Това се случило в зората на времената, още когато далечните прадеди на ацтеките вървели и вървели безспирно с години. Все още могъщите Кетцалкоатъл и Уицилопочтли не им откривали благодатта на Огъня и синовете на племето Науа, които били ловки и бързи ловци, все още преглъщали месото на дивеча си сурово; не познавали вкуса на печеното, жените сушели глинените съдини на слънце и всички и старците и децата, зъзнели от студ в подножието на високите планински била.
Докато странствали из непознати места, към тях се присъединил непознат млад войн. Бил чуждоземец, но говорел езика науатъл. Когато великият вожд на племето го поканил на родово празненство, той поднесъл в дар на хората му две кожени кесии избродирани с бисери.
Мъжете Науа се приближили до даровете и отворили първата кесия. Мигом онемели от възхищение. Пред очите им блестял със сияйните си отблясъци огромен скъпоценен смарагд. Всички ахнали и нетърпеливо протегнали алчно ръце, за да го грабнат. Всеки ламтял да го вземе за себе си.
Тогава непознатият, който назовал себе си Син на Ягуара, възкликнал: "Горкови, глупци, които заслепени от блясъка, дори не отворихте втората кесия! Тя крие нещо много по-ценно и полезно за вашия живот!"
Мъжете се завтекли към втората кесия и с изумление извадили от нея две сухи пръчки със сърцевина. Нямали и представа за какво служат кухите сухи пръчици. Непознатият им благодетел ги посъветвал да оставят смарагда на съседите, а те да изберат пръчиците. Сетне ги потъркал и от тях лумнал буен, ярък и горещ огън. маяли се хората от прекрасното чудо на горящите пламъци. Огнените езици осветявали непрогледната нощ и стопляли вледенените им тела, а когато открили сред жаравата глинено гърне, облизано от езика на пламъка, то било здраво и хубаво изпечено, също както и късовете сурово месо от дивеч било придобило превъзходен вкус. Изумени и ликуващи от радост Науа се поклонили доземи на Сина на Ягуара, а той им разкрил тайната: научил ги да стъкват огън, триейки сухи вейки от специалното дърво.
Докато странствали из непознати места, към тях се присъединил непознат млад войн. Бил чуждоземец, но говорел езика науатъл. Когато великият вожд на племето го поканил на родово празненство, той поднесъл в дар на хората му две кожени кесии избродирани с бисери.
Мъжете Науа се приближили до даровете и отворили първата кесия. Мигом онемели от възхищение. Пред очите им блестял със сияйните си отблясъци огромен скъпоценен смарагд. Всички ахнали и нетърпеливо протегнали алчно ръце, за да го грабнат. Всеки ламтял да го вземе за себе си.
Тогава непознатият, който назовал себе си Син на Ягуара, възкликнал: "Горкови, глупци, които заслепени от блясъка, дори не отворихте втората кесия! Тя крие нещо много по-ценно и полезно за вашия живот!"
Мъжете се завтекли към втората кесия и с изумление извадили от нея две сухи пръчки със сърцевина. Нямали и представа за какво служат кухите сухи пръчици. Непознатият им благодетел ги посъветвал да оставят смарагда на съседите, а те да изберат пръчиците. Сетне ги потъркал и от тях лумнал буен, ярък и горещ огън. маяли се хората от прекрасното чудо на горящите пламъци. Огнените езици осветявали непрогледната нощ и стопляли вледенените им тела, а когато открили сред жаравата глинено гърне, облизано от езика на пламъка, то било здраво и хубаво изпечено, също както и късовете сурово месо от дивеч било придобило превъзходен вкус. Изумени и ликуващи от радост Науа се поклонили доземи на Сина на Ягуара, а той им разкрил тайната: научил ги да стъкват огън, триейки сухи вейки от специалното дърво.
______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.