Днес е деня на Народните будители!
Всеки народ има своите духовни водачи и будители, които в мигове на изпитание са поддържали жив националния му дух, помагали са му да не забравя кой е, откъде идва и къде отива. Малко са обаче онези народи, които в своя календар имат ден за почит към тези велики личности – ние, българите, не падаме по долу, и ние си имаме нашите будители.
Малко хора знаят но след американския ден на всички светии или Хелоуин ние българите празнуваме 1 ноември като ден на народните будители. (През комунистическия период празникът е отменен от комунистическата власт.) Имаме го този празник, дали защото отдавна българите изпитват преклонение към училището и просветата, или защото драматичната ни история често е давала повод да се нуждаем силно от люде, които да пазят духа ни и да ни водят по пътя на националното оцеляване и спасение.
Тази датата 1 ноември неслучайно е свързана с почитта към народните будители. До въвеждането на Григорианския календар у нас (31 март 1916) на този ден е честван един от най-големите български светци – небесният покровител на народа ни Св. Иван Рилски Чудотворец. Вдъхновителите на празника съзнавали, че най-великият народен будител е самият отшелник, почитан като духовен баща на българите. Делата на Св. Иван и вярата в неговата чудотворна закрила са онзи лъч надежда, който поддържаше народния дух в най-страшните дни на изпитание. Неговият празник по стар стил стана Ден на народните будители, защото именно Православната вяра, пазена и разпространявана от хиляди духовници и книжовници, запази от обезличаване българския народ.
Именно от духовното просвещение на народа ни се зароди и национално-освободителното движение по българските земи. Хиляди народни будители – кой с кръста, кой с перото, кой със сабята, подготвяха българите за голямото изпитание – свободата и независимостта. И всички те бяха вдъхновени от повика на един буден светогорски монах – българина Паисий от Хилендар.
Будителският подвиг на Паисий поставя началото на нашето национално Възраждане, а неговата "История славянобългарска” вдъхновяваше хиляди възрожденски даскали, като например българинът Йордан Хаджиконстантинов – Джинот от Велес, който през 1851 г. написа:
"Истинският българин не лъже, не завижда, не се лени, не лицемери, не блудства, за печена кокошка вярата си не променя. Затова съм българин, затова имам вяра, надежда и любов.”
Честван за първи път през 1909 г. в Пловдив, Денят на народните будители бързо се превръща в общонационален празник.
Особено важно е значението му след Първата световна война, когато унизителният Ньойски договор откъсва от отечеството изконни български земи, а държавата ни е сломена от три тежки загуби. По това време – в междувоенния период, Денят на народните будители се превръща в спонтанна и всенародна изява на стремежа към единение и чувството за обща съдба с останалите извън родината българи.
В този период имената на народните будители от Възраждането, които са се борили за териториалното обединяване на цялата нация, са били символ на българския национален идеал – единна и целокупна България.
Между двете войни Денят на народните будители е отбелязван в София с голямо шествие от Университета до Царския дворец. Начело, редом с духовниците и книжовниците, вървели останалите живи опълченци и участниците от трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Тези герои превърнаха в смисъл на своя живот думите на един от най-самоотвержените будители на нацията ни – Дякона Левски:
"И ние сме хора и искаме да живеем човешки – да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът – в Мизия, Тракия и Македония."
Но едно нещо младите българи не трябва да забравят че сме оцелели благодарение на нашата култура и ценности. Не заради чалгата или заради красотата ни, а именно заради това, че винаги образованието ни е водело.
Самата дума Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух. Такива българи не са Азис, Малина, Ивана, Зларките, Милко Калайджев, Фънки, Адреналинките, Екшан героите и порно актьори и актриси. А известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски,Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Първоначално като будители се определят просветните, религиозните и революционните дейци от Българското възраждане XVIII - XIX век. В по-широк смисъл към категорията на будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и др. културни дейци, които, макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делото си за духовното израстване на българина.
Ден на народните будители - 01 ноември ( Денят на Св.Преподобни Йоан Рилски Чудотворец, 19 октомври ) , предложен и въведен през 1922 год от Стоян Омарчевски, министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски.
______________________________
"Всеки ден трябва да слушаш поне една песен, да погледнеш една хубава картина и ако е възможно, да прочетеш едно мъдро изречение"
Гьоте
Победителят има много приятели, но приятелите на победения са истински.
Николо Макиавели
Ако не искаш мира, на ти секира!
