Познанията за ацтеките сме получили от самите тях. Въпреки това тази информация не е съвсем сигурна. Още в ранните години от създаването на своята империя те се заемат систематично да пренапишат историята си, за да докажат посредством извършваните човешки жертвоприношения легитимността на господстващото си положение в земите на Мексиканската равнина и последвалото разширение на границите. Известни под името мехики, те са част от номадски племена, наречени чичимеки, които се появяват в Мексиканската равнина през дванадесетото столетие. Първото им известно обиталище се намира около хълма Чапултепек, разположен на мястото на днешната столица Мексико. Ацтеките говорят на науатъл - един от езиците на централноамериканските индианци, но според някои учени това не е родният им език. Те са го заимствали подобно на други елементи на своята култура по време на дългите си странствания, завършили с установяването им в Мексиканската равнина.
Според ацтекските хроники този народ напуска „Ацтлан", когато техният бог Уицилопочтли им нарежда да напуснат родното огнище. Същият този Уицилопочтли изисква от тях да му принасят човешки жертви. По всяка вероятност ацтеките произхождат от района на Северно Мексико, подобно на своите предшественици, настанили се преди тях в Мексиканската равнина. По време на унищожаването на Теночтитлан те, изглежда, проникват в обширната равнина, където се скитат от място на място, докато трае апогеят на толтекската власт в Тула. Тогавашните господари на областта се отнасят с презрение към ацтеките като към нецивилизован народ, но признават техните умения като наемни войници.
Началният период на тяхното пребиваване по онези места е изпълнен с постоянно странстване и чести отстъпления пред заплахата от врагове. Поведението на ацтеките обаче плаши съседите им и поради това са принудени да обитават най-неблагоприятните за живеене райони около езерото Тескоко. Околните племена и народи ги обвиняват, че отвличат жени и извършват човешки жертвоприношения. Въпреки това заради отличните им воински качества много от племената ги наемат на служба.
Една от запазените истории от онова време много добре илюстрира варварството на ацтеките. Веднъж жителите на близкия град Кулуакан ги извикали като наемни войници. Владетелят на града, Коскос, им обещал да ги признае за независими, ако помогнат на народа на Кулуакан да победи своите врагове. След извоюваната победа Коскос удържал думата си и дори дал на ацтеките една от дъщерите си за съпруга на техния вожд, надявайки се, че тя ще бъде на голяма почит при тях. Когато по-късно посетил селището на ацтеките, вождът на Кулуакан узнал, че те са принесли в жертва дъщеря му и даже са одрали кожата й; един жрец дори танцувал, облечен с нея! Тогава Коскос и неговите войници нападнали ацтеките и ги прогонили оттам, принуждавайки ги да се заселят в едно още по-негостоприемно място в калните мочурища около голямото езеро в Мексиканската равнина. Поради тежките условия на живот, както и омразата на всички обитатели на бреговете на езерото към тях, ацтеките свикват сами да задоволяват своите потребности и да не разчитат на своите съседи.
По-късно, те превръщат именно онези мочурища край езерото в център на своята империя. Отначало изграждат два града — Тлателолко и Теночтитлан. Смята се, че първият построен от тях град е Тлателолко, но скоро след това Теночтитлан се превръща във властови център на ацтекската държава. Повторното изграждане на Теночтитлан е свързано с множество, понякога доста противоречиви легенди. Една от най-известните разказва, че в стари времена мехиките. (само названието на ацтеките - б. пр.) бродели безцелно из онези земи, докато един ден не видели орел със змия в човката си, кацнал върху кактус. Според ацтекските хроники пък орелът бил забелязан в района на бъдещия град Теночтитлан, където ацтеките избягали след поражението, което претърпели от войниците на Коскос. Откритите по време на проведените много по-късно археологически разкопки материали показаха, че тази романтична история е изцяло измислена от ацтекските хронисти. Въпреки че са принудени често да сменят местоположението на своите селища, ацтеките си остават добри воини и това ги прави отново и отново съюзници или съперници на народите, обитаващи земите около езерото.

______________________________
Можеш да кажеш, че реалността е резултат от споразумението между наблюдател и наблюдаван.
Но това е просто друга гледна точка.