В мрачната бездна на безкрайното пространство Земята и Морето тъгували самотни и пусти. Кетцалкоатъл и Уицилопочтли били сътворили само половината от Слънцето и в полумрака на света било тъжно и безнадеждно.
За разлика от християнската религия, в която Бог, божието слово и божията воля творят всичко живо, в митологията на древна Мезоамерика и у ацтеките и у маите Човекът, неговият дух и непреклонна воля са в центъра на събитията.
Боговете не се бавили да сътворят първия Мъж, Оксомоко. Изваяли от нежна червена глина неговата плът, а от зелено сено - косите му. Любовта на Слънцето веднага обгърнала новородения: слънчевата топлина го съживила и му предала телесна форма, а светлината на Слънцето въплътила духа му. Едва тогава червеният човек се изправил и тръгнал по земята. Но бил съвсем сам. Усещал се твърде самотен и нямал порив да се радва на живота, на природата, нито да се труди, нито да се весели.
Тогава от него самия се пръкнала Жената. Той я носел вътре в себе си. Тя била плът от неговата плът, но все се стремяла да излезе навън, да се освободи от тази зависимост, да стане самостоятелно същество. Затова един ден успяла да го надхитри и се изплъзнала през хълбока на Мъжа. Жената се почувствала свободна и волна и се усмихнала на Мъжа. Нейната усмивка го пленила и той не бил повече сам. Вече имало кой да слуша думите му, кой да приема възторзите му и кой да поделя скърбите му. Тогава Мъжът изпитал нужда да работи, да се грижи за нея и започнал да обработва земята и да сади царевица, а Жената се захванала да преде и тъче за да облича своя Мъж, да приготвя храната му и също го обградила с любовта и грижите си. Двамата станали спътници, другари и не можели един без друг.
Боговете били поверили на Жената и няколко царевични зърна, които да й служат за да гадае бъдещето, да прави магии и да цери болести.
Оттогава Мъжът и Жената населили земята със своите синове.
Боговете надарили червения човек с многобройни блага и добродетели и той имал необикновена власт над земята, която обитавал в онези далечни времена. Управлявал зримите и незрими природни сили в тогавашния свят. Четирите невидими свята, които се коренели вътре в онзи свят, му се покорявали. Червеният човек станал господар на Водата, на Земята на Въздуха и на Огъня. Той притежавал силата на знанията, но по-късно загубил всичката си власт. Изгубил я защото поискал всичко за себе си. Станал алчен, високомерен, жесток и развратен. Тогава Светлината, с която бил изпълнен свише, започнала да линее и угаснала. Духът го изоставил и червеният човек слязъл долу в своето тленно тяло от глина и слама. Затова и делата му взели да стават тъмни и зли.
Силата на тялото вече му служела за да наранява, да сее смърт и несправедливост. Злите сили, които преди треперели пред неговата светла мощ, сега набрали кураж и се одързостили, поискали кръв и жестокост.
Четири пъти божествата наказвали червения човек, четири пъти той понесъл тяхното проклятие: веднъж го наказал Вятърът, като връхлетял и сринал всичко из основи; втори път го връхлетял Огънят, като пламнал и превърнал всичко в черна пепел и отровен дим: трети път го наказала Земята, като заподскачала и се разтресла, сетне се разцепила за да се отърси от Злото; четвърта го наказала Водата, като придошла и удавила всичко живо, потопила целия свят.

______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.