Във всеки случай трябва да се отбележи, че нашият съвременник много обича водата, с удоволствие се къпе и плува в нея – и въобще животът би бил немислим без вода. Така че е възможно професор Харди да е прав до известна степен. Във всеки случай всеки предпочита в горещините да се потопи в басейн, а не да се покатери на дърво.
Океанът продължава да крие много неизвестни страници и само времето ще покаже къде е истината…
http://www.chudesa.net
______________________________
Докато събирали водорасли по брега, местни жители видели странно на пръв поглед създание. То приличало на девойка с дълги черни коси, прекрасна бяла и нежна кожа, големи гърди, които не оставили равнодушен нито един мъж на острова и послужили за една от причините мъжкото население да се опита да улови „красавицата“. Но така и не успявали – тя била прекалено ловка.
Един от ядосаните младежи обаче, огорчен от неуспеха, хвърлил по нея голям камък. Русалката успяла да се гмурне, но все пак камъкът се оказал фатален за нея. След няколко дни трупът й изплувал на брега…
Тълпи зяпачи се стичали на мястото, където лежало бездиханното тяло на съвсем истинска, като описваните в легендите, русалка -горната й част била напълно „човешка“, а долната преминавала в рибешка опашка. Нямало никакво съмнение – пред тълпата лежала именно русалка, четем във вестник „Феномен“.
Сходството с човек било толкова поразително, че дори властите не подминали събитието и бил направен ковчег като за човек. Организирано било истинско погребение, но с годините гробът се изгубил и опитите да бъде открит не се увенчали с успех.
Така или иначе, не може да се каже, че всички жители на острова са станали жертва на зрителна измама. В края на краищата те би трябвало да различат тюлен, риба или друг морски обитател от русалка.
В тази връзка британският учен Алистър Харди изказал доста смела и в същото време необичайна хипотеза. Той предположил, че човекът е произлязъл не от маймуните, а от приматоподобни водни същества, напомнящи русалките. Ясно е, че тази хипотеза била посрещната „на нож“ в учения свят, но все пак има и немалко поддръжници.
Засега не е възможно да се каже доколко е вярно подобно твърдение. Във всеки случай трябва да се отбележи, че нашият съвременник много обича водата, с удоволствие се къпе и плува в нея – и въобще животът би бил немислим без вода. Така че е възможно професор Харди да е прав до известна степен. Във всеки случай всеки предпочита в горещините да се потопи в басейн, а не да се покатери на дърво.
Океанът продължава да крие много неизвестни страници и само времето ще покаже къде е истината…
http://www.chudesa.net
______________________________
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
Go on and pull me under, cover me with dreams, love me mouth to mouth, now you know I can't resist 'cause you're the air that I breathe...
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●
˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•● ˙·٠•●