Кан Крум
Всеки народ има своите духовни водачи и будители, които в мигове на изпитание са поддържали жив националния му дух, помагали са му да не забравя кой е, откъде идва и къде отива. Малко са обаче онези народи, които в своя календар имат ден за почит към тези велики личности – ние, българите, не падаме по долу, и ние си имаме нашите будители.
Малко хора знаят но след американския ден на всички светии или Хелоуин ние българите празнуваме 1 ноември като ден на народните будители. (През комунистическия период празникът е отменен от комунистическата власт.) Имаме го този празник, дали защото отдавна българите изпитват преклонение към училището и просветата, или защото драматичната ни история често е давала повод да се нуждаем силно от люде, които да пазят духа ни и да ни водят по пътя на националното оцеляване и спасение.
Тази датата 1 ноември неслучайно е свързана с почитта към народните будители. До въвеждането на Григорианския календар у нас (31 март 1916) на този ден е честван един от най-големите български светци – небесният покровител на народа ни Св. Иван Рилски Чудотворец. Вдъхновителите на празника съзнавали, че най-великият народен будител е самият отшелник, почитан като духовен баща на българите. Делата на Св. Иван и вярата в неговата чудотворна закрила са онзи лъч надежда, който поддържаше народния дух в най-страшните дни на изпитание. Неговият празник по стар стил стана Ден на народните будители, защото именно Православната вяра, пазена и разпространявана от хиляди духовници и книжовници, запази от обезличаване българския народ.
Именно от духовното просвещение на народа ни се зароди и национално-освободителното движение по българските земи. Хиляди народни будители – кой с кръста, кой с перото, кой със сабята, подготвяха българите за голямото изпитание – свободата и независимостта. И всички те бяха вдъхновени от повика на един буден светогорски монах – българина Паисий от Хилендар.
Будителският подвиг на Паисий поставя началото на нашето национално Възраждане, а неговата "История славянобългарска” вдъхновяваше хиляди възрожденски даскали, като например българинът Йордан Хаджиконстантинов – Джинот от Велес, който през 1851 г. написа:
"Истинският българин не лъже, не завижда, не се лени, не лицемери, не блудства, за печена кокошка вярата си не променя. Затова съм българин, затова имам вяра, надежда и любов.”
Честван за първи път през 1909 г. в Пловдив, Денят на народните будители бързо се превръща в общонационален празник.
Особено важно е значението му след Първата световна война, когато унизителният Ньойски договор откъсва от отечеството изконни български земи, а държавата ни е сломена от три тежки загуби. По това време – в междувоенния период, Денят на народните будители се превръща в спонтанна и всенародна изява на стремежа към единение и чувството за обща съдба с останалите извън родината българи.
В този период имената на народните будители от Възраждането, които са се борили за териториалното обединяване на цялата нация, са били символ на българския национален идеал – единна и целокупна България.
Между двете войни Денят на народните будители е отбелязван в София с голямо шествие от Университета до Царския дворец. Начело, редом с духовниците и книжовниците, вървели останалите живи опълченци и участниците от трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Тези герои превърнаха в смисъл на своя живот думите на един от най-самоотвержените будители на нацията ни – Дякона Левски:
"И ние сме хора и искаме да живеем човешки – да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът – в Мизия, Тракия и Македония."
Но едно нещо младите българи не трябва да забравят че сме оцелели благодарение на нашата култура и ценности. Не заради чалгата или заради красотата ни, а именно заради това, че винаги образованието ни е водело.
Самата дума Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух. Такива българи не са Азис, Малина, Ивана, Зларките, Милко Калайджев, Фънки, Адреналинките, Екшан героите и порно актьори и актриси. А известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски,Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Първоначално като будители се определят просветните, религиозните и революционните дейци от Българското възраждане XVIII - XIX век. В по-широк смисъл към категорията на будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и др. културни дейци, които, макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делото си за духовното израстване на българина.
Ден на народните будители - 01 ноември ( Денят на Св.Преподобни Йоан Рилски Чудотворец, 19 октомври ) , предложен и въведен през 1922 год от Стоян Омарчевски, министър на просвещението в кабинета на Александър Стамболийски.
______________________________
"Всеки ден трябва да слушаш поне една песен, да погледнеш една хубава картина и ако е възможно, да прочетеш едно мъдро изречение"
Гьоте
Победителят има много приятели, но приятелите на победения са истински.
Николо Макиавели
Ако не искаш мира, на ти секира!
Кан Крум